"Труд"
Убийства, телесни повреди, унищожаване или палеж на имущество да бъдат наказвани по-тежко, когато са извършени по „хомофобски“ подбуди. Към съставите на престъпленията от омраза да бъдат включени и признаците „сексуална ориентация, пол, полова идентичност и изражение на пола“. Това са част от пакета от 49 експертни предложения за промени в Наказателния кодекс, които Прокуратурата на Република България изпрати в понеделник на депутатите от 47-ото Народно събрание. По този повод „Труд“ потърси за по-подробни разяснения и коментар прокурор Сийка Милева, говорител на главния прокурор Иван Гешев.
- Прокурор Милева, в началото на седмицата прокуратурата представи на вниманието на депутатите 49 предложения за изменения на Наказателния кодекс. Кои бихте откроила като особено належащи и съществени?
- Всяко от предложенията има своето съществено значение. До тях се стигна след задълбочени анализи на практиката на колегите по прилагане на НК и те отразяват най-актуалните нужди за реформа на материалния закон. Много се надяваме, че законодателят ще се запознае с експертните предложения и ще ги припознае, защото тяхната цел е подобряване на ефективността на наказателното правосъдие, за което гражданите отдавна призовават. Предложенията са насочени към осигуряване на необходимата наказателноправна защита при престъпленията, извършени от омраза, които отдавна трябваше да са залегнали в нашето законодателство, към разширяване на възможностите за разследване на организираната престъпност и корупция, подобряване на наказателноправния режим на тероризма чрез отделянето му в самостоятелен раздел, задължително налагане на пробационна мярка при предсрочно условно освобождаване, както и в изпитателния срок при условно осъждане. Предлага се да се въведат и нови престъпни състави - например във връзка с онлайн пиратството, съчетано с възможност за блокиране на сайтове и акаунти. Това е продиктувано от динамичните процеси във виртуалната среда, които следва да намерят своето отражение в нормативната уредба. В предложенията е направен анализ на съществуващите проблеми при прилагането на съставите, свързани със засягане на финансовите интереси на ЕС. Например не е предвиден отделен престъпен състав за незаконното разходване на европейски средства чрез възлагане на обществени поръчки, липсват квалифициращи признаци при престъпленията по служба, свързани с действия, засягащи финансовите интереси на ЕС, документната измама трудно намира приложение при злоупотреби с пари на ЕС.
- Искате в престъпленията от омраза да бъдат включени и такива, които се основават на „сексуална ориентация, пол и полова идентичност“. Какво ще промени този текст, ако бъде приет?
- Има нещо много символично в това, че изпращането на предложенията до Народното събрание съвпадна с месеца, в който от ЛГБТИ-общността заявяват своите искания за повече толерантност и най-вече за гарантиране на правата на човека, независимо от неговата сексуална ориентация, полова идентичност и други. Всъщност, ние не правим нищо изненадващо, знаете, миналата година след един неприятен инцидент в столицата, главният прокурор Иван Гешев и ръководството на прокуратурата проведохме срещи с активисти, защитници на правата на ЛГБТИ-общността. Още тогава прокуратурата заяви, че ще инициира включването в Глава трета, Раздел I от НК - „Престъпления против равенството на гражданите“, на признаците „сексуална ориентация, пол, полова идентичност и изражение на пола“. Смятаме, че нарушаването на тези човешки права следва да подлежи на адекватно санкциониране в съответствие с високата обществена опасност на тези деяния. Като европейски граждани ние дължим това на всеки човек, който е обект на агресия по причини, свързани със сексуалната ориентация. Предлага се в съставите за убийство и за телесни повреди да се добавят „хомофобските и трансфобските“ подбуди, както и да се предвидят квалифицирани състави за унищожаване и повреждане на имущество и за палеж, извършени по расистки, ксенофобски, хомофобски и трансфобски подбуди. Не е възможно да се обхванат всички видове дискриминационни елементи и затова е отправена препоръка за въвеждането на норма в Общата част на НК, съгласно която извършването на престъпление по дискриминационни подбуди да се счита за отегчаващо наказателната отговорност обстоятелство. Прокуратурата възнамерява да предприеме и други инициативи, с които да изведе на преден план противодействието на езика на омразата и вярвам тук ще срещнем широка обществена подкрепа.
- Досега имаше „агенти под прикритие“, т. е. секретните служби внедряваха свои щатни служители в престъпни групи. В прокуратурата ползвате и „защитени свидетели“, а сега предлагате да се въведе понятието „сътрудничещ“ свидетел. Защо се налага това?
- За да се осигури ефективно противодействие на организираната престъпност е необходимо прилагането на нов инструмент за събиране на доказателства - чрез използването като свидетел на определен член на престъпното сдружение, готов да сътрудничи на разследването - т. нар. „сътрудничещ“ свидетел. Фигурата на „сътрудничещия“ свидетел, който може да бъде освободен от наказателна отговорност при наличието на определени условия, се прилага успешно в редица страни от Европейския съюз. Нужно е и разширяване на кръга от служители, които могат да бъдат внедрявани в престъпните сдружения. Това е труден и специфичен процес, който очевидно има нужда от актуализация. Трябва да се мисли как да се привличат хора, които могат да бъдат внедрявани без задължително те да са действащи служители на съответните служби. Такава практика съществува в Австрия, Нидерландия, Португалия и др.
- Искате да отпадне и провокацията към подкуп, защо? Нали наказание трябва да получи и този, който подтиква към корупция даден държавен служител. Смятате ли, че така ще има повече сигнали за корупционни престъпления?
- Разкриването и доказването на корупционните престъпления е затруднено с оглед липсата на ефективни инструменти в борбата с корупцията. Това е особено показателно за подкупа като най-типичното корупционно престъпление. За да се даде възможност за своевременно разкриване и доказване на подкупа, провокацията не следва да е престъпление, а да се използва като проактивен инструмент и дори като специално разузнавателно средство. По този начин ще може да бъде доказан, например, получен подкуп от длъжностно лице, за което е публична тайна, че е корумпирано и има стандарт на живот, напълно несъответстващ на доходите му. Самата възможност за правомерна провокация ще има и превантивен ефект, защото би обезкуражила вземането на подкупи от длъжностни лица и би намалила корупционния натиск върху общество. Подкупът се отличава от останалите корупционни престъпления, при него възможностите за своевременното му разкриване и доказване са сведени до минимум. При едно присвояване или неизгодна сделка могат да останат достатъчно документални следи, които позволяват разкриването им дори след години. Подкупът обаче може да бъде ефективно наказан, ако е разкрит в момента на предаването му.
- Обяснете още едно от експертните предложения - „премахване на ограниченията при увеличаване на наказанието лишаване от свобода при съвкупност от престъпления“. Значи ли, че ако си извършил няколко престъпления, ще бъдеш съден за всяко, а крайната присъда ще е сбора от отделните, както е в Съединените щати?
- В момента законодателят е поставил ограничение увеличеното наказание да не надминава определен размер. Това създава пречка съдът да определи по своя преценка крайно общо наказание, което да отговаря на високата степен на обществената опасност на деянието и на дееца, на неговите подбуди и на другите свързани с вината обстоятелства в случаите на множество престъпления с множество наложени наказания. Механизмът по чл.24 от НК в сегашната му редакция в някои случаи дори при прилагането му в максимален размер не може да защити интересите на обществото, ако случаят налага много по-строго наказание.
- Искате да се криминализира „поробването“, какви са признаците на това престъпление?
- В експертните предложения е обърнато внимание на необходимостта от криминализиране на поробването, което се преследва от закона в повече от 25 държави от ЕС, но не и в България. По този начин ще се постигне съответствие с редица международни актове, въвеждащи задължение за разпознаване и противодействие на робството. Това явление според Глобалния индекс на робството засяга над 30 000 български граждани. Практики на поробване се използват масово при набиране на пострадали от трафик и експлоатацията им. В законодателството наказателно преследване е предвидено за самия трафик на хора, но като престъпна дейност той е с по-ограничена опасност от експлоатацията в поробване. Престъпните доходи на практика обаче се формират основно от експлоатацията, а не от самия трафик на хора. В предложението е акцентирано върху съставите на престъплението „трафик на хора“ в посока обхващане на всички форми на трафик, включително продажба на новородени, разграничаване на трафика със съгласие и без съгласие на жертвата, въвеждане на допълнителни квалификации, когато пострадалият е лице в неравностойно положение и когато е последвало самоубийство или опит за самоубийство.
- За втори път на депутатите предлагате и засилване на наказателната репресия по отношение на шофьорите, които предизвикват катастрофи след употреба на алкохол и наркотици. Направихте го преди 2 г., но ефект имаше ли, защо смятате, че ще е по-различно сега?
- Да, темата е особено чувствителна, не само, защото минаха повече от две години от трагедията с вашия колега Милен Цветков. Знаете ли, тези дни видях, че в столицата вече има улица на името на Милен Цветков, но какво направихме ние като общество, за да сведем до минимум тежките пътни инциденти, причинени от дрогирани или употребили алкохол водачи на МПС. И тук ще кажа, че отговорността на депутатите е много голяма. Както още през 2020-та година, така и сега отново предлагаме отнемане в полза на държавата на моторното превозно средство, когато то е собственост на дееца. Често при тези престъпления се отнема човешки живот или се причиняват трайни увреждания на здравето и е несправедливо да бъдат налагани занижени наказания, несъответни на обществената опасност на деянията. Накърненото чувство за справедливост съсипва не само човешкия живот и отделната личност, но руши и доверието в съдебната система. Задайте си въпроса дали е по-важна тази промяна на НК или прокарването на законови изменения, свързани с индустриалния коноп, което от своя страна би „отворило“ вратичка за употребата на определен вид субстанции.
- Каква очаквате да е реакцията на депутатите? Оптимисти ли сте, че ще се стигне поне до дебат, все пак мнозинството не е, да го кажем, добронамерено към прокуратурата?
- Много се надявам, че депутатите ще подходят отговорно и че ще оставят настрана политическите пристрастия и его. Години наред слушаме как хората искали „съдебна реформа“. Факт е, че обществото има основателни претенции към правораздаването у нас. Но също така е вярно, че същината на реформата се измества. Не се търси актуализация на остарялото законодателство, а се преследват определени политически цели. Разбира се, открити сме за дебат, както вече посочих, планираме да организираме такъв и във връзка с престъпления от омраза. Време е държавните институции и отделните власти да поемат своята отговорност и да отговорят на очакванията на хората. Противопоставянето показа, че не е полезно за държавата. Заради това, ние призоваваме за дебат, като предлагаме конкретни идеи, оттук насетне на ход са законодателите.
- Защо е това разминаване - за политиците „съдебната реформа“ е кой ще е начело на прокуратурата и на съда, а за магистратите - по какви закони ще правоприлагате? Кога ще намерите общ подход, например, предлагате поредна поправка на Наказателния кодекс, вместо да се приеме изцяло нов.
- Политиците сведоха съдебната реформа до персонална смяна да главния прокурор и до закриването на специализираните съд и прокуратура, въпреки че ефективността им бе призната дори в международен план. Многократно сме призовавали за общи действия на институциите срещу престъпността, но нашият глас остава глас в пустиня. Защо? Вероятно защото на някои така е удобно, вероятно заради нелегитимни интереси на хора с финансови възможности, които не искат да отговарят за действията си пред никого и с години са живели с чувството на недосегаеми. Правото е право, когато е за всички. Факт е, че имаме Наказателен кодекс от 1968-ма година, който година след година се изменя. Но все пак, нека спазваме принципа на разделение на властите и призовавам този въпрос да отправите към законодателната и изпълнителната власт. Сигурна съм, че и в Министерство на правосъдието и в парламента, разбират, че е време за единодействие. В този смисъл, надявам се, че 49-те конкретни предложения ще са началото на един такъв мащабен дебат, който да насочи съдебната реформа в позитивна и градивна посока.
Нашият гост
Сийка Милева е родена в гр. Гоце Делчев. Работила е като адвокат. Постъпва в съдебната власт през 2006 г. като следовател. По-късно е прокурор в Специализирана прокуратура. След избора на Иван Гешев за главен прокурор, Милева е назначена за негов говорител.