Според Конституцията на Република България прокуратурата има следните функции:

- следи за спазване на законността, като ръководи разследването и                   

- упражнява надзор за законосъобразното му провеждане;

- може да извършва разследване;

- привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления, и поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер;

- упражнява надзор при изпълнение на наказателните и други принудителни мерки;

- предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове;      

- в предвидените със закон случаи участва в граждански и административни дела.

Структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата.

Прокуратурата се състои от главен прокурор, Върховна касационнна прокуратура, Върховна  административна прокуратура, Национална следствена служба, апелативни прокуратури, Апелативна специализирана прокуратура, Военно-апелативна прокуратура, окръжни прокуратури, Специализирана прокуратура, военно-окръжни прокуратури и районни прокуратури. В състава на окръжните прокуратури влизат окръжни следствени отдели, а в състава на Специализираната прокуратура- Следствен отдел. В окръжните прокуратури с обща компетентност има създадени административни отдели.

Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори.

Типичните случаи, в които гражданин се обръща към прокуратурата, са:

- Когато сте пострадал от престъпление или сте свидетел на престъпление.

- Когато искате да получите информация за движението на преписки, образувани по Ваш сигнал или жалба, или да получите препис от постановен прокурорски акт, на който сте адресат.

- Когато ви е необходимо удостоверение за наличие/ отсъствие на данни за образувани наказателни производства и повдигнати обвинения.

- Когато лица, страдащи от психични заболявания създават опасност за здравето и живота си или тези на околните, но не желаят да се лекуват доброволно.

Контактите на всички прокуратури в страната можете да видите тук.

Съобщението за извършено престъпление може да бъде устно или писмено. Наличието на ясно писмено изложение улеснява обработването на сигнала или жалбата.

Писменото съобщение трябва да съдържа идентификационни данни за лицето, от което се подава / три имена, адрес, телефон за контакт/, подробно описание на всички обстоятелства, които заявителят  е възприел или са му станали известни. Не е необходимо в сигнала да се посочва видът или квалификацията на престъплението. Съобщението трябва да бъде подписано лично от подателя .

Сигналът може да се изпрати по пощата или по ел. поща на адреса на съответната прокуратура. За съобщенията по ел. поща не се изисква електронен подпис, но е задължително посочване на подробни идентификационни данни за подателя.

Анонимните съобщения не са законен повод за започване на разследване.

За устното съобщение се съставя протокол, който се подписва от заявителя и от приемащия прокурор или служителя, който го подпомага.

Сигналът се регистрира, а лицето, което го подава получава входящ номер, по който могат да се правят справки за движението му. Справките могат да се правят в деловодствата или на интернет страницата на прокуратурата на www.prb.bg в раздел „Провери преписка“.

Когато жалбата или сигналът съдържат твърдение за извършено престъпление, те се подават в прокуратурата, в чийто район е извършено престъплението. В случай на подаване на жалбата или сигнала в друга прокуратура, те ще бъдат служебно препратени на  прокуратурата, която следва да ги разгледа, за което ще бъдете уведомени.

Сигнал може да бъде подаден от всеки гражданин, който е станал свидетел или е разбрал за извършено престъпление, дори ако не е пострадал от него. Нещо повече - по закон гражданите са длъжни да информират прокуратурата или полицията, когато знаят или са станали свидетели на извършено престъпление.

В повечето случаи е препоръчително подаване на жалба или сигнал в съответните полицейски управления, защото по този начин се съкращава времето за разкриване на престъплението.

При евентуален отказ от органите на полицията да приемат жалба или сигнал, при поставяне на допълнителни изисквания,  или при липса на реакция от страна на полицията, е правилно да бъде  уведомена прокуратурата.

Сигнали за извършено престъпление могат да бъдат подавани и на тел.112, като това не е пречка за сезиране на прокуратурата или полицията.

Вашата жалба или сигнал ще бъдат разгледани от прокурор в съответната прокуратура, който ще прецени дали са налице данни за извършено престъпление.

Ако данните за извършено престъпление са достатъчно, прокурорът ще образува досъдебно производство.

Ако данните в жалбата или сигнала сочат престъпление, но не са достатъчно, прокурорът може да изпрати Вашия сигнал или жалба на органите на МВР или на друг специализиран орган за извършване на предварителна проверка.

Ако в жалбата или сигнала не се съдържат данни за престъпление или проверката не установи такива, прокурорът ще откаже образуване на досъдебно производство, за което ще Ви уведоми. Постановлението за отказ да се образува досъдебно производство подлежи на обжалване пред горестоящата прокуратура.

Определението за престъпление е дадено в Наказателния кодекс, според който престъпление е това общественоопасно деяние – действие или бездействие, което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо.

Всички престъпления са уредени в Наказателния кодекс. При сезиране на прокуратурата от Вас не се очаква да давате квалификация на престъплението, за което се отнася Вашата жалба или сигнал. Достатъчно е да се посочат ясно и точно фактите, които сте възприели и смятате, че съставляват престъпление.

В случай на непосредствено разкриване от органите на прокуратурата или разследващите органи на признаци на извършено престъпление те могат да започнат разследване,  без да е необходимо да бъдат сигнализирани. Когато е започнато наказателно производство за престъпление от общ характер, по принцип неговият развой не зависи от желанието на пострадалия да се търси наказателна отговорност от извършителя.

Във всички случаи на образувано досъдебно производство се уведомява пострадалият, ако е посочил адрес в страната за призоваване.

За прокурора или разследващия не съществува задължение да уведомяват за образуването на досъдебно производство други лица, включително лицето, подало сигнала, ако то няма качеството на пострадал. Въпреки това е много вероятно да бъдете призован и разпитан като свидетел относно фактите, които са Ви известни във връзка с предполагаемото престъпление.

Може да бъдете призовани в прокуратурата във връзка с извършваща се предварителна проверка или разследване по  досъдебно производство. В призовката Ви ще бъде изрично записано в какво качество сте потърсени – обвиняем или свидетел.

Длъжни сте да се явите при призоваване, защото в противен случай, при неявяване без уважителни причини, може да Ви се наложи глоба и да бъде постановено принудителното Ви довеждане от полицейски служител.

Конституцията на Република България предвижда, че всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси, както и  че в държавните учреждения гражданинът може да се явява и със защитник.

Това означава, че упълномощаването на адвокат при посещение в прокуратурата по Ваша инициатива, е Ваше право, но не и задължение. В Наказателно-процесуалния кодекс са уредени хипотези, в които защитата на обвиняемия е задължителна, като за осигуряването на защита в тези случаи органът на наказателното производство следи служебно.

Прокуратурата не може да издава свидетелства за съдимост. Те се издават от Бюрата „Съдимост“ към  районните съдилища.

Прокуратурата може да Ви издаде удостоверение относно за наличие или отсъствие на данни за образувани наказателни производства и повдигнати обвинения.

Удостоверение за наличие или отсъствие на данни за образувани наказателни производства и повдигнати обвинения може да бъде издадено от всяка районна и окръжна прокуратура в страната и от Националната следствена служба, след подаване на заявление и заплащане на съответната такса.

Защита от домашно насилие може да поискате с молба до Районния съд по местоизвършване на посегателството. Въз основа на Вашата молба, ще бъде образувано дело. В случай, че се докаже осъществено насилие, ще бъдат допуснати мерки за защита срещу домашно насилие. Съдът може да задължи извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Вас, да го отстрани от семейното жилище, да му забрани да приближава жилището Ви, местата за социални контакти, работата Ви, да го задължи да посещава специализирани програми и др. Мерките са изчерпателно изброени в Закона за защита срещу домашното насилие.

В случаите, когато има данни за опасност за живота или здравето на пострадалото лице, то може да подаде и молба до органите на Министерството на вътрешните работи за предприемане на мерки съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи.

Неизпълнението на заповед за защита от домашното насилие е престъпление по българския Наказателен кодекс и в такъв случай имате основание да се обърнете към прокуратурата.  Към прокуратурата следва да се обърнете и в случаите, когато домашното насилие е упражнено по начин, който определя действията като престъпни на самостоятелно основание  – например, причинени са телесни увреждания, унищожени са вещи, осъществено е хулиганство, самоуправство и др.