5 Ноември 2021
Радио "Фокус" - Варна
Десислава ВАСИЛЕВА
Настъпи ли краят на телефонните измами и как прокуратурата се бори с компютърните престъпления? На тези и други въпроси пред Радио „Фокус“ – Варна отговаря прокурор Радослав Лазаров, от Окръжна прокуратура – Варна
Фокус: Прокурор Лазаров, в ерата на дигиталните услуги, все повече хора се притесняват, че личните им данни и финанси могат да станат обект на злонамерени хакерски атаки. С оглед на това, нека поговорим на първо място за този тип престъпления и какви случаи са постъпвали в Окръжна прокуратура - Варна?
Радослав Лазаров: Несъмнено този въпрос вълнува много хора, особено като се вземе предвид, че живеем във време, в което всеки един от нас използва компютри. Все повече хора използват мобилните си устройства за банкиране, за да пазаруват и за тях е от голямо значение личните им данни да останат защитени.
Самите компютърни престъпления са криминализирани през 2002-ра година и можем да кажем, че това са относително нови престъпления.
От тази гледна точка можем да заявим, че практиката за този тип престъпления не е особено богата, визирайки практиката на Окръжната прокуратура.
Хората обаче се интересуват от статистика и затова направих една справка за 7-годишен период.
Това, което прави впечатление е, че делът на компютърните престъпления е пренебрежимо малък в сравнение с останалите такива.
На фона на хилядите досъдебни производства, които годишно наблюдаваме, компютърните престъпления са единици. Най-много регистрирани – 23 на брой, имаме през 2015-та година. Разбирате, че това е нищожен дял от престъпността във Варненския регион. Тук включвам и документните измами извършени чрез компютърна манипулация. Чистите компютърни престъпления също са много малък дял, като говорим за няколко десетки за целия 7-годишен период, за който имам статистически данни.
Това обаче не трябва да успокоява хората, а напротив – задължително е да бъдат изключително внимателни със своите лични данни във виртуалната среда.
Сериозен проблем, според мен, е свързан с наказуемостта на тези престъпления. Тя принципно не позволява например използването на СРС за предотвратяване и разкриването им, със само две изключения. Считам, че този проблем трябва да бъде решен в светлината на цялостна реформа на наказателното законодателство.
Фокус: Кои са най-честите измами, за които хората трябва да бъдат бдителни?
Радослав Лазаров: Популярни са така наречените „фишинг“ атаки, опитите за неправомерно разпространяване на реклами, а разбира се и по-тежките престъпления като например – злонамерено проникване в системи, въвеждане на вируси и т.н.
В момента Окръжна прокуратура – Варна наблюдава досъдебно производство свързано с компютърно престъпление спрямо информационен сайт. По сигнал на собственика на сайта „Афера“ г-жа Веселина Томова е образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 319 Д, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, което ще рече, че през месец октомври, в условията на продължаващо престъпление са били разпространени компютърни програми за достъп до информационна система, с цел да се извърши друг вид компютърно престъпление. Делото е само на две седмици и по него активно се провеждат следствени действия. За съжаление поради това, че е в съвсем начален етап, няма как да се навлиза в детайлно разясняване, като усилията ни са насочени към разкриване на извършителите на престъплението.
Фокус: Разполагат ли институциите с необходимия човешки и технически ресурс за разрешаването на този тип престъпления?
Радослав Лазаров: Тук е много важно да се каже следното: Прокуратурата ръководи досъдебното производство, но разследването се извършва от разследващите органи. Част от тези разследващи органи е Следствената служба, част от системата на прокуратурата, но основно разследванията се водят от Министерството на вътрешните работи. От огромно значение при разследването на компютърните престъпления са експертизите. Точно тук обаче срещаме сериозен проблем, защото на територията на Базовата научно-техническа лаборатория към Областна дирекция във Варна нямаме налични, обучени специалисти, които да могат да се занимават с компютърни експертизи.
Това което ми е известно е, че се предвижда обучението на такива експерти, но дали заради COVID ситуацията или заради други причини, това обучение все още не е факт.
И тази гледна точка за експертизите за компютърна техника и респективно за компютърни престъпления трябва да разчитаме на НИК на МВР, което пък води до забавяне във времето, защото Институтът по криминалистика е изключително натоварен с работа.
Фокус: Означава ли това, че е нужна реформа в системата?
Радослав Лазаров: Тук искам да кажа нещо много важно. Сега е много модерно да се говори за съдебна реформа и най-вече реформа в наказателното правосъдие. За съжаление обаче не чувам и не виждам да се провежда разговор в посока към това съдебната реформа да се случи и чрез повишаване на научния капацитет на разследващите органи, да се опрем на научни данни за доказване и разкриване на престъпленията. Аз си мисля, че в 21-ви век това е повече от естествено, още повече, че престъпленията се развиват и на тях не може да се противостои с методите на миналия век.
Затова си мисля, че Съдебната реформа в наказателната ѝ част трябва да се разглежда като облекчаване на доказателствената материя, облекчаване възможността за доказване на престъпленията и въвеждане от законодателна гледна точка да се доказват престъпленията чрез научни способи, а най-важното е осигуряването на бекграунда. Тук говорим за осигуряване на възможността разследващите органи да разполагат с компетентни експерти, добра техника и консумативи.
Ще Ви дам пример в тази връзка. По едно мое дело беше назначена ДНК експертиза в Бургас, която нямаше положителен резултат. Благодарение обаче на доброто международно сътрудничество между България и Германия, същия обект беше предаден за анализ на немска лаборатория, където след направени над 50 проби – беше установена ДНК. Проблемът е технологичен, проблемът е на възможностите и естествено на знанията на нашите експерти. Аз не подлагам под съмнение техните знания, защото в случая с ДНК експертизата говорим за проблем на възможностите, тъй като това е изключително скъпа процедура.
И ако трябва да отговоря на предният Ви въпрос дали прокуратурата разполага с човешки и технологичен ресурс – да, разполага с човешки ресурс, с млади и добре мотивирани прокурори, които желаят да се развиват и да постигат доказване на обвинението, включително и в тези нови престъпления, за които говорим. От гледна точка на технологията обаче – там има какво още да се желае. И то не само за прокуратурата, а преди всичко за разследващите органи.
Фокус: Прокурор Лазаров искам да насоча вниманието Ви и към една тема, която беше доста дълго време обсъждана в медийното пространство – телефонните измами и борбата с тях. Какво сочи статистиката по отношение на този тип престъпления?
Радослав Лазаров: Искам преди всичко да благодаря на колегите от Районна прокуратура – Варна, които ми предоставиха данните за тези престъпления, тъй като те са от тяхната компетентност. Това обаче е обществено значима тема и ще си позволя да споделя с Вас данни. За целта сме разгледали два периода от по три години – от 2016 до 2018-та година и съответно от 2019-та до 2021 г. Спадът за втория период е очевиден. Пикът на телефонните измами в нашия регион е бил през 2017-та година, когато са били регистрирани 66 измами. За сравнение – през 2020-та е било регистрирано едно такова деяние, а за шестмесечието на тази година нямаме такова дело. За 2019-та година са били 39 случаите на телефонни измами.
Видимо този тип престъпления намаляват и силно се надявам тази тенденция да се задържи. Надявам се тя да е в резултат на добрата работа между прокуратурата и полицията.
Фокус: През последните години фокусът на прокуратурата е насочен към битовата престъпност. Какви резултати отчитате в това направление?
Радослав Лазаров: Битовата престъпност е социален феномен. Тя произтича от естеството на обществото и за всеки е ясно, че тя не би могла да бъде преодоляна напълно. Според статистическите данни на отчетните доклади на прокуратурата в последните години сочат, че битовите престъпления са около 50% от всички регистрирани. Повече от половината от битовите престъпления пък са кражбите и грабежите.
Полагат се сериозни усилия за справяне с този проблем и свеждането му до по-ниски граници. Отново искам да подчертая необходимостта от активна работа на полицията за разкриването на тези деяния, защото голяма част от престъпленията остават неразкрити, а след изтичане на 10-годишния давностен срок – биват прекратени.
Проблемът е комплексен и към него следва да се насочат усилията на цялата държава – не само на правоохранителните органи.
Фокус: И на тема борба с наркоразпространението. Какви успехи имате в това направление през тази година?
Радослав Лазаров: Първо с удоволствие искам да започна отговора на този въпрос с факта, че колегите ми – Диана Иванова и Димитър Кайряков, които са наблюдаващи прокурори по досъдебно производство за контрабанда на хероин с тегло над 400 килограма, бяха удостоени с грамота от община Благоевград и с грамота на името на Джовани Фалконе. Това е признание, което моите колеги са получили благодарение на това, че под тяхно ръководство е била разкрита контрабанда на такова значително количество наркотици. Разследването по делото продължава и както добре знаете – информация по висящи дела няма как да бъде споделяна.
Общата картина на борбата с наркоразпространението сочи, че този тип престъпления запазват константни стойности в структурата на престъпността в региона. Имаме безспорно и отлични успехи и колегите заслужават поздравления за труда им. Като друг пример мога да посоча разкриването на контрабандата на прекурсори, където си партнирахме с международни институции. Примерите не са един или два и ние се стараем да ги следваме.
Фокус: Благодаря Ви за този разговор, прокурор Лазаров!
Радослав Лазаров: И аз благодаря.