Интервю на Лилия ХРИСТОВСКА за битката за обвинител №1, организираната престъпност и новия ВСС
- Предстои избор за нов главен прокурор. Какъв си представяте, че трябва да е той, г-н Ситнилски?
- Новият главен прокурор още от първия си работен ден трябва ...
Интервю на Лилия ХРИСТОВСКА за битката за обвинител №1, организираната престъпност и новия ВСС
- Предстои избор за нов главен прокурор. Какъв си представяте, че трябва да е той, г-н Ситнилски?
- Новият главен прокурор още от първия си работен ден трябва да е подготвен за работа в прокуратурата и да не губи години, за да навлезе в нея.
- Подобна идея изрази и Борис Велчев, който заяви, че е най-добре новият главен прокурор да е от средите на прокуратурата. Защото на самия него в началото му е трябвало време да опознае работата и хората в нея.
- Борис Велчев е прав. Когато оглави прокуратурата, той бе изключително добре подготвен по наказателно право. Имаше и добри организационни качества. Но за всичко това му трябваше време, за да се адаптира към трудния и разнообразен прокурорски организъм. Най-добре е, ако новият главен прокурор с летящ старт започне работа в прокуратурата. А не както почти 20 г. се случваше да казват: Моля, помогнете да съм ви добър началник!
Това означава да познава проблемите на прокуратурата, ако щете, да познава и повечето от прокурорите и да е добър управленец. Същевременно да има аналитичен ум и умело да разпределя работата между своите заместници и завеждащ-отдели. Винаги съм казвал, че един ръководител е силен със своите заместници. Надявам се, досещате се, че говоря за човек, който трябва да е близък до прокуратурата.
- Как ще коментирате изразените досега мнения, че бъдещият обвинител № 1 може да е и съдия, а защо не и жена?
- Би могъл да бъде и съдия, и научен работник в наказателната сфера. Заемането на този пост си е борба. Защо в тази битка да не се намеси и жена? Вие какво мислите?
- Сещам се, че в касационната прокуратура има поне една дама - зам. главната прокурорка Галина Тонева, която, преди да дойде в прокуратурата, бе съдия с безспорна репутация.
- Е, мненията ни съвпадат. Аз също мисля, че Галя Тонева е човек, който в качеството си и на съдия е видял прокуратурата и отвън, и отвътре. Дори мисля, че предимство на Тонева е липсата на стопроцентов обвинителен уклон. Това й позволява в една степен да е по-справедлива от нас. Помня, че когато бях адвокат, аз също съм си коригирал мерника. Освен това тя навлезе дълбоко в проблематиката на прокуратурата. Не на последно място бих посочил, че нейният ресор е европейската интеграция. А в тази връзка тя доби популярност в европейските структури и международното сътрудничество. Това би й позволило от гледна точка на съвременните изисквания за общуване с нашите партньори светкавично да навлезе и да продължи работата.
При един сполучлив екип г-жа Тонева би могла да бъде един успешен главен прокурор.
- Мислите ли, че изборът на № 1 в прокуратура може да мине без политическа подкрепа? Без намесата на управляващите, казано най-общо.
- Смятам, че главният прокурор има черти и на политическа фигура. В този смисъл той не може да е безразличен на политическата класа. Но политиците винаги са се интересували от фигурата на главния прокурор, доколкото той би бил благосклонен към тях. Това е еднакво вредно както за съдебната система, така и за самите политици. Затова търпим упреци в докладите, че у нас някои политици откровено се стремят да оказват влияние на отделни магистрати и като цяло на съдебната система. Ако успеем да убедим и хората, и нашите европейски партньори, че политиците съдействат на съдебната система, но не я манипулират, тогава и имиджът на прокуратурата и на съда ще се повдигне. И авторитетът на политиците ще се покачи. Оценката зависи от двустранните отношения на зачитане суверенитета и независимостта на отделните власти. Никой няма интерес от подмятания и непремерени намеци от страна на политиците спрямо представители на съдебната власт. Обратното рядко се случва, може би поради вродената етичност и интелигентност на магистратите. И решенията на ВСС ще бъдат еднакви за всички.
Мълчанието е злато
- Под ваше управление във Върховната касационна прокуратура е Девети отдел, известен с противодействието на тежката организирана престъпност, но за него не се шуми. Защо, г-н Ситнилски?
- Аз наложих това мълчание. По мое дълбоко убеждение работата на прокурора не е да дава интервюта в самото начало на разследването, а да подготвя почвата за добри резултати, изразени с влезли в сила присъди. Категоричен съм по този въпрос. Не е случайно, че в чл. 198 от НПК законодателят е забранил разгласяването на обстоятелствата, които биха попречили за разкриване на обективната истина.
Действително Девети отдел се занимаваше с разкриването на престъпления, извършени от организирани престъпни групи - предимно криминални и в стопанската сфера. Едно от най-добрите постижения в работата на този отдел бяха създадените специализирани екипи за подпомагане на разследването. Преди това те не бяха познати като организация и методика на разследването.
- Какво означава това?
- Това бе един организъм, който се състоеше от разкриващи органи в лицето на представителите на ДАНС и на МВР, на данъчните, на разследващи полицаи и следователи плюс наблюдаващи прокурори. За нас разследването на едно дело бе само епизод от цялостната престъпна дейност на една група. Екипът работеше, докато не се ликвидира дейността на цялата група. Създадената организация и методика доведоха до значителни успехи, които действително бяха забелязани повече от чужбина, отколкото в България. Ние получихме благодарствено писмо и грамота от директора на ФБР за добрите резултати в противодействието на организираната престъпност.
А ако сте чели внимателно докладите на Европейската комисия, ще ви направи впечатление, че на едно място пишеше, че има положителни резултати в противодействието на организираната престъпност, които обаче се дължат на индивидуални, на отделни положителни усилия. Това бе признание именно за Девети отдел и ръководените от него екипи.
- Посочете конкретни дела.
- Резултат от работата на Девети отдел е влязлата в сила присъда на т.нар. Братя Галеви. Негова рожба е и присъдата на групата на Златомир Иванов-Баретата. В този порядък мога да обявя осъждането и на две престъпни групи на Таки, както и десетина тежки дела, някои от които са свързани с убийства. Много сериозна подкрепа беше оказана от екипите на Девети отдел в разкриването на убийството на сестрите Белнейски.
- Защо говорите в минало време за работата на екипите?
- Защото със създаването на специализираната окръжна и апелативна прокуратура тези екипи бяха закрити. В новите звена отидоха, разбира се, наши кадри и това е добре. Но все още има нерешени проблеми и в кадрово отношение, и до известна степен в методическо. Похвалните усилия на Борислав Сарафов (бел. ред. - шеф на Апелативната специализирана прокуратура) и на колегите все още не са достатъчни. Време е да се разбере, че това специализирано звено е страшилището за организираната престъпност.
- През годината имаше дръзки обири на банкови клонове, инкасо. В някои случаи извършителят дори е заловен, но парите ги няма. За какво говори това?
- Банковите обири, които бяха извършени у нас, сочат една добра организация. А при добра организация първа и основна задача на извършителите е да укрият добре парите, тоест рискът да бъде материализиран, макар и на по-късен етап, след излизане от затвора например. Едни от основните елементи на подготовката на грабежите на банкови клонове е именно осигуряването на надлежно скривалище. Дори следствието да разкрие обира и съучастниците, малцина знаят къде са парите.
- И държавата остава на колене?
- На колене остават хората, чиито пари са отишли в джоба на извършителите. И ако загубата не бъде покрита от застраховка или от съответната институция, най-пострадали остават те.
- Прокурорите ви номинираха за новия Висш съдебен съвет (ВСС). Защо приехте, г-н Ситнилски?
- Имам над 37 г. стаж в съдебната система, от тях 25 г. в прокуратурата. Преживял съм и трудности, и успехи, и несвършена работа. Познавам добре системата на прокуратурата и съдебната система с нейните проблеми, слабости, върхове и изоставане. Не е маловажно, че познавам почти всички прокурори в страната, повечето следователи и много наказателни съдии. Това е богат опит, който мога да използвам в управлението на правосъдната система. Запознат съм и с проблемите на сградния фонд и с битовите условия за работа, особено на Софийския районен съд и районната прокуратура. По правило всички правителства, които идваха на власт, започваха с обещания, че ще решат проблема на столичните прокурори и съдиите. Но малко от обещанията се изпълняват.
Липсват ясни критерии
- Уволнението на съдия Мирослава Тодорова повдигна завесата и на друг нерешен проблем - неравномерното разпределение на делата на магистратите. Този въпрос ще стане ли приоритет на новия ВСС според вас?
- Проблемът с натовареността задължително трябва да е сред приоритетите на новия ВСС. Сегашният опита да го реши, но не успя, защото се бе съсредоточил върху количествените показатели. А това не са най-важните правила за оценка на магистратите. Без ясни критерии не може да се определи съотношението на несвършената към обема на свършената работа.
Според мен трябва да се изработят и коефициенти за трудност на делата, с които се занимават съдиите и прокурорите. Тогава много по-реално ще се определи натовареността на всеки магистрат, оттам и на съответните съдилища и прокуратури. Това пък ще ни позволи да оптимизираме щатовете и броя на прокурорите и на съдиите в определените региони. Ще прогледнем, че в някои градове извън столицата може да се намалят бройките на магистратите. Но ще се увеличат в столицата, където натоварването е най-голямо.
А когато се отчита само бройката на просрочията, това води до прилагането на различни аршини. Едно е да приключиш 1000 дела и от тях 4 извън срока, друго е да приключиш 8 дела, от които 3 извън него.