ГЛАВЕН ПРОКУРОР СОТИР ЦАЦАРОВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Нямах абсолютно никакво намерение или желание да се изказвам, не защото нямам какво да кажа, а защото считам, че тази трибуна е място за народните представители, а ние имаме само статут на гости.
ГЛАВЕН ПРОКУРОР СОТИР ЦАЦАРОВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Нямах абсолютно никакво намерение или желание да се изказвам, не защото нямам какво да кажа, а защото считам, че тази трибуна е място за народните представители, а ние имаме само статут на гости.
Вдигнах ръка и поисках думата след, признавам, изказването на председателя на Националното бюро.
Ще се постарая да бъда съвсем кратък, ще се постарая да не изнасям точно пред Вас юридически лекции, но не мога да не отговаря на някои неща, за които бяха изнесени факти – дълбоко неверни, за съжаление.
Ще започна с това, с което завърши господин Велков. На няколко пъти, мисля, че на три пъти, Вие използвахте думата окраска: окраска измама, окраска тероризъм. Разбира се, за съжаление, може би наше, не и Ваше, защото Народното събрание е място за политика, основното или поне 80% от това, което се чу в тази зала, имаше политическа окраска. За съжаление, това, което трябваше да има юридическа окраска, при цялото ми уважение към личността на колеги, които се изказаха, бе лишено от доста юридическа окраска.
И само една забележка към Вас, господин Велков, ако ми позволите, разбира се: СРС няма секретен обиск. В Закона такъв термин не съществува.
Да продължа. Мисля, че пред Вас бе нарисувана една апокалиптична картина на масови нарушения, в която колегите ми, седнали на последния ред – от ДАНС, ДАТО, или колегите от Министерството на вътрешните работи, имам предвид професионалното ръководство, с което работим всеки ден, общо взето мълчат, а Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства са оказва единствената институция, която познава закона, тълкува правилно закона, спазва закона и се бори срещу нашите безобразия. Моите уважения, но това не е така.
Трябва да кажа две неща, които според мен са важни.
Първо, според закона, а Вие сте хората, които приемате закон и Вие сте хората, които имате правомощията да го изменяте, но законът е такъв, какъвто е в момента, това Бюро може да наблюдава само процедурите по прилагане, разрешаване и прочие. Не ме разбирайте грешно, това не е призив от моя страна за ограничаване правомощията на Бюрото или на територията на неговия контрол. Такъв е законът. Постановен ли е съдебен акт, разпореждане на съдия, той е задължителен за всички – прокурор, служител на МВР, председател на ДАТО, председател на Националното бюро.
Бюрото няма право да ревизира със свои актове – съдебни актове. И това е основа на правовата държава.
Оказва се, че в крайна сметка институциите тънят в мълчание. На няколко пъти бяха отправени упреци за мълчание и към мен. Като колега, който твърди, че е практикувал дълго, господин Рашков би трябвало да знае следното: сигналът независимо от кого е подписан – от председател, от член на Бюрото или прочие, достига до Бюрото на главния прокурор, но той не се разглежда от главния прокурор. Той се изпраща по Правилата на Закона за съдебната власт и Наказателно-процесуалния кодекс на съответния компетентен първоинстанционен прокурор. Актът на този прокурор подлежи на контрол, който също е инстанционен. Няма сигнал на Бюрото, който да не е получил отговор от прокурор във формата на прокурорско постановление. Когато това прокурорско постановление е постановление за отказ, а то е в огромния брой от случаите, очевидно е, че прокуратурата не е намерила данни за престъпление.
Един съвет към колегата, който ми пише тези писма. Когато има недоволство от прокурорско постановление, това недоволство се изразява не отново чрез гневно писмо до главния прокурор, а чрез жалба до горната инстанция или поне сигнал.
Свикнал съм на всичко, но не мога да приема тона и квалификациите, които бяха дадени за професионалните качества на моите колеги и за изравняването им до знанията и уменията на полицейски началници. Това е не само защото уважавам колегите си и ги браня винаги, когато са прави, а защото уважавам и служителите на МВР, независимо началници ли са или не. Точно поради тази причина, а и от възпитание и уважение към Вас, хората в тази зала, няма да дам оценка за юридическите окраски на това, което чухте преди малко, но не мога да приема колегите ми да бъдат оценявани по такъв начин, въпреки че бяха поставени въпроси, въпреки че тези въпроси не са поставени към мен.
Аз не чух отговор на два основни и съществени въпроси, затова ще си позволя да ги дам аз.
Подслушване на журналисти – не. Масово подслушване на политици, магистрати, журналисти – не. Това, че се намираме в условията на открито заседание, съвсем не е оправдание – да кажем, че такова може да има, но, понеже заседанието е открито, защото преди малко тук се каза, че няма да споменавам имена. Е, твърденията, че 10% от всички касаят журналисти, политици или магистрати, просто са дълбоко неверни.
Защо са най-голям брой разрешенията за използване на СРС в Специализирания съд? Защото Специализираният съд издава разрешения за организирани престъпни групи, а една престъпна група е минимум от трима души по закон, а има случаи, в които достига и до 35 човека.
Защо са пренебрежително малко, също, господин Велков, Ваш въпрос, СРС-тата за измами – говорихте за телефонните измами. Ами, защото те действат в условията на организирани престъпни групи и защото исканията влизат в тази графа.
Оценката ми за колегите от ДАНС и ДАТО. Ще кажа с едно изречение. Няма да бъда техен адвокат, защото аз съм сигурен, че те ще кажат каквото могат. Аз считам, че те прилагат закона правилно. Считам, че твърденията за нарушения от ДАНС, от ДАТО за подадени неверни сведения и прочие, първо са получили с прокурорски отговор във формата на прокурорско постановление, второ, за съжаление, са дълбоко спекулативни.
Осем хиляди способа неприложени от ДАТО. Тази сензация бе изречена преди малко. Не бе споменато обаче, че в случая става дума за случаи, в които не ДАТО самоволно не е изпълнило съдебния акт, а в случаи, в които са се оказали, че изпълнението на този съдебен акт е практически невъзможно. Разрешено е СРС за пет телефонни номера, оказва се, че той вече не ползва три. Разрешено е СРС за способ, проследяване, оказва се, че лицето е разкрило лицата или служителите, които са след него. В такъв случай как да бъде приложен способа? Звучи прекалено, как да кажа, бомбастично – осем хиляди неприложени способа.
Двоен аршин. Владимира Янева обвинена и осъдена. Заместник-председател на Софийски градски съд със 110 нарушения, непипнат от прокуратурата. Истината е много проста.
Бившият председател на Софийски градски съд – Калоян Топалов, хвърли в публичното пространство един доклад. Този доклад бе изпратен на прокуратурата. По този доклад бе образувано досъдебно производство. До настоящия момент продължават усилията на наблюдаващия прокурор да се снабди с всички документи, за които се твърди, че представляват нарушение на закона, искания и разрешения на СРС, и те упорито не се предоставят от Софийския градски съд. Това поставя въобще въпросът, доколко този доклад отговаря на истината, но това категорично означава, че ние не проявяваме двоен аршин. Просто в публичното пространство бе хвърлена една бомба, след което ние все още водим кореспонденция със съда имаме ли право да получим материалите, за които те са ни сигнализирали или трябва да вярваме на доклад, който бе изготвен от двама заместник-председатели? Един голям въпрос е какво право имат те да проверяват колегите си заместник-председатели и не е ли това право на Националното бюро, и не е ли това право на Държавната комисия по сигурността на информацията?
Не е вярно, че няма специални разузнавателни средства за тероризъм. Да, зная обстановката в Германия, дори защото миналата седмица разговарях с федералния прокурор, но надявам се това не е сравнение, при което Германия има 300 дела за тероризъм, а ние нямаме. Ние имаме дела за тероризъм, ние имаме специални разузнавателни средства, които са използвани за тероризъм и в крайна сметка, такива подписвам и аз самият по разпоредбите на закона. Така че да се твърди, че това го няма, просто е спекула.
С оглед на това, мисля, че като изключа отговорите на тези въпроси, повтарям ясно, няма да давам лични оценки, няма да давам лични оценки и на правни качества, макар че такива бяха дадени, позволих си да го направя само за да защитя колегите си от прокуратурата и от МВР. Но да се твърди, че едва ли не в страната има масово подслушване, това е една апокалиптична картина, която за съжаление, не отговаря на действителността. И повтарям още веднъж, казвам за съжаление на тези, които повдигат тази тема. Не правя политически изказвания, реагирам абсолютно професионално и мога да кажа, че аз съм готов да защитя, както работата на институцията, която в момента ръководя, така и работата на колегите си, но за евтин пиар, дори не юридически, а политически, ми е много трудно да не реагирам, защото това посяга на доброто име на мои колеги.
Така че моля, ако съм прекалил с времето или с думите си, да бъда извинен от Вас, това първо, и второ, моля, ако народните представители имат тази воля, наистина да бъдат поставени въпроси доколко са нужни изменения в Закона за специалните разузнавателни средства.
Само два въпроса, за да не губя Вашето време.
Единият, не е ли нужна съвсем различна процедура за разрешаване случаите, в които се касае за национална сигурност?
Вторият, който беше повдигнат като въпрос от господин Рашков, и който в крайна сметка получи същия и пълно единодушие в оценката по времето на Комисията, а най-интересното беше, извинете, че го казвам, че по време на заседанието на Комисията всичко това, което се случи в тази зала, дума не бе казано за него, може би защото не беше открито и не беше пред медиите. Та, за този въпрос...(Реплика.) Моля, извинявам се, според нашето законодателство, наистина, заявителят е този, който подбира, грубо казано, извинете за грубата дума, но така е, който в крайна сметка решава кое от материалите по СРС обслужва неговите тези и неговите интереси за използване на СРС. Заявителят във всичките 100% е най-общо казано, държавният орган, обвинителната власт, полицията, Държавната агенция „Национална сигурност“.
Има, обаче един друг проблем, заявителят може да подбере това, което обслужва обвинителната теза, но в крайна сметка има и много елементи от СРС, които обслужват точно тезата на защитата. Не е ли време да се мисли за това, че, ако спрямо едно лице се прилага СРС, би следвало всичко, което е документирано да се предостави на съда, а не това, което съответният орган поискал СРС е поискал да му бъде запазено. Ако съдът разполага с всичко, в крайна сметка ще сме изправени пред пълно равенство на „оръжията“, както се казва в правната теория на обвинението и на защитата, но това са въпроси, които, мисля, че са от Вашата компетентност. Благодаря Ви за вниманието. Извинявам се ако съм отнел от времето.