Изследване и анализ на кадровата обезпеченост, степента на специализация, нуждите от повишаване на квалификация и от оптимизиране на управлението на магистратите от специализираните прокуратури
Изследователската дейност е насочена към намиране на ефикасни решения и въвеждане на модерни методи зауправление и ...
Изследване и анализ на кадровата обезпеченост, степента на специализация, нуждите от повишаване на квалификация и от оптимизиране на управлението на магистратите от специализираните прокуратури
Изследователската дейност е насочена към намиране на ефикасни решения и въвеждане на модерни методи зауправление и повишаване на квалификацията на прокурорите и следователите от специализираните прокуратури.
Нейната цел е да осигури надеждна, представителна и достоверна информация, чрез която да се идентифицират проблемите, потребностите и конкретните насоки за развитие на специализираните прокуратури и за оптимизиране на връзката им с петте специализирани прокурорски мрежи в цялата страна.
Резултатите от извършените изследвания са предпоставка за реализация на останалите дейности от проекта на Прокуратурата: проучване на опита на държави-членки на ЕС, в които са изградени специализирани структури за наказателно преследване на организирана престъпност, разработване на обучителна стратегия и учебно помагалоза борба с организираната престъпност, провеждане на съвместно обучение на прокурори и следователи от специализираните прокуратури и на прокурори от специализираните мрежи.
Място на специализираните прокуратури в структурата на Прокуратурата на Република България
Основни констатации, изводи и препоръки
Законодателна рамка, регламентираща дейността на специализираните прокуратури
Дейността на специализираните прокуратури за организирана престъпност е дефинирана от ясна и последователна законодателна рамка, която е уредена в Закона за съдебната власт и Наказателно-процесуалния кодекс.
Разширената предметна компетентност на специализираните прокуратури създава реален риск от натрупване на дела, които формално отговарят на изискванията на закона, но не са съотносими към организираната престъпност или изобщо не са свързани с организирана престъпност, а с други форми на задружна престъпна дейност. Данните от Доклада на Специализираната прокуратура за първите шест месеца на 2012 година показват равнища на средна натовареност, отчетена по разработените от ВКП показатели, която бележи тенденция към чувствително надвишаване на средните стойности на натовареност при останалите прокурори. При подобна тенденция има риск от възникване на хроничен недостиг на кадри и забавяне в хода на разследване на делата до степен на загуба на капацитет за противодействие срещу тежката организирана престъпност.
По отношение на широката предметна компетентност на специализираните прокуратури, критично важно е да не бъде допуснато „задръстване” на системата с дела, които всъщност не се отнасят до организираната престъпност. Количественият критерий, към който се е насочил законодателят при определянето на организираната престъпна група, позволява към специализираните прокуратури да бъдат насочвани и дела, които са насочени срещи групови форми на престъпна дейност, които не се вписват в декларираните цели и мисията на специализираните прокуратури. Ако този проблем не бъде решен чрез прецизна редакция на компетентността в Наказателно-процесуалния кодекс, натоварването на прокурорите от специализираните прокуратури ще се повиши драстично.
На базата на опита, който започва да се натрупва в специализираната прокуратура, съществуват възможности за аргументирано предложение за нова законодателна промяна, която да ограничи обхвата на делата, по които Специализираната прокуратура би трябвало да работи, за да постигне по-ефективно своите цели; другият алтернативен подход е аргументиране на предложения пред Висшия съдебен съвет за увеличаване на числеността на прокурорите в специализираните прокуратури.
Институционално изграждане на специализираните прокуратури: Модел на управление. Организационен капацитет. Вътрешна специализация
Институционалното изграждане на специализираните прокуратури има редица предимства пред работата в екип преди всичко от гледна точка на устойчивост, предвидимост и съсредоточаване на експертиза в определени сфери. В специализираната прокуратура е създадено ядро от магистрати, които са работили в първите специализирани екипи за разследване на организирани престъпни групи, притежават необходима експертиза, опит и са формирали добри взаимоотношения при работа в екип. Налице е професионално подготвен екип от съдебни служители, които подпомагат работата на магистратите. В тази връзка може да бъде оценено, че в бъдеща перспектива съществуват добри възможности за натрупване на опит и развитие на административен капацитет на специализираните прокуратури.
Опитът от създаването на специализираните прокуратури създава реални предпоставки за продължаване на институционалната специализация и по този начин подпомага цялостната реформа в Прокуратурата на Република България. Натрупването и систематизирането на специфична експертиза може да се превърне в основа за превръщането на специализираната прокуратура в център на компетентност в национален и регионален мащаб по отношение на разследването по дела за престъпления, свързани с организирани престъпни групи в страната и чужбина.
Наличието на подобен тип специализирани структури и концентрирането на опит, информация и експертиза в тях има потенциала да се отрази положително върху процеса на подготовка и квалификация на прокурорите в общата прокуратура. Професионалната специализация може да повиши интереса на младите прокурори към работа в сферата на разследването на престъпления, свързани с организираната престъпност и политическата корупция.
Паралелно с изграждането на специализираните прокурори като институция, Прокуратурата е започнала изграждането на специализирани вътрешни мрежи от прокурори, чрез взаимодействието между които е възможно генерирането на експертиза в специфични предметни полета при разследване на престъпления, свързани с организираната престъпност.
Тук следва да се отбележи, че институционалната и структурна реформа е изпреварила функционалното развитие в хода на реформата в Прокуратурата – създадени са нови институционални звена (каквито са специализираните прокуратури), а същевременно е започнало създаването на специализирани прокурорски мрежи.
Необходимо е да се отбележи сравнително бавният напредък по отношение на ефективното взаимодействие между структурите на Специализираната и Апелативната специализирана прокуратура, от една страна, и специализираните мрежи от прокурори – от друга. Поне засега, в тези няколко месеца от развитието на мрежите и първата половин година от съществуването на специализираните прокуратури, има ограничен опит на взаимодействие между функционалните възможности на мрежите, генериращи компетентност по отношение на определени видове престъпления и структурите на специализираните юрисдикции.
Изработването на ефективен механизъм на взаимодействие в тази насока е съществена част от общия капацитет на прокуратурата за ефективно разследване на организираната престъпност и корупцията и именно затова усилията за подобряване на взаимодействието в тази насока би трябвало да продължат.
Взаимодействие с разследващите органи. междуинституционално сътрудничество
Налице е добро взаимодействие с разследващите органи, което се основава както на инициативата на прокурорите, така и на насочването на достатъчен брой разследващи полицаи, следователи и доброто взаимодействие със структурите на МВР.
Все още остава рискът от продължаване на практиката, при която част от разследващите органи провеждат действия по разследване въз основа на собствени критерии за доказуемост на факти и обстоятелства. Несвоевременното информиране на прокуратурата би могло да създаде определени рискове пред ефективната реализация на стратегията на обвинението.
Независимо от създадената вътрешна специализация, следва да се отбележи недостигът на висококвалифицирана външна експертиза, преди всичко в сферите на компетентност на специализираните прокуратури. Типичен пример в това отношение са данъчните и финансовите престъпления и трудностите, с които се сблъсква разследването поради липсата на достатъчно вещи лица с необходимия опит.
С оглед нарастване на значението на разследванията при тези престъпления, в бъдеща перспектива ще бъде важно развитието на ефективно сътрудничество с Национална агенция по приходите, Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност и други институции с компетенции във финансовата област.
Международно сътрудничество
Международното взаимодействие при разследването на прояви на организираната престъпност ще придобива все по-голямо значение. Прокуратурата на Република България и към момента е водеща по брой съвместни екипи за разследване /СЕР – JIT/ в рамките на сътрудничеството с Eurojust. В същото време пряката комуникация между представители на правораздавателните институции на отделните държави е усложнена от липсата на добро равнище на чуждоезикова подготовка. Неговото повишаване би довело до възможността за ускорена обмяна на опит и компенсиране на дефицити в практиката на разследване по дела срещу организираната престъпност.
Съществуващите възможности за интензивен международен обмен и коопериране на усилия в рамките на Европейския съюз биха могли да подпомогнат преодоляването на съществуващите трудности и да се отразят благоприятно върху самочувствието на българските магистрати. В тази връзка в бъдеща перспектива е необходимо активизиране на международното правно сътрудничество чрез повишаване на интензитета на взаимодействието и участието в съвместни екипи за разследване, в изпълнение на екстериториалната компетентност на Специализираната прокуратура.
Публичен образ и обществена подкрепа за дейността на прокуратурата
Налице са реални възможности за изграждане на позитивен образ или поне за формирането на разбиране за ефективността и необходимостта от специализираната прокуратура на базата на финансовите и социални ефекти от нейната дейност. Данните показват, че дори само за първите шест месеца на годината, в резултат от дейността на специализираната прокуратура са неутрализирани възможности за съществено ощетяване на държавния бюджет.
Наред с това следва да се отбележат високите обществени очаквания за ефикасно и ефективно наказателно преследване срещу организираната престъпност. Тези нагласи са пасивни, доколкото не предполагат висока степен на готовност за подпомагане на разследващите органи и прокуратурата и именно това ги прави рискови, доколкото кореспондират със засилващите се репресивни нагласи в масовото съзнание. Тук основният риск се крие в бързо спадане на общественото доверие и на принципно декларираната подкрепа за съществуването на подобна структура.