Сред членовете на Асоциацията на прокурорите в България и ваши читатели предизвика огорчение публикацията в броя от 26.10.2010 г. под заглавие „Българските прокурори са най-много и най-високо платени в Европа”. Чувстваме се длъжни да изложим накратко позицията си ...
Сред членовете на Асоциацията на прокурорите в България и ваши читатели предизвика огорчение публикацията в броя от 26.10.2010 г. под заглавие „Българските прокурори са най-много и най-високо платени в Европа”. Чувстваме се длъжни да изложим накратко позицията си по двата важни въпроса, които засяга статията.
Не ще коментираме подбора на акцентите в публикацията и внушенията, които следват от нейното озаглавяване и позициониране в издадения брой на вестника. Смятаме, че те зависят от избора на всеки журналист или редакция, дали и доколко да бъдат задълбочени и обективни и към какъв тип аудитория са се насочили, в полза на чии интереси. Като част от неправителствения сектор се радваме, че демократична България дава широка възможност всеки от нас да стори сам този си избор.
Без ни най-малко да оспорваме правото на журналиста Светослав Терзиев да дава предпочитания на определени източници на информация и да интерпретира свободно фактите, бихме искали да насочим вниманието ви върху няколко части от съдържанието на статията. Според нас, като професионална неправителствена организация, те съдържат необективно представена информация, която незаслужено и сериозно уврежда престижа на професията.
1. Относно броя на прокурорите в България.
В статията се набляга върху информацията, че у нас работят най-много прокурори на глава от населението в сравнение с останалите държави от Европейския съюз. Преди да се представят числата за сравними по територия и население държави от Европейския съюз, обективно би трябвало да се предложи и друга съпоставка – относно задачите и полето на компетентност на прокуратурите в различни държави и устройството на националните правни системи.
Честният анализ изисква да се установи и да се признае, че българските прокурори са толкова, колкото е необходимо, за да изпълняват всички възложени им от закона задачи. Дори твърдим, че в някои съдебни райони те са недостатъчно!
Със сигурност има нужда от по-задълбочен разговор на тема каква прокуратура е нужна на българското общество и как да се повиши нейната ефективност при спазване на европейските стандарти. Когато този разговор започне, Асоциацията на прокурорите в България е готова да участва в него най-отговорно, но се надява това да стане на по-високо професионално ниво. Понастоящем българското общество и българският законодател очакват от прокуратурата не само да изпълнява функцията на държавен обвинител по наказателни дела, а й отреждат допълнителни за други правни системи отговорности. Например: да осъществява общ надзор за законност върху административните актове; да провежда задълбочени предварителни проверки по всякакви сигнали и да дава предписания на органи на изпълнителната власт; да участва в административни и граждански производства; да привежда в изпълнение наказанията да осъществява надзор за законност върху дейността на пенитенциарните органи; да инструктира полицейския разследващ апарат и да надзирава дейността му в течение на цялото твърде формално досъдебно производство; сама да изпълнява функции по разследване; да се произнася и обработва деловодно наказателните производства с неразкрит извършител.
Изброяването може да бъде още по-дълго – все с посочване на дейности, които са нетипични и непознати за повечето от прокуратурите в държавите, с които ни съпоставяте. Правомощията на прокуратурата в тези държави са уредени законодателно по такъв начин, че да се изразходва много по-малко ресурс при гарантирана по-висока ефективност. Статистиката в държавите, за които говорим, предлага поле за интересни съпоставки на броя на висококвалифицираните административни служители и асистентите в прокуратурата, които подпомагат дейността й, спрямо броя на прокурорите. При тези сравнения, числата показват, че българските прокурори изпълняват задачите си при минимална административна подкрепа.
Тъй като в публикацията не откриваме нито едно изречение, което да съдържа уговорката, че правните системи в различните държави не могат да бъдат напълно съпоставими, намираме представената картина за едностранчива, тенденциозна и недостатъчно задълбочена.
2. Относно заплащането на прокурорите в България
Въпреки, че Асоциацията на прокурорите в България не разполага със статистика за усреднените стойности на заплащането на магистратите и служителите в прокуратурата ние напълно отговорно твърдим, че посочените в публикацията числа за месечния доход на прокурорите са неверни. Българските магистрати съвсем не са най-високо платените в Европа, както внушава заглавието на публикацията. Не знаем въз основа на какви данни е съставен доклада, цитиран от г-н Терзиев, но си позволяваме да му препоръчаме и други източници на информация – Висшия съдебен съвет, Администрацията на главния прокурор, действащите в Република България нормативни актове. Условията за определяне на магистратските възнаграждения са едни и същи за съдии, прокурори и следователи и информацията за тях е общодостъпна. Те са функция на заеманата длъжност и натрупания стаж. Съгласно ЗСВ минималното месечно възнаграждение в системата на прокуратурата и съда – това на младшите магистрати, се равнява на две средни работни заплати в бюджетната сфера. Най-многобройни в Република България и сред членовете на Асоциацията на прокурорите са колегите, заети в 112-те районни прокуратури и 33-те окръжни и военноокръжни прокуратури. Вътрешното разпределение на ресурсите в прокуратура е тема на отделен задълбочен разговор, за който не намираме повод в публикацията от 26.10.2010 г. Важно е да се подчертае, че работещите в районните и окръжните прокуратури магистрати получават месечни заплати, които са в пъти по-малки от назованото в публикацията число – 3 875 лв. Основната заплата на прокурорите от районните прокуратури и съдиите в районните съдилища в момента е 1573 лв. Доходите на всички магистрати са напълно прозрачни и за разлика от много други служещи на публичния интерес, по закон те не могат да разчитат на други доходи извън своята дейност, освен от научни публикации и преподавателска работа, което е по-скоро изключение, предвид голямата натовареност на колегите.
Уважаема редакция,
Искрено се надяваме, че ще възприемете настоящото изложение като добронамерена реакция в търсене на справедлива оценка за персоналните качества и труда на работещите в Прокуратурата на Република България магистрати и ще й дадете гласност по начин, който считате за подходящ.
Управителният съвет на Асоциацията на прокурорите вярва във високия професионализъм на вашия журналистически екип, превърнал изданието в авторитетен фактор в българската публицистика, и е готов винаги да ви предложи информация и становище по значимите теми, свързани с професията и обществената функция на нашите членове. Вярваме, че така бихме били полезни за обективно информиране на обществото и постигане на задълбочен журналистически анализ по важните въпроси на съдебната реформа, с представяне на всички гледни точки. Готови сме в този диалог да изслушаме внимателно и приемем всяка добросъвестна критика.
УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ НА
АСОЦИАЦИЯТА НА ПРОКУРОРИТЕ
В БЪЛГАРИЯ