18.06.2024 г.
в. "24 часа", Ана Михова
Дела като това, както и за катастрофата край Своге, при която загинаха 20 души, няма много в практиката, казва административният ръководител на Окръжна прокуратура-София
- Трудно беше намирането на документите за "Ечемишка", някои открихме в склад в Елин Пелин
- Шефът на дирекция "Поддържане на пътната инфраструктура" е трябвало да предложи начин, по който да се направи ремонтът
- След катастрофата край Своге, при която загинаха 20 души, изследвахме настилката. Оказа се, че в асфалта има варовик вместо магмени скали
- Прокурор Николова, защо 8 години делото за смъртта на жена, убита от паднала лампа в тунел “Ечемишка”, не може да влезе в съда? Трагичният инцидент все пак беше през 2017 г.
- Делото за трагедията в тунел “Ечемишка” е едно от трудните, по които сме работили в окръжната прокуратура през последните години. То бе внесено в Софийския окръжен съд на 12 декември 2023 г. Разпоредителното заседание беше насрочено за 4 април 2024 г. Но по делото са встъпили двама нови адвокати, които са поискали да се запознаят с материалите. Съдът е уважил искането им и е пренасрочил разпоредителното заседание за 6 юни 2024 г., когато беше и първото заседание.
- Но защо се проточи разследването?
- Наистина измина доста дълъг период, но причините за това са комплексни, имаше обективни фактори. Със започването на разследването, тъй като то е сложно от правна и фактическа страна, се наложи събирането на голям обем от доказателства. Назначени и изготвени бяха множество експертизи: комплексна автотехническа, инженерна и трудово-технологична.
Разпитани бяха 30 свидетели. Наложи се да бъдат изискани много документи. Самото досъдебно производство е над 100 тома, като документация беше поискана от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, “Автомагистрали” АД, Института по металознание и други институции. Срещнахме трудности при намиране на част от документите, които са отпреди много години. В крайна сметка ги открихме в един от складовете на ГУП (Главно управление на пътищата, както се е казвала АПИ в края на 80-те години на миналия век - б.р.) в Елин Пелин, което ни отне повече от месец.
Самият тунел е пуснат в експлоатация на 25 декември 1984 г. При назначаването на експертизите - в комплексната участват 7 вещи лица, всички те поискаха документацията по строителството и по пускането на тунела. Държаха да проследят цялата работа на съоръжението - от пускането му до инцидента. Първо събирахме документацията, след което назначихме експертизите.
- Колко време събирахте документите?
- Около две години, за да се събере документацията, да се назначат експертизите, да се разпитат свидетелите. На третата година дойде пандемията, което също много ни затрудни, забави ни с повече от година. Първо, защото държавата беше блокирана, а и защото последователно от коронавирус се разболяха колеги, ангажирани с делото - и следователи, и прокурори. Това блокира извършването на действията по разследването. Последва боледуване на защитници и адвокатите на подсъдимите.
Предявяването на материалите продължи повече от година. Наказателният процес е доста формален, но ние сме длъжни да го изпълняваме какъвто е.
Предявяване означава запознаване със събраните материали по разследването. Когато някоя от страните поиска събиране на нови доказателства и наблюдаващите прокурори преценят, че са относими към разследването, ги допускат. Така отново се връщаме във фазата на събиране на доказателства. След това е необходимо отново на всички да бъде предявено разследването. Адвокатите също изискаха доста време за запознаване с материалите, все пак делото е над 100 тома и е от правна и фактическа сложност.
Не е дело с разпит на двама свидетели и една експертиза, което да се прочете за половин час. Понякога са необходими дни наред за запознаване, а графикът се съобразява и с ангажиментите на адвокатите.
- Адвокатите какви допълнителни доказателства поискаха?
- В хода на разследването поискаха допълнителна информация за документация, която е вървяла в Агенция “Пътна инфраструктура”. На база на документите е станало ясно, че до Управителния съвет (УС) на АПИ не е достигнал доклад, че трябва да се направи ремонт в тунела.
- Тоест в УС на АПИ не са знаели, че тунелът е корозирал и спешно трябва да се ремонтира?
- Адвокатите са поискали събиране на доказателства за реда на документооборота в АПИ. Въз основа на преценката, направена от прокурора, е станало ясно, че информацията за крайно тежкото състояние на тунела не е достигнала до УС на АПИ.
- Затова ли обвиняемите станаха трима, след като обвиненията на бившите шефове на АПИ Лазар Лазаров и Дончо Атанасов бяха прекратени?
- Както споменах, при събиране на доказателствата е установено, че УС на АПИ не е уведомен, че има проблем в “Ечемишка". Обвиняемите първоначално бяха шестима, сега са трима.
- Защо УС не е бил уведомен?
- Точно това са нарушенията на хората, на които сме повдигнали обвинения.
- Те на какви позиции са били в АПИ?
- Единият е директор на дирекция “Поддържане на пътната инфраструктура”, другият е началник на отдел “Основен ремонт и поддържане” в дирекцията, а третият е старши експерт в отдел “Основен ремонт”.
Не мога да кажа дали в момента са на работа, но тогава са били на тези длъжности. Първоначално обвиняеми бяха и част от членовете на УС на АПИ, но при преценка на доказателствата се установи, че информация за състоянието на тунела не е била изпращана до тях, а това е било задължение на тримата обвиняеми. Те е трябвало да уведомят членовете на УС. Били са длъжни да докладват за състоянието и директорът на дирекцията да предложи начин, по който да се изпълни ремонтът. Така че те просто не са изпълнили задължението си като служители по транспорта.
- Обясняват ли защо?
- Не дават обяснение, поне засега.
- Сигналите за окаяното състояние на тунела в тази дирекция ли са постъпвали?
- Има няколко доклада. От периода на пускането на тунела в експлоатация през 1985 г. са били правени огледи - през 2015 и 2016 г. В доклада от 2016 г. експертите са давали препоръки за подновяване на антикорозионната защита, но нито веднъж това не е било изпълнено. Трябвало е да започнат ремонт, защото в доклада се обяснява, че съоръжението е в много лошо състояние и е силно корозирало, трябвало е да бъде поправено. Проблемът в случая не е самото осветление, а металната конструкция, която се е разяла и е паднала.
- Може ли да кажем, че ако тези трима души си бяха свършили работата, нямаше да се стигне до трагедията?
- Не мога да предположа какво би се случило, ако бяха написали доклад и бяха уведомили УС на АПИ, а и той какво решение щеше да вземе. Но с нарушенията са допринесли за трагичния резултат.
- Докато се чакаше наказателното дело, гражданското, по което АПИ беше осъдена да плати близо 500 хил. лв. на близките на загиналата Елена Михайлова, приключи през ноември м.г. Вие не може ли да ползвате за улеснение материалите от него?
- Не. Наказателното производство изисква доказване на вина на конкретен човек, който с действие или бездействие е причинил крайния резултат. Докато в гражданското правораздаване отговорността е деликтна. В конкретния случай е насочена към АПИ, защото отговаря за служителите си. Ако ние трябва да докажем виновно поведение, в гражданското правораздаване отсрещната страна доказва, че не е виновна. Тежестта на доказване е различна. Не можем да ползваме материалите, още повече че целият доказателствен материал, събран от нас, е предоставен по гражданското дело.
- На 5 юни Софийският окръжен съд обаче върна делото, какво следва?
- Наблюдаващият прокурор е преценил, че ще изпълни указанията на съда, след като е прочел мотивите и ще внесе отново делото. Съдът е поискал да се конкретизира какво е изпълнено или неизпълнено. Иска повече конкретика. Наблюдаващият прокурор ще се постарае в най-кратки срокове то отново да бъде в съда.
- Като прокурор можете ли да кажете случва ли се често безхаберието на чиновниците да води до тежки последици?
- Дела като “Ечемишка” няма особено много в практиката, също както и дела като това за катастрофата край Своге, при която загинаха 20 души. То също се наблюдава от Софийската окръжна прокуратура. При него решихме освен виновно поведение на водача на автобуса да изследваме и пътната инфраструктура. Такъв тип разследване не се случва често. И през последните 40 г. няма практика. Обикновено, когато се каже катастрофа, хората си представят водача или водачите на превозното средство. В конкретния случай се изследва пътната инфраструктура, защото в хода на разследването е станало известно, че е имало проблеми в този пътен участък, и то не веднъж. Пътят е бил изключително хлъзгав, за което АПИ е сигнализирана.
Водачът на автобуса се е движел с 53 км/ч, което е нарушение от неговата страна, защото разрешената скорост в участъка е 40 км/ч. Ако се е движел с толкова, е нямало да настъпи ПТП, но и хлъзгавият път е допринесъл за крайния трагичен резултат. Обвиненията са за независимо съпричиняване. Тоест действията на единия обвиняем са независими от действията на другите петима. Бяха събрани доказателства, че при нормален коефициент на сцепление при мокра настилка, катастрофа не би настъпила дори и при превишена скорост на автобуса, но ако се е движел с разрешената от 40 км/ч, е нямало да настъпи ПТП.
- Правена е експертиза на пътна настилка край Своге. Тя какво показа?
- Че не отговаря на изискванията, защото в асфалта има варовик вместо магмени скали. И освен това размерът на вложените фракции (камъни) е по-малък от заложения по рецепта.
- Но и това дело беше връщано на прокуратурата и то три пъти?
- Това дело е 280 тома, някои са по сто страници, други по 300. Влезе в съда на третата година, въпреки че имахме проблеми с предявяването на разследването, защото пострадали са над 100 човека, а част от тях бяха в чужбина и издирването им отне доста време.
Наистина делото е връщано. Първия път в Софийския окръжен съд беше допуснат ход по същество, но това решение на съда беше обжалвано пред Софийския апелативен съд, който намери несъответствие. Наблюдаващите прокурори изпълниха указанията и отново внесоха делото, окръжният съд го върна, решението беше обжалвано.
Друг състав на САС не прие доводите на окръжния, но установи, че в обвинителния акт не са описани факти за две точки от Закона за устройство на територията (ЗУТ). В това определение изрично беше отбелязано, че извън горното, обвинителният акт е ясен и отговаря на изискванията на закона. Колегите, прокурори отстраниха несъответствието и делото отново беше внесено в съда. Окръжният съд прие, че недостатъците са отстранени, но трети състав на САС излезе с други, различни констатации за нередности, които нямаха нищо общо с предишните.
Да, разбирам, минало е доста време, но за да бъде обвинено определено лице в конкретно престъпление, за да му се вмени вина, трябва да се съберат достатъчно доказателства и то да се съберат така, че да се спази закона. Не може с извършването на деянието веднага да има обвиняемо лице, ако не се събрани достатъчно доказателства.
За някои престъпления това става много по-лесно, но за дела като трагедията в Своге и тунела „Ечемишка" се събира огромна документация, след което се назначават експертизи, които да кажат има ли нарушение или няма, на следващ етап е преценката на прокурора кого да обвини, и т.н.
Има специфики, които трудно биха могли да се обясняват в едно интервю. Но ние, прокурорите, съзнаваме своята отговорност и полагаме усилия да спазим изискванията на закона, да изясним всичко в детайли, да отграничим отговорностите, да обосновем обвинителната си теза и да я докажем по възможно най-добрия начин в съда.
Прокуратурата макар и да има ръководна роля в досъдебната фаза на процеса, то тази фаза е само подготвителна и всички доказателства се събират и оценяват повторно и от съда. Няма пречка да бъдат събрани и нови, които да повлияят на крайния извод на съда.
Необходимо е да се знае, че прокуратурата е свързващото звено между разследващите органи и съда, поради това отговорността за приключването на едно дело в разумен срок зависи от всички участници в процеса. Качеството и бързината на работа на прокуратурата е обусловена и от качеството на процесуалния закон.