Прокурорите не усещат подкрепа от страна на държавата, заяви Георги Георгиев
4 юни 2024 г
Силвия Великова, БНР - „Преди всички“
- Прокурор Георгиев, ще ползвам едно изречение от Ваш колега - заместник-градският прокурор на София Иво Илиев, който миналата седмица беше при нас и каза, че се нуждаете много повече, Вие в прокуратурата, от нов Наказателен кодекс, а не от нов Закон за съдебната власт? Има ли такава опозиция – устройственият закон или правоприлагащите закони за наказателното право са по-приоритетни?
- Нуждаем се от промени и в двата закона. Трябва да уточним, че Законът за съдебната власт действително е нашият устройствен закон, а Наказателно-процесуалният кодекс е този, с когото работим всеки ден и който урежда процедурите, по които се развиват наказателните дела. Промяната в нашата работа, която очакваме, изисква промени и в двата закона.
- Какво Ви притеснява в проекта за Закона за съдебната власт, който беше предложен от предходния състав на Министерство на правосъдието? Общественото обсъждане беше удължено, имаше над 500 страници нови становища, които доста критикуват част от заложените текстове.
- Притеснява ни това, че проектът за нов Закон за съдебната власт беше приет в кратки срокове, че не беше взето предвид становището на магистратите и че бяхме на крачка от внасянето му в Народното събрание, а всички работни срещи, които провеждаме в момента показват, че не само прокурорите, а и съдийските организации, действащите съдии, Съюзът на юристите в България имат много забележки към този проект. Направи ми силно впечатление, че на работната среща миналата седмица съдиите предложиха да се сформират работни групи в по-малък състав и по-оперативно да се обсъдят всички промени, за да се достигне до някакво по-различно решение за част от промените, които се предлагат.
- Вие сте юрист и мисля, че вашето верую е: „Лош закон, но закон“. Конституцията казва, че до 30 юни трябва да има нов Закон за съдебната власт. Това не би ли трябвало да се спази или сме напоследък в държавата, в която сроковете нямат значение?
- Ние сме юристи и спазваме закона. Аз лично подкрепям изцяло сегашния състав на Министерство на правосъдието, който изрази своята воля новият проект за нов Закон за съдебната власт да бъде внесен в срок в Народното събрание. Друг е въпросът дали ще има действащ парламент, който да го разгледа и дали това ще му бъде приоритет. Изпълнителната власт - затова е изпълнителна, защото трябва да спазва предписанията на закона и проектът да бъде внесен навреме.
Изцяло съм съгласен с това и ние работим активно, за да помогнем някои от промените, които са предложени да имат малко по-различен вид. Част от промените в новия Закон за съдебната власт съответстват на промените, които са направени в Конституцията. Там няма какво друго да бъде прието, освен това, което Конституцията повелява, и трябва да изчакаме Конституционният съд да каже дали тези промени противоречат на основните принципи на закона.
Има обаче други промени, които не са пряко свързани с Конституцията и които ни притесняват. Притеснява ни, че се прокарва една разделителна линия между прокурорите и съдиите в различни правни институции, които ние трудно можем да си обясним юридически. Основният проблем, който беше изтъкнат на работната среща в София, беше свързан с конкурсите за назначаване, преместване и повишаване на магистратите. През годините част от щатните бройки на магистрите в органите на съдебната власт се овакантяват поради напускане на магистрати, поради пенсиониране, един наш колега дори се разболя тежко и почина. Тези щатни бройки ние не можем да ги запълним с действащи магистрати, назначени на постоянен щат в момента, заради това, че конкурсните процедури се бавят изключително много. За да можем да работим и да разпределяме равномерно делата между магистратите, се налага да използваме института на командироването.
- Но там Вие също имахте възражение, тъй като има различни срокове за командироването на съдии и прокурори?
- Това са моите възражения, затова трудно можем да си обясним логиката на законодателя, защото възможността за командироване в сегашната ситуация, която се предлага, е само за шест месеца, а възможността за командироване на съдии е една година. На тази среща казах, че най-тежките наказателни дела не приключват в срок от шест месеца.
- Имате ли обяснение дали причината за това е, че на този институт за командироването се гледаше като на възможност послушните да бъдат поощрявани и командировани в големите градове и в по-висока инстанция, а непослушните да бъдат командировани на по-непрестижни места или да бъде държано тяхното кариерно развитие, и затова сега се предлага доста радикален модел, който наистина не е ясно как ще проработи, включително и за съда?
- Чувал съм тези коментари и виждам на практика какво се случва. Командированите магистрати работят наравно с всички останали магистрати. От тяхна гледна точка те са поставени в едно положение на несигурност, което не им дава ясен хоризонт за кариерното развитие. От една страна те работят наравно с всички останали, от друга страна те са някак си втора ръка магистрати, защото например в общите събрания нямат право на глас.
- Според Вас как да се реши въпроса с командироването?
- Въпросът трябва да се реши, като се промени начина за провеждане на конкурсите. Ние не искаме командировани безкрайно магистрати, които се чувстват несигурни. Ние искаме бързо провеждане на конкурси, справедливо провеждане на конкурси и заемане на щатните бройки от прокурори, съдии и следователи, които са назначени постоянно на тях и имат някаква сигурност .
- Този проект на ЗСВ не дава тази сигурност за която говорите, така ли е?
- Не дава решение за въпроса с конкурсите. Оттам следва и несигурността в командироването. Аз казах на срещата, че конкурсите при нас, например, се бавят поради една особеност на закона, която изисква конкурсната комисия да провери част от делата на кандидатстващите за повишаване магистрати. По линия на прокуратурата се получи така, че има кандидати от Европейската прокуратура, на които трябва да бъдат проверени делата, а Европейската прокуратура е независима прокуратура и нашата конкурсна комисия няма пряк достъп до тези дела. Имайте предвид, че конкурсът за повишаване на прокурор в Апелативните прокуратури продължава вече три години и ние няма как да работим, ако на свободните бройки няма командировани магистрати.
- Има и други текстове от закона, за които имаше реакции на това обсъждане. Вие какво смятате – трябва да се напише нов Закон за съдебна власт, трябва да се пренапише този или да стане ясно кои текстове ще минат и кои няма да минат с решението на Конституционния съд, защото е възможно шестата поправка да падне на процедурни основания?
- Аз смятам, че Министерството на правосъдието трябва да спази закона, че трябва в ускорен порядък да се предложат нови текстове в проекта за нов Закон за съдебната власт, които не касаят промените в Конституцията и оттам нататък работата на Народното събрание е да прецени в какви срокове и какви приоритети ще има при приемането на новия Закон за съдебната власт.
- Казахте нещо интересно на изслушването и искам да Ви помоля да го коментираме. Усещането, че прокурорите ги наказват заради някои техни бивши ръководители, говорим по принцип. Има ли усещане у Вас прокурорите, че тази реформа, която се прави, е заради предишни периоди на държавното обвинение, което имаше много силни критики заради начина, по който действаше и че създава усещането за избирателно правосъдие?
- В нас остава усещането, че ние нямаме подкрепата, която се очаква от държавата. Всъщност прокурорите са държавните обвинители. В някои държави главни прокурори са министрите на правосъдието, не защото им се дава възможност да влияят на изхода на делата, а защото прокурорите, чрез тези министри, имат пряк път до законодателната власт, която да променя така законите, че да могат да работят по-добре. Нашите гласове в тази посока остават нечути в продължение на години. Нашият статут с всяка една промяна се прави по-различен от този на съдиите и ни кара да се чувстваме малко втора категория магистрати, което не е добре за обществото ни. Вижте какво се случва с нашия кадрови орган - Висш прокурорски съвет - броят на членовете беше намален от 11 на 10, броят на прокурорите, избрани пряко от колегите, беше намален от 4 на 2. Предложи се и промяна, според която в квотата от Народното събрание не могат да бъдат избирани за членове лица, които заемат длъжността прокурор и следовател към момента на избора. Това, като го тълкуваме какво означава?
- Това не препраща ли към моя въпрос? Нали ще се съгласите, че видяхме как се гласува избирането и освобождаването на един главен прокурор от едни и същи хора. Имаше хора и от професионалната и от политическата квота. Тоест, едва ли това е обяснението за проблемите на върха на прокуратура, че парламентът ще избере повече от колкото вие, като магистрати?
- Нас ни притеснява това, че в новия ни кадрови орган ще има все по-малко прокурори, които познават пряко проблемите на прокуратурата и които ще ни помагат в работата. Виждате, че години наред нашите искания за промени в процесуалния закон по отношение на делата за престъпления, извършени поради непредпазливост и сроковете за мерките за неотклонение „задържане под стража“ по тях, остават нечути, въпреки големия обществен натиск. Виждате какво се случва с делата по пътнотранспортни произшествия, по които има загинали хора, включително и деца. Ние очакваме да имаме медиатор, който да ни е пряка връзка с Народното събрание и който да обясни, че срокът за задържане под стража от два месеца е абсолютно недостатъчен по тези дела.
- Тук ще ви опонирам, че два месеца е законовият срок за едно разследване. Това, че този срок многократно се удължава е също въпрос, по който може да се говори. Той може би е свързан с експертизи, с други действия, които не зависят от прокуратурата, но факт е, че този срок е съобразен със законовия срок за разследване?
- Този срок е по всички категории дела – бързи производства, за кражби, за хулиганство, които могат да приключат за два месеца. Но има и срок за разследване по дела за тежки катастрофи, по които ние чакаме минимум четири-пет, че и шест експертизи и няма как за два месеца да стане това. И когато очакваме хората да ни разберат и да имат усещането за справедливост, ние трябва да имаме някакъв инструментариум, по който да работим. В рамките на два месеца не можем да се вместим по тази категория дела. Искаме промени в закона, но няма кой да ни помогне в убеждаването на политиците и на законодателя, че тази промяна е наложителна.