20.05.2024 г.
Александър Ботев, в. "Труд"
Прокурор Железчев, преди по-малко от месец Апелативен съд-София потвърди присъдата от 20 години затвор за Георги Семерджиев, който пиян и дрогиран уби две момичета през лятото на 2022 г. Вие бяхте наблюдаващ прокурор по делото на първа инстанция. Как оценявате това произнасяне на втората инстанция и очаквате ли изненади от ВКС?
Присъдата на Софийски градски съд по делото „Георги Семерджиев“, с която на подсъдимия за извършените от него престъпления беше наложено едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от 20 години, бе изцяло потвърдена от Апелативен съд – София. И двата съдебни акта на СГС и на САС ни удовлетворяват. Наложеното наказание е правилно и справедливо. То се явява пропорционално на тежестта на извършените престъпления, съобразено е с обстоятелствата по делото. Не мисля, че има предпоставки за изненади от ВКС и поради това не очаквам такива. Все пак трябва да изчакаме произнасянето по случая на последната съдебна инстанция и едва когато присъдата влезе в сила, ще можем да отчетем успех.
Какви трудности срещнахте при поддържането на обвинението по това дело?
При обвинението по това дело като известна трудност може да се отбележи, че веднага след настъпването на пътнотранспортното произшествие, довело до смъртта на двете момичета, подсъдимият Георги Семерджиев е успял да избяга от местопрестъплението и да се укрие за около половин денонощие. Въз основа на това впоследствие той опита да изгради пред съда защитна версия, че е бил само пътник. Според твърденията му някакво момиче е управлявало автомобила му и извършвало нещо като „тест драйв“, освен това в колата е имало и друго момиче на задната седалка. Пред съда възникна спор не за механизма на произшествието и резултата от него, а за авторството на деянието. Твърденията на подсъдимия бяха оборени от прокуратурата и не бяха кредитирани от съдебните състави, тъй като защитната му версия не се подкрепи от събраните доказателства по делото. Като цяло до момента не се установиха достоверни доказателства за намиращи се в автомобила две момичета, които да са избягали от мястото на произшествието, а напротив – доказа се, че в автомобила на подсъдимия освен него, не е имало други лица и че именно той го е управлявал към момента на възникване на пътнотранспортното произшествие. Според вещите лица по делото, ако е имало момиче на задната седалка, то е щяло да бъде мъртво, т.е. тялото му е щяло да остане там след ПТП-то. Освен това, ако подсъдимият се е возел на предната дясна седалка, както заяви той пред съда, то пак според вещото лице вероятността да остане жив е била минимална и е щял да има много сериозни увреждания. Според заключението на приетата по делото съдебномедицинска експертиза обаче при освидетелстването и прегледа на Семерджиев са установени само леки увреждания.
Случаят е особено обществено значим, тъй като убийствата на пътя от пияни и дрогирани вече се превърнаха в пандемия. Общественият натиск оказа ли влияние на работата ви и защо случаят бе квалифициран от правна гледна точка като особено тежък?
Случаят наистина придоби особена обществена значимост с оглед зачестилите убийства на пътя от пияни и дрогирани шофьори. Общественият натиск не повлия на работата ми по делото. При изпълнение на служебните ми функции съм се ръководил единствено от закона. По обективни критерии извършеното от подсъдимия Семерджиев деяние, с което е причинена смъртта на две пешеходки, може да се определи като особено тежък случай. Тази квалификация е следствие на изключително високата обществена опасност на деянието и дееца. Високата обществена опасност е налице, тъй като в личността на подсъдимия, в начина на извършване на престъплението и в настъпилите вредни последици се съдържат обстоятелства, значително надхвърлящи необходимото за съставомерност на деянието по обикновените квалифицирани състави на посоченото престъпление. Съгласно установената съдебна практика наличието на няколко елемента от състава на престъплението, които със своята качествена характеристика и брой правят дееца и деянието високо общественоопасни, дава основание да се приеме, че е налице особено тежък случай по смисъла на закона. Доказателствата сочат, че Георги Семерджиев е осъществил драстично нарушение на режима на скоростта в населени места, навлязъл е при забранителен червен сигнал на светофара в оживеното кръстовище, където е възникнало ПТП /в непосредствена близост до метростанция, до МОЛ и до голям хотел/, причинил е и значителни имуществени вреди на другия автомобил, с който се е ударил, на асансьора на метростанцията и на загражденията на булеварда, причинил е телесни увреждания на шофьора на таксито, шофирал е за пореден път автомобил след употреба на наркотични вещества – метамфетамини, в рамките на по-малко от месец за втори път. Управлява и след като му е отнета шофьорската книжка, от деянието му е настъпила смъртта на две млади пешеходки, избягал е от местопрестъплението, не е дори опитал да окаже помощ на пострадалите от ПТП, извършил е действия по укриване след деянието, освен това трайно е демонстрирал поведение на незачитане на правовия ред. В миналото е бил многократно санкциониран за извършени нарушения на Закона за движение по пътищата, осъждан е и за други престъпления. Управлявал е и МПС с неистински регистрационни табели, неиздадени от съответните органи. Многобройността на тежките нарушения, извършени от подсъдимия, тяхното кумулативно наличие говори за извънредно висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.
Умисъл се доказва трудно по подобни дела, в тези случаи наказанията са по-високи – може да се постигне дори и доживотна присъда. За причиняване на смърт по непредпазливост на двете жертви обаче законът предвижда максимално наказание от 20 г. затвор. Увеличаването на наказанията ще реши ли проблема с присъдите или са необходими други мерки?
Наказанията за тежки пътнотранспортни произшествия не са ниски. В някои случаи наказанието за причинена по непредпазливост смърт при ПТП е като за умишлено убийство, както е и при делото „Семерджиев“. Ако се обсъжда увеличаването на наказанията за пътнотранспортни произшествия, то трябва да става в общия контекст на системата на наказанията по нашето право. Така ще има яснота в държавната реакция спрямо различните престъпни деяния. Само по себе си увеличаването на размера на наказанията не би могло да реши проблема. Санкцията за виновните шофьори трябва да бъде адекватна, бърза и неизбежна. Съществено значение има и превенцията, която се осигурява предимно от органите на МВР – чрез различните форми на контрол спрямо участниците в движението. Много е важен и процесът на обучение и формиране на ценностна система, в която отделният човек не съществува сам за себе си, а като част от общност.
Преди дни видяхме и друг казус – млад шофьор погуби себе си и приятелката си в Пловдив. Причината този път беше не дрога и алкохол, а скорост от близо 200 км/ч. Шофьорът е бил едва на 21 години, а вече е имал множество нарушения на пътя. Какво могат да направят институциите, за да се „стреснат“ безразсъдните шофьори и да излязат от мисленето: „това точно на мен няма да се случи“?
Институциите следва да работят заедно в посока към изграждане на дисциплина за спазване на установените правила за пътна безопасност. Участниците в пътното движение трябва да съзнават важността да се спазват правилата, възможните последици при неспазването им и неизбежността на санкцията при нарушения. Превенцията и санкцията трябва да вървят „ръка за ръка“. Информираността на обществото е на високо ниво. Прокуратурата регулярно уведомява за водените от нея дела за тежки ПТП и за резултатите от тях. Никой не е „застрахован“ срещу опасността от катастрофи. Всички по един или друг начин сме участници в движението и не бива да се отнасяме с пренебрежение към живота и смъртта.
Преди месец Софийска градска прокуратура огласи редица предложения за промени в закона, с които се очаква да се подпомогне и подобри разследването на тежки катастрофи, особено в случаи на пияни и дрогирани шофьори. Очаквате ли реакция с оглед на това, че политическите страсти са в съвсем друга посока в момента заради предстоящите избори?
Промените, които предлага СГП, в резюме са следните: ускоряване на работата на вещите лица по експертизите; увеличаване на срока на максималната продължителност на мерките за неотклонение задържане под стража и домашен арест от два месеца на осем месеца при обвинение за непредпазливо престъпление, с което е причинена смърт и което е с изключително висока степен на обществена опасност. Предлага се въвеждането на задължителна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство в случаите на причинена смърт, както и възможност за незабавно изземване на образци за сравнително изследване с цел установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества от водачи на моторни превозни средства с последващ съдебен контрол. Предлага се и въвеждането на възможност за събиране на трафични данни от мобилните оператори при разследване на престъпления, включително извършени по непредпазливост, с които е причинена смърт. Тежките пътнотранспортни произшествия са наболял проблем в обществото, който стои от дълго време и никоя от ангажираните с решаването му институции не може да го игнорира. За да се намали броят на тези произшествия, са необходими консолидираните усилия на цялата държава. Прокуратурата не работи сама, а взаимодейства с всички останали държавни органи, включително със законодателната власт. Очакваме темата за транспортната безопасност да бъде изведена на преден план в дневния ред на политическите сили.
Говори се от десетилетия за съдебна реформа, а прокуратурата често е политическа дъвка за партиите. Последните промени в Конституцията, които засегнаха сериозно държавното обвинение, бяха отречени от почти цялата юридическа общност, а в момента са и в КС. Сега на дневен ред е и новият Закон за съдебната власт, срещу който са обявиха „против“ и ваши колеги прокурори, следователи, академици, дори организации на съдии. От каква реформа се нуждае правосъдието и има ли предложения, които подкрепяте?
За да се оптимизира работата на прокуратурата са необходими промени в наказателния процес. По делата за пътнотранспортни произшествия много важни биха били промените, свързани с взимането на проби за изследване на водачите и с ускоряване работата на вещите лица. Процесът трябва да се изчисти от излишния формализъм, от „кухи“ процедури, които го забавят, без реално да осигуряват гаранции за правата на когото и да било. Текстове от Наказателния кодекс също са остарели и не отговарят на съвременните обществени и икономически отношения. Организацията на съдебната власт би се подобрила чрез уредба на конкурсните процедури, която да осигури регулярното им провеждане в кратки срокове. Промените в Конституцията в частта „Съдебна власт“ и предложения нов Закон за съдебната власт търпят сериозни критики. Проблемна е концепцията за отделянето на прокурорите и следователите в самостоятелен Висш прокурорски съвет. Дискриминационна е уредбата, съгласно която избраните членове на Прокурорския съвет от самите магистрати са малцинство спрямо избраните членове от парламента, освен това подобно решение е в противоречие с препоръките на Венецианската комисия от месец октомври 2023 г. Така прокуратурата ще бъде поставена в конюнктурна политическа зависимост. Ограничаването на правомощията на главния прокурор до административен ръководител на Върховна прокуратура също не е удачно решение. То не може да осигури точното и еднакво прилагане на законите от всички прокурори в страната.