Радио "Фокус"
Цоня Събчева
В два поредни дни миналата седмица депутатите приеха на първо четене два различна подхода в два модела за разследване на главния прокурор и на неговите заместници. Първият проект е за промени в Закона за съдебната власт на политическа партия "Възраждане“, с които се предлага ръководителят на следствието да разследва главния прокурор, като за целта Националната следствена служба да бъде извадена от Прокуратурата. Във втория проект Министерският съвет предлага промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), които предвиждат разследването на главния прокурор и заместниците му да се извършва от специално назначен прокурор, избран между предварително дали съгласието си за това наказателни съдии с ранг върховен съдия. Въпросните изменения предвиждат още решението на Пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС), с което се прави предложение до президента за назначаване и освобождаване на главния прокурор, да се приема с мнозинство не по-малко от 13 гласа, т.е. намалява се изискуемото в момента мнозинство от 17 гласа. Независимо дали предложенията целят процесуална бързина или транспонират европейска директива, те хвърлиха в недоумение не само широката общественост, но и правната общност. На заседанието си във вторник Парламентарната правна комисия формално обедини гласуваните на първо четене разнородни проекти за промени в съдебния закон и за измененията в НПК. Ясно е, че заради процедурните правила в рамките на този парламент, който предстои да бъде разпуснат до дни, второ четене няма как да се състои. Въпросите обаче остават и можем да се досетим, че ще бъдат част от предизборната кампания. Задаваме ги и на нашия гост Владимир Николов – председател на Асоциацията на прокурорите в България. Как професионално оценявате приетите на първо четене промени относно различните механизми за разследване на главния прокурор и на неговите заместници?
Мнението на Асоциацията на прокурорите и вярвам на голяма част от самите български прокурори, е, че този механизъм прословут за разследване на главния прокурор и неговите заместници е доста преекспониран в медийното и общественото пространство. Какво имам предвид? Той се превръща едва ли не в панацея и в решаване на много важни и съществени обществени проблеми. Този въпрос безспорно е важен, но нашето общество има и други приоритети. Моето професионално мнение е следното: ние видяхме практически, че парламентът прие два коренно противоположни модела за това разследване на главния прокурор и на неговите заместници. Те до голяма степен са противоречиви и практически не могат да бъдат прилагани, разбира се, едновременно. Необходимо е избистряне на ясен механизъм и модел, към който евентуално, ако законодателят прецени, да се върви. Ние имаме на масата две предложения: законопроект на Министерския съвет, който предвижда създаване на т.нар. ад хок прокурори, които идват от съдийските среди, а вече в последния момент в пленарна зала видяхме и предложение, което предвижда засилване ролята на Националното следствие и персонално на ръководителя на Националната следствена служба. Кое е по-удачно, е много спорно и това ще бъде дебат и въобще предмет на експертен разговор между българските юристи. Имаме опасения, че част от тези промени са прибързани, недостатъчно добре обмислени и потенциално противоконституционни, тъй като ние видяхме печалния опит от един предходен законопроект, който беше дори приет, и впоследствие беше отменен от Конституционния съд, който много ясно в свое решение зададе рамките на това, което е възможно да се случи и което не е възможно да се случи. В този ред на мисли въпросът не е, дали ние искаме да има такъв механизъм – разбира се, българската прокуратура, българските прокурори по никакъв начин не се притесняват от контрол върху дейността на Прокуратурата, от контрол върху дейността на главния прокурор. Но трябва ясно да кажем, че ние сме правова държава и ние като юристи, като общество, като граждани трябва да уважаваме съществуващия конституционен и законен ред, и всичко, което предприемаме, да го правим в рамките и духа на Българската конституция. Това е най-важното в случая.
С какво си обяснявате настояването на някои партии за приемане на механизъм за разследване на главния прокурор и на неговите заместници, и по-простичко преведено – за контрол на главния прокурор?
Аз съм български прокурор, и ние, магистратите, знаете, сме независими при осъществяване на нашите функции. Още по-важно съобразно Конституцията и законите ние сме аполитични. Нямаме право да се намесваме в политическия живот. В този ред на мисли аз уважавам правото на всички партии да защитават това, в което вярват, да защитават своите приоритети пред българските избиратели. Не бих искал да си обяснявам, защо определени партии настояват толкова много и това е център въобще на тяхното политическо верую. Те имат това право. Искам да кажа, че тази материя е много сложна, тя е много чувствителна, и тя е важна за всеки български гражданин и за цялото ни общество. И в този ред на мисли не би трябвало по някакъв начин да бъде заложник на някакви моментни, конюнктурни интереси само на част от политическия спектър. Най-добре би било, най-отговорното решение е това да бъде предмет на много широк дебат, и ако е възможно на категоричен политически консенсус.
Г-н прокурор, защо оставаме с впечатлението, че вие от страна на прокурорите имате резерви към приемането на механизъм за разследване на главния прокурор и неговите заместници, а за такъв механизъм се настоява от европейските институции, като се започне от Съвета на Европа?
Европейските институции не искат и не настояват в България да се случва нещо различно спрямо това, което се случва във всички останали утвърдени демокрации и от всички членове и на Европейския съюз, и от по-широкото пространство – на Съвета на Европа. Ние не сме нещо различно и не се отличаваме. И това трябва ясно да бъде заявено и това трябва ясно да го разберат всички български граждани, че ние живеем в държава, която уважава върховенството на правото, държава, която има изградени такива механизми. Разбира се, може да бъде надграждано и може да бъде усъвършенствано. И никога между другото европейските институции не са диктували конкретни решения, напротив, това, ето пак казвам, което искат европейските институции от нас, е това, което те искат от всяка европейска държава. Между впрочем новият механизъм, който действа в момента за върховенство на правото, е по отношение на всички държави-членки на Европейския съюз, както на България, така и на останалите държави-членки. И ние категорично не трябва сами да се сочим като някакъв негативен пример. Това просто не е вярно и не отговаря на положението. Отново подчертавам, по никакъв начин не се притесняваме Прокуратурата да бъде под контрол на обществото. Но този контрол, пак казвам, трябва да ясен, трябва да е принципен. Притеснява ни например едно от предложенията във внесения от Министерския съвет законопроект – това, главният прокурор, независимо кой ще бъде той, да може да бъде отстраняван при намалено гласуване от страна на състава на ВСС. Към настоящия момент за такова сериозно решение се изисква квалифицирано мнозинство – 17 от 25 гласа. Предвижда се намаляване на това изискване на едно обикновено мнозинство от 13 гласа. Смятаме, че това е изключително важен въпрос, и за отстраняване на такива важни фигури, какъвто е главният прокурор, председателите хипотетично на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд трябва да става само тогава, когато е ясно в много висока степен на достоверност и на доказаност, че са налице тези основания. Защото ще се изправим пред вариант, пред който, не дай си Боже, да се използват подобни механизми за отстраняване на неудобни висши ръководители на съответните структури на съдебната власт. Пак казвам, това няма никакво значение кой ще е главният прокурор, ние трябва да подхождаме визионерски и да не отваряме такава възможност всяка конюнктура или преобладаващо мнозинство при някакви съмнителни казуси да може да отстранява главния прокурор, негов заместник, или председатели на върховни съдилища. Разбра се, ако са налице ясни такива основания, категорични доказателства, това трябва да бъде така. Но тези квалифицирани мнозинства са предвидени именно за това – за да гарантират недопускане на политическо вмешателство, някакво друго вмешателство, да имаме механизъм, който да гарантира интересите в крайна сметка на обществото.
Къде е гаранцията и къде е границата, за да не премине един такъв механизъм за разследване на главния прокурор и неговите заместници към политически контрол и бухалка върху Прокуратурата?
Надявам се, че това ясно ще бъде осъзнато от всички отговорни институции, най-вече от българския законодател, който трябва много ясно да си отговори на този въпрос: към какво се движим и какво искаме – утвърдено демократично общество, ясни принципи, отново подчертавам, върховенство на правото, или люшкане в политическа конюнктура, в неясни икономически или други интереси, които да могат да оказват натиск върху независимата съдебна система. Ние разчитаме именно на обществото, разчитаме на гражданския сектор, разчитаме действително и на нашите представители във върховния ни орган Народното събрание да проявяват тази зрялост, да проявяват отговорността към обществото, и когато се приемат подобни важни закони, те да бъдат на висотата на положението, което заемат, и да правят пак казвам, всичко в интерес на хората.
Г-н прокурор, какво е обяснението на вашата асоциация за политическите атаки върху Прокуратурата и по-специално върху главния прокурор? Вече казахте, че не желаете да говорите за мотивите на политическите партии, но би трябвало да имате обяснения за тях.
Натискът върху Прокуратурата и определени атаки се наблюдават назад в годините, те не са нещо ново. За съжаление, и това го казвам с болка и като гражданин най-вече, стремежът на всяка власт да придобива още повече власт очевидно. И българската прокуратура и българската съдебна система са стожер на законността, те съществуват именно за това да защитават обществения ни интерес и да не допускат именно подобни уродливи форми на развитие на нашето общество. Такава е ролята на тези органи във всички демократични европейски правни системи. И категоричното мнение на Консултативния съвет на европейските прокуратури, на всички европейски институции, на нашите партньори, които са регламентирани в такива документи, като Римската харта, като Декларацията от Палермо, е, че Прокуратурата трябва да бъде автономна и независима. И там изрично е записано, че тя трябва да бъде защитена и гарантирана от политическо влияние и вмешателство. Искам да изясня, че тази независимост и автономност не трябва да я разбираме като някаква привилегия към прокурорите, към това те да бъдат безконтролни и едва ли не да правят каквото си искат. Не, това е гаранция, че те ще изпълняват своите задължения само и единствено на база на закона и на вътрешното си убеждение, за да могат да защитят именно интереса на хората, на обществото и на държавата. А защо персонално фигурата на главния прокурор така поема по-големия негатив и огън, това също не е ново явление, и ние виждаме, че назад в годините ако проследим мандатите на практически всички избрани главни прокурори от най-новата ни демократична история, към тях има определени критики, нападки. Най-вероятно, защото все пак главният прокурор, който и да е той, отново подчертавам, олицетворява до голяма степен Прокуратурата, и оглавявайки тази институция, поема върху себе си определени негативи и критики. Но отново подчертавам, всичко трябва да бъде в рамките на разумния, на аргументиран дебат и в никакъв случай не трябва да бъде воден от някакви други интереси.
Според Конституцията, главният прокурор може да бъде разследван от всеки български прокурор. Опасенията на вашите, основно политически, опоненти са, че заради йерархичния характер на Прокуратурата е все едно главният прокурор да разследва себе си. Вашият отговор?
Моят отговор е следният: действително много правилно споменахте, че ние имаме ясно решение на Конституционния съд. Юридическото положение понастоящем е такова. Ние имаме механизъм, той е ясно разписан, и главният прокурор при извършено от негова страна престъпление, разбира се, ще бъде разследван, и ако се съберат доказателства за неговата отговорност, той ще понесе съответно тази отговорност в рамките на закона, хипотетично може да бъде разследван, обвинен и осъден. И как си представяте, че в съвременното общество, в което прокурорите, и специално главният прокурор са толкова в светлината на прожекторите, той ще извърши действително такова престъпление, то ще остане някак си скрито и едва ли не няма да бъде разследвано. Това категорично не е вярно. А между другото относно йерархичността на прокуратурата се създава един мит, едни наслоенията в обществото, за които отново казвам, те не отговарят на юридическото и на фактическото положение. Българската прокуратура категорично не е това, което е била преди 30, преди 20 или педи 10 години. Тя е формирана многократно в изменение на Закона за съдебната власт, с изменение в Конституцията на съответната глава. И всички тези изменения са именно в тази посока – да се намали централизма, да се намали ролята на висшите ръководители, в случая на главния прокурор, да не може да бъде допускано именно това да се влияе на конкретните прокурори. Мога да ви уверя, че това практически и законово е така. И ако се върнем още малко назад, парадоксалното е, че при извършения от европейските институции независим функционален анализ за състоянието на прокуратурата, тези експерти, които извършват този анализ, изразиха недоумение дори от много лимитираната роля на административните ръководители в Прокуратурата, които действително само администрират, те нямат право да дават указания на прокурорите по конкретните дела и преписки как да ги решават, което между другото в по-голямата част от европейските страни, към които ние така се стремим, не е така там. Разбира се, при ясни правила, при поемане на отговорност административният ръководител може да поеме тази отговорност, да определи кой да бъде разследващият прокурор по конкретно дело, да му даде указания, да помогне. При нас дори това не е така. Административният ръководител не може да определи прокурор, който да разследва определено дело, не може да му се бърка, не може да му дава указания. Защото това става, първо, прокурор се определя чрез система на случайно разпределение, оттам нататък той е гарантиран чрез тези механизми. И тук мога да кажа, че извършено престъпление от главния прокурор, от неговите заместници, или от съответно други висши магистрати, аз съм категорично убеден и вярвам, че системата на Прокуратурата има професионалисти, които имат своя морал, които носят отговорност, и които няма да се посрамят. И ако хипотетично се случи подобно нещо, те ще изпълнят с чест своите задължения и ще проведат обективно разследване.
А според вас, прокурорите, какво трябва да включва съдебната реформа?
Реформата ние трябва да я разбираме като промени, които усъвършенстват, като промени, които надграждат. И ние многократно сме апелирали: да, необходимо ни е изключително много реформиране на редица клонове на правото и на редица аспекти от функционирането на правосъдната система. И ние апелираме за осъвременяване на българския Наказателно-процесуален кодекс, облекчаване на реда на доказване, който е доста формалистичен и е доста остарял. Привеждането му, именно тук ни е слабото място, тук ни куцат нещата, привеждането му в съзвучие със съвременните европейски стандарти на доказване, със съвременните европейски процедури. Защото ние до голяма степен се движим по едни остарели формални процедури, които именно ни затрудняват при провеждане на разследване и при доказване на по-специфичните и по-високопрофилирани престъпления. Необходимо ни е и осъвременяване на Наказателния кодекс, който е от далечната 1968 година. Сами разбирате, че оттогава обществените отношения са коренно променени. Ние имаме нужда от създаване и променяне на състави на престъпления, свързани примерно с компютърни престъпления, с дигитална престъпност, с модерна престъпност, която не стои на равнището отпреди 50 години, а просто намира нови форми. Именно тук трябва да бъде насочена енергията, тук трябва да бъде вкаран разумният потенциал за осъществяване на тази реформа. И оттам вече ще могат да бъдат търсени и по-сериозните резултати в постигане на още по-добри резултати в борбата с това,което всички нас ни тормози – организирана престъпност, корупцията по високите етажи на властта и т.н., и т.н. Да, това трябва да бъде направено, и самите ние искаме тази реформа, искаме това да бъде осъществено.
А как определяте най-големите проблеми в правосъдната система? Кои са те?
Проблемите в правосъдната система между впрочем категорично не касаят само наказателното правораздаване. Някак си извън фокуса на внимание остава гражданското правораздаване, административното, търговските дела и т.н. Между другото огромната част от гражданите имат досег именно с тези други клонове на правото, и техните проблеми не касаят случаите на наказателно правораздаване. Кои са най-големите проблеми? Аз мога да ви посоча един: ние изоставаме изключително много от дигитализацията. Това, което е направено в някои правни системи почни на 100%, ние вървим десетилетия назад. Това ще реши достъпа до правосъдие, ще облекчи процедурите, ще даде възможност на гражданите и на юридическите лица много по-бързо да защитават своите права, ще ни отвори огромен хоризонт от възможности. Нещо друго, самата система – тя има нужда от по-голяма гъвкавост, по-голяма гъвкавост в кадровия подбор. Имаме затлачване на назначаването, на повишаването на колегите, т.е. на нас са необходими преосмисляне и усъвършенстване на конкурсните процедури, на атестирането на магистратите. Редица такива положения, които ние отново апелираме да им бъде обърнато сериозно внимание, защото това е разковничето на създаването на ефективна правосъдна система. Някак си обаче българският законодател, и за съжаление и общественото мнение и дознание не се интересуват от тези въпроси. Не могат да осъзнаят, че това са най-големите проблеми. Едва ли не сме фокусирали всичко върху статута на главния прокурор, а преди година или там специализираните съд и прокуратура. Всичко е насочено там. А това са едни малки парченца. Всъщност, това не са реалните проблеми, те са важни, разбира се, но те не са същностни, не са системни.
Ръководството на Прокуратурата излезе с позиция, с която призовава за експертен дебат за правната реформа. Кога обаче да се състои този дебат, след като влизаме в предизборна кампания, и темата за нея ще бъде търсен фокус за някои политически партии, хайде няма да кажа всички, но за някои определено?
Отново не бих искал да навлизам в дебрите на политическите противоборства. Да, очевидно предстои предизборна кампания. Всички сме свидетели, отново подчертавам като граждани, какво се случва по време на предизборни кампании, които виждаме, че са доста често в последните години. Ако говорим за този дебат, той е жизнено необходим, той не трябва да бъде обвързан именно с предизборни дебати, той не трябва да бъде дъвка на някакви такива евтини политически противоборства и на това кой конюнктурно ще надделее в дадена ситуация. На нас ни е необходима стратегия за години напред как да се развива правосъдната система, какъв ресурс да имаме, какви обучения, какви по-ефективни средства и материални, и технически за противодействие на престъпността, какви законодателни реформи. Този дебат трябва да бъде на масата, пак казвам, не конюнктурно политически в рамките на един месец, на два месеца, или на една седмица докато приключи вота през април за даденото Народно събрание. Това трябва да бъде принципен, ценностен дебат с ясни срокове, избистрена концепцията, приемане на устойчиви цялостно философски свързани, взаимосвързани закони, по начин, по който да гарантира, че ще постигнем търсените цели. И това трябва да започне сега и да се движи, пак казвам, при осъзната отговорност на всички участници в този процес.
Председател сте на Управителния съвет на Асоциацията на прокурорите в България, и въпреки разделението на властите не ви ли е обидно, че за вас политици говорят в трето лице така, все едно не съществувате? Не е време да седнете на масата, да поставите и двете страни проблемите, и заедно да им търсете решението?
Обидно не бих казал, тъй като ние отново подчертавам, сме магистрати – ние изпълняваме законите, нашата роля е ясна, и мога да ви уверя, че огромното мнозинство от българските прокурори са честни, съвестни и отговорни професионалисти, които всеки един ден дават максимума, дават от времето си, от живота си, за да изпълняват своите законови функции. По-скоро бих казал, че ми е болно, че до голяма степен гласът на българските прокурори не се чува. Ние сме винаги налице, винаги сме готови да участваме с експертен опит на българските прокурори. Да, всички, които могат да допринесат за този дебат, за постигане на истинските резултати, трябва да бъдат на тази образно казано маса, всеки да изрази своето мнение, всеки да допринесе. Тук визирам разбира се съответните представители, законодателния орган, тук визирам магистратски съсловни организации, неправителствения сектор, тук визирам академичната общност – блестящи български юристи, ако говорим в сферата на наказателното право, специалисти по наказателно-материално право, специалисти по процесуално право, които могат да дадат много и да направят законодателния процес такъв, че да бъде повод за гордост, а не за постоянни ремонти, за атаки в Конституционния съд и т.н. Ние винаги сме заявявали, че специално българските прокурори и българските магистрати сме готови да бъдем не обект, а активен субект на съдебната реформа, защото ние самите искаме възможно най-доброто функциониране на правосъдната система. А като хора, работещи всеки ден, вярвам, че има с какво да помогнем и да допринесем в тази насока.