22.12.2022 г.
Тони Михайлов, "Марица"
Димитър Костов е един от младите прокурори в Районната прокуратура в Пловдив. Той е завършил специалност „Право“ в УНСС. Работил е като юрисконсулт в София и като разследващ полицай в ОД на МВР-София. В Районна прокуратура-Пловдив е от две години и половина.
Какво най-често обясняват шофьорите, които се качват на колите си след употреба на алкохол или наркотици?
Любимият израз, който доста често повтарят обвиняемите, е: „аз само паркирах“. За съжаление, малко от осъдените изпитват реално разкаяние за извършеното от тях. По-скоро съжаляват, че са ги хванали да шофират в това състояние и са осъдени.
Прокурор Костов, вие отскоро работите като прокурор, но ви виждаме в съда по дела, които са доста сложни и с висок обществен интерес. Свиква ли се бързо с тази професия?
Вече две години и половина съм прокурор в Районна прокуратура Пловдив, което не е малко време, т.е. натрупах опит. Определено мога да кажа, че тази професия ми харесва и сбъднах мечтата си за професионална реализация. Още от студентските години я избрах. Запознат съм с отговорностите, задълженията. Дисциплиниран човек съм. Сложните дела не ме плашат, даже напротив - предпочитам ги. Защо? Защото така навлизам все по-дълбоко в професионалната материя и придобивам опит. В нашата работа трябва постоянно да се учиш, да ти е интересно и много да четеш.
Какви качества трябва да има един юрист, за да стане магистрат?
Основни качества следва да бъдат почтеността, етичността и чувството за справедливост. Работата ни е свързана, малко или много, с решаването на човешки съдби и затова е важно да имаме житейски опит.
Вие защо избрахте да станете прокурор?
Да бъда прокурор, за мен е чест и сбъдната мечта. В съзнателния ми живот съм се стремял именно към тази професия. Работата на прокурора е в обществен интерес. Удовлетворява ме чувството, че оставям следа и помагам на хората. Ние служим на гражданите и обществото очаква от нас справедливост, а законът е начин да я постигнем. Всички сме равни пред него. Затова спазваме ли го, ще получим и справедливостта, към която се стремим. В съдебната зала пострадалите от престъпления и техни близки най-често ме питат - ще има ли наказание, ще се поправи ли този човек - да не краде повече, да не лъже. Те искат от нас да им помогнем да получат тази справедливост и всеки път правя всичко възможно да оправдаем тези техни очаквания.
Разбрах, че през студентските си години сте работили и като журналист. Помага ли ви опитът в този занаят в прокурорската работа?
Журналистиката е семейно поприще и аз имах възможността да работя по-скоро като репортер през студентските си години. Не ми пречеше на образованието и ми помагаше финансово. Определено ми помага, най-вече в работата с хората и в бързото писане на прокурорски актове.
Избрах да стана прокурор заради почтеността, етичността и справедливостта
Разкажете за първото си дело като прокурор. Как започна и как завърши то?
Ще ви излъжа, ако кажа, че си спомням точно първото дело. Но в самото начало на работата имах късмета да работя по сложни и интересни дела. Може би едно от първите беше за извършен грабеж от двама мъже спрямо момче на 17 години в квартал „Столипиново“ в Пловдив. Тримата се бяха запознали вечерта и тръгнали да се прибират. В тъмнината стигнали до една спирка, за да чакат автобус. Там се скарали за пари. Двамата по-възрастни мъже нападнали детето, удряли го и му отнели 30 лева. Престъплението бързо беше разкрито, а двамата извършители - осъдени. Тогава в залата близките благодариха за бързата реакция на прокуратурата и предаването на съд на виновните, което е в подкрепа на тезата ми за смисъла на нашата професия и в личен, и в обществен план. Където е правото, там е и защитата, гласи една латинска сентенция. Ние си вършим работата в интерес на българските граждани, за да ни имат доверие и да се чувстват защитени и спокойни.
Страхувахте ли се да не сгрешите на това дело, което е било едно от първите в кариерата ви?
Винаги се подготвям изключително добре и прецизно за делата си както по време на досъдебната фаза, така и на пледоариите. В залата всеки защитава позицията си - прокурор, адвокат, граждански ищци, като независим арбитър е съдията. Вземам решенията си по закон и вътрешно убеждение. Така е от първия ден и така ще продължи. Нека да споделя, че преди да започна работата си като прокурор, бях разследващ полицай в ОД на МВР-София. Там съм се сблъсквал с доста обвиняеми, включително и по дела за убийства. Този опит в структурите на МВР ми помогна много в началото, а и към настоящия момент също. За нас е много важно доброто взаимодействие с МВР, което в прокуратурата, в която работя, е постигнато. Ние си сътрудничим много добре с разследващите полицаи, което е важно за бързото разкриване на престъпленията и предаването на извършителите на съд.
За нас е приоритет работата по делата за битовата престъпност
Оказван ли ви е натиск по някое от делата?
Никога не ми се е случвало. Вземам решенията си по закон и вътрешно убеждение.
Вие се явявахте в съда по дело за измамник, който беше излъгал бедни, възрастни и безработни хора, че ще им осигури надомна работа срещу 42 лв., а след това нито изпратил материали, нито им върнал парите. Как разкрихте това престъпление?
Това дело приключи с осъдителна присъда на Районен съд-Пловдив в размер на 3 години лишаване от свобода при първоначален строг режим. Схемата на измама е класическа. Той е мъж на 37 г., безработен. Пуска обява в интернет, че търси желаещи за надомна работа - да сглобяват детски играчки. Поискал 42 лева, за да им изпрати консумативи. Желаещите били най-вече безработни, пенсионери или инвалиди, които могат да се справят. Посочил адрес за изпращане на парите и след като ги получавал, не се обаждал, нито изпращал материали за работа и така хората останали излъгани. До момента, в който бяха подадени няколко жалби от пострадали в Районна прокуратура-Пловдив и започна разследването. За няколко месеца внесохме обвинителен акт в съда и той получи наказание. Най-трудното в случая беше да открием всички пострадали, тъй като ставаше въпрос за стотици хора в неравностойно положение от цялата страна. Делото беше по-скоро с фактическа сложност, отколкото с правна такава. Бих искал да се обърна към гражданите да бъдат по-внимателни, защото през последните месеци зачестиха жалби за пострадали от телефонни измами. Един „тумор“, който беше отстранен през годините, а сега отново се появява. Тук е мястото отново да напомня, че за нас е приоритет работата по делата за битовата престъпност, защото те засягат предимно социално слаби и възрастни хора, които трябва да живеят спокойно и да се чувстват защитени.
Както във всяка война, така и в тази по пътищата държавата трябва да защити своите граждани
Защо в последните години се стигна до тази лавина от шофьори, които карат пияни и дрогирани?
Така наречената „война по пътищата“ е всекидневие. Повечето водачи живеят с чувството, че това на тях няма да им се случи - да катастрофират, след като се качват на автомобила след употреба на алкохол или наркотици, че няма да бъдат установени от полицията и всичко ще се размине до следващия път. На последното дело, по което се явявах за такова деяние, водачът бе откраднал товарен микробус, шофирал с него в населено място и се ударил в стълб. При извършена проба с техническо средство е установено, че е управлявал с 3,96 промила. Мога да определя поведението му като безразсъдно, защото по щастлива случайност е нямало пострадали хора. Всичко това се е случило през деня. Шофьорът вече е предаден на съд.
Но това не е ли чувство за безнаказаност?
Доста хора си го изграждат сами. Това чувство е вследствие както на липсващ морал, а така също се дължи и на ниските наказания, предвидени в Наказателния кодекс и в Закона за движение по пътищата. Тези водачи нарушители могат да бъдат спрени само с по-строги наказания и неизбежността им.
Какви законодателни промени трябва да се предприемат, за да се спре „войната по пътищата“?
Както казах, по-високи наказания и законодателни промени, свързани с отнемането на автомобилите на пияните и дрогираните шофьори. Това би изиграло на първо място своята превантивна роля.
Това означава да се конфискуват автомобилите на пияните и дрогираните водачи, така ли?
Да. Прокуратурата е изготвила предложенията в тази насока след обстоен анализ на правните уредби в други европейски страни - например Франция, Германия и Италия. Както във всяка война, така и в тази по пътищата държавата трябва да защити своите граждани и да отвърне по възможните за нея начини. Вярвам, че ще стане и тази законодателна промяна ще накара всеки един водач, употребил алкохол или наркотици, най-малкото да се замисли дали да се качи в автомобила в това си състояние. Той застрашава не само своя живот, а и на тези, които са с него, на пешеходците, на всички останали участници в движението. Не може така да продължава. Всеки човешки живот е безценен.
Участвате в изнасяте на открити уроци в училищата по различни теми. Стигат ли вашите послания до младите хора?
Надявам се да стигат и затова го правим. Единственият хуманен начин за борба срещу чувството за безнаказаност и живот без правила е да не спираш да говориш и да убеждаваш бъдещите поколения, че имат права, но имат и задължения.
Как виждате кариерата си след 10 години?
В пловдивската прокуратура.