Вестник “Янтра ДНЕС”
15 декември 2022г.
Весела КЪНЧЕВА
Мирослав Овчаров е роден през 1978 г. в гр. В. Търново и работи като прокурор в Окръжна прокуратура – В. Търново. Член е на Управителния съвет на Асоциацията на прокурорите в България. Успешно съчетава пряката си работа като магистрат със задълженията си на преподавател в Националния институт на правосъдието – гр. София. Той е практикуващ юрист с научни интереси в областта на наказателното право. Автор на повече от 15 научни публикации, между които е и първото у нас монографично изследване на престъпленията против спорта като популярен правен и обществен феномен. За защитата на дисертационен труд по същата тема му е присъдена образователната и научна степен “Доктор по наказателно право” в ЮФ на ВТУ “Св. Кирил и Методий”, чийто възпитаник е събеседникът ни. Наскоро СИЕЛА издаде последното му съчинение “Изключващи обществената опасност на деянието обстоятелства по българското наказателно право”, по която тема е и дисертационният му труд за присъждане на научна степен “Доктор на юридическите науки” – в процес на защита.
– Г-н Овчаров, защо избрахте да станете прокурор, а не съдия или адвокат?
– Избрал би било силно казано. Ако съм честен, когато учех в Юридическия факултет, никога не съм мислил, че ще стана прокурор. След като завърших университета съм работил последователно в НАП – Велико Търново, РПУ – Велико Търново, и едва след това спечелих конкурса през 2006 г. за младши прокурор. Така че предполагам, до професията на прокурора съм стигнал по пътя на себеоткриването, на това да разбереш какво умееш да правиш най-добре. И ето че вече 17 години в прокуратурата ме задържа усещането, че съм полезен на хората, които търсят справедливост и имат нужда от нея.
– Как тогава приемате обвиненията към прокуратурата, че не си върши добре работата?
– Като структура на обществена издръжка е нормално органите на съдебната власт и в частност, тези на прокуратурата да търпим обществена критика, разбира се, когато тя е основателна и конструктивна и ни помага да подобряваме своята правозащитна дейност. Не мога да приема обаче упреци и обвинения, които са политически мотивирани и не кореспондират с практическите резултати от нашата работа. За съжаление в последните две години подобна неоснователна критика от страна на политическите субекти зачести и дори ескалира в желания за реализирането на някаква съдебна псевдореформа, която е самоцелна и се заключава в смяната на едно лице, в случая Главния прокурор, което се представя като панацея за решаването на всички обществени проблеми. Зад такива “реформистки” идеи ясно прозира откровеното желание за овладяване на прокурорската институция за тяснопартийни цели, въпреки че в развихрилата се у нас вече не политическа, а конституционна криза прокуратурата е от малкото държавни органи, които продължават да работят ефективно и последователно в полза на гражданите.
– Как се отразява на правосъдието ни закриването на специализираните структури?
– Опитът на повечето европейски държави сочи, че разследването на определени категории престъпления с висока степен на обществена опасност трябва да бъдат изведени от обхвата на местните прокуратури, да се поверят на централизирана институция със специална компетентност. Да кажем, Велико Търново е не много голям град, в който голяма част от хората неизбежно се познават или са свързани по някакъв начин и прокурорите лесно биха били обвинени в някаква форма на пристрастност. Именно с цел избягване на такива обществени съмнения у нас преди повече от десет години бяха въведени специализираните съд и прокуратура. За нещастие, през настоящата година политическата класа у нас необосновано реши да закрие специализираните правозащитни органи и с това хвърли в хаос противодействието на тежката престъпност. Ликвидирането на специализираното правосъдие не само доведе до загуба на респект у криминалния контингент, но и съществено натовари количествено работата на местните съдебни органи, което неминуемо ще се отрази и на нейното качество. Затова е общо мнението, че закриването на специализираната прокуратура и съд определено беше губещ ход, който ерозира усилията ни за борба с престъпността и насърчава нейното развитие.
– Възможно ли е в град като Велико Търново, а и в областта като цяло, да няма “чадъри” над лица, извършващи противозаконни прояви?
– Както вече споменах, именно такава бе идеята на въвеждането на специализираните структури – да се избегне усещането в обикновения човек за “чадъри” или други форми на “уреждане” на делата в малките райони. Премахването на тези специализирани органи отново ни връща в изходна позиция в това отношение. Но все пак законът предвижда съответен механизъм и в случаите, в които между разследвани и разследващи съществуват определени отношения, пораждащи съмнения в обективността или безпристрастността на последните. В такива хипотези съответният прокурор е длъжен да си направи самоотвод, а и съществува възможност той да бъде отведен от преписката или делото по искане на трето лице.
– 2022 година беше белязана от няколко тежки катастрофи в региона. Какви промени са нужни в НК, за да се постигне превенция срещу шофьорите, които сядат зад волана след употреба на алкохол или наркотици?
– В това отношение българинът е смел човек, който си мисли, че може и да не го хванат. Голяма част от случаите на пияни или дрогирани шофьори зад волана са свързани точно с тази илюзорна надежда, която е на границата на усещането за безнаказаност. След последните законодателни промени обаче един такъв смелчага почти сигурно ще отиде в затвора. Но е важно да има видимост на налаганите наказания и това неизбежно би променило мисленето на потенциалните престъпници. Иначе от наказателноправна гледна точка полезни институти биха били криминализирането на допустителството друг да шофира след употреба на наркотици или алкохол, отнемането на управляваното в нетрезво или дрогирано състояние МПС, или присъждане в полза на държавата на неговата равностойност, въвеждането на задължителен психологически курс при възстановяване на правоспособността на осъдените за такива престъпления лица и др. Известно завишаване на предвидените наказания също би имало общо превантивен ефект върху потенциалните нарушители, в каквато посока висшето ръководство на прокуратурата в лицето на Главния прокурор отдавна е направило своите конкретни предложения.
– Част от шофьорите, причинили тези тежки катастрофи, са чужди граждани. Как трябва да се противодейства в такива случаи?
– Основният проблем тук е, че мярката за неотклонение, която може да бъде взета спрямо виновния водач, по закон не може да продължи повече от два месеца. За това време трудно може да бъде проведено едно пълноценно разследване. Съответно след изтичането на въпросните два месеца обвиняемото лице трябва да бъде освободено с друга мярка за неотклонение, която би била неефективна, ако то е гражданин от държава извън ЕС. Причината за това е фактът, че тези държави много трудно прилагат механизма за екстрадиция на обвиняеми, а понякога предаването им на чужда държава е забранено от вътрешното право. За да не сме притиснати от времето да приключваме тази категория дела, без да се “лишим” от своите обвиняеми, този двумесечен срок трябва бъде удължен с два месеца, което значително ще облекчи нашата работа в такива случаи.
– Къса ли се връзката между полицията и прокуратурата, когато се водят разследвания срещу пияни, дрогирани и неправоспособни шофьори?
– Не, дори напротив. Взаимодействието между нас и ОД на МВР е на необходимото ниво и затова можем да отчетем много добри резултати от съвместната работа между прокуратура и полиция в нашия регион, за разлика от други места в страната. Пълноценното и ефективно взаимодействие с органите на МВР се изразява в регулярно провеждане на тематични специализирани операции, но и в разследването по всяко едно конкретно дело. Положителен пример в тази насока са двете успешни операции за противодействие на наркоразпространението и на трафика на хора, които се провеждат на територията на цялата страна по лична инициатива на Главния прокурор, и отбелязаха пореден успех със задържането на 200 кг марихуана в производственото депо в с. Джулюница.
– Да обърнем внимание и на темата с мигрантите. Колко групи са заловени на територията на областта от началото на годината. Колко са делата при вас и на какъв етап са?
– Нашата област не е нито отправна, нито крайна точка в нелегалния мигрантски поток и се явява само транспортен коридор за мигрантите. По тази причина ние нямаме обема на натовареност като тази на граничните прокуратури, свързан с нелегалното преминаване на границата, трафика на хора с цел експлоатация и извършването на съпътстваща престъпна дейност. В нашия съдебен окръг най-често се образуват дела за нелегален превоз на мигранти и затова усилията на органите на МВР са насочени към препятстване и разкриване на тази престъпна дейност – чрез периодични проверки и изграждане на постоянни контролни пунктове на транспортните артерии, като този при гр. Килифарево. На база отчетените статистически резултати може да се твърди, че мигрантският натиск от последните месеци на наша територия поне до момента не е материализиран в повишен брой наказателни дела за съответните престъпления. Този положителен резултат, естествено, се дължи и до голяма степен на посоченото ефективно взаимодействие между прокуратурата и полицията в противодействието на тези престъпни посегателства.
– Можем ли да говорим за овладяване на проблема с телефонните измамници?
– В резултат на подетата от г-н Иван Гешев инициатива за приоритетна борба с битовата престъпност през последните 2-3 години организираните групи от измамници практически бяха неутрализирани. Една част от този контингент отиде в затвора, друга пренесе дейността си в чужбина, а трети смениха “стопанската” си дейност. За съжаление обаче, необмислените законодателни решения от това лято, свързани с мнимата съдебна реформа, доведоха до сериозен ръст и на телефонните измами. Причината е създадената обща обстановка на политическа нестабилност и безнаказаност, която постепенно се установи заедно с влошаване икономическото състояние на гражданите. Това са процеси, върху които прокуратурата не може да влияе и затова се налага прокурорите да се борят не с причините, а с резултатите на усложнената криминогенна обстановка. Въпреки това е създадена необходимата организация във всеки един случай на подобна измама да се реагира незабавно и нейните извършители да бъдат задържани и наказвани.
– Каква е натовареността на обвинителите?
– Това е чувствителна тема за цялата система на ПРБ. На практика утвърдените щатни разписания на местните прокуратури не са попълнени. Почти във всички нива на системата има по-малко от необходимото обвинители, което особено в първоинстанционните прокуратури се отразява негативно – количествено, а оттам и качествено. Отчасти и временно този проблем се преодолява чрез командироване на прокурори от долустоящите звена. Действително тази година нещата се промениха, но и след последните назначения отново остават незаети бройки. Така се стига до необходимост при нас да се командироват прокурори от районната прокуратура, което пък води до затрудняване на нейната дейност чрез значително по-високо натоварване на колегите там. Основна причина за това е твърде продължителният период на провеждане на конкурси, който продължава понякога с години и на свой ред е свързан с изключително сложната система за атестация на магистратите, която няма аналог в ЕС.
– Наскоро издадохте книгата “Изключващи обществената опасност на деянието обстоятелства по българското наказателно право”. Разкажете с какво ви провокира тази тема?
– Да, целта ѝ е да запълни липсата в нашата юриспруденция на изчерпателно и систематизирано разглеждане на всички обстоятелства, поради които едно формално престъпление не се разглежда от закона като такова. Всъщност съм направил опит да обобщя наказателноправната материя относно основанията, които дисквалифицират деянието като престъпно от обективна страна. И въз основа на този критичен прочит на актуалната нормативна уредба съм предложил теоретичен модел за усъвършенстване на относимото законодателство. Например темата за неизбежната отбрана, която е много дискутирана в нашето общество напоследък, особено след случаите на простреляни крадци в Пловдив и София. При единия – софийският художник Йордан Опиц беше осъден, тъй като действията му не бяха приети за проява на неизбежна отбрана. Докато при другия случай, пловдивският лекар Иван Димитров беше оправдан за убийство при неизбежна отбрана. Именно тънката граница между престъплението и непрестъпното поведение е предмет на научно изследване в моята книга. Този въпрос живо интересува съдебната практика и наказателноправната наука, но е от съществено значение и за обикновения гражданин, който да знае какво може или не може да стори при определени обстоятелства, без да бъде третиран като престъпник. Затова книгата би представлявала интерес за практикуващите юристи, за научните работници, за законодателя, както и за всеки гражданин, изкушен от магията на правото.
– Наскоро се включихте и в инициативата “Правосъдие в бъдещето – прокурори и ученици говорят за право”. Каква е нейната цел?
– Тази инициатива се организира от Асоциацията на прокурорите в България, която е независима професионална организация в системата на ПРБ. В края на миналия месец тържествено отбелязахме 25-годишнината от учредяването на АПБ през далечната 1998 г., което е категоричен атестат за ползата от нейното съществуване. Нашата Асоциация отстоява професионалните права и интереси на прокурорската общност и съдейства за цялостното издигане авторитета на съдебната власт. Дейността ѝ обаче надхвърля професионалните интереси на прокуратурата и е свързана с редица общественополезни инициативи като организиране на залесителни кампании из цялата страна, събиране на средства за даряване на медицинска апаратура, изграждане на паметници, провеждане на образователни кампании и ред други. Именно като част от нашата общественополезна дейност е и реализацията на споменатата образователна инициатива “Правосъдие в бъдещето”, която стартира през есента на тази година. Нейната цел е във формата на непринуден разговор с учащите да се представи мястото в българската съдебна система на прокуратурата, практическата работа на колегите прокурори и така да направим по-разбираема прокурорската професия за най-малките членове на обществото. В нашия град инициативата бе реализирана в началото на ноември с любезното съдействие на ръководството на ПМГ “Васил Друмев” и бе уважена с присъствие лично от главния прокурор г-н Иван Гешев.