20.11.2022 г.
Димитър Абрашев
БТА
Серията от тежки катастрофи напоследък повдигна въпроса какви промени са нужни в НК, за да се постигне превенция срещу шофьори, които сядат зад волана след употреба на алкохол или наркотици. Държи ли още прокуратурата на предложенията си за по-тежки наказания и за други санкционни механизми?
Тежките катастрофи повдигат редица въпроси от доста години насам и то не само в областта на наказателното правораздаване. От дълго време Прокуратурата на Република България ежегодно в годишните си доклади, представяни на ВСС и на Народното събрание, е отбелязвала проблемите, налагащи промени в законодателството. До момента обаче те не са намерили своето разрешение.
Друг въпрос е, че през последните 3 г. народните представители така и не намериха време да изпълнят конституционните си задължения по приемане на годишните доклади на прокуратурата.
През пролетта на 2020 г. прокуратурата внесе експертни предложения за промени в Наказателния кодекс в частта относно престъпленията по транспорта, а през юни 2022 г. – експертни предложения за редица промени в НК, включително за престъпленията по транспорта. Те са резултат от задълбочени анализи на прокурори и становища на представители на научната общност. Предложенията не са пряко насочени към увеличаване на размера на наказанието „лишаване от свобода“, а към допълване на съставите на умишлените престъпления по транспорта. Допълването би дало възможност при причиняване на смърт и/или телесни повреди при конкретни обективни фактори като управление на моторно превозно средство над определена концентрация на алкохол в кръвта или значително превишаване на разрешената скорост и други, деянията да се квалифицират като извършени в условията на евентуален умисъл, а не на непредпазливост, както е към настоящия момент.
Знаете, полагаме усилия и при сега действащото законодателство да повдигаме такива обвинения, но без голям успех предвид наложилата се дългогодишна практика. Това е само примерно предложение за изменение в съответните състави на НК, но то би осигурило надеждни гаранции за обективност, ефективност и най-вече за преодоляване на дефицитите на справедливост при наказването на престъпленията по транспорта с резултат причиняване на смърт и/или телесни повреди. Нашите предложения в тази сфера обаче съвсем не се изчерпват с това. Основното ни предложение и през 2020 г., и през настоящата година, е свързано с въвеждането на изрична норма, съгласно която във всички случаи на управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, превозното средство се отнема в полза на държавата, когато е собственост на дееца.
Категорични сме, че една такава санкция с имуществен характер в съчетание с основното наказание ще има изключителен ефект не само по отношение на извършителя, но и на другите членове на обществото, което покрива изцяло целите на наказанието, визирани в НК. Убедени сме, че това е посоката, в която трябва да се работи и сме удовлетворени, че част от народните представители вече са я възприели. Въвеждането на подобни санкции дори е много закъсняло и ние не разбираме, наистина, защо трябваше да се стигне дотук, за да се поставят тези въпроси в центъра на вниманието, защо се загубиха години, които струват човешки живот и здраве.
Но срещу тези предложения на прокуратурата има обвинения, че са популистки. Какво бихте казали на тези, които не са съгласни с вас?
Не мога да си обясня по какви причини нашите предложения биха могли да се определят като популистки. Ние, прокурорите, не сме нито политици, нито законодатели, ние работим на експертно ниво и правим своите изводи, в резултат на ежедневното прилагане на материалния и процесуалния закон. В нашето общество обаче проблемите не се извеждат и решават всеобхватно, и по традиция се съсредоточаваме върху последиците, а не върху причините.
Общоизвестен факт е, че преодоляването на причините ще минимизира общественоопасните последици. В повечето случаи служебните задължения на прокурорите възникват едва след като престъплението вече е факт и ако при умишлените престъпления нещата са съвсем различни, то при т.нар. непредпазливи престъпления, каквито са в по-голямата си част престъпленията по транспорта, възможностите за предотвратяването им са многобройни, но изискват мащабни промени, повсеместен контрол, съответни и неизбежни санкции, по възможност все още в сферата на превенцията.
Органите на съдебната власт изпълняват своите задължения, но дори и най-тежките санкции не могат да върнат отнетото в тези случаи, защото то няма никакво друго измерение, освен човешко. Нито един живот не бива да се загубва по този начин. Държавата, в лицето на всички отговорни институции, е длъжна да направи необходимото, за да се сведат до минимум тежките транспортни произшествия. Очевидно е, че ние не преследваме и не бихме могли да преследваме никакви други цели, освен опазване на живота и здравето на хората. Убедени сме, че освен ефективното провеждане на наказателното производство, професионалният ни, а и гражданският ни дълг изисква да направим всичко възможно в рамките на правомощията ни, за да „алармираме“, да насочим вниманието на компетентните институции и да подпомогнем законодателния процес с нашия практически опит. Единственият начин, съобразен със закона и принципа на разделението на властите, е да предложим експертните си познания.
Какво не стигна, за да убедите депутатите и в предишни състави на Народното събрание?
Ние не сме имали за цел да убеждаваме народните представители в очевидните неща, а само сме ги сезирали с предложения, които биха могли да им послужат като основа за дебат и за намиране на правилните според тяхното виждане законодателни решения. Ръстът и динамиката на престъпленията против транспорта, тежките общественоопасни последици, които причиняват на значителен кръг лица, най-вече при засягане на телесната неприкосновеност и лишаването от живот, обуславят сериозната нетърпимост на обществото към този вид посегателства. Фактите и несъответствието на законите с обществените изисквания и съвременните условия на живот са основата, върху която следва да се изграждат убежденията на народните представители и да формират решенията им.
Експерти в наказателното право, в т.ч. преподаватели от Юридическия факултет на СУ, смятат, че тежките наказания не решават проблеми, тъкмо напротив – увеличават риска тези хора да станат рецидивисти. Не са ли прави?
Наясно сме с максимата, че тежките наказания не водят до намаляване на съответния вид престъпления и сме далеч от идеята, че увеличаването на наказанията ще реши проблемите. Вече дори имаме пример в тази насока, и то именно с увеличените през 2015 г. наказания за престъпленията, свързани с управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол или наркотични вещества. Тогава бе въведен минимум на наказанието „лишаване от свобода“, което премахна възможността за налагане на наказанието „пробация“ и доведе до налагане на наказание „лишаване от свобода“ във всички случаи. Така, на практика, значително се увеличи броят на ефективно изтърпяваните наказания „лишаване от свобода“ и годишно в диапазона от около 700-800 осъдени за управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол или наркотици постъпват в пенитенциарните заведения. Въпреки това, още в първите години след 2015 г. се отбеляза значителен ръст на този вид престъпления, в пъти повече от предходните години, и тази тенденция продължава и към настоящия момент. Очевидно е, че увеличението на наказанията не може и няма потенциал да реши проблема. Освен това, както е отбелязано и в Концепцията за наказателна политика 2020-2025 г. (обсъдена на 5 март 2020 г. в НС и приета през май 2020 г. от МС), кратките времеви периоди на престой в затвора имат спорен превъзпитателен ефект поради невъзможността за осъществяване в достатъчна степен на социални дейности и възпитателна работа с осъдените в местата за лишаване от свобода, при изначална невъзможност да бъде постигната превантивната цел на наказанието.
Налага се следователно изводът, че не е налице непременно необходимост от увеличаване на размера на предвиденото наказание „лишаване от свобода“, а от осъвременяване и модифициране на престъпните състави и от въвеждането и използването на санкции с имуществен характер. Истината е, че не следва и не може проблемът с тежките произшествия и с управлението на превозни средства след употреба на алкохол и наркотични вещества да се решава само на плоскостта на наказателното право. Предхождащи наказателния процес са превантивните мерки и административнонаказателните производства. Наложителен е всеобхватен подход, който да включи целия процес, свързан с регламентирането на управлението на моторни превозни средства – промени в Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), относими най-вече към придобиването на правоспособност, към административнонаказателния процес по санкционирането на неправоспособните и на нарушителите, прилагането на принудителните административни мерки, както и задълженията и правомощията на контролните органи.
Без ефективни мерки във всички посоки, и то едновременно, е невъзможно да се постигне целеният резултат. Докато продължават да се приемат само изолирани и недобре мотивирани промени (без сериозен криминологичен анализ и без използване на наличния експертен потенциал), докато не се реформира санкционната и контролната система изцяло, няма да разполагаме с ефективни инструменти за предотвратяване на тежките пътнотранспортни произшествия и за провеждане на ефективно наказателно преследване на свързаните с тях престъпления.
Факт е, че част от глобите така и не се събират. Не е ли по-важна неотменимостта на наказанията?
Така е, но това не означава, че не са добър инструмент. Просто няма стройно изградена и ефективна система за тяхната събираемост. Най-важното за едно наказание наистина е да е неизбежно, да е справедливо и да е резултат на бърз процес. Само тогава можем да говорим, че целите му ще бъдат изпълнени, независимо дали се касае за наказание по НК или по ЗАНН. Именно поради увеличаващия се времеви период между нарушението/престъплението и наказанието чувството за несправедливост се засилва, а както знаем, „отложеното право е отказано право“. В тази връзка е и нашето предложение за разширяване на кръга от имуществени санкции, включително отнемане на моторното превозно средство, което ще даде възможност за незабавното му изземване от органите на досъдебното производство с оглед последващото му отнемане в полза на държавата. Въпросът с неизбежността на наказанието е пряко свързан с еднаквото прилагане на закона спрямо всички граждани като основен принцип.
Налице е изключително сериозен проблем с възможността за отказ от изследване с техническо средство или вземане на кръвна проба. При реализирането на тази възможност на практика деецът сам избира дали ще понесе наказателна или административнонаказателна отговорност, ако е запознат с последиците от действията си и е наясно с различния правен режим на двата вида отговорност. Така лице, управляващо моторно превозно средство след употреба на алкохол над определената концентрация, което откаже да се подложи на техническо или лабораторно изследване (с изключение на случаите, в които вече е извършено техническо изследване, но е отказано медицинско такова, предвид Наредба №1 от 19 юли 2017 г.), ще избегне понасянето на наказателна отговорност и ще бъде санкционирано по административен ред заради отказа си. Същевременно друго лице, при същото фактическо положение, което изпълни разпореждането на компетентния орган и в резултат на проведеното изследване се установи управление след употреба на алкохол в съответните граници за наказателна отговорност или на наркотично вещество, ще бъде наказателно преследвано и съответно наказано за извършено престъпление. Не е необходимо да обяснявам тук какви са разликите в правния статут на осъденото и на санкционираното по ЗДвП лице, но те са съществени. Подобен различен подход, и то в зависимост от волята на дееца, е не само недопустим в една правова държава, но и крайно несправедлив.
Необходимо е да се постави на обсъждане този въпрос и да намери своето разрешение, за да се гарантира конституционно закрепеният принцип за равенство на всички граждани преди закона. Дали отказът от изследване ще бъде инкриминиран чрез нов състав в НК, дали административната санкция ще бъде значително увеличена или ще се предприеме друг подход, не е ясно, но трябва във възможно най-кратък срок да се намери адекватно решение.
Като говорим за глоби, то в тази връзка държа да отбележа, че в ЗДвП са налице необясними несъответствия и „остарели“ санкции в частта му относно административнонаказателната отговорност, които очевидно не правят впечатление на прилагащите ги ежедневно. Например, отказът от извършване на проверка с техническо средство или от медицинско изследване, в момента се наказва с лишаване от право на управление за срок от две години и глоба от 2000 лева. Забележете, тези наказания не са актуализирани през последните 10 години. За последен път размерите им са били увеличени още през далечната 2012 г. и оттогава няма развитие. Същевременно ЗДвП не прави разлика в размера на глобите за управление на моторно превозно средство от неправоспособен водач (във всичките му разновидности), от водач с изтекъл срок на валидност на свидетелството (неподал документи за подновяването му в срок) или от водач, който е лишен от право на управление по съдебен или административен ред, а това са съвсем различни хипотези, изискващи градация на санкциите. На всичкото отгоре глобата, която може да се наложи в тези хипотези, е в границите между 100 и 300 лева и така е от далечната 2002 г.
Всеки сам може да си направи съответните изводи какво заплашва например едно лице, което е отказало да бъде изследвано за алкохол, лишено е заради отказа си от право на управление за срок от 2 години, но управлява МПС в срока на това лишаване (при първоначалното установяване на нарушение на забраната): глоба от 100 до 300 лева (по ЗДвП). Излишно е да продължавам по-нататък. И всичко това, в съчетание с липсата на организирана и ефективна система за събиране на глобите. Резултатите съвсем не са неочаквани.
Контролните институции ("Пътна полиция") да получат ли повече правомощия и дали това няма да има по-добър ефект на превенция?
Предвид казаното дотук, категорично смятам, че контролните институции следва да получат повече правомощия и това ще има по-добър ефект от гледна точка на превенцията, а и не само. Следва да се има предвид обаче, че само по себе си наличието на правомощия не е достатъчно. Необходимо е да се създаде и следва стройна система за тяхното използване, и то по еднакъв за всички начин, което отново открива темата за равенството на гражданите пред закона. Използването на правомощията задължително следва да е съчетано с ефективен механизъм за вътрешен контрол в рамките на самите контролни органи, защото често проблемите произлизат именно от липсата му.
Делата, свързани с катастрофи, се решават предимно по експертизи, както автотехнически, така и на базата на кръвни проби. Както разследването, така и съдебните процеси понякога продължават извън разумните срокове, защото няма достатъчно експерти, които да изготвят тези експертизи. Тази липса на специалисти се усеща именно по този тип дела особено силно. Има ли решение на този проблем?
Наистина е така. Най-големият дял неприключени разследвания в продължение на повече от шест месеца поради неизготвено заключение по назначена експертиза се дължи на несвоевременното изготвяне на съдебномедицинските експертизи. Това важи не само по делата, свързани с пътнотранспортни произшествия, а изобщо. За съжаление значително се забавят и редица видове други експертизи поради недостиг на експерти. Напоследък сериозни проблеми възникват и с химико-токсикологичните експертизи, тъй като специализираните химико-токсикологични лаборатории, както и специалистите, извършващи лабораторните изследвания, съвсем не са достатъчни. При изключително голяма натовареност работят и експертите в НИК, тъй като им се възлагат експертизи от структури от цялата страна поради невъзможност за извършване на определени експертизи на регионално ниво. Прокуратурата от години е ангажирана с проблема с вещите лица и успя да спомогне частично за разрешаването му чрез ангажиране на експерти в структури на прокуратурата, които извършват различни видове криминалистични експертизи.
По отношение на останалите видове експертизи обаче дефицитът се задълбочава с всяка изминала година и преодоляването му изисква намесата на други институции. Както споменах, анализите показват остър недостиг от съдебномедицински експерти на територията на цялата страна. В отделни окръжни райони дори няма съдебен лекар или работи само един, който е затрупан с работа и експертизите се забавят с години, което води до блокирането на десетки дела. През последните десет и повече години държавата сякаш е абдикирала от осъществяването на политики по отношение на вещите лица, а натрупващите се проблеми не могат да бъдат разрешени с усилията и средствата на органите на съдебната власт. Проблемът е силно подценяван от отговорните държавни органи. Взетите мерки в изпълнение на различни проекти и изготвянето само на стратегически документи, за съжаление, не дават резултат. Крайно време е да се намери и приложи подходящ цялостен подход, с участието на всички заинтересовани и компетентни институции. Не може да има качествено правосъдие без качествени експертизи – компетентни, обективни и своевременни. Регламентацията на статута на вещите лица в ЗСВ е повърхностна.
Нормативната база е разпокъсана в редица наредби, които са ангажимент на различни ведомства. Моето мнение е, че усилията следва да се насочат към кодифициране на многобройните нормативни актове в единен закон за дейността на вещите лица в досъдебното и съдебното производство, както и за реда и условията на осъществяването на самата експертиза, който да регламентира статута, дейността, възнагражденията и отговорността на експертите, да предвиди контролни механизми върху дейността им и да уреди всички други въпроси относно организацията на експертизата в България, включително определянето на размера и условията за заплащане на експертизите. Би могло, след проучване на уредбата на статута и дейността на експертите в другите държави-членки на ЕС или чрез използване на вече направените проучвания, да се създаде централна организация за методическо ръководство и контрол, която обаче да не е на ведомствено подчинение и да не зависи от изпълнителната власт. Друго възможно решение е изцяло да се промени настоящата концепция относно статута на съдебните експерти, като се създаде национален институт или друг вид учреждение на национално ниво по подобие на НИК (бившето НИКК), но да е със самостоятелен статут извън органите на изпълнителната власт, с регионални структури, в които да работят вещите лица и да получават съответни възнаграждения. Решения ще се намерят, въпросът е да има воля това да се случи. В противен случай няма да е далеч денят, в който разследването ще бъде тотално блокирано и изцяло зависимо от експертите, независимо от „гарантираната“ от НПК ръководна функция на прокурора.
По отношение на кръвните проби министърът на вътрешните работи увери, че ще бъде направено всичко възможно във всеки град да има лаборатория, за да не се чака с месеци резултат. Това ще ускори ли разследването?
Със сигурност това ще ускори разследването и ще допринесе за бързото приключване поне на досъдебните производства за управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол и/или наркотични вещества, които значително се увеличиха. В голямата си част тези дела не са с фактическа и правна сложност и по тях единственият проблем е срочността на изготвяне на експертизите. Положителна стъпка би била всеки ръководител да допринесе за решаването на проблема, но той е ограничен само в рамките на управляваното ведомство. Така отново проблемите ще се решават, както се казва, „на парче“ и в движение, без концепция, а фактическото положение е такова, че изисква кардинален подход, и то във възможно най-кратки срокове.
Ако заплащането на експертите е по-високо, особено по тежки комплексни експертизи, смятате ли, че повече специалисти ще да съгласни да работят за правосъдната система?
Въпросът за възнагражденията на вещите лица има изключително важно значение. От една страна, то трябва да е достатъчно високо, за да стимулира водещите специалисти в различни области да се ангажират с експертна дейност за съдебната власт. От друга страна, справедливият размер на възнаграждението ще играе превантивна роля срещу корупционния натиск. Тези констатации отново изискват да се върнем на необходимостта от комплексен подход, при прилагането на който несъмнено ще се стигне до подходящо решение и относно възнагражденията на вещите лица.
Бяхте заместник-министър на правосъдието. Проблемите в затворите продължават и след Вашия мандат. Имате ли обяснение защо?
Да, през 2016 г. Истината е, че проблеми в затворите винаги е имало, има и ще има, защото това произтича от самите специфики на местата за лишаване от свобода. Организацията в тях е една изключително сложна система. Въпросът е от какъв характер са проблемите и как се разрешават, както и волята на политическото и на професионалното ръководство да полага усилия в тази посока. Системните проблеми в местата за лишаване от свобода в голямата си част са вече преодолени. В периода от второто полугодие на 2015, 2016 г. и следващите години българската държава постигна значителни успехи при изпълнението на редица решения на ЕСПЧ в областта на изпълнението на наказанията. В резултат на постигнатото по знаковото решение „Нешков и други срещу България“ разполагаме с ефективни вътрешноправни средства за защита (превантивен и компенсаторен механизъм) на лишените от свобода, поради което дела срещу условията в затворите и поведението на пенитенциарните служители вече не се допускат за разглеждане от съда в Страсбург, а се разглеждат у нас, от българските съдилища.
В началото на 2017 г. бяха приети значителни промени в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и съпътстващи изменения в НПК. Особено достижение в съответствие с европейските стандарти са промените в института на условното предсрочно освобождаване, които дадоха възможност за пряк достъп до съд на всеки лишен от свобода. Подобриха се значително самите условия на изтърпяване на наказанието. Гарантира се минималната жилищна площ от 4 кв.м. в спалното помещение за всеки лишен от свобода, което в миналото изглеждаше почти невъзможно, но с обединените усилия на българските и международните институции се случи, и то за кратък период. Значителен бе и продължава да е приносът на Норвежкия финансов механизъм. Българската държава също започна да отделя в бюджета повече ресурси за капиталови и други видове разходи. В резултат на това се направиха основни ремонти в редица затвори, откриха се нови арести в самите затвори, което има изцяло положителни последици за системата. Открито бе новото затворническо общежитие от закрит тип „Дебелт” към затвора в Бургас с голям капацитет още в началото на 2017 г., който впоследствие бе допълнително разширен. Това са само примери от многобройните строителни и ремонтни дейности, които значително подобриха условията в затворите и затворническите общежития. Тази тенденция продължи да се развива успешно и сега дори започва строеж на нов затвор и обновяване на целия комплекс на затворническото общежитие в с. Самораново, община Дупница, отново със средства по Норвежкия финансов механизъм, което ще доведе до сериозни постижения за цялата система. Постепенно се развива капацитетът на надзорно-охранителния състав и на работещите пряко с лишените от свобода по линия на социални и възпитателни дейности, което е от особена важност за постигане на целите на наказанието.
Отбеляза се напредък при възнагражденията на пенитенциарните служители и социалните им придобивки. Професионалното ръководство полага усилия за преодоляване на корупционния риск в системата и за преустановяване и наказване на подобни практики. Много още може да се говори по темата, и то в положителен аспект. Аз, разбира се, продължавам да се интересувам приоритетно от развитието не само поради предходната ми работа в Министерството на правосъдието, а и защото и към настоящия момент отговарям като заместник на главния прокурор за отдела във Върховна касационна прокуратура, който е ангажиран на национално ниво в ПРБ с изпълнението на наказанията. Необходимо е да се отчете, че поставените през второто полугодие на 2015 и цялата 2016 г. основи, се развиха и надградиха значително през следващите години. В тази сфера се възприе категорично принципът на приемственост, рядко прилаган напоследък в органите на изпълнителната власт. Тази приемственост обаче даде и продължава да дава своя принос за държавата не само в национален, но и в международен аспект, и обективността изисква да се посочи като пример за добра практика.