Нова нюз,
29 януари 2022 г.
"Офанзива"
Водещ: Главният прокурор Иван Гешев и премиерът Кирил Петков присъстваха на изслушване на Мониторинговата група към Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, известна като ЛИБЕ, в Брюксел. В същото време бяха публикувани за обществено обсъждане предложените промени в Закона за съдебната власт. Как изглеждат предложенията през погледа на магистратите, тук е председателят на Камарата на следователите Петко Петков. Здравейте.
Петко Петков: Здравейте, Добър ден от мен на Вас и на Вашите зрители. Благодаря за поканата.
Водещ: От вчера вече е качен законопроектът с промени в Закона за съдебната власт. Той предвижда закриване на Специализираните съдилища и прокуратури. Делата в съдебна фаза ще бъдат поети от СГС, ако са на първоинстанционния специализиран съд, а съставите ще бъдат командировани, за да ги довършат. Това добра стъпка ли е, стъпка в правилната посока ли е?
-Успях вчера да се запозная с това, което беше качено на страницата на Министерство на правосъдието като проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, касаещ тези две съществени неща, които и Вие казахте. По принцип този дебат не е нов дебат, защото това нещо беше един от приоритетите и на предишните две Народни събрания, така че сме участвали дотолкова, доколкото са ни поканили или сме се самопоканили ние в дебатите в 46-ото Народно събрание по отношение на спецправораздаването. Сега депозирахме писмо до Народното събрание, до Комисията по правни въпроси, до ВСС, до Министерство на правосъдието с огромното ни желание Камарата на следователите да участваме в съдебната реформа, в частта й, касаеща реформите в законите за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, НПК, НК и Конституцията. Така че вчера се запознах с това, което предлагат и което е преработено от онова, което видяхме като в 46-ото Народно събрание. Това, което ми направи впечатление обаче е, че в крайна сметка с лека ръка се казва: “Закриваме чл. 411 от НПК, където са регламентирани правомощията на Специализираната прокуратура (СП)", и там е казано, че Следственият отдел при Специализираната прокуратура, е компетентният отдел да разследва делата на Европейската прокуратура и на делегираните прокурори към Европейската прокуратура.
Никъде не видях обаче в този законопроект какво се случва с тези дела – на кого ще бъдат възложени и кой ще довърши разследването. А смея да кажа, че тези дела са десетки в Следствения отдел на СП в момента. И когато този вече готов законопроект е качен на страницата на Министерство на правосъдието – нашата идея беше да ни поканят, когато се обсъждат тези неща, в процеса на изготвяне, защото не считам, че той трябва да е тайна. В чл. 26 от Закона за нормативните актове е казано какъв трябва да бъде законопроектът при изготвянето му, при публично, обществено обсъждане и т.н. Неспазвайки тази процедура, ние се оказваме в ситуацията, в която на вече качения законопроект, в 14-дневния срок, не само трябва да дадем становище, но и да се опитам да отреагираме, така че да бъдат взети под внимание нашите забележки.
-Вие какво бихте предложили оттук нататък?
-СП имаше национална компетентност и Следственият отдел можеше да работи по тези дела, по които и в момента работим – на делегираните прокурори и на Европейската прокуратура. В момента няма друга такава институция, освен Националното следствие, която да може да прави това нещо. Но никъде в законопроекта това не е предложено, не е дебатирано и не е обсъждано. Надявам се да ни поканят на един по-късен етап.
-Не са ли производствата, които не са в съдебна фаза и нямат разпоредително заседание все още, да се прехвърлят по компетентност в отделните райони?
-Тук говорим за нещо различно. Това са производства, които са от компетентност на българската прокуратура и там фрапиращото е друго – че за мен един успех на специализираното правораздаване до момента - борбата с организираната престъпност, вече е прехвърлена на местна компетентност. Връщаме се пак в периода преди години, когато местни велможи дерибействаха в отделни региони на нашата страна.
-С това ли са свързани притесненията Ви?
-Не, но като цяло какво очаква Европейската комисия от нас? На 6 декември миналата година СП беше избрана за председател на Секретариата на Постоянната конференция на прокурорите с мандат от 4 години. Тя беше избрана в съревнование, имаше и други прокуратури, които искаха да председателстват този секретариат. Какво ще се случи в момента за европейските ни партньори, когато ние кажем, че тази институция е закрита? Специализираното правораздаване беше създавано с един обществен дебат преди десетина години, смея да кажа дълбок обществен дебат. Идеята беше да се преборим с организираната престъпност и в момента на създаването му то отговори на очакванията. Проблемът дойде през 2018 г., когато специализираното правораздаване беше натоварено със свръхочаквания, свързано с председатели на общински съвети, министри и т.н. Заради тези свръхочаквания според мен специализираното правораздаване търпи критика.
-Още една от промените в Закона за съдебната власт, която е предложена от министерство на правосъдието, предвижда премахване на кариерните бонуси и за ВСС, и за ръководителите на звена. Ще доведе ли това до отказ на членове на ВСС да бъдат част от кадровия орган с оглед отпадането на възможността след края на мандата да се връщат в системата с една степен по-горе или на същата степен, на която са били?
-Едва ли някой, който има желанието или прави опита да стане член на ВСС, административен ръководител или член на Инспектората на ВСС, в мислите му е какво ще се случи с него в етапа, след който приключи евентуалният негов успешен избор. Например член на ВСС е в Дисциплинарна комисия или от него зависи израстването на някой от административните му ръководители, да кажем избран съдия или прокурор от окръжно ниво и той е в състав на Дисциплинарна комисия за израстването на съдия или прокурор от апелативно ниво и се държи принципно при налагане на наказание. След 4 години той се връща на по-ниското ниво и е зависим от този, който е наказал. Или на друг е помогнал, избрали са го за административен ръководител, и той очаква след това някаква реципрочност. По-скоро кариерните бонуси са за това – да има независимостта и гаранцията, че магистратът, след работата му в тази институция, ще бъде на място, което отговаря на условията и на престижа. И в крайна сметка няма да го върнем там, където е бил преди това и да го обречем 5 години да не може да израсне кариерно.
-Времето ни е ограничено, само с да и не - какво е мнението ви за премахването на статута на постоянно действащ орган на ВСС?
Само с да и не – това е по-лошо, отколкото на разпит… Няма как да е с да и не. Постоянно действащ - представяме си, че днес си прокурор, следовател или съдия и утре си на заседание на ВСС, вдругиден пак си прокурор, съдия или следовател. И сме в ситуация (сега се водят дебатите, че в съдийската колегия ще се намали политическата квота, а в прокурорската колегия ще се увеличи политическата квота), и сме в ситуация, в която в заседанието (на ВСС) влиза адвокат, който е член на съвета и от който реално си зависим от него като кадровик. Когато съветът не е постоянно действащ, ти наистина си зависим от този човек за твоето кариерно израстване. А с постоянното действие на кадровия орган се дава възможността да си независим за този период от административни ръководители, адвокати и всякакви други. Понеже магистратите в момента, в който станат членове на този орган, вече не са магистрати, същото би следвало да се случи с други… Аз адмирирам това в съвета да има адвокати, представители на академичната общност, но те да спрат да се занимават с другата си функция. Днес адвокат в съдебна зала с един съдия, утре – кадровик, някак си няма как…
-Каква е оценката ви за идеята съдия от Наказателната колегия на ВКС да бъде натоварен с разследващи функции. Когато има сигнал за нарушение срещу главния прокурор, той да разследва този главен прокурор и след това да бъда върнат отново в съдийската, в наказателната колегия на ВКС?
- В момента законът не забранява всеки действащ прокурор да разследва главния. Тезата на опонентите е, че малко са прокурорите, които ще се нагърбят да разследват главния прокурор. Може и да са малко, но такива има. Отиваме до вашия въпрос – за съдия, на който обаче ще променим функционалната компетентност. Функция по обвинение и по разследване имат следователите и прокурорите. Няма ли да противоречи на Конституцията това нещо и второ – да кажем, че всички съдии на последната инстанция във Върховния съд са наистина компетентни и могат да направят едно разследване. Ще се падне ли на точния съдия? В рамките на случайния избор няма ли да попаднем на някой съдия, който да не е на „ти“ с разследването, и вместо да очакваме по-добър резултат от някой разследващ полицай или следовател, правим точно обратното.
В Камарата на следователите застъпваме следната идея - имаме заместник-главен прокурор по разследването, който е и директор на Национална следствена служба и е с отделен мандат от този на другите заместници на главния прокурор. С много малка промяна министърът на правосъдието, представител на изпълнителната власт във ВСС, може да си предложи заместник на главния прокурор, директор на Националната служба, и този човек да бъде независим от главния, с отделен мандат и да може спокойно да прави онова разследване, което е в неговите функции.
-Доколкото знам аргументите са да бъде извън прокуратурата, да не бъде административно зависим от главния прокурор. Още нещо – пред Комисията ЛИБЕ премиерът Кирил Петков каза, че част от реформата е промяната на фигурата на главния прокурор, идеята е главният обвинител да бъде администратор, че не е необходимо четвърто ниво на прокуратурата
- Реформата не е само закриване или откриване на институции, тя е и законодателна и т.н. Трябва да се провери кои са актовете на главния прокурор, произнесени в това му качество, като извънреден способ. Сигурен съм, че те са единици и само заради тези единици актове да говорим за четвърта инстанция според мен е някак си… а и съм сигурен, че няма да му липсва да се произнася по това нещо.
- Иван Гешев призова за по-сериозен мониторинг по върховенството на закона с аргумента, че има опасност от отстъпление от постигнатото до момента. Къде виждате Вие тази опасност? Има ли такава опасност и необходимо ли е повишаването на мониторинга?
- Съдейки по това, което и Комисията и средствата на масова информация дадоха да се разбере, до голяма степен е застъпено, че наистина не може да се говори за съдебна реформа и намеса във властите. Те даже бяха по-категорични, че не бива съдебната реформа да се персонализира, доколкото предавам точно думите. Аз съм сигурен, че това не е проблемът, който да е разковничето и да промени очакванията на гражданите.
- Как се отнасяте към анонсираните идеи от министъра на вътрешните работи разследващите полицаи да образуват досъдебни производства?
- Това е нещо, което ни връща преди 2006 г. Тогава разследващите следователи образувахме, а прокурорите взимаха и мерки за неотклонение. Но тогава Европейската комисия и ние, тогава като кандидат-член на ЕС, ни казаха - променете законодателството, което да е според изискванията на европейското. Ако сега това не противоречи на европейското законодателство – окей. Но тогава го промениха, защото противоречеше. Това беше изискване на Европейската комисия. По-скоро трябва да видим изискванията тогава на ЕК, за да тръгнем пак наново да се връщаме към 2006 г.