Борислав Сарафов, зам.-главен прокурор и директор на НСлС: Съдебната реформа се подготвя в тъмна стаичка

25 Януари 2022 г.

"Лице в лице"

Би Ти Ви

25 Януари 2022 г.

Наказателният кодекс е безвъзвратно остарял и не могат да се разследват обществените поръчки

Водеща Цветанка Ризова: От години у нас се говори за съдебна реформа и за съжаление още нищо не се е случило. Партиите, които сега управляват, дойдоха със заявка за промени, но засега не е ясно нито кога, нито как ще бъде постигната тя. Следователите у нас поискаха да бъдат включени в работни групи, които да обсъждат промените. Какво ще предложат - в студиото вече е зам.-главният прокурор и шеф на Националната следствена служба Борислав Сарафов. Здравейте.

Борислав Сарафов: Здравейте, г-жо Ризова.

-Поканих Ви, след като видях тази Ваша заявка, че искате да участвате в разговорите за съдебна реформа. Това означава ли, че Вие признавате, че имаме нужда от такава реформа?

- Ние сме най-твърдите привърженици на идеята, че е необходима съдебна реформа. Кой друг, ако не ние, които правоприлагаме всеки ден, знаем, че има нужда от подобряване на условията, на организацията, на структурите, на правилата, по които работим. Всъщност ние сме тези, които най-отчетливо и най-добре съзнаваме, че съдебната реформа е необходима. И ако трябва да съм откровен, дневният ред на обществото налага нуждата от съдебна реформа. Между впрочем аз се изненадвам, именно във връзка с думите, които казахте преди малко, защото правителството дойде на власт със заявките за прозрачност, за публичност и за съдебна реформа…

- И основно за съдебна реформа. Те са продължение и на онези протести на хората.

- Никой не знае кой подготвя в момента законопроектите, какво съдържат, какви са изобщо текстовете и клаузите, които ще бъдат предвидени. Още повече, че съдебната реформа е един многопластов и комплексен процес. Тя не е само закриване на специализираните съдилища и прокуратури и махането на Гешев. Съдебната реформа означава смяна на много неща – на устройствените правила, по които работим, смяна на Наказателния кодекс. Това са процедурите и правилата, това е инструментариумът, който използваме в ежедневната си дейност. Това означава криминализиране или обратното - декриминализиране на определени текстове, които са изгубили (актуалност-б.ред.) или които са станали актуални – например обществените поръчки.

- Разкажете какво точно според Вас е нужно да бъде променено? Ако Ви поканят, Вие какво ще кажете – променете това, това и това?

- Не бих могъл да кажа в рамките на 10 минути, ще ми трябват поне три дни. Бих казал акцента - съдебната реформа има три стълба – едният е промяна на устройствата, на структурата на съдебната система. Това е уредено в Закона за съдебната власт. Второто - на разбираем език за широката публика, е това, което е криминализирано и което не е криминализирано, и по какъв начин се наказва. Това е Наказателният кодекс. Тук е необходима реформа - да се криминализират голяма част от новите обществени отношения.

- Например?

- Например сферата на обществените поръчки. Знаете, оттам изтича най-много държавен ресурс. Корупционният риск е най-голям именно при провеждане на обществените поръчки. Това са милиарди.

- Какво пречи…

- Ако ми позволите, да довърша. Третият стълб – правилата, по които работим. Това е Наказателно-процесуалният кодекс, процедурите, които прилагаме. И тук ще припомня една мисъл. Тя е на съдия Нели Куцкова, че българският Наказателен процес е като сложен дворцов кадрил – той е прекалено формализиран, тромав, бавен. И именно това е необходимо – намаляване на формализма, криминализиране или декриминализиране. Ще Ви припомня какви бяха идеите на предишния главен прокурор – на г-н Борис Велчев – за обявяване на престъпления и простъпки, т.е. има много неща, които биха могли да се подобрят и, повярвайте ми, закриването или не на специализираните съдилища, е една много малка част от дискусията, която трябва да бъде проведена, а всъщност дискусия няма. Някой очевидно се изживява като съвременен Ришельо, който се е скрил някъде и в някоя тъмна стаичка подготвя законопроекти. Ние, магистратите, искаме да знаем какво се случва, защото върху нас ще бъде възложено прилагането на тези закони. Това беше поводът и за моето открито писмо.

- Аз лично нямам съмнение, че когато има такива законопроекти, те ще бъдат предложени за обществено обсъждане. Надявам се поне, че това ще се случи. Обаче вие казахте няколко интересни неща. Според мен те просто не са готови със законопроектите и затова ги няма…

- Възможно е и това да е, но нека да помогнем тогава. Нека да бъдат създадени работни групи. Ние сме готови с нашия експертен потенциал, който трупаме всеки ден в работата си на терен. Работим ежедневно – извършваме огледи, разпитваме свидетели, изготвяме постановления. Защо не се използва нашият опит?

- Вие казахте, че има проблем с разследването на обществените поръчки, където има заложен най-висок корупционен потенциал. Какво Ви пречи там?

- Наказателният кодекс е безвъзвратно остарял. Той е кърпен, надграждан, но така или иначе е от далечната 1968 г. Към момента не е уреден статутът на този тип престъпления в сферата на обществените поръчки и доста трудно бихме могли да ги подпъхнем под някакъв шаблон на други текстове, които в момента ги има в закона.

- Т.е. Вие се чудите, когато видите, че има такъв проблем, по какъв член да подведете под отговорност?

- Да, било то за различни длъжностни престъпления, за неизгодни договори, за документни престъпления. Но някакви конкретни текстове, които ясно да регламентират наказателната отговорност на лица, които извършват престъпления в тази сфера, няма.

- Това е важно, което казвате, и надявам се, че сега тези, които пишат законите, ще се съобразят, защото самите те често говорят за обществените поръчки, за инхаус договорите, от които изтичат огромни суми, както твърдят, вкл. и за магистрала „Хемус“. Но преди това - споменахте Специализирания съд и прокуратура. Има ли еднозначен отговор - трябва ли да бъдат закрити или не?

- Моята професионална биография не предполага да съм срещу закриването на Специализирания съд и прокуратура. Аз имам своето мнение, че те имат своето място, доказали са своята ефективност по делата за организирана престъпност. В момента те имат 4 компетенции. Първата компетенция е по отношение на организираната престъпност, втората – тероризъм. Третата - корупционни престъпления, и четвъртата - дела на Европейската прокуратура. Корупционните престъпления считаме, че биха могли да бъдат извадени от компетентността на Специализирания съд и да бъдат възложени на общите съдилища, както и делата на Европейската прокуратура. Нека да оставим компетентността, такава, каквато беше заложена в началото – през далечната 2011 г., когато аз участвах в създаването на тези институции, компентността за организирана престъпност.

- Спецправосъдието да се занимава с организирана престъпност?

- Организирана престъпност и дела за тероризъм. Знаете делото „Сарафово“ приключи на първа инстанция с осъдителна присъда. Делата за криминална организирана престъпност и тероризъм спокойно биха могли да останат, и съдът да съществува, за да може да работи ефективно по тази категория дела. Аз съм убеден, че ако бъдат закрити, и то с лека ръка, на база политическа необходимост, само след една година, ще извадите нашето предаване от архива и ще го припомните на тези, които са го закрили, че това, което се предвижда - довършването на делата или нещо подобно, няма да се случи. Делата, които са започнати, ще бъдат безвъзвратно загубени. Убеден съм в това. Ще Ви убедя от гледната точка на ежедневната си магистратска практика – в момента, доколкото разбирам, макар че се работи тайно, но оперативна информация достига до нас какво се предвижда. Предвижда се закриване на специализираните съдилища и в 6-месечен срок да останат делата, да бъдат довършени. Ако се въведе някакъв срок, бил той и 6-месечен, това означава, че всеки подсъдим, който има дело там, ще започне да протака, да бави процеса, за да изтече този 6-месечен срок и делото му да не бъде приключено и то да почне съвсем отначало в общите съдилища. Това е един естествен процес, който ще протече и аз съм убеден, че от всичките дела, не знам колко точно са на брой, едва някакви жалки проценти ще успеят да бъдат приключени в рамките на тези 6 месеца. Включително презюмирам и не дотам добросъвестно процесуално поведение на подсъдимите по тези дела. А там делата са наистина сложни – много обвиняеми, много експертизи, много свидетели. Не са обикновени дела.

Това означава, че започнати дела, по които има разпитани 60-80-120 свидетели, ще започнат отначало, съвсем отначало. Делата ще се проточат до безкрай…Г-жо Ризова, ние сме за реформа, но реформа многопластова и комплексна. Аз се изненадвам с каква лекота се свежда съдебната реформа до съдбата на Специализирания съд и на колегата Гешев. Това не е съдебната реформа. Ние, магистратите, имаме необходимост, най-ясно осъзнаваме нуждата от тази многопластова съдебна реформа на структурите, на правилата, по които работим, на материалния закон. Има нужда от съдебна реформа.

- Някой питал ли ви е досега все пак?

- Абсолютно никой. Не, не е потърсено нашето мнение нито за участие в работни групи, нито за каквато и да е дискусия.

- Проф. Янаки Стоилов поиска ВСС да каже като кадровик какво се е случило, каква е ползата, ефективността. Този доклад го няма още…

- Аз считам, че институциите е необходимо да си говорят в интерес на обществото. Тук няма личен момент, ние трябва да работим в полза на обществото и на гражданите. И изпълнителната, и законодателната, и съдебната власт могат и трябва да разберат и да понесат своята отговорност.  Затова нека да си говорим, нека да водим дискусия, нека да сме публични и открити пред обществото.

- Вие казахте – реформата не се свежда до това и това, включително и до оставката на Гешев.  Само че аз съм чувала ваши колеги, също юристи, да казват - личността има значение. Ако тя е интегрирана, ако е поела ангажименти към обществото, а не към определени структури, тогава нещата ще изглеждат по друг начин, дори с тази прокуратура. Вярвате ли, че личността е водещото нещо в един съдебен процес?

- Не би трябвало личността да е водеща, но със сигурност има значение.

- Смятате ли, че много сталинистки е устроена българската прокуратура, в която хората са подчинени на главния прокурор, липсва ми инициатива, страхуват се?

- Това е дълбоко погрешно. Първо Иван Гешев не е авторитарен тип ръководител,  категорично не е авторитарен тип ръководител. Второ - прокуратурата не е устроена по такъв тип, макар че такива са твърденията. Напротив, аз съм дълбоко убеден, че всеки решава делата си по собствено усмотрение, съобразно доказателствата и вътрешното си убеждение. Възможно е да се допускат грешки, но който не работи, той не греши. Така или иначе в прокуратурата  грешките могат да бъдат поправени от съда  - всеки акт на прокуратурата, всеки обвинителен акт отива в крайна сметка в съда. Има инстанционен, има и съдебен контрол върху актовете на прокуратурата.

- Ние сме гледали обвинения, пресконференции, от Костинброд помня как се бяхте наредили, едни бюлетини отиваха… и накрая нищо. Росен Желязков и той не е виновен. След това арести, помните ги, хората не са осъдени.  Последно олигарси, Миню Стайков, Арабаджиеви, в момента са на свобода…

- Делата на последните двама не са приключили. Това, което е направила прокуратурата е, да изпрати тези хора на съд. А че има оправдани, не е лош атестат и за българския съд. Това означава, че в крайна сметка има справедливост. Останалото означава да се върнем години назад. Ако няма справедлив съд, ще има само осъдителни присъди, но тук се връщаме към едни други времена, когато 100 процента от присъдите са били осъдителни.

- Да ви върна към делата в Националната следствена служба.  Докъде стигна онова дело, което разтърси две държави на магистрала „Струма“?

- То не е само дело, то е една човешка трагедия. Безпрецедентно е и като брой пострадали и като интензитет на работата, която проведохме. Разследването е приключено. И остава единствено изпращането на съдебна поръчка до съдебните власти на Република Македония с оглед уведомяване на наследниците на пострадалите, че имат право да се запознат с материалите по делото.

- Може ли да кажете в крайна сметка каква е причината за тази трагедия?

- Причината е липсата на контрол върху автобуса от страна на водача и високата несъобразена, но не превишена скорост.

- При вас са и други дела с висок обществен интерес. Сегашният премиер Кирил Петков в качеството на министър ви сезира за язовирите, нали така?

- Точно така.

- Там как върви разследването?

- Не мога да дам подробности от кухнята на самото разследване.

- С висока сложност ли е това дело?

- Със сигурност с висока сложност и с висок интензитет на разследването. Разпитани са десетки свидетели. Докъде ще доведе, не бих се ангажирал в момента.

- А за другия случай, начират го „грабежа на века“, за магистрала „Хемус“?

- Делото също е при нас, така е. Всъщност има няколко дела с различен предмет, припокриващ се само отчасти. При нас е досъдебното производство, което касае ремонтите на пътищата, възложени от „Автомагистрали“.  Повече от кухнята не бих могъл да кажа, но делото се води доста интензивно. Възложено е на цял екип от следователи, разпитани са над 100 свидетели. Не бих могъл да се ангажирам с нищо повече…

- Има две лица, които са в чужбина – Цветан Василев и Васил Божков. Тези дела ще имат ли някакъв финал?

- Тук ме карате да гадая, би трябвало да има. Дали ще бъдат докарани или не, по никакъв начин не зависи от българските власти.

- Вие лично приемате ли идеята те да бъдат разпитвани извън страната онлайн?

- Ето това е една идея, която може да залегне в съдебната реформа – опростяване на процедурите, защото в момента това не е допустимо. Идеята може би е добра, но трябва да бъде обсъдена в работни групи  и да бъде въведена в законодателството. Неслучайно казах, че процесът ни е изключително формализиран и е необходимо опростяване.

- Оптимист ли сте, че все пак тази реформа ще се състои в обем и начин, в който обществото наистина да има усещането за някакъв вид справедливост?

- Силно се надявам, ние, магистратите, най-ясно осъзнаваме какво е необходимо и колко остра е нуждата от съдебна реформа. След 30 години демокрация наистина е необходимо  да се поговори и да се рестартират много от процесите в съдебната система. Защо да не е сега?