Lex News, 24 януари 2022 г.
Миналата седмица зам.-главният прокурор и директор на Националната следствена служба (НСлС) Борислав Сарафов отправи призив до министъра на правосъдието Надежда Йорданова и до депутатите следователите да бъдат включени в работата по изменение на Закона за съдебната власт (ЗСВ) и Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). С какво могат да допринесат следователите в законотворческия процес и какви са идеите им, попитахме зам.-директора на НСлС Юлиана Петкова.
„Ние нямаме претенции за разграничаване и своеобразни уникални приноси към законодателния процес, а също така – отчитаме водещата роля на народните представители в него. Насочеността на нашите предложения е към максимално прецизиране на процесуалните правила по начин, който да даде възможност те от една страна да създават гаранции за правата на всички страни в наказателното производство, а от друга – да осигурят неговата справедливост и защита на обществения интерес. Добре известно е разбирането, че закъснялото правосъдие е липсващо правосъдие, ето защо смятаме, че създаването на механизми за оптималното протичане във времето на делата би било в отговор на обществените очаквания“, обясни Петкова пред „Лекс“.
Зам.-шефката на НСлС специално се спира на нуждата от преодоляване по законодателен път на предпоставките за излишен формализъм на наказателния процес и подчертава, че това не следва да става за сметка на качеството. Какво има предвид: „Без претенции за изчерпателност такива са една част от процесуалните срокове, необходимостта от съгласуване или даване на предварително разрешение за провеждането на голям брой действия по разследването, участието на поемни лица в тях и т.н. Само като пример посочвам, че не е възможно да се обясни на колеги – магистрати от други страни с демократични и ефикасни правни системи, какво представлява фигурата на „поемното лице“, абсолютно непозната –за тях. Не е спорно, че присъствието на представители на обществеността създава известни гаранции, но би било уместно да се извърши преценка в кои случаи това е наистина необходимо, а не е самоцелно“.
Заявката на Министерството на правосъдието обаче е, че засега се работи само по измененията, необходими за закриването на специализираните съдилища и прокуратури, а не и по други промени, свързани с наказателния процес, на което Петкова отговаря:
„Нашата надежда е, че не се работи единствено по промените, свързани със закриването на специализираните структури. Ако бъде възприето такова решение, безусловно ще бъде необходимо освен промени в устройствения Закон за съдебната власт да бъдат направени такива и в Наказателно-процесуалния кодекс. Разпределянето на делата, разглеждани в Специализирания наказателен съд, Апелативния специализиран наказателен съд и на тези, наблюдавани от Специализираната прокуратура, според нас представлява сериозно предизвикателство пред законодателя. Убедени сме, че никой не цели механичното им „прехвърляне“ към останалите структури , а желанието е това да стане по начин, който изключва възможен „провал“ на делата. Ето защо – изключително внимателно следва да бъдат изменени и допълнени разпоредби на Глава четвърта, Раздел втори от Общите правила на НПК, уреждащи подсъдността. Тъй като функционалната и териториална компетентност на органите на досъдебното производство е функция на правилата за подсъдност, намираме, че освен съдиите и прокурорите и следователите трябва да имат възможност да изложат своите доводи“.
Зам.-директорът на НСлС определя като изключително наболял въпроса за необходимостта от осъвременяване на Наказателния кодекс. „Публично известно е, че в началото на този век беше осъществен неуспешен и неудачен опит за изготвяне и приемане на нов кодекс. Въпреки положените усилия от една част от водещите юристи, разходваните време и средства, този опит се провали. Поради това остава с пълна сила необходимостта от иницииране на дебат за промени и на материалното наказателно право и формата, под която те следва да бъдат обективирани. Само по този начин би била преодоляна съществуващата сега възможност за ненаказуемост на деяния, които в много развити правни системи отдавна са криминализирани. Видовете наказания и техните размери за някои престъпления също биха могли да бъдат преосмислени и ревизирани, за да бъдат адекватни на обществената им опасност“, казва тя.
Какви други изменения за подобряване на наказателния процес предлагат следователите? „Изключително важно е разпределението на делата в досъдебното производство между разследващите органи, уредено в разпоредбите на чл.194 от НПК. Оптималното му регламентиране би било гаранция за правилно и сравнително равномерно натоварване на разследващите органи. В това отношение съществува потенциал за избягване на съществуващи дисбаланси, които се дължат на настоящата уредба“, отговаря Петкова. И определя като „позитивен парадокс“ желанието на следователите да бъдат ангажирани с повече и по-разнообразни дела.
Юлиана Петкова изтъква, че в момента е особено стеснена компетентността на магистратите от НСлС, които освен дългогодишен опит притежават и задълбочени познания и професионална рутина, които остават неизползвани в оптимална степен. „Ето защо допълването с по-голям брой престъпления на разпоредбата на чл.194,ал.2 НПК (където изчерпателно са изброени делата от изключителна компетентност на НСлС) би било едно много прагматично решение“, казва тя.
Петкова дава пример с делата за трафик на хора (по смисъла на Раздел девети от Глава втора на Особената част на Наказателния кодекс). „Тяхното разследване в НСлС е било един от водещите приоритети през годините, като са били завършени и след това приключили в съдебна фаза със сериозни осъдителни присъди, редица знакови казуси – процесите срещу Иван Главчев – Ванко 1, Йордан Тонов и техните съучастници и т.н. Многократно в разговори със съдии, прокурори и разследващи полицаи е отбелязвано, че разследването на тези казуси в малки населени места, където е невъзможно изолиране на жертвите, на практика не е ефективно. Като резултат се достига или до осуетяване на наказателното преследване, или до налагане на символични наказания, чието изтърпяване се отлага при условията на чл.66,ал.1 НК“, казва тя.
Зам.-директорът на НСлС подчертава, че това са само примери за въпроси и теми, по които следователите искат да участват в дискусията по изменение на законодателството. „Особено важни в хода ѝ, за нас биха били разбиранията и становищата на народните представители и на колегите съдии, прокурори и адвокати по наказателни дела. Категорично и убедено смятаме, че само със съвместни и целенасочени усилия, при излагане и съобразяване на всички гледни точки, може да отговори на обществения интерес и да го гарантира в пълна степен“, заявява тя.