Мила Едрева и Даниел Войков
БТА
„Законодателството за защита от домашно насилие трябва да бъде осъвременено, а санкциите срещу насилниците да станат по-сериозни“, каза за БТА районният прокурор на Варна Невена Илиева. Според нея промените би трябвало да въведат новите методи за психически тормоз чрез социалните мрежи и интернет.
Въпреки пандемията във Варна изненадващо няма увеличение на случаите на домашно насилие, посочи Илиева. Статистиката сочи, че през 2019 г. са подадени 190 сигнала, през 2020 г. те са 175, а за деветте месеца на 2021 г. - 135. За сметка на това при образуваните досъдебни производства, свързани с този проблем, има увеличение на делата за нарушаване на заповеди за защита срещу домашното насилие, издадени от съда, обясни Илиева.
Запазва се тенденцията най-често жертви на домашно насилие да стават жените. Значително по-малко са случаите, при които тормозът е над възрастни хора. Илиева уточни, че обикновено става дума за родители, които живеят с децата си, най-често със синовете си. По думите й тези случаи са характерни за по-малките населени места. Хубавото е, че нямаме много случаи на деца, жертви на домашно насилие, допълни районният прокурор. И уточни, че са единици мъжете, жертви на тормоз у дома си.
„В дъното на инцидентите най-често е алкохолът“, допълни Илиева. По думите й сериозен фактор за прояви на насилие са наркотиците, както и безпаричието. В сериозна част от случаите при разследването става ясно, че липсата на пари повишава изнервеността в семейството, изостря или провокира агресията на насилника спрямо жертвата, допълни Илиева. На въпрос това означава ли, че в заможните домакинства няма насилие, тя коментира, че едва ли е точно така. "Лично моето мнение е, че една голяма част от жертвите не съобщават за упражняваното върху тях насилие нито на нас, нито на полицията, нито на тел. 112", обясни Илиева. И допълни, че нежеланието да се подава оплакване срещу насилника е много дълбок и сериозен проблем. „В повечето случаи жертвата изпитва страх, срам и, както казват психолозите, вече й е насадено чувство на вина, че тя сама е допринесла за агресията срещу нея“, допълни Илиева.
За съжаление има случаи, когато се подава жалба, която впоследствие се оттегля, разказа още районният прокурор. В нейната практика има случаи, при които пострадали жени подават сигнал в прокуратурата и е видно, че са обезобразени от нанесения им побой. След като насилниците са задържани обаче, самите жертви са помолили да оттеглят своите показания с твърдението, че вече са простили и дори искат да се приберат обратно при мъжа си. "Хубаво е да се отбележи, че в такива случаи, дори да дойдат и да помолят да се прекрати наказателното производство, това няма как да се случи, защото в крайна сметка ние сме събрали достатъчно доказателства за извършено домашно насилие и сме привлекли лицето като обвиняем", посочи районният прокурор. И допълни, че след като системата е задействана и насилникът е привлечен като обвиняем и предаден на съд, само съдът може да реши дали е виновен или не.
„Има и случаи, в които не можем да съберем достатъчно доказателства, за да обвиним някого в домашно насилие, защото нещата са само дума срещу дума“, посочи още Илиева. Според нея тогава трудно се стига до внасяне на обвинителен акт в съда, особено ако жертвата се разколебае в показанията си.
„Има случаи, в които се оказва, че потърпевшата страна от домашно насилие всъщност лъже“, допълни картината Илиева. Нейните наблюдения сочат, че през последните години се прокрадва тенденция при разводи между съпрузи, особено при спорове за упражняването на родителските права, да се прибягва до подаване на фалшиви сигнали за домашно насилие, тъй като се смята, че това може да наклони везните.
Има случаи и на рецидиви от осъдени за домашно насилие. Най-много рецидиви се случват при нарушаване на заповедите за защита срещу домашно насилие, тъй като наказанието, което се предвижда е до три години лишаване от свобода или глоба, т.е. не могат да получат сериозни присъди. Даже ако не са осъждани, те получават административно наказание. Така че това е достатъчно ефективно за превенция или възпрепятстване на бъдещо извършване на такова престъпление, смята Илиева.
По повод наказателната отговорност на насилниците тя отбеляза, че ако бъде увеличено наказанието "лишаване от свобода" над три години, човекът няма да може да се възползва от т.нар. привилегия на закона, защото тогава вече не може да бъде освободен от наказателна отговорност и да бъде осъден с административно наказание. За закани с убийство, извършени в условия на домашно насилие, наказанието е до шест години лишаване от свобода, но пак не е предвиден минимум и понякога е възможно лицето да бъде осъдено и на пробация, обясни Илиева. По думите й дори е възможно да се приложи съкратено съдебно следствие т.е. да се редуцира с една трета наказанието. За телесните повреди, особено леките, каквито са повечето случаи, наказанието също е до три години лишаване от свобода или отново насилникът може да мине с административно наказание.
Личното мнение на районния прокурор на Варна е, че трябва да се повиши максималният праг на наказанието, за да може да се получават адекватни присъди за извършеното. „Домашното насилие е сериозен проблем и трябва законът да бъде осъвременен и да отговаря на европейските изисквания“, смята Илиева. По думите й е нужно да се въведат и нови мерки за защита на жертвите. Би следвало на насилника да се забранява осъществяване на контакт с жертвата във всякакви социални мрежи и по телефон, защото психическият тормоз в много от случаите се упражнява точно по тези канали, аргументира позицията си Илиева. За нея да се предотвратяват тези контакти е много важно, тъй като нерядко психическият тормоз е много по-страшен от физическия.
„Хубаво е в страната да се провеждат по-мащабни разяснителни кампании как да се действа в случай на домашно насилие“, посочи още районният прокурор на Варна. Нейното мнение е, че това би помогнало много, тъй като не всеки е наясно с реда и действията, които трябва да предприеме спешно, ако се окаже жертва. Тя припомни, че единият вариант е да се звънне на тел. 112 и органите на реда веднага да посетят мястото на инцидента. Друг начин е жертвата да поиска незабавна защита от съда. „Пуснатата молба се разпределя и разглежда, и заповедта за защита излиза в рамките на 24 часа“, посочи прокурорът. Освен това молбата може да бъде пусната от близък на жертвата.
„Провеждането на по-сериозни информационни кампании по темата за домашното насилие ще ангажира цялото общество към този проблем“, допълни Илиева. Според нея в момента много хора не желаят на свидетелстват или да съдействат при такива случаи. „Не става дума да се месим в живота на съседи или познати, а да реагираме при нужда, защото това понякога може да спаси живот“, обобщи районният прокурор на Варна.