9 Октомври 2021 г.

Шефът на асоциацията на прокурорите: Олигархични кръгове имат интерес от ликвидирането на спецправосъдието, вредите ще са за гражданите

Сподели

Невелин Ганчев, Breaking.bg

Всеки прокурор може да разследва главния, ако е извършил престъпление.

Трябват нов НК и промени в НПК.

Мястото на прокуратурата при сегашните условия е само и единствено в съдебната система, казва Владимир Николов

– Г-н Николов, твърди се, че главният прокурор е безконтролен и недосегаем за правосъдието.

– Главният прокурор в никакъв случай не е недосегаем за правосъдието, както някои кръгове се опитват да внушат в общественото пространство. Той може да бъде разследван при извършено престъпление и това е безспорно положение – в тази насока има и решение на Конституционния съд. В прокуратурата има достатъчно смели и отговорни прокурори, които при извършено престъпление ще изпълнят своето задължение.

В конституцията и Закона за съдебната власт фигурата на главния прокурор и неговите правомощия претърпяха развитие през последните години. Такова развитие претърпя и цялата прокуратура – тя вече не е тази йерархична структура. Главният прокурор вече няма тези правомощия и механизъм да влияе на конкретни разследания.

Невелин Ганчев, Breaking.bg

– Да, но той може да отмени постановлението на всеки прокурор, който би образувал дело срещу него.

– Има такава възможност, но тя е много лимитирана и става при ясни законови предпоставки. Ако, да речем, става дума за постановление на районен прокурор, заинтересованата страна може да обжалва пред окръжен прокурор, после пред Върховната касационна прокуратура, зам. главен прокурор и едва тогава може да се намеси главният прокурор.

– Кой прокурор ще започне разследване на главния, като знае, че кариерата му зависи от него?

– Органът, който администрира кадровите въпроси, е прокурорската колегия на ВСС – повишаване в рангове, атестиране, конкурси. Главният прокурор е само един от членовете на ВСС.

– Политици искат закриване на специализираното правосъдие, наричат го „бухалка на прокуратурата”, обвиняват спецпрокуратурата, че води поръчкови дела срещу неудобни за властта хора? Какви аргументи имате срещу тези твърдения?

– Това е един много сериозен въпрос, който трябва да бъде поставен открито и честно пред българските граждани, защото битуват определени нагласи, определени среди се опитват да внушат, че специализираната прокуратура действа избирателно.

Специализирано правосъдие има в много правни системи на европейски страни.

Спецправосъдието в България през последните години се разви изключително много. Там се натрупа сериозен капацитет, работят професионалисти, които са постигнали много сериозни резултати.

То действа в няколко направления – борбата с организираната престъпност, тероризма и корупцията по високите етажи на властта.

Да се прави реформа с унищожаване на работещи органи, категорично не трябва да бъде допускано. Необходим е много сериозен анализ и ако има някакви слабости, те могат да бъдат отстранени. Но да се запази и надгради съществуващото.

Последиците от закриването на спецправосъдието ще бъдат във вреда на българските граждани и в услуга на определени лица, които са обект в момента на наказателно преследване.

Според мен интерес от ликвидирането на спецправосъдието имат олигархични и задкулисни кръгове, обвиняеми с много сериозен финансов ресурс и влияние в медиите.

– Основните критики към прокуратурата са, че няма осъдени за корупция представители на високите етажи на властта, какъв е вашият коментар?

– Когато говорим за борбата с корупцията, вината нe трябва да се струпва единствено на главата на прокуратурата. Тук първо трябва да отчетем ролята на цялата обществена среда. Българските граждани трябва да осъзнаят, че борбата с корупцията започва от всеки един от нас, всеки един е длъжен да не участва в такива прояви дори на най-ниско ниво. Второ, ако стане свидетел или има досег с такива неща, да сигнализира съответните органи.

Когато говорим за корупция по високите етажи на властта, на първо място е ролята на МВР и ДАНС, оперативната работа, разработките, да бъдат събрани съответните данни, върху които прокуратурата да стъпи.

Трябва да има и политическа воля, сами знаете, че МВР и ДАНС са подчинени на изпълнителната власт. И тук отговорността на изпълнителната власт е много голяма.

Категорично не е справедливо всички тези негативи да се трупат на прокуратурата.

През последните години започнаха много сериозни разследвания, включително срещу действащи министри, кметове, представители на държавни агенции на централно ниво. Тази работа не трябва да бъде спирана, а задълбочена, и аз съм убеден, че всички ние ще видим конкретни резултати.

– Главният прокурор да се избира пряко от народа, от парламента, от правителството или да остане сегашната процедура?

– Категорично мястото на прокуратурата при сегашните условия в българското общество е само и единствено в съдебната система. В тази насока преди 30 г. българският конституционен законодател прояви изключителна мъдрост и осъзна, че това е безалтернативно.

Представете си какво щеше да се случи, ако прокуратурата беше в изпълнителната власт – това означава пряко влияние от страна на управляващите партии и възможност за разправа с политически опоненти.

Да, в англосаксонските правни системи прокуратурата е в изпълнителната власт от много дълги години, някъде дори векове. Там обществата са разработили механизми да не се допуска нерегламентирано въздействие върху прокуратурата. В България на този етап това не е възможно.

Ако се стигне до такова решение, каквито идеи се прокрадват от време на време, това ще бъде пагубно за обществото и държавата.

Що се отнася до идеята главният прокурор и ръководителите на прокуратури да се избират пряко от народа, тя е доста екзотична и не кореспондира с нашите и европейските правни традиции.

Имал съм възможност да комуникирам с магистрати от САЩ и Великобритания и самите те отправят критики към тази тяхна система. В някои щати дори я променят.

Да се избере главен прокурор, прокурор или съдия на някакъв тип политическа кампания категорично ще бъде вредно. Нашата система с орган като ВСС, в който има професионална квота, която гарантира професионалния поглед на гилдията, заедно с парламентарна квота, която пък гарантира обществения контрол на системата, е модерна и трябва да бъде запазена. Разбира се, някакви промени, фини настройки могат да бъдат правени, но да бъдат поставени на ясни принципи, да е ясно какво искаме да постигнем.

– Ако теоретично асоциацията има право на законодателна инициатива, какви закони или промени в законите първо бихте предложили?

– Прокуратурата като част от съдебната система е правоприлагащ орган, ние винаги ще изпълняваме закона такъв, какъвто е. Отговорността за законодателството лежи върху Народното събрание.

Но това, което виждаме през последните години, е изместване на фокуса от реалните проблеми на съдебната система. Ние отдавна имаме необходимост – и то много належаща, от нов НК и промени в НПК.

Наказателният кодекс е приет през 1968 г., сами съзнавате, че тогава са действали съвсем други обществени и икономически условия. Част от текстовете в този НК са безнадеждно остарели, не кореспондират със съвременната действителност, с живота. Виждате, че престъпността е много креативна, тя постоянно се променя, имаме компютърни престъпления. Трябва нов НК.

Второто нещо. Българският процесуален закон – НПК, по мнението на всички международни експерти е един от най-формалните и трудни за работа в света.

Българският прокурор, за да постигне осъдителна присъда спрямо извършител на престъпление, изминава един много дълъг, много тежък, формален път, който не съществува никъде в съвременните европейски правни системи.

НПК категорично трябва да бъде променен. Ако искаме конкретни резултати в битката с престъпността – и тук говорим най-вече за организираната престъпност и корупцията по високите етажи на властта, трябва да имаме подходящите „оръжия“, за да спечелим тази битка.

Става дума за начина, по който се събират доказателствата – той е много затруднен, много формален. Фигурата на поемните лица – непозната почти никъде по света. Категорично трябва да бъде разширена възможността обикновените полицейски служители да събират доказателства, които да са годни в съда.

У нас например никой не може да бъде осъден само по доказателства от специални разузнавателни средства /СРС/ и свидетели с тайна самоличност, трябва да има и явни доказателства. Нали разбирате, че при разследвания срещу организираната престъпност това няма как да се случи.

Да не говорим, че колеги пишат по някои дела стотици, дори хиляди страници обвинителен акт. В европейските страни обвинителният акт е стандартизиран и за подобни случаи би бил няколко страници.

– Един от мотивите в искането за отстраняването на Гешев беше огласяването на доказателства, придобити със СРС. Това законно ли е, има ли граници при разгласяване на следствена тайна, кога и как трябва да се прави?

– Има решение на ВКС в тази насока, че от момента, когато данните, събрани със СРС, бъдат обективирани като веществени доказателства, те се приобщават към съответното дело. И от този момент наблюдаващият прокурор съгласно НПК може да прецени кои от тези доказателства и кога могат да бъдат огласени.

Ако се върнем назад във времето, имаше много критики, че прокуратурата покрива разни неща, не дава информация. Автори на тези критики са същите хора, които сега застъпват обратната теза.

Прокуратурата спазва разумния баланс между тайния характер на разследването,  да не бъде то затруднено, да не бъде нарушена презумпцията за невиновност, и необходимостта българското общество да бъде информирано.

Визитка

Владимир Николов е на 44 г., родом от Велико Търново. Семеен, с 2 деца.

Завършил е право във Великотърновския университет.

От 2007 г. работи в прокуратурите в Плевен. 2012-2017 г. е районен прокурор на Плевен, от юни 2021 г. е ръководител на Окръжната прокуратура.

Завършил е обучения и семинари в Националния институт на правосъдието в София, Националната школа на магистратурата на Франция в Бордо, САЩ, Германия, Белгия, Швеция, Испания, Полша и др.

Включен в лекторския състав на Националния институт на правосъдието.

Председател на Асоциацията на прокурорите в България.

Докторант по наказателно право във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ във Велико Търново.