Чавдар Грошев, "Правен свят"
Институтът на предсрочното освобождаване (често отъждествяван с израза „условно предсрочно освобождаване“) бе обект на съществени законодателни промени. Правните норми, отнасящи се до материята, претърпяха немалък брой редакции през годините, последната от които през 2017 г. Възникна необходимост да бъдат дефинирани проблемите във връзка с приложението на института, което налага да бъде извършен анализ на неговия нормативен регламент, за да бъдат направени предложения de lege ferenda за неговото усъвършенстване.
Значимостта на предсрочното освобождаване, като механизъм на държавната политика за намаляване на наказателната репресия, е особено актуална, предвид целите на новата Концепция за наказателна политика на Р България – 2020-2025 г. Наказателноправното въздействие, осъществявано чрез института, е важен фактор, както в борбата с престъпността, така и за процеса на нормалното развитие на ресоциализацията на осъдените лица.
Интересът към практическото приложение на този институт, обаче, далеч надхвърля анализите и дебатите по конкретни негови проблеми в правната доктрина. Ясен и недвусмислен индикатор за неговата социална значимост е категоричната обществена реакция срещу предсрочното освобождаване от затвора на осъдения Джок Полфрийман, както и общественото недоволство срещу предсрочно освобождаване на други лица, осъдени за тежки умишлени престъпления против личността. Съществува дълбока и неразривна взаимовръзка между предсрочното освобождаванe и усещането за справедливост в обществото, която осигурява баланса между публичния интерес и интереса на индивида/отделния член на обществото.
Монографията „Предсрочно освобождаване от изтърпяване на наложено наказание“ има за цел да обобщи и синтезира проблемите, които се проявяват при приложението на коментираната материя и чрез анализ на юриспруденцията, законодателните решения и съдебната практика да бъдат предложени адекватни промени за нормативни изменения.
Монографията се състои от четири глави. Глава първа съдържа ретроспективен анализ на института на предсрочното освобождаване и неговата съпоставка със сходни правни институти в българското наказателно право - условното осъждане, помилването, амнистията и доживотният затвор. Съчетанието между историческото развитие и изчерпателното сравнение имат за цел да изградят в читателя рамката, която следващите глави ще запълнят с материално-правното съдържание на предсрочното освобождаване и проблемите на неговото прилагане.
В глава 2-ра на монографията е направен разбор на правната същност и значение на предсрочното освобождаване. Подробно са разгледани условията, пораждащи правото на предсрочното освобождаване, съгласно действащото законодателство в Република България. Чрез сравнително-правния анализ с чужди законодателства - на Германия, Гърция, Русия и Австрия са маркирани предимствата и недостатъците на българската нормативна уредба на института. Наред с това вниманието на читателя е насочено и към ирелевантните за прилагането на института обстоятелства. Обсъдени са проблемите и спорните моменти, произтичащи от прилагането на предсрочното освобождаване, когато осъденият търпи и наказание „лишаване от права" по чл. 37 ал.1 т. 6 и т. 7 от НК.
Глава 3-та съставлява критичен преглед на правните последици от неизпълнение на условията на предсрочното освобождаване на изпитателния срок. Многопластовият характер на института се установява от подробния разбор на правните последици от неизпълнение на условията в изпитателния срок, диференцирани от различни фактори - формата на вина на деянието, несъвършенствата на българското законодателство по чл. 70 ал. 7 отНК (изчерпателно анализирани в труда). Детайлно са обсъдени и последиците от неизпълнение на пробационните мерки през изпитателния срок и на взаимовръзката между усложнената престъпна дейност и изпитателния срок на условното предсрочно освобождаване.
В глава 4-та са представени някои законодателни решения на европейски институции, относими към института на предсрочното освобождаване и по какъв начин те са оказали влияние на българското законодателство.
Произходът на института на предсрочното освобождаване.
Възможността осъдените да бъдат освобождавани, преди да са изтърпели изцяло наложеното им наказание, датира от XVIII век. Произходът на института на предсрочното освобождаване може да се свърже с обещанието - думата /на фр. „parole“/, дадено от затворниците при тяхното освобождаване, че няма да извършват други престъпления.По това време в Англия почти всички по-тежки престъпления са се наказвали със смърт. По-голямата част от осъдените на смъртно наказание са били помилвани от краля, при условие, че са изразили съгласие да бъдат изпратени на заточение в наказателна колония - например в Австралия или Америка – на англичаните; в Африка, Нова Каледония или Гвиана – на французите. По-късно правомощието да се освобождават затворниците е било предоставено на съда. Постепенно в Англия се развива т.нар. система „ticket of leave“ - „билет за напускане“, при която изпратените на заточение са имали възможност да получат обратно свободата си, като една от предпоставките за това е демонстрирането от тяхна страна на добро поведение.Така в държавите този институт започнал да се развива и прилага по различен начин.
С гордост трябва да изтъкнем, че институтът на предсрочното освобождаване се прилага в България повече от век! През 1896 г. предсрочното освобождаване е регламентирано в първия Наказателен закон. Очевидна е волята на законодателя да осигури на млада България най-прогресивна нормативна уредба, реципирала принципите на хуманизма към осъдените лица. Проявената далновидност в законодателния подход не подлежи на съмнение или критика. Вече 125 години, с едно кратко прекъсване от 1951 до 1958 година, продължава действието на института на предсрочното освобождаване, съобразено със съответните нормативни разпоредби. В съвременното ни законодателство той е уреден в три клона на наказателноправната ни материя – материалното наказателно право, процесуалното наказателно право и наказателно-изпълнителното право. Нормите в тези отрасли на правото си взаимодействат по начин, позволяващ регулиране на предпоставките за прилагането му, основанията за условност или безусловност на освобождаването, мерките за спазване и правните последици при неизпълнение. Подобряването и запазването на тази функционална връзка при последващи законодателни изменения на материята, със знанието за нейното историческо развитие, е условие за точното и правилно прилагане на съответните норми. Последното, безспорно, е гаранция за утвърждаването на Върховенството на закона като основополагащ принцип за съвременна България.
Видове предсрочно освобождаване у нас и в чуждите законодателства
По правната си същност предсрочното освобождаване е призната и гарантирана от закона възможност при наличие на определени предпоставки и изводи, че така биха се постигнали целите на наказанието, съдът да освободи осъдения от доизтърпяване на започналото изпълнение на ефективното наказание лишаване от свобода.
Предсрочното освобождаване по българското наказателно право е два вида – условно предсрочно освобождаване и безусловно освобождаване. Разграничителният критерий е пълнолетието на осъденото лице.
Условното предсрочно освобождаване се прилага по отношение на пълнолетни лица и по отношение на лица, осъдени за престъпление, извършено като непълнолетни, които са навършили пълнолетие към момента на постановяване на съдебния акт за предсрочно освобождаване. Неизпълнението на поставените в изпитателния срок условия (да се въздържа от извършване на друго престъпление и да изпълнява наложената от съда мярка за пробационен надзор) води до прилагане по силата на закона (ex lege) или по преценка на съда на неблагоприятни правни последици, свързани с наказателната му отговорност.
Безусловното освобождаване се прилага по отношение на ограничена категория лица - осъдени непълнолетни лица, за които преди навършване на пълнолетие са възникнали предпоставките и е постановен съдебният акт за предсрочно освобождаване. При тях, за разлика от пълнолетните, освобождаването е окончателно и безусловно и не е обвързано с никакви изпитателни срокове и допълнителни изисквания. Нито навършването на пълнолетие, след като вече е постановено предсрочното освобождаване, нито каквато и да е друга причина би могла да обоснове изтърпяване на неизтърпения остатък от наказанието.
Сравнително-правният анализ в монографията със законодателството на други държави води до извода, че отделните държави прилагат собствен подход при установяване на предпоставките за възникването на института. Този подход е съчетан и със създаване на гаранции за обществото за стабилна ресоциализация на осъденото лице след неговото освобождаване от затвора. Опит, от който може да черпи и българският законодател.
Например в Германия е уредена само една форма на предсрочното освобождаване, а именно условно предсрочно освобождаване.
Съгласно чл. 79, ал. 1 от Наказателния кодекс на Руската федерация (НКРФ) на условно предсрочно освобождаване подлежат както осъдените с ефективно наказание лишаване от свобода, така и лицата, изтърпяващи наказание в дисциплинарно военно поделение, или лице, на което е наложено наказание принудителен труд. В тези случаи съдът следва да констатира, че индивидуалната превенция би могла да бъде реализирана, без да е необходимо осъденото лице да изтърпи изцяло наложеното му наказание.
В Австрия условно предсрочно освобождаване може да бъде постановено по отношение на осъдено лице, което ефективно е изтърпяло половината наказание, но не по-малко от 3 месеца.
Предсрочното освобождаване на осъдения – обективната проверка за настъпило действително поправяне на лицето.
В Глава 3 от монографията са засегнати правните последици от неизпълнение на условията в изпитателния срок на предсрочното освобождаване. Този срок не е самоцелен или формален. Неговото предназначение е да се провери дали действително в следствие от търпяното наказание е настъпила трайна, устойчива и градивна промяна в поведението на предсрочно освободеното лице, проявена в спазване на закона и изпълнение на мерките за пробационно въздействие в рамките на изпитателния срок. Промяна за която осъденият е положил усилия да докаже, че е настъпила още във времето, през което е търпял ефективното наказание „лишаване от свобода“. Извършването на престъпление в рамките на изпитателния срок или неизпълнение на определената пробационна мярка в този срок създават предпоставките за настъпване на неблагоприятни наказателноправни последици за лицето и същият ще изтърпи отложеното наказание.
В тази част на монографията се поставят на вниманието на читателя и се анализират обстойно различни проблеми с подчертано практическа насоченост като например - наказание „пробация” или мярка за пробационен надзор търпи условно предсрочно освободеният в рамките на изпитателния срок; какъв е обхватът на критерия „новост” по чл. 70 ал. 7 от НК, съотносим към престъплението, извършено в изпитателния срок; защо новостта е предвидена само за умишленото престъпление, а няма такова изискване при извършване на непредпазливо престъпление; този различен законодателен подход по отношение на умишлените и непредпазливите престъпления не внася ли определени съмнения за действителната законодателна воля търпи ли лицето остатъка от осъждането, ако за деянието, извършено в изпитателния срок на предсрочното освобождаване му е наложено по-леко наказание от „лишаване от свобода”; подлежи ли на изтърпяване остатъкът от наказанието, ако в изпитателния срок осъденият е започнал изпълнението на продължавано престъпление, продължено престъпление или престъпление на системно извършване.
Необходима промяна на отрицателните предпоставки във връзка с решения на Европейския съд по правата на човека
Отрицателните законови предпоставки, осуетяващи възможността на осъденото лице да се ползва от института на предсрочното освобождаване, имаха своя законов регламент до 2017 година в чл. 70 ал. 2 и ал. 3 от НК. До тогава в материята на предсрочното освобождаване и в следствие от наказателната политика на българската държава се прилагаха принципът за еднократност на предсрочното освождаване, както забраната за предсрочно освобождаване на лица, осъдени за престъпления, извършени при опасен рецидив. Последващите законодателни изменения, изразени чрез отмяната на ограничителните разпоредби на чл. 70 ал. 2 и ал. 3 от НК са отчетени в монографията като отстъпление от строгостта на наказателната политика. За читателия би било интересно да узнае, че тези промени бяха обосновани от законодателя с решение на ЕСПЧ по делото „Нешков и други срещу България“[1], в сила от 1.06.2015 г. (Жалба № 36925/10, 21487/12, 72893/12, 73196/12, 77718/12 и 9717/13). Това решение установява нарушение на чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) (забрана за нечовешко или унизително отнасяне) и на чл. 13 (право на ефективни правни средства за защита) във връзка с условията на задържане в затвори и арести в България и провокира определяне на 18-месечен срок за българската държава за законодателни промени, съобразени с европейските норми. Българската държава беше задължена да предприеме действия за ограничаване на пренаселеността в местата за лишаване от свобода, осигуряване на адекватни медицински грижи и условия за живот, както и да създаде ефективни вътрешноправни средства за защита от подобни нарушения. Въпреки че препоръката на ЕКПЧ имаха за цел да бъдат създадени реално действащи превантивни и компенсаторни механизми за подобряване на условията в пенитенциарните заведения, предприетите законодателни промени засегнаха и разпоредбите, регламентиращи забраната за повторно прилагане на предсрочно освобождаване, както и забраната от този институт да се ползват лица, осъдени за деяния, извършени при условията на опасен рецидив. Разширяването на кръга субекти, ползващи се от правото на предсрочно освобождаване е отчетено в монографияка като отстъпление от строгостта на наказателната политика, което несправедливо облагодетелства осъдените на лишаване от свобода за по- дълъг срок.
В монографията са изложени подробни и убедителни доводи за необходимостта да бъдат възстановени като част от действащото законодателство отрицателните предпоставки, ограничаващи всеобхватното и многократно приложение на предсрочното освобождаване. В тази насока са изведени конкретни предложения за бъдещи законодателни изменения.
Монографията обхваща и анализ на законодателните решения във връзка с процедурата по прилагането на условното предсрочно освобождаване, дефинират се процесуални проблеми в производството пред съда, направен е и коментар на определение № 181/28.05.2020 г. на ВКС по н.д. № 967/ 2019 г.
Заключение
Предсрочното освобождаване от изтърпяване на наказание лишаване от свобода не е субективен акт на съда, изразяващ състрадание и съчувствие към осъдения. Институтът е израз на един от основополагащите принципи на правото – хуманизмът. Основната роля на института е проява на адекватна и реципрочна реакция от страна на държавата вследствие на предприети от осъденото лице активни действия, удостоверяващи неговото поправяне и промяна към общественополезно поведение. Поправително-превъзпитателният процес на задържаните лица обаче е в зависимост и от развитието на пенитенциарната реформа като част от реформата на наказателното законодателство и на наказателното правосъдие. Искренно вярвам, че монографията ще има своя скромен принос в сложната, както от юридическа, така и от морална гледна точка, материя на предсрочното освобождаване.
Чавдар Грошев, районен прокурор на РП - Пловдив, е автор на монографията „Предсрочно освобождаване от изтърпяване на наложено наказание“, която излезе от печат в края на 2020г. Книгата е с подчертано практическа насоченост. Предназначена е за юристи, преподаватели, студенти и за всеки, който проявява интерес към материята на предсрочното освобождаване. Чавдар Грошев е с над 20 г. юридически стаж, доктор по право и преподавател по наказателноправни науки в ПУ „Паисий Хилендарски“ гр. Пловдив и Висшето училище по сигурност и икономика, гр. Пловдив. Това е втората му книга. Първата – „Индивидуализация на наказанието“ излезе през 2015 г.