- Г-жо Тонева, главният прокурор Борис Велчев призна, че са водени половинчати разследвания. Случаи на организирана престъпност и корупция не са разнищвани докрай. Защо се стигна до това тежко признание?
- Това изказване на главния прокурор се дължи на констатацията в предишни ...
- Г-жо Тонева, главният прокурор Борис Велчев призна, че са водени половинчати разследвания. Случаи на организирана престъпност и корупция не са разнищвани докрай. Защо се стигна до това тежко признание?
- Това изказване на главния прокурор се дължи на констатацията в предишни доклади на ЕК, че у нас не се провеждат всеобхватни финансови разследвания по делата за корупция, организирана престъпност и злоупотреба със средства на ЕС. Идеята е в хода на разследването на тези престъпления да се предприемат мерки за пълно проследяване на паричните потоци, на имуществото, генерирано от престъплението, на трансформациите му. Крайната цел е да се стигне до това имущество и то да бъде отнето. Тази критика се свързваше с делата за евро-фондовете и там упрекът към нас винаги е бил, че не се прави проверка за евентуална противоправна дейност на администрацията, която изпълнява европрограмите. Самокритичиостта в този случай е не в това да си посипем главата с пепел, а да кажем: Разбрахме къде грешим и сме предприели ето тези стъпки. В тази посока е и докладът на ЕК - разбрахте какво ви говорим и вече в една част имате план, в друга сте го направили.
- Доста време в прокуратурата бяха американски специалисти точно по финансовите разследвания и те настояваха да се проследяват всички връзки и финансови потоци. Те основават до голяма степен тези разследвания на взаимодействието с финансовите и контролните служби. Не е ли време прокуратурата да впрегне тези служби в проверки?
- Така е. Затова сега сме почти готови с методика за тези финансови проверки, но искаме да получим оценка от международни експерти, за да сме сигурни, че сме на прав път. С тези проверки ангажираме НАП, митниците, ДАНС, криминална и икономическа полиция, ГДБОП. Идеята, залегнала в методиката, е, че в момента, в който започне, разследване за определен кръг престъпления, наблюдаващият прокуpop е задължен да отправи искания към компетентните институции за проверка на имуществото, на паричните средства и техните връзки не само с лицата, срещу които се води делото, но и с всички възможни свързани с тях или подставени лица.
При дело за рекет например прокурорът, освен че ще разследва престъплението по класическия начин, ще поиска от НАП данъчна проверка, от ГДБОП - да проследят дали разследваният няма връзки с други престъпни групи или друга престъпна дейност. Парите от рекета може да се влагат в наркотици. Ще се проследи през митниците какво минава като суми и стоки. Когато прокурорът получи от НАП данни за имущественото състояние, а след това от ДАНС информация за връзките им с хора от високите етажи на властта, ще можем да сглобим цялостната картина на престъпната дейност. Накрая ще се прави цялостен финансов профил на обвиняемия, въз основа на който прокурорът ще може да прецени дали има данни за вторично престъпление. Например пране на пари, а може и да е съвсем различно престъпление - контрабанда или трафик на наркотици. Ако получените данни са свързани с основното престъпление, ще се разследват в едно дело, иначе материалите ще се образуват в ново производство. Това би било особено ценно по корупционните престъпления.
- Всичко това звучи толкова логично. Не е за вярване, че не е правено.
- Засега това е методика на прокуратурата, но ако всички подходят достатъчно отговорно, след международната оценка тя може да прерасне в задължителна инструкция за всички институции.
Но ние залагаме много и на две други реформи. Въвеждаме специализирани екипи по делата за престъпленията с корупционен елемент в най-широк смисъл. Те дадоха добър резултат в борбата с организираната престъпност. До края на седмицата новите екипи ще поемат няколко тежки дела с много голям финансов интерес- присвоявания на по 10-15 млн. лв. Правим и друга реформа. От днес влиза в сипа новата структура на Върховната касационна прокуратура. Отделите са разделени според приоритетите в наказателната политика на ЕС. Първият отдел ще се занимава с корупцията и престъпленията, извършени от магистрати и лица, заемащи висши държавни длъжности, както и с полицейското насилие и икономическите престъпления. Вторият - с престъпленията против човешките права - изборните престъпления, компютърните, тези с културно-исторически ценности, срещу околната среда, както и с общоопасните деяния. Трети отдел поема престъпленията срещу еврофондовете и с бюджетни средства - данъчни, митнически, престъпления срещу акцизния режим, фалшивите валути. Четвърти отдел ще отговаря за тежката организирана престъпност, тероризма и екстремизма, престъпленията срещу личността, трафика на хора и прането на пари.
- В доклада има и много сериозна забележка за борбата с корупцията в самата съдебна система. Има усещане, че малкото осъдени магистрати се разминават с условни присъди.
- факт е, че има 9 осъдителни присъди срещу 11 магистрати, но те не са влезли в сила. Има ефективно осъдени. Например бившият депутат Тома Томов бе осъден на 5 г. затвор за подкуп в качеството му на районен прокурор на Оряхово. Димитър Викентиев, бивш зам. районен прокурор на Оряхово, беше осъден на 6 г. Бившият следовател Цецко Кривачков има присъда от 4 г. затвор. Тази на Георги Велков от Окръжната прокуратура в Плевен е 5 години и половина.
- Но остава фактът, че оправдателните присъди по делата от обществен интерес са доста повече от тези по останалите. Защо?
- Правим вътрешна методика, по която да оценяваме резултатите си по нов начин. За мен като бивш съдия е много важно да се правят изводи от постановените крайни актове, които дават завършен отговор какво се е случило по делото. Причините за оправдателна присъда може да са грешка на разследващия и прокурора, но може да са и резултат от естественото развитие на процеса в съда. Може да има и грешка на прокурора на втората инстанция, неправилно да е интерпретирал доказателствения материал. Може първоинстанционният прокурор в протеста да не е изтъкнал важни основания за отмяна на оправдателната присъда. Този анализ следва да се прави от прокуратурата, по чиито дела има такива присъди. Непредубедени и неангажирани с даденото дело колеги да го прочетат внимателно и да обсъдят къде са грешките. След това да подготвят становище, което да обсъди целият колектив.
- Не е ли тук ролята на ВКП да поправя навреме грешките, за да не се стига до оправдателни присъди?
- При системни грешки ВКП ще подготвя вътрешни инструкции, методики. Главният прокурор застъпва тезата, че анализи трябва да се правят и при първоначалното постановяване на оправдателна присъда. Би било уместно наблюдаващият прокурор да поиска съдействие от колегите си и да преценят дали е допусната грешка. И още преди да се протестира присъдата, да се набележи най-добрата тактика за втората инстанция.
- ЕК твърди, че прокуратурата не е предприела действия по сигнали на ОЛАФ.
- Отразеното в доклада „очакване" прокуратурата да предприеме действия касае сигнали, които са изпратени от ОЛАФ до АФКОС (дирекция „Координация на борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на ЕС" в МВР - бел. ред.) и все още не са изпратени на прокуратурата. АФКОС обработва сигналите и решава към кого да ги насочи. Всичко, което е постъпило в прокуратурата, е обработено - или са образувани дела, или е отказано.
- Неизменна тема в докладите на ЕК са качественото събиране на доказателствата и професионализмът при воденето на разследванията. Какво може да направи обвинението за професионализма на МВР?
- В доклада се казва, че се очаква по-нататъшно подобрение. Това означава, че вече вървим нагоре. Ще бъде приета съвместна инструкция между прокуратурата и МВР за подобряване на координацията при извършване на първоначалните действия по разследването. Тя ще отговори на констатацията в юлския доклад, че след шумни полицейски акции следват провали на делата. Тази инструкция има за цел да направи така, че акциите на МВР да не са тайна от прокурора, защото той ще трябва после да оправдае тези акции пред съда. Идеята е акциите на МВР да бъдат своевременно стиковани с прокуратурата, за да не се провали събирането на първичните доказателства по горещи следи. Случва се поради липса на организация прокурорът да не може да защити в съда мярка „задържане под стража" на арестуваните. Просто защото МВР го е уведомило едва след като е ' направило арестите.
- Говорите за анализи, методики, инструкции. Ще има време до юли те да дадат резултата, който и гражданите, и Брюксел очакват - качествени разследвания и присъди?
- Ако резултатът трябва да бъде измерен с присъди, не съм оптимист. За 6 месеца не ми звучи възможно. По-важното за тези месеци е не да разчитаме на атрактивен резултат, а да заложим стабилните основи той да се случи. А това става точно с методиките, инструкциите и анализите, по които трябва да се предприемат много бързи обучения на хората, които ще ги прилагат, за да знаят какво да правят и да започнат да го правят.