- Г-н Велчев, докладът на Европейската комисия относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка предизвика противоречиви реакции. Няколко души го определиха като партньорски, други потърсиха и намериха положителното в него, ио критиките преобладават. На този фон направи впечатление ...
- Г-н Велчев, докладът на Европейската комисия относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка предизвика противоречиви реакции. Няколко души го определиха като партньорски, други потърсиха и намериха положителното в него, ио критиките преобладават. На този фон направи впечатление, че Вие бяхте като че ли единственият, който пое отговорност. Защо проявихте тази самокритичност?
- Всъщност, самият факт, че механизмът за сътрудничество и проверка продължава да действа е достатъчно красноречив за това, че проблемите с правосъдието и вътрешните работи продължават. В този смисъл, никаква самокритичност не е изненадваща. Аз наистина смятам, че имаме системни слабости в няколко насоки и препоръките на ЕК по повод на тях са били основателни. Отне ни време да изработим методика за всеобхватни финансови проверки и разследвания, за да гарантираме, че разследванията няма да са половинчати и осъдените за тежки престъпления да не бъдат лишени от незаконното си имущество. Беше наивно да смятаме, че може да се разчита на инициативността на всеки отделен щюкурор и разследващ орган, без посоката да бъде централно зададена. Въпросната методика ще бъде консултирана с чуждестранни експерти и ще бъде въведена в действие съобразно графика ни за мерките, които изпълняваме по механизма. Макар и със закъснение, сме готови със съвместните екипи за противодействие на тежката финансова престъпност и на корупцията. Ако след изборите можеха да се чуят обвинения, че ги правим с някакви политически цели, сега вече нямаме право да се съобразяваме с подобни обвинения. Продължаваме анализа си на подхода ни към престъпленията против еврофондовете, за да се опитаме наистина да ги гледаме в една голяма обща картина, а не ,ла парче". Изграждаме система за анализ на оправдателните присъди, макар те да са незначителен брой. Иначе казано - когато си подценил някакъв проблем, най-добре е да си го признаеш и да вземеш съответните мерки. Това и правим в прокуратурата още след критичния за нас доклад от юли миналата година.
- Само в прокуратурата ли трябва да се търси вина за констатацията ви, че голяма част от разследванията, правени през годините, включително и по тежки дела за организирана престъпност, са били половинчати?
- Най-лесно е за всички неблагополучия да обвиняваме единствено прокуратурата. Колкото и да е изкусително за политици и медии, толкова е неверно. Имаме своите забележки и към оперативните служби на МВР, и към разследващите органи и към органите на данъчната администрация за това, че не успяваме понякога да разкрием цялостната картина на една тежка престъпна дейност и особено на финансовите й аспекти. Несправедливо е да се отрича факта, че през последните години устойчиво расте броят на осъдените за организирана престъпна дейност. Онова, в което не съм докрай сигурен е, че знаем къде са парите на тези хора и можем да ги лишим от икономическата им основа, след като изтърпят наказанието си. В този смисъл разчитам и на методическите указания, за които вече споменах, и на гражданската конфискация, за да можем да потърсим сметка и на подставените лица.
- Докладът на ЕК е междинен. До юли, когато се чака следващият, едва ли ще има лавина от присъди срещу организираната престъпност и за корупция по висшите етажи. Как тогава ще избегнем поредната порция от критики?
- Никога статистиката не е била решаваща, макар че очаквам и още присъди по наблюдаваните дела ЕК не ни е спуснала някакъв план за изпълнение, който да отчетем през лятото. Не бива механизмът за сътрудничество и оценка да бъде принизяван по този начин. Онова, което комисията очаква, е да покажем необратим системен напредък в проблемните области, а не да „произведем" определен брой присъди. Тъй като през лятото ще бъде отчетен един петгодишен период от началото на механизма, аз се надявам този напредък да бъде видян и подобаващо оценен.
- Комисията препоръча на България да приеме по-репресивно законодателство с цел подобряване на практиката при отнемането на имущество от престъпна дейност. Много хора наистина недоумяват защо е това толериране на незаконно забогателите. Отстрани изглежда лесно решение - не работиш, не декларираш доходи, не плащаш данъци, но въпреки това имаш палат и няколко лимузини. Държавата ти ги прибира и толкова. Защо не се получава?
- Когато преди години се прие тъй .нар. „закон Петка-нов", всички бяха подозрително настроени, няма ли неоснователно да се засегнат граждански права. Сега отчитаме, че този закон, при всичките му достойнства, не даде очакваните резултати. Правилна е идеята за гражданска конфискация - понякога може да нямаме достатъчно доказателства за осъдителна присъда, но това не променя факта, че съответното лице притежава имущество, което няма законен произход и справедливостта изисква то да бъде отнето. Много е лесно да се каже -ами нека органите на полицията разкрият всички престъпления, а прокуратурата да събере достатъчно доказателства във всички случаи и тогава нещата ще си дойдат на мястото. Не знам да има държава, в която това да е постигнато. Освен това, конфискацията по Н К не може да бъде приложена по отношение на скритото имущество на осъдения, което се управлява от свързани или подставени лица. Това прави гражданската конфискация нужна и навременна. Тя обаче няма да бъде достатъчна, ако държавата не развие агресивна политика към необяснимото богатство. Ако едно лице няма никаква законна дейност и не плаща данъци, а има висок стандарт на живот, това първо трябва да бъде констатирано от данъчната администрация и от икономическа полиция. Ако те бездействат, а съответните лица продължават показно богатия си начин на живот, работа на прокуратурата е да зададе съответните въпроси на компетентните органи, които не си вършат работата. Така се постъпва в правовата държава, в която всички държавни органи си знаят задълженията.
- Съгласен ли сте с критиките на ЕК към Висшия съдебен съвет, особено в частта за прозрачността иа назначенията?
- ВСС спазва закона и изпълнява онези изисквания за прозрачност, които законът съдържа. Концепциите на кандидатите за административни ръководители се публикуват на сайта на ВСС Обсъжданията се провеждат публично, пред представители на медиите. Всеки, която се чувства подготвен да заеме един или друг пост, може да се кандидатира без ограничения. Нещо повече, дори председателите на върховни съдилища и главният прокурор нямат право да правят предложения. В допълнение, авторитетна обществена организация - БИЛИ, прави профили на много от кандидатите. Чудя се какво по-публично може да се измисли, след като КС реши, че явното гласуване би било в противоречие с Конституцията. Онова, което е нужно сега, е да се изберат членове на ВСС от магистратските и професионалните квоти, ко иго да се ползват с доверието на системата. Що се отнася да нашата квота във ВСС, ние ще консултираме правилата за нейния избор с неправителствения сектор и сме готови да предложим максимално открито и честно състезание на достойни кандидати.
- В крайна сметка това е технически доклад. Защо в такъв случай след него имаше толкова много политически оценки и с какво те помагат за решаването на проблемите?
- Напълно естествено е да има и политически оценки. У нас всичко се политизира. Но хайде да бъдем честни -докладите може да ни създават известни неудобства, с някои от изводите в тях може да се злоупотребява политически, понякога те мгат да ни се струват несправедливи, но те бяха сериозен допълнителен стимул за по добра работа. Това, което е важно сега е да се прецени, дали механизмът е все още така полезен след пет години при немалко постигнати резултати от две правителства, или ще трябва да се видоизмени. Тези дни президентът Плевнелиев отчетливо каза - трябва едно последно, координирано усилие, за да приключим с механнзма догодина. Изцяло приемам позицията му, защото е едновременно прагматична и държавническа. Бих си позволил да допълня - да сложим край на механизма не „по милост", а защото наистина сме отбелязали необратим напредък. Може да Ви изглежда като фантазия, но дори си мисля, че отговорната политическа класа у нас може да преодолее различията и да постигне съгласие по един кратък списък с мерки, които да осигурят бъдещото премахване на механизма. Има случаи, в които е безпощадно ясно, че само съединението прави силата.
- На ниво ли е според Вас диалога между властите при осъществяване на съдебната реформа?
- Труден въпрос. Преди време имах повод да кажа, че ми липсва посоката на съдебната реформа. Не съм сигурен, че обществото, политиците, които вземат решенията и магистратите си я представят по един и същи начин. Докато не намерим верните решения, по които да има съгласие и които да се изпълнявате убеденост, няма да има истинска реформа. Ние нямаме никакъв конфликт с която и да е било институция.
- Едвин Сугарев заяви, че е получил уверение, че Борис Велчев ще арестува бившия главен прокурор Никола Филчев. От кого може да е получил подобно „уверение"?
- Онова което винаги съм казвал, съм споделил и с г-н Сугарев. Всеки, за който има доказателства за участие в престъпна дейност трябва да очаква обвинение, без значение на поста, който е заемал или заема. Г-н Филчев е български гражданин - каквото за другите, такова и за него. Доколкото зависи от мен, нито един български гражданин няма да бъде обвинен произволно или само въз основа на емо пия. Друг е въпросът, че някои чувствителни разследвания трябва да приключат и ясно да посочим виновните, за да не се създава усещането, че нещо крием. Понякога разкриването на истината за събития, случили се в миналото не е никак лесна работа и не зависи само от желанието ни. Истината е, че нищо не крием и нищо на никого не бихме спестили, ако има съответните доказателства.
- Това не е първата спекулация, в която се замесва конкретно вашето име или прокуратурата като цяло. Какво поражда такива интриги? Някой иска нещо и хоп - главният прокурор ще реши проблема. Де да се получаваше толкова лесно...
- Има такава традиция в България - за всичко да се търси намесата на прокуратурата и лично на главния прокурор. Ако се подава сигнал, той не се подава до компетентната прокуратура, а до главния прокурор. Ако сигналът не се намери за основателен, виновен е пак главният прокурор, защото „лично го е прикрил". Всеки очаква, че подаденият от него сигнал ще бъде разследван „лично от главния прокурор". Всичко в държавата е наред, институциите работят прекрасно, законите ни (в идеални и ако все пак няма справедливост в обществото, виновна е прокуратурата. Истината е съвсем друга - главният прокурор не разследва и подадените до него сигнали трябва да бъдат адресирани направо до компетентните прокуратури. Те така или иначе и сега стигат дотам, но със закъснение. Когато видя сигнал лично до мен от публични фигури, веднага ми става ясно, че целта не е да се свърши работа, а да се вдига шум в поредната медийна акция. Отделно от това, трябва най-сетне да се разбере, че прокуратурата не се занимава с всичко в държавата, а основно с контрола върху разследването и с поддържането на обвинение. А иначе, че постоянно ще се търсят интриги никак не ме изненадва - живеем в такова време, когато скандалът и компроматът замениха обективността в голяма част от медиите. Можеш да бъдеш чут, единствено ако произведеш скандал.
- Изненада ли ви с нещо поведението на Никола Филчев в съдебната зала по т. нар. дело „Октопод”?
- Никога не съм коментирал г-н Филчев. Въздържал съм се не поради някакви приятелски отношения с него, каквито нямаме, нито по рали някаква лична приемственост в стила, каквато напълно отсъства. Когато си главен прокурор нямаш право на публичен коментар за своя предшественик. Впрочем, когато си главен прокурор, нямаш право на публичен коментар за когото и да е. Така мисля.
- Имате ли вече ясна визия с какво ще се занимавате, след като изтече седемгодишния ви мандат? Това ще стане догодина.
- Имал съм възможност неведнаж да го казвам - сигурни са две неща - няма да се занимавам с политика по какъвто и да е начин и ще се посветя на университетската си работа.