Новият НПК удължава сроковете за разследване двойно
Представеният законопроект за нов Наказателнопроцесуален кодекс от министъра на правосъдието не отговаря в цялост на поставените цели и дори е отстъпление от вече постигнатите законодателни решения. С разпоредбата на чл. 233 ал.1 ...
Новият НПК удължава сроковете за разследване двойно
Представеният законопроект за нов Наказателнопроцесуален кодекс от министъра на правосъдието не отговаря в цялост на поставените цели и дори е отстъпление от вече постигнатите законодателни решения. С разпоредбата на чл. 233 ал.1 от проекта е запазен общият срок за разследване на досъдебните производства от 2 месеца, с което е запазен сега действащият срок в чл. 222 ал. 1 от НПК. Този срок може да бъде продължаван до 6 месеца от прокурор в по-горестоящата прокуратура и до 18 месеца от главния прокурор.
Налице е едно общо привидно удължаване на срока за разследване до 18 месеца вместо предвидените сега 9 месеца, но е изключено правото на прокурора да връща досъдебното производство на разследващия орган. Предвидена е изключително дисциплинираща разпоредба на чл. 233 ал. 8 от проекта, че действията, извършени извън разрешените процесуални срокове, не пораждат правни последици, а събраните доказателства не могат да се ползват пред съда при постановяване на присъдата.
Предвиденият общ срок за разследване от 2 месеца е крайно недостатъчен, тъй като проектът за НПК съдържа множество разпоредби, които правят възможно неговото забавяне, както следва:
1. Макар да се приема изключително нов принцип за централно място на съдебното производство в наказателния процес, а досъдебното производство се определя като подготвително, с единствена цел да мотивира прокурора да повдигне обвинение пред съд, проектът запазва изключителния формализъм на настоящото досъдебно производство и дори го доразвива.
2. Запазва се правото на обвиняемия да участва с малки ограничения в разпит на свидетел с тайна самоличност, във всички следствени действия, а не само в тези, които налагат неговото участие. Такова право има и неговият защитник, ако обвиняемият поиска това, както и пострадалият.
Не се указва неявяването или непризоваването на тези лица дали води до опорочаване на разследването. Вероятно е така, тъй като според чл. 288 т. 1. от проекта съдът прекратява съдебното производство и изпраща делото на прокурора, когато е допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните права на обвиняемия и на неговия защитник, на пострадалия или неговите наследници или правоприемници.
Явно е, че разследващият орган и прокурорът под угрозата на последната разпоредба следва да призовават надлежно за всяко следствено действие обвиняемия, неговия защитник, пострадалия или неговите правоприемници.
При неявяване на някого от тях извършването на действието следва да се отложи. Трябва да се има, предвид, че за първи път преобладаващата част от досъдебните производства ще се разследва от полицейски дознатели, а част от тях по щата на РПУ на МВР в населените места, в които няма съд и прокуратура, нито следствен арест или адвокатура.
За преодоляване на това несъответствие на декларираните цели и правата на страните смятаме, че присъствието на обвиняемите, техните защитници и на пострадалите следва да бъде задължително само когато това се налага от характера на извършваното следствено действие. А в останалите случаи това да става по преценка на разследващия орган или прокурора. Минималното, което следва да се предвиди, е извършване на следственото действие в отсъствие на уведомените страни, дори то да се дължи на уважителни причини. Не бива да се забравя, че състезателното начало и пълноценното разгръщане на защитата на обвиняемия, а и на пострадалия, става в производството пред съда.
3. Не е уточнена максимално разпоредбата на чл. 46 ал. 4 и 5 от проекта. Тя засяга правомощията на наблюдаващия прокурор, упражняващ надзор за законност върху постановленията на разследващия орган, както и правомощията на прокурора от горестоящата му прокуратура.
Съгласно конституцията и НПК правораздаването е триинстанционно, но само по отношение на решението по същество. Актовете на съда по процедурни въпроси или не подлежат на самостоятелно обжалване, или изобщо не подлежат на обжалване, или се обжалват еднократно.
Смятаме, че актовете на контролиращия орган не подлежат на йерархически прокурорски контрол. Сегашната практика сочи, че една мярка за неотклонение "гаранция" се обжалва пред наблюдаващия прокурор, а след това в окръжна прокуратура, апелативна, ВКП, зав.-отдел във ВКП и пред главния прокурор. Тази процедура често не може да се вмести в двумесечния срок на разследване.
4. Друга разпоредба, даваща широка възможност за процедурни хватки, е чл. 66 ал. 1 и 2 от проекта. Според нея обвиняемият или неговият защитник може по всяко време на досъдебното производство да поиска изменение на взетата мярка за неотклонение задържане под стража, както и че наблюдаващият прокурор е длъжен незабавно да изпрати делото в съда. Съдът има тридневен срок за произнасяне и заедно с двата дни за получаване и изпращане на делото до прокуратурата и разследващия орган работната седмица е изчерпана. При няколко обвиняеми делото следва да е постоянно в съда, а естествено в този срок не може да се извършват следствени действия.
Смятаме, че молба за промяна на взета от съд мярка не следва да е допустима по-рано от един месец след съдебното определение освен в случаите на внезапно влошаване на здравословното състояние на обвиняемия.
5. В определени случаи, най-вече при тежки умишлени престъпления, е задължителното назначаване на съдебнопсихиатрична експертиза, което налага настаняване на обвиняемия за изследване в психиатрично заведение. Срокът за престой е 30 дни, с възможност за продължаване с още 30 дни, т.е. целият разрешен срок за разследване според проекта.
Не е посочено дали в този срок могат да се извършват следствени действия, или поне че срокът за разследване следва да се удължи автоматично.
6. Не на последно място възможност за протакане на разследването, за да изтекат преклузивните срокове за разследване, създават разпоредбите, уреждащи защитата на обвиняемия. Той има право да упълномощи трима защитници. Съставителят се е ограничил да предвиди само и единствено разпоредба, засягаща уведомяването на защитниците, но не и явяването им за извършване на следствени действия. Не е предвидена възможност за извършване на следствено действие при участието на поне един упълномощен защитник или назначаването за случай на служебен от органа на разследването. Не е ясно какво трябва да направи прокурорът, ако тримата защитници последователно се разболяват през целия срок на разследването или са служебно ангажирани, каквато практика е повсеместна сега.
Очевидно е, че при така запазеното формализирано досъдебно производство срокът по чл. 233 ал. 1 НПК е крайно недостатъчен. Предвидената възможност за продължаване на срок за разследване от прокурора в по-горестоящата прокуратура или от главния прокурор не може да компенсира посочените по-горе слабости на проекта. Несериозно е да се мисли, че главният прокурор е в състояние да продължава сроковете на десетки хиляди досъдебни производства
Считаме, че тези кратки първоначални бележки по проекта са достатъчни, за да се направи изводът, че конкретните му разпоредби не съответстват на заявени целиза постигане на бързина и ефективност на досъдебното производство, а забраната за извършване на следствени действия извън сроковете за разследване и ползване на събраните доказателства пред съда ще доведат до намаляване на изготвените обвинителни актове от прокурорите поради липса на пълно, обективно и всестранно разследване.