Под надзора и ръководството на Софийска градска прокуратура (СГП) Комисия за противодействие на корупцията (КПК) провежда досъдебно производство за корупционно престъпление.
Днес, 28.02.2025 г., СГП предложи на главния прокурор на Република България да внесе мотивирани искания до Народното събрание на Република България (НС) за даване на разрешения за привличане към наказателна отговорност на К. П. П. и Б. П. Б. – депутати в 51. Народно събрание.
Предложенията са изготвени от наблюдаващ прокурор от СГП след проведено разследване и събиране на достатъчно доказателства, даващи основание за обосновано предположение, че действащите народни представители са съпричастни към извършване на конкретни престъпления от общ характер.
В предложението е мотивиран извод за наличие на достатъчно доказателства К. П. П. да е извършил опит за принуда - престъпление по чл. 143, ал. 1, вр. чл. 18 НК. Според събраните доказателствени материали на 02.10.2023 г., в заведение в гр. София К. П. П. направил опит да принуди А. И. Й. – министър на електронното управление, да извърши нещо противно на волята му. Народният представител с агресивен тон казал на Й., че когато предприема действия да уволнява хора, които са назначени от Б. П. Б., трябва да ги съгласува с Б. П. Б., както и задължително да съгласува с Б. П. Б. всичко, което прави като министър, включително важните стратегически въпроси, провеждането на обществените поръчки и всякакви процедури по възлагане, както и че всички важни решения трябва да взима след предварителното одобрение на Б. П. Б., с когото следва да провежда ежеседмични срещи. К. П. П. заплашил Й., че ако не изпълнява нареденото от него, ще има негативни последици за Й. в служебен и личен план. А. И. Й. не се поддал на заплашителното въздействие на К. П. П.
За Б. П. Б. са събрани достатъчно доказателства за извършено от народния представител престъпление по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1 НК. В предложението на СГП е описано, че на неустановена дата в периода от 20.05.2022 г. до 17.06.2022 г., в гр. София, в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – министър на електронното управление и възложител на обществена поръчка, нарушил служебните си задължения по Закона за защита на класифицираната информация и Правилника за неговото прилагане и по Вътрешните правила на Министерство на електронното управление за възлагане на обществени поръчки, като предоставил на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Инфраструктура на електронното управление“ (ИАИЕУ) файл на флаш памет, представляващ техническа спецификация и указал да бъде използвана за провеждане на обществена поръчка на стойност близо 18 млн. лв. с предмет „Внедряване на спешни решения за осигуряване на киберсигурността на мрежите и информационните системи на държавната администрация, обекти от критичната инфраструктура и стратегически обекти и предоставяне на услуги, свързани с разрешаване на киберинциденти“. Тази техническа спецификация била изготвена не от служител на МЕУ и в нарушение съответния ред, гарантиращ сигурността на информацията. Така се давало предимство на конкретно гражданско дружество по Закона за задълженията и договорите (представляващо консорциум на търговски дружества) чрез създаване на благоприятни условия при участие и класиране на дружеството за изпълнител на обществената поръчка. Според СГП целта на Б. П. Б. била да улесни и предостави преимущество на дружеството в обществената поръчка и така да набави облага за него. От деянието са могли да настъпят немаловажни вредни последици – да се разходват непрозрачно публични средства, да се създадат условия за нарушаване на конкуренцията в страната, да се разколебае авторитетът и доверието на гражданите в МЕУ и да се застраши киберсигурността на държавната администрация.
В хода на разследването е установено, че в обобщаващ протокол от заседание на комисията, която трябвало да разгледа, оцени и класира постъпилите оферти по обществената поръчка, подписите за „председател“ и „изготвил отпечатал“ не са положени от съответните лица. Констатирано е частично графическо сходство на общите признаци, касаещи основно степента на обработеност, спрямо почерка, отразен в представените сравнителни образци от Б. П. Б. Събрани са доказателства и че Б. П. Б. е достъпвал компютъра, на който е технически изготвен протоколът, чрез акаунта на служител, на когото било наредено да излезе от помещението при набирането на текста.
Досъдебното производство е образувано с постановление на СГП от 29.10.2023 г. въз основа на данни от проверка, възложена от СГП на КПК след сигнал от група народни представители за оказван натиск от К. П. П. и Б. П. Б. спрямо министъра на електронното управление да възложи на конкретни фирми задачи за 650 млн. лв. без да се приложат правилата на ЗОП.
Разследването първоначално е възложено на следовател съобразно действащата тогава нормативна уредба, а на КПК са възложени конкретно посочени от прокурора оперативно-издирвателни мероприятия. След промените в компетентността на разследващите органи (чл. 194, ал. 6 НПК), влезли в сила на 01.03.2024 г., разследването е възложено на разследващи инспектори от КПК.
По делото е събран значителен по обем и съдържание доказателствен материал. Разпитани са множество свидетели, приобщени са относими документи, назначени и изготвени са експертизи, с разрешение на съда са събрани трафични данни, приложени са материали от проверка на Агенцията за държавна финансова инспекция, извършена на Министерство на електронното управление по разпореждане на СГП, приобщени са материали от Държавна агенция „Национална сигурност“.
Като народни представители К. П. П. и Б. П. Б. са „лица с имунитет“. Наказателно-процесуалният кодекс установява забрана да се привлича като обвиняем лице с имунитет. Съобразно чл. 220, ал. 1 НПК наказателно преследване срещу лице с имунитет може да се проведе едва след отпадане на имунитета. С оглед разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от Конституцията на Република България, за привличане в качеството на обвиняем за извършено от народен представител престъпление от общ характер, е необходимо разрешение на НС, а когато то не заседава – на председателя на НС.