31.10.2024 г.
Ана Михова, в. "24 часа"
Прокурор Кариева, прави впечатление, че всяка следваща година сигналите за домашно насилие се увеличават. То ли е повече, или хората станаха нетърпими към агресията?
Наистина през последните 2 г. сигналите са двойно повече, което е разбираемо заради законовите промени. От една страна, се даде голяма гласност на Закона за защита от домашното насилие, а от друга - на самото явление в обществото ни. За съществуването му усилено се заговори след убийствата на Виола и на Елена в кв. “Лагера”. (И двете жени са умъртвени от партньорите си.) След тях се поде кампания за популяризиране на закона, но и за начините, по които жертвите да търсят съдействие от институциите като например Дирекция “Социално подпомагане”, неправителствените организации. Хората трябва да знаят, че както директорът на Дирекция “Социално подпомагане” има правомощия да подаде жалба, то и личните лекари могат да сезират гражданския съд.
Какъв е редът за подаване на жалба?
Много е улеснен. Уредбата основно е в Закона за защита от домашното насилие. Той е в сила от 2005 г., но до 2018-2019 г., когато станаха някои знакови убийства в условията на домашно насилие, хората дори не знаеха, че съществува. И в гражданския съд процедурите имат бум през 2019 г. Доколкото знам от колегите, в периода 2005 - 2019 г. малко хора са се възползвали. Сигнали могат да се подават и в полицията, и в прокуратурата.
Споменавате гражданския съд. Обяснете различията между жалбата, подадена там по реда на Закона за защита от домашното насилие и при вас?
Основната разлика е, че при Закона за защита от домашното насилие процедурата върви по реда на ГПК. Тя няма за цел да докаже виновност или да се наложи санкция. Целта е да се защити жертвата и да бъде предпазена от следващи прояви на насилие. Подава се в районния съд по местоживеене и до 24 часа съдията я разглежда. Ако има основание, издава заповед за незабавна защита. В рамките на месец се насрочва дело, в което се разглеждат фактите и съдът излиза с решение, с което се налагат мерки за защита. Но производството не е да се накаже насилникът, не е да се установи има ли виновно лице, а да се наложи мярка, за да не се повтаря домашното насилие. От тази година и прокурор може да сезира районния съд, но в определени хипотези - когато пострадалият е непълнолетен или е поставен под запрещение, или е в безпомощно състояние вследствие на тежко увреждане - заболяване или старост.
Жертвата на домашно насилие при вас ли да подаде жалба, или в гражданския съд?
Ако иска мярка за защита - в гражданския. Ако съдът прецени, че има престъпление, ни препраща материалите и започваме разследване. Жертвата може да подаде сигнал и в Софийската районна прокуратура. Когато хората дойдат тук, молбата им се приема и ако случаят е спешен, дежурният прокурор веднага започва работа по него.
Как разбирате дали е спешен?
Всяка ситуация се преценява. Например, ако дойде жена и каже: “Мъжът ми снощи ме обиждаше, държа се много лошо, не ми е посягал, но съм психически разстроена”, веднага пак се докладва на дежурен прокурор. В повечето случаи директно се образува досъдебно производство.
Когато получите жалбата, извеждате ли насилника от дома?
Ние не можем да изведем човек от дома му. Има мерки в НПК, които важат за всички пострадали от престъпление. Тоест, когато има обвиняем, пострадалият може да поиска той да не го доближава, да не се влиза в комуникация. Те също минават през съда. Органите по досъдебното производство обясняват процедурите както по Закона за защита от домашното насилие, така и по НПК.
Преди подаване на жалбата жертвата трябва ли да е освидетелствана от лекар?
По-лесно би било, но не е необходимо. Като дежурни прокурори винаги обясняваме на хората, че е добре това да става колкото е възможно по-скоро, защото например шамар или стискане на ръката е лека телесна повреда, но следите се заличават бързо.
Търсите ли свидетели?
Винаги. Имаме преписки, образувани и по сигнали на съседи. Гражданите станаха чувствителни по темата. В сравнение с 2016 или 2019 г. имаме много сигнали от съседи, от случайно минаващи хора, които забелязват, че нещо се случва. Момиче и момче се карат пред блока, където живеят. Той започва да я дърпа, да я влачи към колата и това го вижда жена от отсрещния блок, която подава сигнал на тел. 112. Полицията отива. Установяват, че двойката е в колата и продължава да се кара. По момичето има следи от насилие, полицаите ѝ предлагат да извикат “Бърза помощ” и да я освидетелстват. Тя отказва.
Защо?
За съжаление, срещаме откази и това е и най-трудното в делата за домашно насилие. В голяма част от случаите пострадалите се отказват на някакъв етап. Най-бързо се случва, ако има образувано досъдебно производство и прокурорът задържи извършителя за 72 часа. Тогава почти на следващия ден след задържането започват молбите досъдебното производство да бъде прекратено. Или се сменят показанията, или отказват да дават. Показания се сменят дори в съдебната зала, когато делото вече е внесено в съда. Хората трябва да знаят, че особено при закана за убийство показанията на пострадалите са от съществено значение. Стокхолмския синдром го има при много от жертвите. Той винаги излиза наяве и се получава, че ни мразят и подсъдимите, и жертвите. Затова призовавам хората да не се отказват. Често ги разпитваме лично, за да видят, че прокуратурата е зад тях. Да, промяната е трудна, но нека не се отказват. Това е единственият изход. Призовавам ги да не го правят, колкото и да им е трудно, казва прокурорката от Софийската районна прокуратура. Сменят си показанията дори и в съдебната зала. Стокхолмският синдром се проявява почти винаги.