Изказване на Иван Гешев при представянето в Националния институт на правосъдие на резултати от дейността на Прокуратурата на Република България за периода 2019-2021 година и на експертни предложения за промени в НК и НПК*
Ваши превъзходителства, представители на посолствата на страните от Европейския съюз, колеги, членове на Висшия съдебен съвет, представители на неправителствените организации и вие, уважаеми представители на медиите!
Смятах да говоря строго юридически по темата, но промених намерението си. В последно време истината девалвира и за истина се представят истински лъжи. Сега в още по-голяма степен важи казаното преди много време от Марк Твен, че докато истината си върже връзките на обувките, лъжата обикаля света.
Темата за т.нар. „съдебна реформа“, за която слушам от 1995 г., освен че не е съдебна реформа, защото не решава съществени проблеми за подобряване на борбата с престъпността и проблеми в законодателството, интересува малък процент от хората – между 4% и 7% от българските граждани според социологическите проучвания.
Истината има огромно значение за върховенството на закона, правовата държава, за правата на човека, които са едни от стълбовете и ценностите, които крепят нашия общ европейски дом и нашия български дом в частност.
Ако с истината не поддържаш тези ценности и ако някоя от тях рухне, има опасност целият ти дом, образно казано, да те затисне. Животът ни тогава няма да е какъвто сме свикнали. Ние го смятаме за даденост. Смятаме за даденост демокрацията, стандарта на живот, тези европейски ценности. Но се оказва, че те не са даденост, а нещо крехко, за което трябва да се бориш. Един от начините да подкрепяш тези стълбове на демокрацията и на съвременното европейско общество е истината.
Затова ние ще ви кажем нашата истина - с факти, не с голословни твърдения.
Променихме се (в нашата сфера на дейност–бел.ред.) под натиска на Механизма за сътрудничество и проверка. Доста се променихме, истина е. Но истината е и, че ние самите превърнахме този механизъм във вътрешнополитически инструмент в последните години. Ние го обезсмислихме с вътрешнополитическите си борби. Резултатът от това, че този механизъм вече не функционира по същество спрямо България, въпреки общия механизъм за всички страни от ЕС, води до това, че сериозните проблеми като тенденции за правата на човека и върховенството на закона в България, имат недостатъчен коректив. Такъв имат само и единствено в лицето на съдебната власт, която се оказа единствената преграда пред някои негативни процеси, да не кажа беззаконие.
Не се радвам да го кажа като български гражданин и като човек, който се е борил за това да отпадне Механизма за сътрудничество и проверка. Казах го и в Европейския парламент - факт е, че е необходимо по-засилено сътрудничество с европейските институции. Няма да кажа по-засилено наблюдение върху България. Тази опасност за върховенството на закона и човешките права е доста сериозна тенденция, която някои може да смятат, че е български проблем. Да, това е наш български проблем. Но ние сме част от Европейския съюз. Ако мога образно да използвам една реплика – като се запали едната стая, няма как поне димът да не стигне до другите стаи. Истината е много важна, затова смятаме да ви дадем суха статистика и това, което смятаме за истина.
Създадохме специализираните структури и се оказа, че тези структури, въпреки колебливата подкрепа на държавата, съчетана с европейския натиск през Механизма за сътрудничество и проверка, станаха толкова ефективни, особено по отношение на организираната престъпност и тероризма, че просто не изпълниха желанието (на някои) да са неефективни. Тоест - те станаха опасни за организираната престъпност. Факт е, че благодарение на тях приключи наблюдението по Механизма за сътрудничество и проверка. Причината за това, че предстои да бъдат закрити най-вероятно е - защото те работят и са най-ефективни след 1989 година.
Няма да коментирам явното противоречие на законодателството, което се прокарва, бързината, с която се прокарва, това че противоречи на практиката на Съда на ЕС, защото по същество предвижда лустрация на съдии и реподбор на магистрати. Съдът на ЕС е имал доста поводи да се произнесе по тези въпроси.
Това е отговорност на законодателната власт и цената в крайна сметка ще платят българските граждани, а може би в някакъв момент и до някаква степен – и европейските.
Но ние ще изпълним законите такива, каквито са, и затова сме тук, да ви кажем какви според нас са фактите. И, ако трябва да перифразирам един стих от Евангелие от Йоан от Новия завет: „Надявам се, че ще продължим да опознаваме истината и истината ще продължава да ни прави свободни“.
*Изказването е публикувано със съкращения