Заместник-главният прокурор Борислав Сарафов: Когато прокуратурата отстоява актовете си, избуяват гласове да бъде разпната

8 Септември 2014 г.

Държавното обвинение не се бори за рейтинг. Действията му няма как да се харесват на гражданите, защото не се занимаваме с приятни неща, казва още зам.-главният прокурор.

Правен свят Автор: Ралица Петрова

Държавното обвинение не се бори за рейтинг. Действията му няма как да се харесват на гражданите, защото не се занимаваме с приятни неща, казва още зам.-главният прокурор

Г-н Сарафов, как си обяснявате засилилия се отново дебат за мястото на прокуратурата – дали да остане в съдебната власт или да бъде извън нея? И как бихте коментирали проблема?

Подобни дебати възникват във времена, когато прокуратурата е независима и стабилна. Когато отстоява актовете си и има доблестта да си признава грешките. Това явно не се харесва на някого и тогава избуяват гласовете тя да бъде подчинена, а за да се случи това трябва да бъде преместена, смачкана, разпната.

Ако прокуратурата "кротува" и се подчинява в дейността си на силните на деня, тя е удобна и мястото ѝ на никого не се зловиди. А държавното обвинение е единственият известен демократичен начин да се защитят интересите на обществото. Прокурорът защитава общия интерес, той е адвокатът на държавата. Докато изпълнителната власт изпълнява политическа програма. Според мен е грешно обвиненията да не се подчиняват на принципите на правото, а на лоялността към политическа програма и на партийните лидери.

Впрочем, вие сериозно ли мислите, че ако прокуратурата е политически подчинена, тя ще работи по-добре и по-независимо? Че би могла да работи успешно срещу политически фигури като кметовете например? Това е напълно несериозно.

Същият ли би бил Вашия отговор, ако се коментира идеята за изваждането на прокуратурата от съдебната власт и превръщането ѝ в независим орган, равноотдалечен от всички останали власти, а не просто подчиняването ѝ на изпълнителната власт? И такава теза съществува.

Властите са три – законодателна, изпълнителна и съдебна. Някъде в тях трябва да бъде вместена и прокуратурата. Според мен най-логичното ѝ място е именно там, където е в момента. В този смисъл, извинете, но просто не виждам никакви аргументи в посочената теза.

Смятате ли за уместно дебатът за мястото на прокуратурата да се обвързва с разделянето на ВСС на две колегии. Наскоро в свое съвместно становище Българската съдийска организация, Асоциацията на прокурорите и Камарата на следователите обвързаха разделянето на ВСС с изваждането на прокуратурата от съдебната власт. Същевременно друга съдийска организация – Съюзът на съдиите в България, неправителственият сектор и международни институции (Европейската комисия, Венецианската комисия), поддържат обратната теза – че именно с разделянето на ВСС ще се избегне изваждането на прокуратурата и ще се гарантира независимостта на съда и на прокуратурата.

Бяха правени всякакви експерименти с ВСС – непостоянно действащ, постоянно... Истината е, че съдиите и прокурорите са естествени колеги – и двамата защитават обществения интерес. Разбира се, че прокурорът е страна в съдебния процес, а съдът е арбитър, но целта е обща – защита на обществения интерес. Докато адвокатът срещу хонорар, платен от клиента, защитава неговите интереси. Именно затова той е извън съдебната система и това правилно законодателно решение не се подлага на съмнение. На мен ми се струва – с риск да обидя колегите, които са застъпили цитираните от Вас противоположни становища – че мнението им е обусловено от междуличностни впечатления, а не от общ, трезв поглед. Да си представим следната ситуация – във ВСС има професионална и политическа квота. Представителите на парламентарните сили са основно съдии и прокурори, там няма квота отделно за съдии и отделно за прокурори. Те не са професионален избор, в коя част на разделения ВСС трябва да попаднат и може ли да бъдат избрани 11 съдии например, при което "съдийският" ВСС ще бъде от 17 членове, а "прокурорско-следователският" - от 5?! ВСС е административен орган, няма значение кой е бил съдия, прокурор и следовател, когато се конституира колективът. Изкуственото разделение на ВСС ще взриви всеки опит за колективно решение. Нека не се залагат предварително капани, от които ще се чудим как да излезем.

Г-н Сарафов, адвокатите ще ви опонират, че адвокатурата има конституционно регламентирана функция и тя е да подпомага защитата на правата и законните интереси на гражданите. Това е функция също в обществен интерес. Аргументите им са, че прокурорът и адвокатът трябва да са абсолютно равнопоставени в процеса. Какво ще отговорите на тези аргументи?

Дълбоко уважавам колегите си адвокати. Ще ви отговоря като цитирам един германски колега: "Нерядко обвиняват адвокатите, че са спирачка в процеса на правораздаване! Но замислете се - какво представлява една кола без добри спирачки!"

Коментирате ефекта от разделянето на ВСС на две колегии с оглед на сегашната организация на съвета. Предполага се, че разделянето на колегии ще бъде придружено и с други промени в структурата на съвета. Възможни ли са такива, при които бихте променили мнението си?

Мнението ми е, че не трябва да се прави промяна заради самата промяна. Любопитен съм с какво точно и конкретно ще се подобри работата на прокуратурата и на съда, ако такава промяна бъде извършена.

Миналата година, със заповед на главния прокурор, бе извършен одит на прокуратурата въз основа на доклада на Европейската комисия. За тази година и половина как бихте оценил развитието на прокуратурата, има ли промени в работата ѝ и какви са те?

Одитът констатира известна неефективност на структурата на Върховната касационна прокуратура. Затова бяха променени отдели, бяха окрупнени съществуващи звена и приоритетно бяха създадени две специализирани - за борба с корупцията и за разследване на магистрати.

Непрекъснато се говори за прокуратурата на Филчев, на Велчев, а сега за прокуратурата на Цацаров. Приемате ли такъв вид разговор?

Доколкото прокуратурата е единна и централизирана, естествено е общественият разговор да се води с името на ръководителя на прокуратурата. Лошото е, че всеки един от главните прокурори не може едновременно да следи образуването и движението на всички дела и преписки. Същевременно, всеки прокурор сам решава делата и преписките си съобразно своето вътрешно убеждение. А с какво впечатление е незапознатият с процедурите ни редови български гражданин – че главният прокурор решава всяко дело, както и че каквото и да се случи – особено ако е лошо, се приписва лично на главния прокурор и на никого другиго. Така че, дори да не приемам такъв тип говорене, не може да се избяга от него.

Как си обяснявате постоянните критики към работата на прокуратурата?

Прокуратурата не се бори за рейтинг. Нейните действия няма как да се харесват на гражданите, защото ние не се занимаваме с приятни неща. Одобрението към прокуратурата е, когато бъде обвинен някой "обществен враг", а неодобрението е, когато се бави да го направи. Ето един пример – доскоро бяхме обвинявани за "чадър" над Цветан Василев. Когато се събраха достатъчно данни, за да бъде привлечен той като обвиняем, веднага започнаха въпросите – ама защо той, защо сега, защо не и други и т.н. Ами защото обвинения се повдигат на базата на факти и доказателства, а не на симпатии и слухове. Не може да се повдига обвинение по обществено мнение. И не е редно да може.

Документи, свидетелски показания, експертизи, данни от други държавни органи – това е инструментариумът на прокуратурата. Когато липсват тези предпоставки, няма обвинение, което да се представи пред съда. Прокурорът не може да отиде и да заяви, че вътрешното му убеждение е, че даден човек е нарушил закона, но не може да представи доказателства за това. Нелепо е.

А какво бихте отговорил на всички, които възприемат прокуратурата като инструмент за политически натиск?

Тези, които възприемат прокуратурата така, може би съдят по собствената си ценностна система. Всеки е мерило за собствената си законопослушност и морал. Прокуратурата като институция няма да направи компромис със закона, за да угоди на тези, които я критикуват. Отговорност на всеки прокурор и на всеки експерт, който изготвя експертизите, е да е чист пред закона. Тези, които не се съобразяват с това, ще бъдат санкционирани. А за политически натиск – всяко действие на прокуратурата, което засяга високите етажи на властта, може да бъде тълкувано в едната или другата посока, въпрос на конкретен интерес. Друга сюжетна линия е дали е навременно. Изобщо – каквото и да направи прокуратурата, освен ако не бездейства, все е критикувана.

Каква е ролята на прокуратурата за гарантиране на честни и прозрачни парламентарни избори. Почти всеки ден представители на политически партии уверяват, че няма да има втори сценарий "Костинброд". Какво е свършено до момента в тази насока?

"Костинброд" никога няма да се повтори при сега съществуващото законодателство. Бюлетините се изработват в БНБ, транспортират се по специални начини, домашното им съхранение е инкриминирано. Никога няма да има нови кашони с изписани върху тях имена на градове, готови за транспортиране. Но нека да признаем – след т.нар. казус "Костинброд" бяха променени доста неща – отпечатването на бюлетините, тяхната номерация, инкриминирано беше дори държането на бюлетини.

В последно време прави впечатление една практика в прокуратурата да се държат в тайна имената на наблюдаващите прокурори по конкретни дела. Тази практика основава ли се на някакъв официален документ (инструкция, заповед и др.) на прокуратурата или е въпрос на произволна интерпретация на отделни прокурори?

Прокурорът винаги подписва с името си своите актове и винаги излиза с лицето си в съдебна зала. Докато тече разследването, той следва да е запазен в тайна от обществото с оглед да няма опити за интервенции върху работата му. Ръководството на прокуратурата няма да позволи да се сипят упреци върху главата на редовия прокурор, който върши съвестно своята работата. Морално е критиките да ги понесе ръководството, а не редовият прокурор. И главният прокурор, и ние, заместниците му, сме убедени, че е признак на слабост да се оправдаваш с подчинените си. Както виждате, не го и правим.

Г-н Сарафов, и съдията може да поиска да се явява с маска в съда, за да не му се оказва интервенция, но е невъзможно. Нали статутът на магистратите, даден им по закон, е именно за това – да не им се оказва натиск? И има ли някакъв документ в рамките на прокуратурата за това?

Няма.

Три от делата срещу бившия вътрешен министър Цветан Цветанов са в съда. Четвъртото все още на досъдебна фаза. Дойде ли отговор от Англия на съдебната поръчка, изпратена от разследващите за кечъра – може ли да прави записи или не? Какво става с проверката на онези над 800 телефонни номера, за които бе съобщено, че са подслушвани незаконно?

Докато тече предизборната кампания, няма да има коментар от прокуратурата за нито едно лице, което участва в нея.

В началото на мандата на главния прокурор започнаха разследвания, свързани с енергетиката. Имам предвид проверките, които бяха направени на ЕРП-тата. Тяхната съдба каква е? Ще има скоро някакъв резултат?

Очакваме още няколко експертизи и тогава ще можем да дадем обобщаващ резултат.

Иска ми се да Ви попитам за още две разследвания – срещу Богомил Манчев и Христо Бисеров. Какво става с тях?

И двете разследвания продължават. Събираме данни за години назад, чакаме и отговори по международни поръчки, сроковете на изпълнението на които не зависят от нас.