На 6 април сутринта в Министерския съвет се проведе среща между министър-председателя Бойко Борисов и главния прокурор Сотир Цацаров. Предмет на разговорите бяха измененията в Гражданския процесуален кодекс.
На 6 април сутринта в Министерския съвет се проведе среща между министър-председателя Бойко Борисов и главния прокурор Сотир Цацаров. Предмет на разговорите бяха измененията в Гражданския процесуален кодекс. Главният прокурор запозна министър-председателя със становището си по повод законопроекта, а именно:
В мотивите към внесения законопроект е посочено, че неговата цел е създаването на общ принципен подход при определяне на участието на прокуратурата в гражданското съдопроизводство, както и защита на публичния и обществен интерес. На практика, предлаганите норми възстановяват правомощията на прокурорските органи, ограничени от 01.04.1998 г. със ЗИДГПК /ДВ бр. 124/1997 г./. Предвижда се прокурорът да може да започва производствата по ГПК в интерес на държавата, общините или на граждани, ползващи се с особена закрила на закона, както и да встъпва в такива производства. Въвеждането отново на такива разпоредби не може да бъде оценено положително. Проблемът не е в това, дали прокуратурата има необходимите „капацитет и интегритет” да упражнява такива права. Такива доводи принизяват ефекта от подобен закон до нивото на обикновения политически популизъм. Придаването на нови правомощия в гражданското съдопроизводство създава условия за намеса на държавни органи в частно-правни отношения, което, откровено казано, може да създаде опасни прецеденти в развитието на нормалния граждански оборот. Освен това, действащият ГПК предвижда принципното положение, че държавата се представлява от министъра на финансите, а по дела, които се отнасят до недвижими имоти, държавна собственост – от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Конкретният повод /сделките „за едно евро”/, не може да обоснове сам по себе си предлаганите изменения. В наказателния процес прокуратурата разполага с правото да претендира мерки за обезпечаване на глоба, конфискация и отнемане на вещи в полза на държавата. Повече права не са нужни на държавното обвинение, а на министъра на финансите, при осъществяваната от него защита на интересите на държавата, включително и в гражданския процес. Максималното разширяване на правомощията на прокурора би могло да бъде възможността да обжалва всеки съдебен акт, който засяга имуществените права и законни интереси на държавата /и само на нея!/.
Независимо от оттеглянето на Законопроекта за допълнение на Наказателно – процесуалния кодекс, поради направените изявления за такива промени в Закона за съдебната власт, главният прокурор коментира и възможността да спира финансови операции или сделки за срок до 48 часа. Такова законодателно решение, според главния прокурор, е крайно неприемливо. То крие опасности за свободния гражданския оборот и за търговците, далеч по-големи от тези, които могат да възникнат с коментирания по-горе ЗИДГПК. Логично е министърът на финансите да разполага с такива правомощия при защита на интересите на държавата и то в изключителни случаи. Главният прокурор се нуждае от такива правомощия по Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и по Закона за мерките срещу изпирането на пари, но не и в други случаи.
Г-н Бойко Борисов сподели напълно аргументите на главния прокурор и се ангажира да запознае с тях парламентарната група на ГЕРБ. Министър-председателят също изрази становище, че връщането към законодателни решения, отменени от 1998 г. е спорно, и следва да се търси друг подход, свързан с права на министъра на финансите, като представител на държавата, който подлежи на парламентарен контрол.
По късно днес главният прокурор ще проведе срещи с работодателски организации, за да ги запознае с позицията си по представените законодателни изменения.