След наводнението в гр. Мизия, по разпореждане на главния прокурор Сотир Цацаров, е извършена проверка на територията на цялата страна по спазване на разпоредбите на Закона за водите и Закона за защита при бедствия и по изпълнение на правомощията на компетентните държавни органи в тази насока. Проверката обхваща периода от 01.01.2014 г. до настоящия момент и е осъществена на два етапа: дейност на басейновите дирекции и дейност на кметовете и областните управители. При първия етап прокурори от апелативните прокуратури са работили на място в басейновите дирекции. След приключването му данните за рисковите водни обекти са изпратени на съответните окръжни прокуратури, с оглед реализация на втория етап.
След наводнението в гр. Мизия, по разпореждане на главния прокурор Сотир Цацаров, е извършена проверка на територията на цялата страна по спазване на разпоредбите на Закона за водите и Закона за защита при бедствия и по изпълнение на правомощията на компетентните държавни органи в тази насока. Проверката обхваща периода от 01.01.2014 г. до настоящия момент и е осъществена на два етапа: дейност на басейновите дирекции и дейност на кметовете и областните управители. При първия етап прокурори от апелативните прокуратури са работили на място в басейновите дирекции. След приключването му данните за рисковите водни обекти са изпратени на съответните окръжни прокуратури, с оглед реализация на втория етап.
На 20.11.2014 г. проверяващият екип от Върховната административна прокуратура е представил на главния прокурор обобщен доклад за проверката на територията на цялата страна. В резултат на работата на прокурорите са изготвени общо 95 предложения /предписания/ до кметове и областни управители за отстраняване на закононарушения и за осъществяване на конкретни дейности за обезопасяване на рискови водни обекти. Образувани са 4 преписки с оглед данни за извършени длъжностни престъпления, както и 17 административнонаказателни производства за нарушения по Закона за водите, като по 13 от тях досега са издадени наказателни постановления. Констатирано е, че все още не са съставени карти на районите под заплаха от наводнения и карти на районите с риск от наводнения, което води до несвоевременна реакция при такава опасност. Като характерни и повтарящи проблеми и слабости навсякъде се отчита неосъществяването на техническа поддръжка и ремонт на хидротехническите съоръжения, наличието на неизправни или частично изправни язовирни стени, наличието на растителност в леглата на реките и по стените на язовирите, както и изхвърлянето на битови отпадъци там, липсата на финансови ресурси по места за осъществяване на такива дейности и др.
По покана на министър-председателя Бойко Борисов, главният прокурор е разпоредил прокурори от проверяващия екип от Върховната административна прокуратура да вземат участие в обсъждането на тези проблеми на заседанието на Министерския съвет на 01.12.2014 г. На министър-председателя е изпратен от главния прокурор и техния обобщен доклад за резултатите от проверката на територията на страната.
Следват изводи от извършената проверка.
ИЗВОДИ, НАПРАВЕНИ ВЪЗ ОСНАВА НА ФАКТИЧЕСКИТЕ КОНСТАТАТЦИИ ОТ ИЗВЪРШЕНИТЕ ПРОВЕРКИ
1. В обобщение за петте апелативни района:
- изготвени са общо 95 / деветдесет и пет / предложения по реда на чл.145, ал.1, т.6 от ЗСВ. На всички прокуратури, изготвили предложения по реда на надзора за законност, е указано проследяване на предприетите действия от страна на съответните административни органи по изпълнението им;
- образувани са 4/четири/ преписки с оглед данни за извършени престъпления от общ характер по чл.340 и 282 от НК;
- образувани са 17 /седемнадесет/ административнонаказателни производства на основание чл.200 и сл. от ЗВ, по 13 от които са издадени наказателни постановления, а четири от тях не са приключили.
2. Петте апелативни прокуратури констатират, че не са съставени карти на районите под заплаха от наводнения и карти на районите с риск от наводнения, съгласно изискванията на гл. ІХ, раздел ІІІ от ЗВ. Във всички апелативни райони прави впечатление също, че забавянето по възлагане на изготвянето на картите по т.2 от проверката на ВАП се дължи на бавни процедури по обществени поръчки, което води и до несвоевременно реагиране на басейновите дирекции с оглед динамиката на природните процеси в различните райони.
3. По отношение предприемане действия в изпълнение на изискването на чл.138а, ал.1 от ЗВ /ДВ, бр.53/27.06.2014г./ за въвеждането на аварийни планове на водностопанските системи и съоръжения в районите по глава ІХ, раздел ІІІ от ЗВ – в петте апелативни прокуратури контролът на басейновите дирекции се осъществява чрез участието им в междуведомствени комисии, назначавани от областните управители за проверка готовността за въвеждане на аварийните планове и тяхното ресурсно осигуряване с цел намаляване на риска от наводнения. Давани са множество предписания като превантивна мярка с оглед бързо и безпрепятствено оттичане на водите. Единствено Басейновата дирекция в Благоевград приема, че правомощията й за осъществяване на контрол относно изготвянето на аварийни планове на водностопанските системи и съоръжения по чл.138а, ал.1 от ЗВ могат да бъдат осъществявани при извършване на проверките от областните междуведомствени комисии по аргумент от чл.140, ал.5, т.1 от ЗВ и органите на ПБЗН към МВР предвид разпоредбите на чл.8 и чл.9 от Наредба №I3-553/12.03.2013г. за реда за организиране и осъществяване на превантивен контрол от органите на пожарна безопасност и защита на населението при МВР. Това становище на БДЗБР обаче е в противоречие с възложеното на Басейновата дирекция задължение по чл.140, ал.2 от ЗВ да контролират дейностите по чл.138, ал.4, т.7 от ЗВ, които включват мерки за предотвратяване и ограничаване на щетите, нанесени от природните наводнения, както и ликвидиране на потенциално опасни язовири, чието техническо състояние не позволява по-нататъшната им експлоатация. В тази връзка Басейновата дирекция разполага с правомощие да контролира спазването на изискванията на чл.138а, ал.1 и чл.141, ал.1 от ЗВ, независимо от предоставените правомощия в тази насока на други органи.
4. Контролът по чл.141 ал.1 ЗВ не се осъществява пълноценно от органите в апелативните райони на АП-Бургас, АП-Пловдив и АП-София. В апелативните райони на АП-Бургас, АП-Пловдив и АП-София не се включват редовно експерти от съответните басейнови дирекции в междуведомствените комисии, което от своя страна води до липса на информация за констатациите от проверките, респективно за точния брой на установените потенциално опасни водни съоръжения, което обезмисля и самите проверки, като се губи ефекта от тях.
От друга страна басейновите дирекции в АП – Пловдив и АП – София оспорват контролните си правомощия по чл. 141 ал. 1 от ЗВ. Няма спор, че собствениците и ползвателите на водностопански системи и хидротехнически съоръжения, включително хвостохранилища и шламохранилища са длъжни да ги поддържат в техническа изправност, както и да ги осигурят с необходимата измервателна и контролна апаратура за мониторинг на тяхната дейност. С оглед, обаче, задължението на басейновите дирекции да контролират дейността по чл.138, ал.4, т.7 от ЗВ, ВАП счита, че следва съответно да бъдат контролирани и лицата посочени в чл.141, ал.1 от ЗВ относно изпълнение на задълженията за поддържане в техническа изправност на съоръженията с цел предотвратяване на щети от природните наводнения и при необходимост ликвидиране на потенциално опасни язовири, чието техническо състояние не позволява по-нататъшната им експлоатация.
5. Въпреки направения от апелативните прокуратури обобщен извод, че областните управители и кметовете на общини изпълняват задълженията си по ЗВ и ЗЗБ, от установените в хода на проверките фактически данни, отразени в справките на АП, могат да бъдат изведени характерни, повтарящи се проблеми и слабости, които в определена степен също са причина за неблагоприятните последици при бедствени ситуации, а именно:
- липса на техническа документация, съгласно изискванията на Наредба 13/29.01.2004 г. за условията и реда за осъществяване на техническа експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях, за общинските язовири и за тези с неизяснена собственост;
- не се осъществява своевременно или пък въобще не се осъществява техническа поддръжка и ремонти на хидротехническите съоръжения /ХТС/;
- голяма част от язовирните стени са в неизправно-частично работоспособно състояние;
- наличието на храстовидна и дървесна растителност в леглата на реките и по язовирните стени, изхвърляне на битови и строителни отпадъци в леглата на реките;
- липса на добра организация при възлагане на обществени поръчки за различни дейности, свързани с поддръжката на техническата изправност на хидротехнически съоръжения;
- липса на добра координация при упражняване на правомощията от страна областните управители и съответните кметове;
- липса на финансов ресурс за преодоляване на голяма част от проблемите;
- пасивност от страна на компетентните административни органи при наличие на основания за ангажиране на адмнинистративнонаказателната отговорност на конкретни лица;
- пасивност на органи, които не са пряко ангажирани с контрола по спазването на ЗВ и ЗЗБ /напр. органите, отговорни за недопускане на незаконно строителство/;
- „размиване” на отговорността и контролните правомощия на басейновите дирекции, областните управители, кметовете.
Гореизложените негативни констатации са резултат от занижен контрол от страна специализираните контролни органи по Закона за водите и Закона за защита при бедствия – министъра на околната среда и водите, министъра на вътрешните работи, басейновите дирекции, областните управители и кметовете на общини. Констатираните проблеми обуславят предприемане на действия на централно ниво, респективно упражняване на правомощията от страна на ВАП по реда на надзора за законност, чрез изготвяне на предложения по чл. 145, ал. 1, т. 6 от ЗСВ да министъра на околната среда и водите и министъра на вътрешните работи с оглед активизирането им в рамките на предоставената им компетентност от ЗВ, ЗЗБ и актовете по прилагането им.
Във връзка с контрола по изпълнение на изготвените от съответните прокуратури предложения е изискана информация от всичкия апелативни прокуратури, която ще бъде анализирана след постъпването й във ВАП.