Главният прокурор Сотир Цацаров отличи ученици от пет столични гимназии, които представиха свои есета

27 Април 2018 г.

Днес, 27.04.2018 г. в зала "Тържествена" в Съдебната палата, главният прокурор Сотир Цацаров отличи ученици от пет столични гимназии, които представиха свои есета. Всички 29 есета на възпитаниците от Национален учебен комплекс по култура с лицей за изучаване на италиански език и култура, Втора английска езикова гимназия „Томас Джеферсън“, 91 Немска езикова гимназия „Проф. Константин Гълъбов“, Национална природо-математическа гимназия „Акад. Любомир Чакалов“ и Второ средно училище „Емилиян Станев“ са издадени в книга "Ако съм прокурор". На среща с авторите на есетата, техни съученици и преподаватели главният прокурор призна, че: "Не сме в състояние да класираме 29 първи места", представяйки сборника с есета на младежите. Той приветства критичния дух на учениците и изтъкна, че именно те са в най-силната позиция да обвиняват в началото на житейския си път, необременени в начина си на живот. "Победители сте всички", обърна се г-н Цацаров към авторите на есетата.

Обръщение на главния прокурор Цацаров към младите творци:

„Личността, която олицетворява силата на справедливостта и закона, е прокурорът.“

„Там, където моралът губи своята възможност за въздействие, идва правото, и ако аз съм прокурор, непоколебимо ще приложа закона в цялата му сила. Да си прокурор, това е мисия.“ „Обвинявам съдебната система за това, че човешкият живот, който е най-голямата ценност, е недооценен по достойнство.“

„Много от нещата, които преди са се смятали за подлежими на обвинение, сега са от страната на „защитаваните“. Това е красотата на човешкото право в 21 век.“

„С гордост може да заявим, че първата стъпка към справедливост в системата бе взета от Прокуратурата и нейното видно желание да усвои напълно европейските норми. Нужни са постоянство и решимост за напредък. Те тръгват от прокуратурата.“

„Аз обвинявам…обвинявам себе си за това, че понякога бъркам, взимам грешни решения и си нося последствията от тях. Аз обвинявам, когато се налага и когато имам силни аргументи, а вие?”

„Ако всеки погледнеше през погледа на Аз-прокурора, може би утопията за по-добър свят щеше да съществува, а злодеите лесно щяха да се открояват.“

„Ако имаме потребността да заявяваме позиция, да казваме „Не!“ на произвола и ненаказаното зло, да заклеймяваме престъпленията и да подкрепяме онези донкихотовци, които отстояват правото на човека на достоен живот, можем да променим света!“ „Да, аз обвинявам, защото вярвам, че някой ще ме чуе, ще се вслуша и ще се опита заедно с мен да промени България, започвайки със себе си!“ „Обвинявайки, ти оказваш влияние на случващото се около теб, на заобикалящите те хора, на идеите им, на мислите им. Изразявайки мнението си, изменяш обстоятелствата. … И бидейки достатъчно убедителен, следвайки тези много прости стъпки, имаш възможността и правото да обориш всяка общоналожена догма.“

„Аз обвинявам, следователно защитавам.“ „Хвърлянето на обвинение е като домино – събаря се първата плочка с изричането на първата дума, и пада последната, с последното последствие, което в много случаи може да е фатално.”

„В прокурора е съсредоточена цялата сила на наказателното правосъдие, която носи всичките ужасни последствия за виновните, а понякога и много щети за невинните.“

„Доброто име е по-ценно от всичко материално и в същото време е по-крехко от най-финия порцелан – може да се счупи от един необмислен акт, от едно погрешно действие“.

„Най-тежкото престъпление в крайна сметка не се извършва конкретно от институциите, а от нас самите.”

Това не са цитати от мъдри книги и именити юристи. Това са случайно подбрани изречения от есетата в тази книга. Техни автори са ученици …. (имената на училищата). Когато за пръв път прочетох написаното от тях, ми бе трудно да осъзная и приема, че срещу мен стоят текстове на хора, които са толкова млади и в същото време толкова търсещи, критични и задълбочени. Да видиш професията си през погледа на хора, които са в началото на своите големи житейски предизвикателства, е изключително вълнуващо. Да се опиташ да отговориш на въпросите, които те поставят, понякога е болезнено трудно. Но точно авторите на тези есета са истинската надежда и реалната гаранция за правилните отговори. За справедливостта и за по-доброто бъдеще. Бих се гордял да имам колеги като хората, написали текстовете в следващите страници на тази книга.