Изследване на Прокуратурата за телефонните измами

14 Юли 2016 г.

Профили на извършителите и жертвите на телефонните измами, механизъм на извършване, мерки за противодействие

Профили на извършителите и жертвите на телефонните измами, механизъм на извършване, мерки за противодействие

 

Във връзка с все по-зачестяващите случаи телефонни измами и необходимостта от вземане на мерки за противодействие и превенция на този вид престъпления, главният прокурор Сотир Цацаров възложи на четирима  прокурори от отдел „Аналитичен“ и отдел „Досъдебен“във Върховна касационна прокуратура извършване на изследване за този вид престъпления. За извършване на необходимия за изследването анализ на съдържанието на медийни публикации и за систематизирането на информацията ценна помощ оказаха ръководените от гл. ас. д-р Георги Петрунов 12 студенти от УНСС, катедра  „Икономическа социология“, с която отдел „Аналитичен“ на ВКП традиционно партнира.

 Изследването съдържа предложения за законодателни промени и констатации за затруднения при прилагането на действащи нормативни актове.

Това е второто изследване на Прокуратурата на Република България и в него са изведени проблемите при разкриването на този вид престъпления и трудностите в работата по наказателните производства за телефонни измами.

Първото изследване бе за резултатите  по наказателните производства за престъпления по транспорта, представено на 02.11.2015 г.

 Основните изводи, които се налагат, могат да бъдат обобщени в следните тенденции, характеризиращи този тип криминални деяния:

-          профил на жертвите на телефонните измами – Пострадалите жени са почти три пъти повече от мъжете – 304 мъже и 852 жени. Най-голямата част от жертвите на телефонни измами са на възраст между 71 и 80 г., а най-малка са под 18 г. Най-много от тях живеят на територията на Столична община.

-          профил на телефонните измамници - 93 % са мъже на възраст между 18 г. и 35 г. Жените са включени основно в подпомагане на престъпните дейности.  Повечето от тях са от малки градове на страната, които не са областни.

-          общата стойност на средствата, които жертвите са предали на телефонните измамници - над 8 милиона и 380 хил. лв. В повече от половината случаи жертвите са давали до 3 хил. лв., рядко сумата надхвърля 10 хил. лв. Най-често предадените пари са държани в домовете на пострадалите, следват средства, изтеглени от банка, и взети на заем. Понякога се предават и ценности.

-          технологията на телефонната измама – свързана е най-вече с трагично събитие, сполетяло близък на жертвата. Следващият мотив е неправомерно поведение на близък на жертвата и в най-малко от случаите става въпрос за користен, икономически мотив от страна на жертвата. През втората половина на 2015 г. се наблюдава нова техника при осъществяване на телефонните измами - лице, представящо се за орган на властта – например водещ делото следовател, прокурор или разследващ полицай, с цел разкриване на престъпление. Тази технология бързо започва да набира скорост.

-          Измамата е на второ място по разпространеност след кражбата при престъпленията срещу собствеността, с постоянно нарастваща тенденция от 2011 г. до 2015 г. на фона на непрекъснато увеличение на броя на регистрираните престъпления телефонна измама. (286 регистрирани за 2011 г., 918 за 2015 г.), разкриваемостта също се е увеличила почти 3 пъти.

-          Също така се наблюдава ясно изразена териториална концентрация на регистрираните и на разкритите телефонни измами. Половината от тях са концентрирани в Русе, Варна, Бургас, Пловдив, Стара Загора и София-град, като София от трето място по брой на регистрираните телефонни измами през 2011 г. и 2012 г., през 2015 г. вече а на първо място.

-          Изследването ясно показва и основните типове телефонни измами, както следва: „Тежко пострадал роднина, за което е необходимо да се направи скъпоструваща операция”; „Реализирано ПТП, вследствие на което е пострадал близък роднина”; „Заразени близки и роднини с птичи/свински грип, ебола, трудова злополука на работното място (напр. изгаряне от волтова дъга и др.) или искане на пари за скъпоструващи ваксини”; „Реализирано ПТП[1] от близък роднина с починал човек или малко дете”; „Провеждане на полицейска операция и необходимост от предоставяне на сума, която да послужи за задържане на извършителите”; „Нужда от пари за освобождаване на колетна пратка“; „Сключена „изгодна“ сделка за закупени климатици, като ще е необходимо спешно да се даде някаква сума „капаро”, за да бъде „довършена” сделката” и др. Напоследък някои от схемите се „преплитат“.  

През изследвания период се наблюдава тенденция на увеличаване броя на новообразуваните досъдебни производства за престъпления измама, извършена по телефона.

·         Налице е трайна тенденция на увеличение на внесените в съда дела за телефонни измами. Най-голям е броят на внесените в съда дела за телефонни измами, образувани по основния текст на престъплението измама – чл. 209 НК.

·         Трайно нараства броят на внесените в съда дела за телефонни измами спрямо всички дела, внесени в съда за измама. През 2015 г. този дял е над два пъти и половина по-висок от 2011 г. Най-голям е той за внесените дела по чл. 209 и чл. 211 НК.

·         Нараства броят на предадените на съд лица в петгодишния период. През 2015 г. те са два пъти повече спрямо 2012 г., когато е най-малък броят им в периода.

·         Оправданите лица за телефонна измама с влязъл в сила съдебен акт през целия период са малко на брой – 16, от които 6 по чл. 210 НК.

·         Увеличава се както броят, така и делът на осъдените лица с влязъл в сила съдебен акт за телефонни измами спрямо всички осъдени за измама. Броят им през
2015 г. (129) е нараснал почти двойно, спрямо 2011 г. (78).

·         Най-висок е делът на осъдените за телефонни измами с наложено наказание лишаване от свобода (условно) – над 55% от всички осъдени лица за този вид престъпление.

·         Няма осъдени лица с наложено наказание „лишаване от свобода“ над 5 години.

·         Нараства значително размерът (в лева) на причинените вреди от телефонни измами. През 2015 г. той е повече от три пъти по-голям, спрямо този от 2011 г.

·         Трайно се увеличава и размерът на поисканата имотна облага при опитите за телефонна измама. През 2015 г. той е над два пъти и половина по-голям спрямо 2011 г. Анализът на МВР сочи, че решаваща роля сред тези фактори играе ненаказването на извършителите, което създава впечатление за слабост на институциите.

Като основни трудности при разкриване на престъплението са отчетени следните: симкартите не са собственост на извършителите; липсата на видеонаблюдение в повечето населени места, както и недостиг на сили и средства за бърза реакция в малките и отдалечени населени места; напредналата възраст на пострадалите лица от престъпленията, както и фактът, че някои стават жертва два и три пъти.

 

Трудности, произтичащи от нормативната база

  1. В Закона за електронните съобщения (ЗЕС) няма лимит на броя на симкартите, които може да притежава едно лице. От РП-Димитровград се сочат двама притежатели на такива симкарти: единият има над 24000 активни и над 13000 деактивирани карти на свое име, а другият – на над 55000 активни и над 121000 деактивирани карти. Очевидно е, че броят на картите не е обичаен за едно лице и затруднява разследването, ако се налага проверка на всяка от тях. От РП- Димитровград се предлага да се въведе лимит на броя на картите, които може да притежава едно лице. Такова предложение се прави и от: ОП-София, ОП-Бургас, ОП-Стара Загора и ОП-Благоевград.

 

  1. В ЗЕС е определен срок от 6 месеца, в който операторите са задължени да пазят данните за трафика. Този срок е много кратък. Често докато се изяснят номерата, докато се изчакат и някои следствени/съдебни поръчки, а особено ако са от чужбина, този срок е изтекъл. Възможно е срокът да бъде удължен поне до 1 година (както беше преди промените на ЗЕС през 2010 г.

Мерки от организационен характер

1.       Да се създадат специализирани екипи в окръжните прокуратури за проверка на неприключилите (в т.ч. и спрените) досъдебни производства за телефонни измами в рамките на контролно-ревизионната дейност на окръжните прокуратури. Да се направи времева и териториална карта на извършените телефонни измами с цел преценка дали определени такива не са взаимосвързани и дело на една и съща група. Възможно е да се създаде специализирано звено и във ВКП, което макар и временно, за определен срок (например една година), да съсредоточи цялостната информация за това престъпление за страната, съвместно с МВР да организира и координира действията на специализираните екипи и изобщо дейността на прокуратурата срещу телефонните измами. 

Изменения в нормативни актове

1.       В НК да се въведе квалифициран текст за измама чрез използване на средство за масова комуникация чрез нова ал. 6 на чл. 210 НК. В чл. 211 НК може да се допълни като квалифициращо обстоятелство „…или по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група“, а в чл. 321, ал. 3 да се включат и текстовете на
чл. 209–211 НК. С въвеждането на нови квалифициращи признаци, с оглед средството на извършване – чрез средство за масова комуникация и като дейност на организирана престъпна група, би се отчела реалната обществена опасност на тези престъпления и би се създала възможност за налагане на адекватни наказания на извършителите.

2.       В Закона за електронните съобщения (ЗЕС):

•             да се въведе лимит на броя на предплатените симкарти, които може да притежава едно лице. Това е силно рестриктивна мярка, но тя се предлага в отговор на абсурдността на сега съществуващата ситуация – анонимността остава на практика в същите мащаби, както и преди регистрацията на купувачите на такива карти (предложено от ОП-София, ОП-Бургас, ОП-Стара Загора, ОП-Благоевград, РП-Димитровград и др.);

•             да бъде удължен срокът (сега е 6 месеца), в който операторите са задължени да пазят данните за трафика;

•          издирването на лица, за които може да се направи обосновано предположение, че са станали или могат да станат жертви на тежко престъпление или са извършители на такова престъпление, да бъде включено сред целите по чл. 251б, ал. 2 ЗЕС;

•          в ЗЕС да се предвиди срок за произнасяне на съдебния орган по постъпило искане за достъп до данните по чл. 251б ЗЕС, което би било средство за осигуряване на бързина и ефективност в действията на правоохранителните органи.

Ръководството на Прокуратурата на Република България благодари на всички участвали в изследването студенти от катедра „Икономическа социология“ в УНСС и гл. ас. д-р Георги Петрунов за ценната помощ при провеждането на изследването и изготвянето на анализа.

Пълния текст на изследването на ПРБ може да видите в прикачения файл.

 

Прикачени документи