Във връзка с множество запитвания от представители на медиите за прекратена защита на свидетел, пресцентърът на ПРБ съобщава:
В българското законодателство статутът на защитено лице и мерките за неговата защита са уредени в Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство (ЗЗЛЗВНП).
Този закон определя условията и реда за осигуряване на специална защита от страна на държавата на лица, застрашени във връзка с наказателно производство и на лица, пряко свързани с тях, когато не могат да бъдат защитени със средствата, предвидени в НПК.
Във връзка с множество запитвания от представители на медиите за прекратена защита на свидетел, пресцентърът на ПРБ съобщава:
В българското законодателство статутът на защитено лице и мерките за неговата защита са уредени в Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство (ЗЗЛЗВНП).
Този закон определя условията и реда за осигуряване на специална защита от страна на държавата на лица, застрашени във връзка с наказателно производство и на лица, пряко свързани с тях, когато не могат да бъдат защитени със средствата, предвидени в НПК.
Целта на закона е да подпомага борбата с тежките умишлени престъпления и организираната престъпност като осигурява безопасността на лицата, чиито показания, обяснения или информация са от съществено значение за наказателното производство и по отношение на които съществува висока степен на заплаха.
Защитата на лицата, получили статут на защитени лица се осъществява посредством специална Програма за защита на застрашени лица, която представлява комплекс от мерки, предприемани от определени държавни органи, изпълнявана от Бюрото по защита при главния прокурор.
Лицето придобива статут на защитено лице по негово искане или с негово съгласие от момента на подписване на споразумение между него и Бюрото по защита. С подписване на споразумението лицето приема да изпълнява определени от закона задължения. Най-важното от тях е да „се въздържа от действия, които могат да застрашат сигурността му или да попречат на изпълнението на Програмата за защита“ (чл. 19, ал. 2, т. 2 от ЗЗЛЗВНП).
Една от хипотезите за прекратяване действието на Програмата за защита е „когато защитеното лице не изпълнява задълженията си по споразумението без уважителна причина“ (чл. 20, т. 4 от ЗЗЛЗВНП). Прекратяването на това основание като крайна мярка, се прилага в изключителни случаи и при множество допуснати нарушения на Програмата за защита от защитеното лице.
В конкретния случай, лицето Пламен Лаков е включено в Програмата за защита с решение № 53 от 04.11.2010 г. на Съвета по защита при министъра на правосъдието с конкретна мярка за защита.
По време на престоя в Програмата за защита лицето многократно е извършвало действия, нарушаващи задълженията по споразумението, с които е застрашило сигурността си и е възпрепятствало изпълнението на Програмата за защита.
Първото писмено предупреждение за неспазване на споразумението е подписано от лицето на 31.01.2011 г.
На 13.06.2011 г. лицето е депозирало собственоръчно написана молба за напускане на Програмата за защита. След получаване на молбата, Бюрото по защита е провело разговори с него, в които го е убедило, че напускайки Програмата за защита излага на риск своя живот, в резултат на което защитеният се е отказал от молбата си.
На 27.09.2011 г. самоволно е напуснал защитеното жилище без знанието на Бюрото по защита, за което му е съставен предупредителен протокол, подписан от него.
На 23.12.2011 г. писмено е изразил желанието си да напусне Програмата за защита и на същата дата е напуснал защитеното жилище отново без знанието на Бюрото по защита и се е върнал на постоянния си адрес по местоживеене въпреки знанието, че напускайки Програмата за защита излага живота и здравето си на определен риск. След намеса на наблюдаващия прокурор по делото, по което лицето е защитен свидетел, е взето неговото съгласие, а ръководителят на Бюрото по защита е разпоредил изпълнението на друга временна мярка за защита.
На 05.01.2012 г. временната мярка за защита е прекратена и лицето е настанено в ново защитено жилище с нова мярка за защита.
На 25.07.2013 г. защитеният отново самоволно е напуснал защитеното жилище, без знанието на Бюрото по защита и се е установил на постоянния си адрес по местоживеене. Това е грубо нарушение на споразумението и мярката за защита, и излага на риск живота и здравето му. След проведени разговори с лицето, ръководителят на Бюрото по защита е издал заповед за прилагане на нова мярка за защита, а лицето писмено е декларирало, че ще спазва задълженията си, свързани с нея. За взетата мярка е уведомен Съвета по защита, като с решение от 29.07.2013 г. същата е одобрена.
При новата мярка за защита, въпреки декларираното, защитеният е продължил системно да не спазва произтичащите от споразумението задължения. Това е отразено в 42 докладни записки от служители на Бюрото по защита, касаещи около 90 случаи на нарушения на споразумението, които се изразяват в: откази да бъде транспортиран със служебни автомобили на Бюрото по защита; нежелание да бъде съпровождан от охранителния екип, изразяващо се в бягство и укриване от него; неотговаряне на обажданията на служителите, за да се уточни местонахождението му; разгласяване включването си в Програмата за защита и нарушения на Закона за движение по пътищата.
Особено тежко нарушение на споразумението е случаят от 03.08.2013 г. когато е отказал да бъде транспортиран с автомобила на охраняващия екип, и управлявайки личния си автомобил с несъобразена скорост е предизвикал ПТП. Друг е случаят от 05.09.2015 г., когато е напуснал жилището си през нощта без охраняващия екип и се е отправил в неизвестна посока. По-късно, на територията на същото населено място, охраняващият екип го е открил в заведение, което лицето е напуснало, отправяйки се отново в неизвестна за охраната посока през неосветен градски парк. След известно време е забелязан от екипа на място за спиране на таксита, от където се е качил в таксиметров автомобил, а охраната е била принудена да го последва с друго такси. Тежко нарушение е и отказът му да бъде охраняван в дома си, като не е допуснал монтаж на сигнално-охранителна техника и разполагането на охранителен пост на жилището му – обстоятелства, отразени собственоръчно в писмена декларация от 15.01.2016 г.
Във връзка с изброените нарушения на 14.01.2016 г. по инициатива на Бюро по защита в присъствието на наблюдаващия прокурор е проведена среща със защитеното лице. На срещата му е разяснено, че неспазването на задълженията по споразумението ще доведе до прекратяване на Програмата за защита спрямо него и му е предложена промяна на вида на мярката на защита, включително и преместване в чужда държава. Лицето е отказало направеното предложение, демонстрирайки нежелание да съдейства по прилагане на действащата мярка за защита.
На 04.02.2016 г., директорът на Бюрото по защита е предложил на главния прокурор на Република България прекратяване на Програмата за защита спрямо защитеното лице. Главният прокурор е разпоредил продължаване на Програмата за защита до предоставяне на становище от наблюдаващия прокурор по направеното предложение. Наблюдаващият прокурор е предложил да се изиска и становище от страна на защитеното лице, с което то да обясни причините за неспазване от негова страна на споразумението.
На 31.03.2016 г. в Бюрото по защита е съставен протокол с описание на допуснатите нарушения от защитеното лице, което е поканено да се запознае със съдържанието му и да даде обяснения по всяко от тях, но лицето в присъствие на трима служители от Бюро по защита е отказало да даде обяснения.
На 25.04.2016 г. отказът на лицето да съдейства за изясняване на причините за извършените от него нарушения е докладван на главния прокурор, с ново предложение на директора на Бюрото по защита за прекратяване на Програмата за защита.
Въз основа на предложението Програмата за защита по отношение на лицето е прекратена с разпореждане от 13.05.2016 г. на главния прокурор.
За конкретния случай, от Програмата за защита е била осигурена финансова помощ, както следва:
- за периода от 04.11.2010 г. до 09.04.2014 г. - 76 460 лева обща ежемесечна финансова помощ и 14 238 лева допълнителна финансова помощ, отпуснати от Главна дирекция „Охрана“ при Министерство на правосъдието, по решение на Съвета по защита;
- за периода от 09.04.2014 г. до 13.05.2016 г. - 51 000 лева обща ежемесечна финансова помощ и 696 лева допълнителна финансова помощ, отпуснати от Бюрото по защита, по разпореждане на главния прокурор.
Общата сума, отпусната по случая от Програмата за защита е в размер на 142 394 лева.
Основният мотив за прекратяване защитата на Пламен Лаков е невъзможността да бъде гарантирана сигурността му в резултата на собственото му поведение.