По повод на статия, публикувана във в. Капитал от 27.05.2016 г. под заглавие „ Петък 13 на последния етаж в прокуратурата“, Пресцентърът на Прокуратурата на Република България предоставя становището на заместник-главния прокурор Борислав Сарафов за фактите и обстоятелствата, поднесени в горепосочения материал.
По повод на статия, публикувана във в. Капитал от 27.05.2016 г. под заглавие „ Петък 13 на последния етаж в прокуратурата“, Пресцентърът на Прокуратурата на Република България предоставя становището на заместник-главния прокурор Борислав Сарафов за фактите и обстоятелствата, поднесени в горепосочения материал.
„След като очевидно подбрани медии тиражират тенденциозни импровизации на тема случилото се около разследването за данъчни престъпления на лицата, свързани с фирма „Агромах“, желая да представя своята гледна точка.
На първо място в мен буди истинско удивление фактът, че темата се повдигна от медиите на кръга „Капитал“, преди самият аз да съм получил каквото и да е известие от съда, респ. до настоящия момент не съм получил и препис от исковата молба, така, както повелява законът. Очевидно е, че журналистът от „Капитал“, подготвил статията, е получил съвършено преднамерено исковата молба още преди тя да е изпратена на страните. Това е съвършено недопустимо и е грубо нарушение на служебните задължения на някой от съда, поради което възнамерявам веднага след като получа препис от исковата молба, да поискам отвод на съдиите от съответния съд, тъй като не бих могъл да разчитам на обективност и безпристрастност в ситуация, при която очевидно необективен журналист получава документи по делото, преди да ги получат страните по него. Възнамерявам също така да подам и сигнал до Инспектората на ВСС, който да извърши проверка по какъв начин журналистите от „Капитал“ получават материали от съда, още преди същите да са изпратени на страните. Вариантите са два – или лоша организация при администрирането на делата в съда, или очевидна и явна недобросъвестност при изпълнение на служебните задължения.
Но дотук по процедурната страна на въпроса. Сега по същество и по хронология. През месец март тази година започна разследване на дейността на фирма „Агромах“ в контекста на укриване на данъци за 14 млн. лв., каквито данни са налице по делото. Още в деня на реализацията от офиса на фирмата бяха иззети близо 1 млн. евро, като същия ден бяха разпитани и редица свидетели, показанията на които категорично подкрепяха обвинителната теза. Делото се води от сформирания през миналата година отдел в Специализираната прокуратура, който разследва дейността на организирани престъпни групи, извършващи данъчни престъпления и контрабанда. Неслучайно именно дейността на този отдел, както и усилията на НАП, МВР, ДАНС и Агенция Митници доведоха до този сериозен ръст на приходи в бюджета на страната.
На 11 май прокурорите от ВКП Мариана Станкова и Ваня Груева, които са надзорни спрямо дейността на този отдел, ми докладваха за сериозни проблеми при разследването по конкретното дело, предизвикани от очевидно недобросъвестно изпълнение на служебните задължения от страна на разследващите го полицаи от ГДБОП. Същият ден колежките, заедно с наблюдаващия прокурор от СП Томи Наков, ми представиха конкретни факти по делото, водещи до несъмнения извод както за тях, така и за мен, че разследващите полицаи по делото работят непрофесионално, нещо повече - очевидно саботират разследването, като го водят към провал.
Ще посоча основните факти. На първо място разследващите полицаи Любомила Ценова и нейните колеги са започнали по своя инициатива, без да съгласуват действията си с наблюдаващия прокурор, преразпити на част от свидетелите по делото, в които последните променят първоначалните си показания на 180 градуса – от такива, подкрепящи обвинителната теза, в такива, които очевидно я подкопават. Установи се, че самите свидетели са били доведени за преразпит от бивш разследващ полицай от ГДБОП и настоящ служител в една известна софийска адвокатската кантора. Любопитна подробност е, че този бивш полицай и единият от екипа разследващи са близки приятели, което само по себе си не е лошо, стига да не пречи на работата на последния. За съжаление обаче очевидно пречи. Следващият „любопитен“ момент от дейността на разследващите полицаи беше една странна молба от лице, в която същият заявява желанието си да бъде разпитан, претендирайки че иззетите 1 млн евро са негови. Без да се докладва тази молба на наблюдаващия прокурор, разследващият полицай Ценова е провела разпит на лицето, в което последният посочва, че тази огромна сума кешови пари е лично негова /без да уточни откъде я притежава, платил ли е данъци върху нея и т.н../, като я е предоставил на собственика на фирма „Агромах“, за да я съхранява, тъй като свидетелят нямал вяра нито на банките, нито пък на трезорите. В разпита си въпросният свидетел заявява и желанието си 1 млн евро да му бъдат незабавно върнати. Толкова нагъл и брутален опит за „финт“ не бях срещал в 22-годишната си практика на следовател и прокурор, като го считам за обиден не толкова към прокуратурата, колкото към всички трезвомислещи български граждани, които желаят в страната ни да има правосъдие, а сенчестата икономика и укриването на данъци да останат само спомен от прехода.
В крайна сметка очевиден беше извода, че въпросният бивш разследващ полицай /освободен от ГДБОП поради съмнения за корупция/ е направил своеобразен мост между адвокатската кантора, където работи понастоящем, и разследващите полицаи от ГДБОП, които работят по почти всички ключови дела в страната. За да се пресече тази практика, се наложи да организирам служебно съвещание, на което поканих директора на ГДБОП г-н Ивайло Спиридонов и неговия заместник, отговарящ за разследването - г-н Стефан Джолев. Помолих г-н Спиридонов на съвещанието да покани и тримата разследващи полицаи, на които беше възложена работата по делото, за да бъдат изслушани техните аргументи за изключително нелогичните им действия по разследването. Съвещанието се проведе на 13 май в моя кабинет, като освен колегите от ГДБОП, на него присъстваха завеждащ отдел „Специализиран“ във ВКП г-жа Юлиана Петкова, прокурорът от ВКП г-жа Мариана Станкова, административният ръководител на АСП г-жа Даниела Попова и наблюдаващият прокурор по делото „Агромах“ г-н Томи Наков от СП. Преди да поканим разследващите полицаи в кабинета ми, аз изложих обстоятелствата около ситуацията пред присъстващите, като още тогава г-н Спиридонов и г-н Джолев изразиха силното си недоумение от действията на своите служители, както и решимостта си подобни порочни практики да бъдат преустановени. След като поканихме разследващите полицаи, им зададох най-професионално въпросите, които обсъждахме преди това с колегите си от прокуратурата и ръководството на ГДБОП. Разбира се, разговорът не беше приятелски, но и ситуацията не предполагаше такъв. Обидни думи и квалификации обаче не са разменяни в нито един момент. Това твърдение е съвършено несериозно. Именно поради това не зная от какво точно се е почувствала обидена г-жа Ценова, но според мен това, от което би следвало да се притеснява, е собственото и непрофесионално поведение, както и обстоятелството, че предложих делото да бъде иззето от разследващите полицаи и възложено за разследване на следователи от Следствен отдел-СП. Дали г-жа Ценова е поемала някакви ангажименти, които при това положение вече не би могла да изпълни, аз не се наемам да гадая. Явно Ценова се опитва да оправдае действията си по делото, застраховайки се чрез тази искова молба. Интересен въпрос е дали исковата й молба е подготвена в споменатата вече адвокатска кантора. Всъщност конкретният повод за съвещанието беше необходимостта спешно да бъдат предприети мерки, за да се преустанови очевидното сътрудничество между адвокатската кантора и разследването на ГДБОП, което се извършваше с активната роля на бившия разследващ полицай.
За мен обаче не по-малко интересна е синхронизираната атака, която предприеха срещу мен от „Капитал“, пригласяйки му медията на един подсъдим - „Клуб Z“, както и опитът на автора на статията в „Капитал“ да внесе институционално напрежение между прокуратурата и ГДБОП точно в момент, когато синхронът между тези две институции е повече от очевиден.
В заключение искам да посоча, че както моето, така и на колегите ми убеждение е, че е крайно време да бъде преустановена практиката да се провалят дела заради некадърно и недобросъвестно разследване, типичен пример за което е конкретният казус. Докато подобни действия не се изкоренят, а тези, които ги прилагат, не бъдат освободени от системата на МВР, то гражданите ще продължат да се изумяват как по всички важни дела свидетелите променят показанията си, как клошари са собственици на фирми за стотици милиони, как в крайна сметка нито една „едра риба“ няма да бъде вкарана в затвора, а сивата икономика ще продължи да задушава страната ни и да държи заплатите и пенсиите на обидно ниски нива. Мисля си обаче, надявам се дори, че е време правосъдието да отговори на обществените очаквания сивата икономика да излезе на светло, а България да стане нормална европейска държава.“