1 юни 2026 г., "Труд news"
Александър Ботев
Арогантното, надменно и незаконно поведение е невъзможно да бъде толерирано. Без значение кой е неговият автор
Прокурорският син Васил Михайлов от Перник беше задържан на 22 май т. г. при полицейска операция в София, след като се укриваше дълго време от властите и избегна влизането в затвора въпреки влязла в сила осъдителна присъда. Часове след ареста му той бе приведен в затвора за изтърпяване на ефективно наказание от 1 година и 8 месеца „лишаване от свобода“. Срещу него се водят и други дела. Магистратът Георги Иванов от Софийска районна прокуратура е прокурорът, който работи по най-много дела срещу Васил Михайлов. Пред „Труд news“ той разказва как е протекло разследването, с какви трудности се е сблъсквал и кое е било най-сложното за доказване по случаите.
- Прокурор Иванов, случаят с Васил Михайлов, така наречения прокурорски син, се превърна в символ на това дали законът важи за всички. Смятате ли, че прокуратурата успя да покаже именно това?
- Да, по всички наказателни производства, свързани с г-н Михайлов, Софийска районна прокуратура ясно и категорично демонстрира, че законът е еднакъв за всички. Арогантното, надменно и незаконно поведение е невъзможно да бъде толерирано. Без значение е кой е неговият автор. Пресичането на това поведение беше резултат от екипната работа на СРП с органите на МВР, но най-вече резултат от смелостта на всички свидетели, които дадоха показания по наказателните производства и се опълчиха на несправедливостта, която беше получила широк обществен отзвук и беше станала нетърпима. Спомняте си, че реално за поведението на г-н Михайлов се разбра от множество публикувани видеоклипове, в които е било заснето упражняването на насилие над различни български граждани. Въпросните видеоклипове не просто провокираха нетърпимост от държавните институции, но и възбудиха справедливо обществено възмущение. Всички се питаха как е възможно такъв тип поведение да се случва, да продължава и в същото време да не се взимат никакви мерки.
- Вие поехте делото в момент, когато общественото недоверие беше огромно. Как успяхте да изградите доказателствена картина, въпреки страха на свидетелите?
- Изграждането на ясна представа за случилото се, която представа да бъде подкрепена от събраните доказателства при проведените разследвания, а не просто от оперативна информация, беше огромно предизвикателство. Скептицизмът беше смазващ. Той обаче беше успешно преодолян благодарение на екипната работа с разследващите органи при СДВР и 04 РУ - СДВР и най-вече благодарение на смелостта на всички свидетели, които разказаха какво са видели, а някой от тях буквално какво са преживели. Обективно погледнато и действията на г-н Михайлов много допринесоха за събирането на доказателствата, тъй като много от видеозаписите на побоищата произхождаха от лица, близки именно с него. В този ред на мисли цялата дейност на г-н Михайлов е била осъществена по такъв начин, че тя е била буквално „документирана“ (видеозаснета) при извършването?.
- Обобщете колко досъдебни производства водихте вие срещу Васил Михайлов и за какво бяха те?
- Бил съм наблюдаващ прокурор по три досъдебни производства, по които като обвиняем е бил привлечен г-н Михайлов. Първото беше за нанасяне на лека телесна повреда по хулигански подбуди и закана с убийство на мъж в гр. Перник. По същото дело има влязъл в сила съдебен акт, с който на Михайлов беше наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 година и 8 месеца, с 4 години изпитателен срок. По второто досъдебно производство Михайлов беше привлечен в качеството на обвиняем за отправени закани с убийство спрямо бившата му приятелка. По същото беше осъден на 1 година „лишаване от свобода“, което изтърпяване на наказанието беше отложено с изпитателен срок от 3 години. Същата присъда беше протестирана от мен и с влязъл в сила съдебен акт беше определено на г-н Михайлов да изтърпи едно общо най-тежко наказание по горепосочените две наказателни производства, а именно една година и осем месеца затвор, като съдът уважи протеста и определи наказанието да се изтърпи ефективно. Това е именно наказанието, което г-н Михайлов търпи към настоящия момент. Също така г-н Михайлов към момента е подсъдим за извършени осем престъпления - средни и леки телесни повреди, хулиганства и закана с убийство. По това наказателно производство пострадал е и футболният треньор Румен Андонов. Същото наказателно производство е приключило с присъда на първа инстанция от 4 години „лишаване от свобода“. Същата присъда не е влязла в сила и е протестирана от мен, тъй като аз бях поискал в своята пледоария пред СРС за тези осем деяния, ако г-н Михайлов бъде признат за виновен, да му бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на 11 години и 11 месеца.
- Имало ли е свидетели, които са отказвали да говорят именно заради репутацията на Васил Михайлов?
- Да, първоначално част от свидетелите бяха обезверени. Те не вярваха, че държавата ще застане на тяхна страна, на страната на справедливостта. Постепенно обаче осъзнаха, че единственият начин да се противодейства е със средствата на закона, като обвинителната теза не се изгражда с анонимни оплаквания, а със свидетелски показания. Първоначалният отказ на свидетелите беше преодолян благодарение на екипните усилия на СРП и органите на МВР. Спомням си, че дори аз съм извършвал разпит на свидетел и същият първоначално не вярваше, че дадените от него показания ще доведат до осъждане на Михайлов по повдигнатите му обвинения.
- Вие казахте, че първоначално малцина са вярвали, че Васил Михайлов ще бъде осъден. Какво промени ходът на делото?
- Колосалните усилия вложени от разследващите органи, които не просто събираха доказателствата, а буквално накараха пострадалите да повярват, че има смисъл да свидетелстват и да разкажат за всичко което са видели и преживели, да повярват, че справедливостта може да надделее. Да повярват, че не са изоставени. След като Михайлов беше първоначално задържан и му беше наложено „задържане под стража“ сякаш обществото видя, че неговите действия нямат да останат без институционална реакция. Нещо повече, впоследствие самото поведение на г-н Михайлов, който демонстративно разказваше за действията си, докато е бил с наложен „домашен арест“ провокира още по-силна обществена реакция и нетърпимост към неговите действия.
- Според вас този случай показа ли, че дори човек с предполагаеми влияние и връзки не е недосегаем?
- Да. Всички са равни пред закона. Друг в въпросът, че неговото прилагане е в известна степен зависимо от познанията, волята и добросъвестността на съответния магистрат и съответния разследващ орган. Проблемите в съдебната власт са видими за всички. Тяхното разрешаване е обща отговорност, но най-вече личен избор. Първо, проблемът трябва да бъде конкретизиран, а след това и разрешен. Неговото разрешаване обаче следва да бъде извършено със средствата на закона. Не е възможно агресията да бъде парирана с насрещна агресия. За парирането на всякакво незаконно поведение е необходима обществена и най-вече институционална реакция.
- Колко работа и колко разпити стояха зад трите обвинителни акта, които вие внесохте в съда срещу Васил Михайлов?
- Свършената работата беше в огромен обем. Положените усилия от разследващите органи бяха колосални. Разпитите бяха десетки. Изготвените експертизи също бяха значителен брой. В изготвянето им участваха множество вещи лица със специални познания в областта на различни клонове на науката: лицево идентифициране; техническо изследване на видеозаписи; ДНК профилиране; медицина и съдебна медицина; психология и психиатрия. Само по едното наказателно производство, направените разноски в досъдебната фаза бяха над 5000 лева.
- Кое беше най-сложното за доказване?
- Всичко беше еднакво сложно за доказване, тъй като разследването не можеше, нямаше право, да приоритизира доказването на дадено деяние спрямо един пострадал за сметка на деяние спрямо друг пострадал. Всяко едно деяния, включено в първоначалната обвинителна теза, а впоследствие и в обвинителния акт следваше да бъде доказано по несъмнен и категоричен начин, за се достигне до осъдителна присъда. Не бяха правени никакви компромиси при провеждането на разследването. Не бяха спестени и никакви усилия от страна на разследващите органи.
- Имаше ли опити за саботиране или затрудняване на разследването?
- Имаше опити за оказване на индиректен натиск върху мен. Бяха подавани сигнали срещу мен. Правеха се искания за извършване на проверки по отношение на дейността ми като прокурор и по отношение на осъществяваното от мен ръководство върху разследването. Правеха се медийни внушения за „фиксация“ от моя страна спрямо личността на г-н Михайлов, на няколко пъти се искаше моя отвод. Целта беше ясна - да бъда демотивиран и сам да се откажа от ръководството върху разследванията, които се водеха.
- Какво беше най-голямото предизвикателство - доказателствата, страхът на хората или общественото недоверие?
- Вярвам, че тези дела показаха, че с екипна работа, воля и решителност резултатите може да са по-бавни и по-трудни, но напълно възможни и реални.
- Ако трябва с едно изречение да обобщите работата си по случая, какво бихте казали?
- Постоянни усилия. Това беше ключът. И отново искам да благодаря на всички пострадали за смелостта, с която допринесоха за разкриване на обективната истина. Благодаря и на разследващите органи за положените от тях усилия.
- Кое е най-важното, което обществото не знае за усилията на прокуратурата по това дело?
- Най-важното беше постоянството. Също и търпението. Изграждането на обвинителна теза е като изграждането на основи на строеж - изисква време, но ако са вложени достатъчно усилия и правилните средства, резултатът е видим и предоставя възможност за надграждане. В случая надграждането беше достигането не просто на влезли в сила осъдителни присъди, а и фактическото изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.
- Вие казвате, че първоначално никой не е вярвал, че Васил Михайлов ще бъде осъден. Защо според вас обществото беше убедено, че той е недосегаем?
- Защото като общество сме свикнали, че винаги може да се намери „вратичка“ в закона, начин законът да бъде заобиколен. По този начин се създава всеобщо чувство за несправедливост. Чувство, че законът третира различно хората в зависимост от различни обективни фактори като социален статус, политическа, семейна или професионална принадлежност. Аз обаче съм оптимист и според мен няма недосегаеми хора. Смятам, че това не трябва да се забравя дори и от тези, които смятат себе си за недосегаеми. Демонстрирането му обаче е ежедневна и изморителна дейност, която не следва да спира.
- Имало ли е момент, в който вие сте се съмнявал, че делото ще стигне до реална присъда?
- Не. Не съм се съмнявал. Аз знаех, че отговорността е моя и не желаех да търся оправдания пред обществото, пред институцията Прокуратура на Република България и най-вече пред себе си.
- Как бихте описали профила на Васил Михайлов - като човек, който е вярвал, че е над закона?
- Смятам, че неговите собствени действия го описват много по-добре от каквито и да е мои думи.
- Имаше ли моменти в съдебната зала, в които поведението му ви е шокирало лично?
- Имаше и такива моменти. Съдиите обаче винаги реагираха бързо и не позволяваха съдебната зала да се превърне в цирк. Смятам обаче, че за тези действия не следва да се дават допълнителни детайли.
- Смятате ли, че наказанията срещу Васил Михайлов са достатъчни спрямо обществената опасност, която според мнозина представлява?
- Смятам, че наказанията са законосъобразни, а от гледна точка на справедливостта - добри. Дали ще станат отлични е въпрос, който зависи от съдиите в Софийски градски съд (СГС), които ще разглеждат неприключилото наказателно производство по подадения от мен протест. Само да припомня, че по отношение на г-н Михайлов е налице невлязла в сила присъда от 4 години затвор. Тъй като аз бях поискал от СРС да наложи наказание „лишаване от свобода“ в размер на 11 години и 11 месеца - протестирах присъдата.
- Кога се очаква да започне делото по вашия протест в СГС?
- Това е въпрос, който следва да получи своя отговор от действията на СРС, който следва да администрира всички материали към СГС. Смятам обаче, че производството пред СГС ще започне в най-скоро време, а още повече, че г-н Михайлов е лишен от свобода към момента и неговото местонахождение към момента е известно. Поради тази причина считам, че не са налице обективни пречки.
- Това ли са най-тежките дела, по който сте работил?
- Не бих казал, че това са най-тежките дела, по които съм работил. Бяха обаче добили най-широк обществен отзвук. Не мога обаче и да отрека, че в хода на работата ми по тях, както в досъдебната фаза, така и в съдебната фаза, срещнах доста подли методи на изграждане на защитна теза. Това наистина беше трудно за преодоляване, а още повече, че прокурорът носи цялата тежест на доказване, той трябва да защити обвинителната си теза пред съда. За подсъдимия важи презумцията за невиновност и той не следва да доказва нищо пред съда. Цялата отговорност е върху прокурора. В крайна сметка обаче оценявам професионалния опит, който натрупах. Благодарен съм за същия и смятам, че ще ми е полезен в по-нататъшната ми дейност като прокурор.
Прокурор Георги Иванов е завършил право през 2016 година. През 2017 година придобива юридическа правоспособност, а през 2018 година печели конкурс за младши прокурор. След преминато обучение в НИП, започва работа в Софийска районна прокуратура, където е прокурор и до момента. Преминал е през различни обучения с лектори от ФБР.