16.05.2025 г.
Ана Михова, в-к "24 часа"
Прокурор Димитрова, през последните два месеца във фокуса на вниманието отново е имотната мафия. Съобщихте, че Софийската районна прокуратурата води 33 досъдебни производства и още 25 преписки. Може ли да очертаете тенденциите и схемите при тези престъпления?
Прокуратурата винаги е била адресат на жалби за измами и документни престъпления, отнасящи се до смяна на собствеността на недвижими имоти и случаи на гражданско правни отношения, характеризирани от тъжителя като “измама”, които следва да се разглеждат от гражданските съдилища.
Високите цени на имотите, масовото строителство на нови сгради и огромният брой сделки провокират множество опити за придобиване на недвижими имоти чрез престъпление.
Българското наказателно законодателство и несъвършената гражданскоправна уредба се оказаха неактуални по отношение на регулацията на обществените отношения, възникнали във връзка с тези тенденции. Законодателната непълнота злонамерено се използва с користна цел.
Ясен пример за това са известните ви вече решения на арбитражни съдилища, които имат правната сила на съдебно решение, но елементарен ред за създаване и функциониране.
Измамата е такова престъпление, при което измамникът успява да спечели доверието на измамения, да го заблуди, така че той сам и доброволно да му предостави пари, имущество или права. Тази доброволност отличава измамата от другите престъпления срещу собствеността, каквито са кражбата, грабежа и присвояването. Различните способи и средства за заблуждаване обуславят и различните “схеми” за осъществяване на деянието.
При документните измами въвеждането и поддържането на заблуда става с документ, който е неистински, преправен или с невярно съдържание. Или ако трябва да използвам юридически непрецизното им обобщаване - т. нар. фалшиви документи. Най-често такива са пълномощни, лични карти, завещания, договори за собственост и предварителни договори по Закона за задълженията и договорите. Например: фалшиво пълномощно за сключване на сделка без знанието на собственика. Фалшифициран подпис на договор или завещание. Фалшифициран печат или щемпел на нотариус или държавен орган. При пълномощните напоследък се установява тенденция за изготвяне на такива на чужди езици - руски и украински, на които е придаден вид, че са заверени от руски нотариус.
В някои от случаите измамникът се сдобива с личните данни на измамения и ползвайки ги, се добира и до документите за собственост. Когато е в близки отношения с жертвата, намира начин да получи истински подпис на пълномощно, завещание, договор или друг документ. Случва се на истинската лична карта на измамения да е поставена снимка на извършителя или на подставено лице и така да се изработи фалшива лична карта, с която да може да се яви пред нотариус, банка или държавна институция. В други случаи пък подписът е фалшив. С фалшив подпис на договор за парично вземане собственик на имот може да се окаже задължен за огромна сума пари, която реално не е получил, а кредиторът да бъде обезщетен с имуществото му.
Най-често жертви са самотно живеещи възрастни хора, лица с психични заболявания или с ограничени интелектуални възможности, както и граждани, които отсъстват продължително от страната. Имотите се прехвърлят чрез фиктивни сделки, ползват се подставени лица, а след това често се препродават на трети добросъвестни купувачи.
За какво трябва да са бдителни гражданите, за да не станат жертви на имотната мафия?
Никога да не предоставят личните си документи или копия от тях на непознати лица, както и да не разпространяват подобна информация в интернет. Да не подписват документи, без да са се запознали подробно с цялото съдържание на текста. Да не полагат подпис на бял лист.
Да се грижат за имотите си и да привеждат документите за тях съобразно настоящия правен ред - да притежават актуален документ за собственост, на тяхно име, който да е в вписан в Агенцията по вписванията, кадастъра и местните данъци и такси в съответната община. Партидите за ток и вода да са на името на собственика. Да се иска вписване на всички съсобственици в тези партиди.
Да се абонират за уведомителната услуга на Имотния регистър, която изпраща известие при всяка промяна по партидата на даден имот. Това може да ги предпази от изненадващи сделки, за които не подозират.
Да полагат грижи за възрастни, психично болни и с умствена изостаналост близки, роднини, съседи. И при нужда своевременно да искат от съда да бъдат поставени под запрещение.
Защо това престъпление се разследва по текста от Наказателния кодекс за документна измама. Не е ли редно да има специален текст за имотна измама?
Документна измама има, когато с фалшив документ измаменото лице е заблудено и този документ е основанието за имущественото разпореждане. С него той доброволно предава имота си на измамника, от което търпи вреда. В тези случаи прокуратурата разследва и обвинява за документна измама. Когато неистинският, подправен или с невярно съдържание документ няма такава роля, се разследва документно престъпление.
А дали са необходими промени в НК за по-адекватна защита, респективно санкция на виновните, се дискутират сериозно в професионалните и в академичните среди. Със сигурност има нужда от осъвременяване на наказателноправната уредба и практика, регламентирана във времена, когато собствеността е била преимуществено обществена. По инициатива на министъра на правосъдието има работна група, която се занимава с промени в законодателството, засягащо имотните измами. Софийската районна прокуратура активно участва в работната група с прокурори, които имат практика в разследването на икономически престъпления.
Мнозина подозират, че по върховете на тази мафия стоят адвокати, частни съдебни изпълнители, опитни юристи, които успяват да измислят схемите. Защо не стигате до тях?
Невинаги схемите са сложни. Всеки казус е различен. Прокурорите и разследващите полагат усилия да установят цялостната престъпна дейност. Трудно установима е връзката между адвоката и клиента (това какво клиент е казал и предоставил на адвоката си и какво идва от самия адвокат). Обикновено тези лица измислят “схемата” и я подготвят документално, но техните имена не фигурират в изготвените документи. При събрани доказателства за вината на такава категория лица със сигурност ще им бъдат повдигнати обвинения.
Във фокуса на СРП е и домашното насилие. Какви са трудностите при доказването на този вид престъпление?
От гледна точка на разследването на престъпленията, извършени в условията на домашно насилие, трябва да се отбележи, че те сравнително рядко се отличават с фактическа и правна сложност.
След законодателните промени през 2023 г. бе премахнато изискването за системност, което обуславяше и съставомерността на престъпленията, извършени в условията на домашно насилите. Това беше важна и навременна законодателна промяна, която не само облекчи доказателствения процес, но и създаде по-голяма правна сигурност за засегнатите лица. Тази мярка се утвърди като положителна стъпка в развитието на законодателството, тъй като вече дава конкретни резултати, изразяващи се в по-бързо и ефективно приключване на съответните наказателни производства.
Като трудност при доказването на тези престъпления е наличието на специфична връзка и динамика в отношенията между пострадал и извършител. Тя създава сериозни предизвикателства пред разследването и затруднения при установяването на фактите, когато съдействието от страна на пострадалия е ограничено или липсва.
Именно комплексната връзка между пострадалия и извършителя, която включва не само емоционална и зависимости, но и съвместно съжителство, общи деца и финансова обвързаност, често води до отказ от съдействие, оттегляне на жалбите или впоследствие смекчаване на първоначално направените твърдения и дадени показания. В резултат на това събирането на годни доказателства и изясняването на фактите става значително по-трудно, а рискът от повторна виктимизация (хората, които избират да бъдат жертви б.р.) на пострадалото лице се увеличава.
Освен това при този тип престъпления често липсват свидетели и очевидци поради тяхната строго лична същност. Деянията обикновено са извършени в рамките на семейството, в домашна среда, което води и до липса на свидетели. Поради срам и неудобство самите пострадали рядко споделят за проблемите, които имат, и какво им се е случило. Дори когато има свидетели на насилническо поведение или такива, които допускат, че има такова в домовете на някои от съседите или приятелите им, те рядко се намесват и съдействат, възприемайки го като “лична” или “семейна работа”, в която не трябва да се месят. Това обществено възприятие допълнително затруднява процеса на доказване и допринася за по-голямата незабелязаност на този вид престъпления.
Прекомерната натовареност на органите на наказателното производство и експертите, които бавят изготвянето на експертизите, са обективните пречки, които затрудняват разследването.
През последните години жалбите срещу насилниците се увеличават, но престрашават ли се жертвите да стигнат до края на битката?
Наистина все повече хора се осмеляват да подават сигнали, но не мога да кажа колко от тях продължават борбата докрай.
Ще започна с някои ключови статистики, които дават добър ориентир и помагат да се очертае контекстът на проблема. За миналата година в СРП са образувани 1811 преписки и 701 досъдебни производства за престъпления, извършени в условията на домашно насилие. През 2023 г. броят на новообразуваните преписки е бил 1585, а на новообразуваните досъдебни производства - 486. През 2024 г. на 287 лица са повдигнати обвинения, 122 са предадени на съд и 97 лица са осъдени с влязла в сила присъда. Същевременно в първото тримесечие на 2025 г. в съда са внесени 51 акта и с влязъл в сила съдебен акт са осъдени 32 лица. Останалите производства все още не са приключени.
Без да разполагам с абсолютно точни данни, мога да заявя, че в два от всеки три случая пострадалото лице се отказва от по-нататъшни действия още при проверката от органите на МВР или в рамките на образуваното досъдебно производство. Това е поради натиск от извършителя или близки, или от страх и чувство за безизходица, прошка. Въпреки че отказът на пострадалите да съдействат може да затрудни и в даден момент да обезкуражи органите на разследването (прокурорите), това не води до пренебрегване или подценяване на случаите. Напротив. Предприемат се допълнителни действия и усилия, за да се гарантира цялостното изясняване на обстоятелствата по всяко конкретно дело, събират се косвени доказателства - снемат се показания от роднини, съседи, колеги и приятели на жертвата. Предприемат се действия по защита на пострадалото лице. Търси се подкрепа от социалните служби и НПО-та. Пострадалият се разпитва лично от прокурора.
Преди няколко месеца, жена рязана с макетен нож от съпруга си, подаде молба той да бъде освободен буквално часове след задържането му. Благодарение на събраните свидетелски показания, медицински документи и експертиза насилникът все пак беше осъден.
Прокуратурата може ли да гарантира сигурност на пострадалите от домашно насилие?
В НПК са предвидени мерки за защита на пострадалия, които се вземат от първоинстанционния съд по предложение на прокурора, със съгласието на пострадалия или по негово искане. То се разглежда от съда незабавно и е окончателно. Мерките могат да включват забрана обвиняемият/подсъдимият да доближава непосредствено пострадалия, да осъществява контакт с него под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, да посещава определени населени места, райони или обекти, в които пострадалият пребивава или посещава. При нарушаване на мерките за защита се предвижда изменение на взетата в по-тежка.
От друга страна, мярката за неотклонение и най-вече задържането под стража би могла да се разглежда и като мярка за закрила, тъй като една от хипотезите, при които тя се взима, е опасността обвиняемият да извърши друго престъпление. В случаи на наличие на доказателства за системно домашното насилие те могат да обуславят и такава опасност. Внимание заслужава и разпоредбата на чл. 68а от НПК, която предвижда задължение за прокуратурата и съда да уведомяват пострадалия от домашно насилие в случаите, в които извършителят на деянието наруши мерките за неотклонение “задържане под стража” и “домашен арест”, както и когато тези мерки са отменени или заменени с по-леки.
Предвидено е икономическо облекчение за пострадалите от домашно насилие в Закона за правната помощ, а именно, че пострадали от домашно или сексуално насилие и от трафик на хора, когато не разполагат със средства, могат да ползват безплатна адвокатска защита.
Функционират няколко неправителствени организации, които оказват подкрепа и предоставят изцяло безплатна правна помощ на жертвите на домашно насилие, включително и процесуално представителство, с които прокуратурата работи в тясно сътрудничество.
Делата с причинено насилие се работят приоритетно, бързо и адекватно. Без активна позиция на пострадалите обаче трудно се постига резултат. Важно е хората да знаят, че правоохранителните органи разполагат с механизми за защита и възможност за търсене на отговорност, но е нужно и те да проявят воля и смелост и да се борят докрай.
Като шеф на СРП имате поглед върху престъпността в София. Кои са най-многобройните престъпления?
Най-често се регистрират престъпления против собствеността - основно кражби, макар че в София техният брой през годините намалява. Намаляват домовите кражби, по-голям е броят на магазините. В повечето случаи това са дребни кражби от магазини за храна, цигари и алкохол. За миналата година досъдебните производства за кражби са 4834. На следващо място са делата, свързани с държане на наркотични вещества - 3838 за 2024 година. След това се нареждат престъпленията, свързани с управление на МПС след употреба на алкохол или наркотици, които за посочения период са 1377.
Поехте СРП в скандален момент, в който тя беше свързвана с Мартин Божанов - Нотариуса. Какво променихте за тази една година? Имаше отдел "Специализиран", той съществува ли още?
На длъжността и. ф. административен ръководител на СРП бях назначена в период, когато структурата беше на прицел и атакувана от различни медии, и институции, беше раздирана от вътрешни скандали, цялото административно ръководство беше подало оставка. Магистратите и служителите изпълняваха служебните си задължения в работна среда, наситена с недоверие, напрежение, притеснение и скептицизъм. Започнах в абсолютно непозната за мен структура, в която не съм работила, с хора, които виждах за първи път в живота си.
Налагаше се бързо да опозная работната среда, да се адаптирам към нея и да предприема мерки за подобряване на организацията на работа на прокурорите, дейността на съдебните служители и административното обслужване на гражданите.
В СРП има обособени отдели "Изпълнение на наказанията и принудително лечение", "Гражданско съдебен надзор" и "Надзор за законност". В тези отдели работят 19 прокурора. Материята е специфична. Изисква специализация и опитност. Всички преписки и досъдебни производства се разпределят на случаен принцип в отдел "Преписки и досъдебни производства".
Като изключим командированите прокурори и тези в продължителен отпуск по майчинство, в отдела работят около 160 човека. Специализиран отдел няма.
С мои заповеди от 29 май 2024 г. бяха актуализирани вътрешните правила за разпределението на преписките и досъдебните производства на принципа на случайния подбор и вътрешния ред, свързан с администрирането на изпълнителните преписки, касаещи надзора върху изпълнение на наказанията и другите принудителни мерки.
Съвместно със зам. административните ръководители на СРП прегледахме и актуализирахме всички издадени в годините преди това заповеди. Променихме и отменихме стари и неактуални разпоредби. Със заповед утвърдих нови правила за деловодната дейност и документооборота на СРП, за реда за издаване на удостоверения, за достъпа до преписки и дела. Всички тези промени, бяха направени с цел по-висока ефективност на работата и равно разпределение на натоварността на прокурорите.
Към настоящия момент в СРП цари спокойна работна среда, която почива на добри колегиални отношения, взаимно уважение и зачитане на мнението на другия, съобразявайки се с обективни правила и предвидими резултати. Цялото административно ръководство на СРП полага усилия за запазване и усъвършенстване на добрите практики, но и за въвеждане на нови, с цел постигане на организация, която да отговаря на съвременните правни изисквания и модерни технологии.