02.11.2024 г., Мая Костадинова, „Говори сега“, БНТ
В концепцията на Борислав Сарафов има полезни предложения, в някои направления могат да послужат и за съдебна реформа
За държавното обвинение ще си говорим в следващите минути и по-точно за това кой трябва да бъде новият главен прокурор? Ето че процедурата, при която трябва да има избор само на един посочен, именно г-н Сарафов, се превръща в един от основните залози за това ще има ли кабинет. Очаквахте ли го, г-н Николаев?
С изненада чувам, че изборът на главен прокурор е залог за бъдещия кабинет.
Как да не е, той е в условията между партиите, за това изобщо да си говорят.
Това е екзотична теза в светлината на конституционните разпоредби на разделение на властите. Не е някаква нова теза, Монтескьо още в средата на 18-и век я е развивал. Имаме разделение на властите, имаме независима съдебна власт. Може би трябва да се доизясни в какъв контекст съдебната власт е залог за формирането на изпълнителната, да има разяснения.
Очевидно партиите не са съгласни с това да има само един кандидат за главен прокурор. Виждате, че това успява да събуди голямо недоверие, протести…
Може би това е резултат от една от многобройните съдебни реформи. Тази от 2015 г., когато беше променен Законът за съдебната власт, по начин по който беше лимитиран кръгът от субекти, които могат да издигнат кандидат за главен прокурор, за председател на ВКС и за председател на ВАС - министърът на правосъдието, членове от колегиите на прокурорската и съдийската колегия. Като министърът на правосъдието, вече имаме такава традиция дори, не издига кандидат.
Той винаги се отказва.
Да, би влиял политически по този начин.
Тогава защо политиците са недоволни, че има само един кандидат, след като той през министъра се отказва да номинира друг?
За мен лично се създава едно притеснително усещане и то е свързано с това, че политиците, невнимавайки, могат да пренесат кризата - парламентарна, политическа, дори и конституционна, свързана с невъзможността да се формира правителство и в съдебната власт. Ние имаме парламентарна криза може би от 2-3 години.
Повече, от около 4.
Ако тя бъде пренесена в съдебната власт, какво означава това? Означава, че ние сме на прага на конституционна криза. С други думи - институциите, които са по Конституция, не функционират в своите мандати така, както е описано. Това какво означава, че властта е нелигитимна ли? Оставам тези въпроси за размисъл.
Опасявате ли се, че е възможно да се стигне наистина до такъв момент. Знаем процедурата за избор на главен прокурор ще бъде на 17 януари. Знаем обаче, че президентът има право да не подпише указа. В тази хипотеза ли казвате, че ще стигнем до конституционна криза?
До конституционна криза малко е силно да се каже. Моите притеснения са във връзка с призивите да бъде прекратена процедурата за избор на главен прокурор пред ВСС. На първо място, защото като юристи на нас не ни е ясно какво е правното основание за прекратяване на подобна процедура.
Кой може да я прекрати?
ВСС, който я е започнал, но на какви основания? Законови основания на мен лично не са ми известни да съществуват. Правомощията на държавните органи не са като субективните права на гражданите, те са и права и задължения. С какви аргументи ВСС може да каже: „Не, няма да упражнявам правомощията си!“ Може би с политически аргументи, но помислете, тези политически аргументи ще задълбочат кризата в съдебната власт, а ние имаме един ВСС с изтекъл мандат.
Те може много бързо, тук до една-две седмици да се разберат в парламента, да изберат нови членове на ВСС и тези нови членове да вземат решение да прекратят или пък да продължат процедурата, или каквото там считат за необходимо. Вярвате ли, че е възможно?
Би било добре Народното събрание да осъществи конституционните си задължения.
Вярвате ли, че е възможно? Толкова време не успяват, но сега изведнъж, да се решат на тази крачка?
Не съм привърженик на пожелателното мислене, но да се надяваме, че биха могли да го сторят.
Добре, да им го пожелаем тогава, за да може това, което ще се случи, поне да има някаква лигитимация. Нали така?
То и в момента ВСС е напълно легитимен да упражнява всичките си правомощия в пълнота. Имаше аналогичен казус с Инспектората на ВСС. Конституционният съд излезе с решение, 2022-а година, в което казва, че в случай че мандатът на инспектората като конституционен орган е приключил, той продължава да упражнява правомощията си до избирането на нов състав. Така че аналогично е и с ВСС.
Една основна част от притесненията в политическите партии са свързани с това как г-н Сарафов е бил засичан на снимки с Петьо Петров-Еврото. До колко тези снимки могат да дадат в един нов ВСС основание да бъде прекратена процедурата? Питам ви не за друго, а защото, ние, и за г-н Гешев не знаехме как и по какъв начин той може да бъде отстранен, но видяхте как с едно политическо изказване стартира процедурата и той много бързо беше отстранен.
На мен ми се иска критиките да не бъдат фокусирани към личността, да не бъдат личностни. До колкото имам някакви съзнателни спомени и наблюдения върху прокуратурата, не е имало главен прокурор, който да не е обект на атака, и г-н Цацаров, и г-н Гешев, и в момента и.ф. г-н Сарафов. Имам чувството, че и Хегел да бъде главен прокурор, някой ще се сети, че има извънбрачно дете от прислужницата си. Така че винаги могат да се намерят аргументи на лична основа. Въпросът трябва да бъде изведен на политическо и на конституционно равнище, където нещата трябва да се обсъдят.
Няма ли място за морална преценка? И за морално отсъждане?
Има и това е сред законовите критерии. Кандидатът трябва да има професионални и нравствени качества.
Може ли да се каже, че г-н Сарафов, например, по отношение на нравствените качества има дефицити? Политиците могат ли го кажат това?
Да не се връщаме към старите християнски разбирания за това - който е безгрешен първи да хвърли камък, но органът, който преценява моралните качества, нравствените, е ВСС и има обективни критерии за това – разбира се медийни публикации, ако се установява тяхната достоверност, наказания, наложени на магистрата, поощрения, справяне с професионалната работа и т.н. Трябва да се гледа комплексно. Съмнявам се, че ако тръгнат критиките на личностно ниво, който и да е кандидат, няма да има какво да се каже срещу него.
Кажете ми, според вас 7-годишен ли трябва да бъде мандатът на новия прокурор, ако бъде избран например г-н Сарафов? 7-годишен ли трябва да е, или той трябва да продължи този на г-н Гешев?
Това е интересен въпрос. А кой мандат на г-н Гешев да продължи, от кога до кога?
От когато започна до неговия край. Той трябва да свърши всъщност след 2 години някъде?
Мандатът е конституционно предвидим от 7 г. Има изключения в конституцията, когато се довършва мандат, те са изрично описани. Единият случай (хипотеза) е с вицепрезидент, който довършва мандата на президента в случай на предсрочно прекратяване на пълномощията, но има някои специфики при Конституционния съд. Никъде другаде няма основания за подобни трактовки поне според мен.
Тоест пълен 7-годишен мандат?
Да.
След като конституционните промени така или иначе паднаха поне в частта, в която касае пряко прокуратурата, сега има ли опасност и продължава ли да има съмнения, че в определени райони в страна има феодализация на държавното обвинение? Или не, избегнахме тази голяма опасност, която според голяма част от конституционалистите беше залегнала в предложението за промени на конституцията?
Най-голямата опасност, която беше избегната с това решение на Конституционния съд, беше политизацията на прокуратурата, където спомняте си беше създаден Висш прокурорски съвет, избиран преимуществено от Народното събрание. С други думи парламентарното мнозинство ще формира и прокурорският съвет, което беше избегнато. Конституционният съд правилно прецени, че това засяга независимостта на съдебната власт, както и разделението на властите. Аргументите за феодализация бяха свързани с това, че прокуратурата е единна и начело на прокуратурата стои главен прокурор. Ако тази фигура бъде обезличена или бъде премахната от конституционния ред, това отваря вратите наистина за произвол в известна степен от всеки един административен ръководител на окръжна прокуратура. Вероятно в този контекст с това решение Конституционният съд е решил този проблем.
Говорим за възможностите, които може грешка или недоглеждане в закона да даде някой да превиши правомощията си и да се превърне във феодал. Как се справя обаче съдебната система с казуси като Мартин Божанов-Нотариуса? По силите на един човек ли е, да речем на главния прокурор или на ръководителя на една окръжна прокуратура, да не допуска лобистки намеси, по време на разглеждане на конкретни дела?
Казусът с господина, който цитирате, нанесе репутационни щети, най-вече на Софийската районна прокуратура, на която съм представител и от която съм част. Мисля, че по случая бяха предприети действия, включително бе поета лична отговорност от страна на предишното административно ръководство. Бяха започнати проверки, така че да се изчистят всякакви съмнения. Включително и нас ни викаха във ВСС да дадем обяснения, така че случаят да се разплете. И се надявам усилията да продължат.
Възможно ли е обаче един човек да се справи с лобисти по места? Зависи ли това от един човек, от главния прокурор? Главният прокурор ли е този, който може да толерира подобни практики или да спре подобни практики или това зависи от съвестта на всеки един от прокурорите?
Тук, за съжаление, трябва да използвам клишето, че отговорност и въпрос на съвест е за всеки един магистрат да не се подава на всякакви подобни провокации, на натиск и т.н.
Добре, приключен ли е казусът с Божанов при вас?
Да, поне при Софийска районна прокуратура проверките доколкото ми е известно продължават. Мисля че има и досъдебно производство, което се води в градската прокуратура, или поне има по отношение на този случай какво да попитате там. Надявам казусът да бъде напълно изчистен.
И аз се надявам на същото. Погледнахте ли концепцията, която представи г-н Сарафов?
Да.
Доколко изчерпателна ви се струва тя? На моменти е доста детайлна, поне от това което аз видях. Всичко ли е обхванал като проблеми, които касаят прокуратурата?
Откакто се помня в битието ми на юрист се говори за съдебна реформа. Разбира се въпросът е - какво е съдържанието на съдебната реформа, дали е за персонални въпроси или за политически. Концепцията на г-н Сарафов може да послужи за съдебна реформа в някои направления.
От години, всеки път говорите за ускоряване на производството. В крайна сметка нищо по същество не се свършва по тази тема.
Вътре (в концепцията) има предложения, които биха били полезни. Защо, защото не е до това как работи конкретният прокурор, а е до системата…
Тя просто не работи, спира да работи. Съдебните експертизи - това е едно от звената, които всъщност забавят изключително много, нали така? Съдебният процес, вещите лица по същия начин, липсата на вещи лица. Доколко описаното от Сарафов в неговата концепция може наистина да бъде приложено? Да речем Национално бюро за съдебни експертизи към Министерството на правосъдието, което да забърза този процес от изваждането на тази експертиза.
Забавянето на експертизите е огромен проблем. Понякога за експертиза се чака, като за цветен телевизор „Велико Търново“, между една и две години или „с връзки“. Не може да функционира по този начин. Ние водим много често разговори, включително с политическото и професионалното ръководство на МВР. Тази нестабилност пречи да се вземат решения, предприемат се някакви стъпки, след това се сменя ръководството и проблемът не може да се реши. Поставянето на този въпрос в концепцията, изведен с ясни предложения, е стъпка в правилната насока. Да се надяваме, че ще дочакаме така бленуваната политическа стабилност, формирането на работещ парламент и правителство, за да могат да бъдат придвижени тези въпроси.
От 20 години говорим за бавните дела, но винаги на преден план излиза кой да оглави конкретни звена, прокуратура, съдилища и така нататък, но никога не се говори за това как, например, съдебните експертизи да станат по-бързи, така че хората да не чакат с години за справедливост.
Иска ми се съдържанието на понятието съдебна реформа да е - как да се подобри процесът, така че да се ускори, как да се подобри разкриваемостта на престъпленията и точното и правилно прилагане на закона. Друг акцент, който на мен лично ми хареса в тази концепция, това е електронното правосъдие, включително електронните доказателства, които ги няма в нашия НПК.
И не само, и това, което видях в концепцията е, че например при причиняване на пътнотранспортно произшествие с предизвикване на смърт на пътя, вие нямате право на достъп до социалните и мобилни данни на извършителите, не можете да проследите, да видите къде се намира в момента този, който е избягал. Така ли е?
Да, трафични данни е допустимо да бъдат изисквани след съдебен акт единствено за тежки умишлени престъпления, а ПТП с причиняване на смърт е непредпазливо престъпление.
И нямате никакво право да работите по тази тема по друг начин?
Не.
Това е абсурдно! Нали всички политици се редят за съжаление до опечалените родители на жертви на пътя, всички ги подкрепят, всички казват, че искат бързо да се стигне до разкриване на тези престъпления?
За това е важно да се реши политическата криза и да започне диалога, включително между прокуратурата, изпълнителната и законодателната власт, за да се решават тези проблеми. Само със скандали, с конфликти няма да стане.
Престъпления по високите етажи на властта не засегнахме. Наясно съм, че не са във вашите правомощия като прокурор, но отстрани е интересно да ни кажете, след закриването на Специализираната прокуратура, потръгнаха ли нещата? Вече по-добре ли борите престъпленията по високите етажи на властта? Колегите ви какво казват?
Нямам лични наблюдения, анализите, които прочетох, не са индикатор за подобряване на резултатите. Много е трудно, когато работиш на окръжно ниво, да речем в Силистра или някъде другаде, там да бориш и бандитите, и организирана престъпност, които живеят през една пряка. Много е трудно и не знам дали това (закриването на специализираната прокуратура) беше най-удачното решение.
Трябва ли да се създаде ново подобно звено. Сарафов в концепцията си прави подобен намек, че трябва да се мисли в посока обособяване на някакъв орган, който да се занимава само с корупцията по високите етажи на властта?
Това е преценка на законодателния орган, каквото и да реши, ние прилагаме закона и ще го изпълним, както каже законодателят.