Главният прокурор Иван Гешев и заместник-главният прокурор Даниела Машева участваха в заседание на Мониторинговата група за наблюдение на демокрацията, върховенството на правото и основните права при Комисията за граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) в Европейския парламент.
След провеждането на заседанието главният прокурор отговори на въпросите на български журналисти. Предоставяме ви стенограма по коментираните теми:
Към момента смятам и българската прокуратура смята, че е налице нужда от по-сериозен диалог с европейските институции, вкл. и по-сериозно наблюдение на България по новия Механизъм за върховенството на закона предвид тези притеснителни тенденции. С бързи крачки вървим към престъпността в началото на 90-те години. Според мен това българските граждани вече са го усетили и скоро няма да може да бъде скрито. Не искам да ни третират като Полша и Унгария, прокуратурата иска засилен диалог с европейските институции, вкл. по-сериозно наблюдение по механизма, който вече съществува, на базата на тези изключително притеснителни тенденции. Защото освен корупцията по високите етажи, тази, която е хроничен проблем, в момента се възраждат десетки други проблеми, които смятахме за забравени. Това се телефонните измами, обикновените кражби, убийствата, които се случват през ден и множество други проблеми, които смятахме за решени. И това е част от липсата на взаимодействие между институциите, от опитите за борба със съдебната власт. И цената за това ще платят българските граждани. Това беше важното, което изложих пред евродепутатите.
Частта, която ги интересуваше по-конкретно, бяха досъдебни производства, които са на производство в българската прокуратура. По тези въпроси българската прокуратура всеки път коректно е предоставяла писмени отговори. В случая също сме предоставили писмени отговори на всички поставени теми, предполагайки, че ще бъдат обсъждани, без да знаем въпросите. По темите, които депутатите наричаха „Барселонагейт“ и „Случаят с кюлчетата“ – това са два различни случая. Това, което ме питаха, е на каква фаза е „Барселонагейт“, дали е приключено. Явно има някакво недоразумение – не, не е приключено. Причината да не бъде приключено на база на справката, изготвeна от наблюдаващите прокурори, която съм предоставил на комисията, тази справка е на база на разрешение по чл. 198 от НПК, защото информация по дела се дава само с разрешение на наблюдаващия прокурор, (в справката) е посочено, че са изготвени европейски заповеди за разследване до Испания, на които до момента няма отговор. А българските съдебни власти нямат правомощия да кажат кога и как да се приложи испанския закон.
- Как прокуратурата ще участва в съдебната реформа?
- Прокуратурата има желание да участва в тази реформа, тя не е започнала още. Аз съм свидетел на всички т.нар. реформи от 1994 г. Основното в тях е едно – да завземеш определени позиции и да смениш някой човек, за да може да управляваш, като упражняваш някакъв контрол. Никога тази реформа, по никакъв начин, не е била консултирана през годините с хора, които практикуват в случая наказателно право. Подозирам и че в момента ще се случи същото. Резултатите винаги са били тъжни за съдебната система. Неофициалната цел никога не е била ефективност на съдебната система, а някаква политическа цел.
Ние сме готови да участваме в тази реформа, знаем, че се забави изключително много изпълнението на препоръките на Венецианската комисия, Съвета на Европа. Това трябваше да бъде решено още при предишни главни прокурори.
Надявам се някой да ни попита, да попита съд, следователите – кои са реалните проблеми. Наказателен кодекс от 1968 г. урежда обществени отношения, които вече не са актуални.
Наказателното правосъдие е 10% от цялото правосъдие, т.е. 10% са делата, в които участват прокурори. В тези 10% има 96% осъдителни присъди. Приемаме, че тук сме виновни за всичко, а в останалите 90%? Къде е основният материален интерес – в наказателните дела или в административните, търговските дела? Къде са сериозните проблеми за инвеститорите?
Когато говорим за съдебна реформа, всичко се концентрира едва ли не в прокуратурата. Проблемът е в много органи, проблемът е в МВР, в съда, които също трябва да се реформират. Проблемът е в процедурите, в българските магистрати, които не могат да бъдат наказани за почти нищо. И ако случай магистрат бъде наказан и уволнен, съдът ще го възстанови, защото такова е българското законодателство.
Отчетността на главния прокурор зависи от законодателните решения. Аз нямам проблем всяка седмица и всеки месец да съм в Народното събрание и да се отчитам. Дори когато ме извикаха лятото без да имат правно основание, отидох и 4 часа отговарях на въпросите, които депутатите ми задаваха. Отчетността на главния прокурор е ясно уредена в закона, изготвя се доклад, представя се в Народното събрание, във Висшия съдебен съвет.
Ако някой го интересуваше толкова отчетността на главния прокурор, както се твърди, докладът на прокуратурата е внесен през месец май миналата година. Още не са ме извикали да ме изслушат, сега сме края на януари.
Тази тема е предмет на законодателна промяна и се отчита точно в частта за Венецианската комисия и Съвета на Европа. Това означава законодателни промени в тази насока, съобразени с Венецианската комисия и Съвета на Европа. Така че отчетността на главния прокурор не е проблем на главния прокурор, това е проблем на законодателно решение. Ние изпълняваме законите такива, каквито са, ние не правим законите. Прокуратурата не може да носи отговорност за нещо, което не зависи от нея. Така е уредена българската съдебна система. Ако някой иска да я промени - нека я промени, ние ще прилагаме и спазваме законите такива, каквито са, това ни е работата.
Становището на прокуратурата е, че трябва по-сериозно наблюдение върху въпросите, свързани с върховенството на закона и човешките права. Има сериозен анализ на прокуратурата, свързан с последните два избора за Народно събрание. За съжаление мога да кажа, че се констатира заобикаляне на закона, недокладване на прокуратурата на определени случаи, а прилагане на изключението на чл. 212 ал. 3, когато без разрешение на съд се извършва претърсване, което е изключение като правило. Прилага се спрямо малцинствени групи и хора в неравностойно положение, инвалиди, вкл. са констатирани нарушения, които биха могли да представляват състав на престъпление.
Така че ние сме изключително притеснени за този подход, който беше осъществен при двата избора. Изключително сме притеснени и споделихме на българските и други евродепутати за това, че според българското законодателство – чл.18 от Изборния кодекс, задължително трябва да се сформират общи щабове между министъра на вътрешните работи и главния прокурор. Поканихме… не се осъществиха такива щабове, въпреки че изрично е написано, че трябва да се направи. Т.е. - не ние нарушихме закона. Сформирахме такива щабове само и единствено с ДАНС.
Резултатът и анализът на прокуратурата сочи, че МВР се опита и се опитва, за съжаление, да изземе правомощия на съдебната власт, заобикаляйки закона. Надявам се - не с някакви нелегитимни цели. Пак призовавам - за да има резултатът, който очакват българските граждани, трябва да има взаимодействие между институциите. Не българската прокуратура води война с българските институции, някой води война с българската прокуратура.
Единствената война, която би следвало да я водим с МВР, а и смята да води прокуратурата (със съда), това е войната срещу престъпността. А не помежду ни. Защото резултата ще платят българските граждани и те го плащат в момента с този бум на престъпността, независимо как се представя статистически от МВР. Аз знам как се прави статистиката в МВР, повярвайте ми, нещата не изглеждат по тоя начин, в действителност, както се представят. Това може да ви каже всеки български гражданин като отидете в някой малък град или в някое малко село – да ви каже как стоят нещата в последната година.
-А не е ли проблемът в липсата на доверие във вашата фигура, във вас лично?
-Не виждам какъв проблем може да е това, което вие посочвате. Работата на един прокурор, казах го и вътре, не е да го харесват. Ние не сме телевизионни звезди. Работата на прокурора е изначално да не го харесват. Аз съм главен прокурор и моята работа е да си върша работата. И ако си я върша така, както трябва да си я върша, естествено че няма да ме харесват много хора. И много хора ще се постараят още други да не ме харесват. Мисля че бях ясен, други въпроси.
-Как ще коментирате новия иск на сем. Баневи срещу вас?
-Да не коментираме несериозни теми. Единственото, което мога да кажа по тази тема, е - ако желаете по темата Баневи може да попитате, вие сте сериозни журналисти, хората, които са работили в „Полимери“- Девня, хората в Троян, които са работили в „Елпром- Троян“. Те ще ви дадат подробен отговор. А това, което вие казвате, е несериозна тема, жълта, няма никакво правно основание, сигурен съм и мога да се спра подробно защо това е така. Това е направено, естествено имат право да го направят, с цели, различни от юридическите. Не ме притеснява по никакъв начин.
- След срещата днес оставате ли с впечатление, че липсата на резултати в борбата с корупцията и бавната съдебна система, ще окажат негативно влияние върху Плана за възстановяване на развитие и върху парите за България?
-Мисля че имаше подробна пресконферанция на българската прокуратура… Това е поредната фалшива новина, която се използва с цел да бъде уязвена прокуратурата и да бъде сринато общественото доверие в нея. Истината е следната - българското правителство, едно от служебните, е поискало в Плана за възстановяване да се включат неща, касаещи съдебната власт. Това е по настояване на българското правителство. Тези акценти са изключително минимални. Мисля че бележките бяха 220 и няколко на 43 страници и те касаят всичко друго, но не и българската прокуратура. Това, след като е включено със съгласие на европейските ни партньори по настояване на българското правителство, след това се представя като изискване на европейските институции.
Т.е., това е поредната ситуация, която е налице дълги години преди нас. Определен български политик отива в Европа, казва, че това е проблем. Европейските прокуратури, естествено ще кажат, да, това е проблем, след като е проблем – решете го. И българският политик се връща в България и казва - европейските структури искат това от нас. Това е класическият начин за постигане на политически цели, който за съжаление също влияе негативно върху върховенството на правото, независимостта на съдебната власт и разделението на властите. Това е моят отговор. Прочетете внимателно прессъобщението, което касае прокуратурата, подробно сме обяснили защо това, което казвате вие, е, няма да кажа фалшива новина, но манипулативна политическа новина.
-Аз ви попитах дали смятате, че има някаква връзка…
-Не мисля. Не, няма никаква връзка. Единственото, което искрено се надявам, е този План за възстановяване, все пак ние сме последни, да бъде приет и парите да дойдат до края на годината, защото това ще има много негативно влияние върху българските граждани. Едно отклонение – гледах едно много интересно интервю на председателя, мисля на КТ „Подкрепа“, Манолов. Той каза – тези пари по Плана за възстановяване няма да стигнат до хората, те ще стигнат до конкретни хора и аз знам кои са те точно. Това беше тезата на г-н Манолов по памет.
- Какво искате от ЕС – и наказателна процедура..
- Не съм казал такова нещо. Казах, че искаме засилен диалог с европейските институции, включително и по-сериозен мониторинг в хода на съществуващия механизим за върховенство на закона или по някакъв начин, който се прецени за правилен, тъй като в България е поставено под сериозна опасност върховенството на правото, разделението на властите и съответно правата на човека. Как си представяте в Германия и Франция да излезе министър-председател и да каже: Ние ще си назначаваме хора в съда и в съдебната власт. Това е нетипично за тези държави.
- Казахте, че разделението на властите не Ви харесва?
-Това също е фалшива новина, която се разви последните две години. Бих препоръчал на всеки, който твърди това нещо, да изслуша внимателно интервюто ми за БНТ, където казах, че съм против разделение на властите в абсолютния му вид. Това е първото изречение. И че разделението на властите е една монета с две страни. От една страна е разделението, от друга е взаимодействието. И това е класическо определение за разделение на властите. Взаимодействието не е конфликт. От една страна това е взаимен контрол. В решение на КС многократно е посочено, че цитирам „между властите не следва да има китайски стени“ – нещо, което се случва в настоящия момент.
Аз като български гражданин съм принуден да оповестя тези притеснителни по политически причини тенденции, за да не стигне до спиране на еврофондовете в рамките на съществуващия Механизъм за върховенство на закона. По-добре да се кажат проблемите и те да бъдат решени преди да се случат негативните последици.