Цветелина Янкова, "Правен свят"
Прокурор Димов, измина повече от година откакто сте апелативен прокурор на София. Битката за поста беше оспорвана, но разкажете ни малко повече за промените в личен план, през които преминахте за това време?
Изминалата година беше различна не само за мен. Всички бяхме изправени пред нови предизвикателства, изпитания, търсене на незабавни решения. Лично за мен тя беше свързана с много повече отговорности, по-голям обем от работа и динамика. Условията, в които трябваше да работим заради епидемичната обстановка, наложиха преподреждане на поставените цели, набелязване на нови планове в дейността на прокуратурите в ръководения от мен апелативен район и добавяне на нови задачи. Въпреки това нашите приоритети останаха непроменени, а именно: активност в борбата с престъпността /особено с битовата престъпност/, бързо и справедливо правосъдие, утвърждаване на върховенството на закона и защита на обществения интерес. Наложи се да взимам оптимални решения, свързани с вътрешна организация на работата в Софийската апелативна прокуратура (САП), тъй като опазването на живота и здравето на магистратите и служителите е не по-малко важен приоритет. Наред с това, с общи усилия, не допуснахме работата ни да спре.
Какво се промени в Софийската апелативна прокуратура от ноември м.г. насам? По-високият пост често пъти крие и повече отговорности и задължения при всяка професия. Вие усещате ли се по-натоварен откакто бяхте районен прокурор на столицата и по-сложно ли се управлява горестояща прокуратура?
Дейността на АП-София, с оглед нейната компетентност, е доста по-различна от тази на първоинстанционната. Опитът, който придобих като административен ръководител на най-голямата прокуратура в страната, а именно – СРП, ми помогна да се справя с предизвикателствата, които ми поднесе новият пост. Отговорностите и задълженията на административен ръководител на Апелативна прокуратура са много повече. Още при вземане на решението си да кандидатствам за този пост бях наясно с това обстоятелство и бях подготвен за ангажиментите.
През последната година прокурорската тога май започна все повече да тежи върху плещите на някои Ваши колеги, част от които дори бяха публично сплашвани, снимани и обругавани в някои медии. Къде е границата в изразяването на лична позиция на гражданите относно дейността на обвинителите? Доколко „отворена“ трябва да е прокуратурата?
Живеем в демократично общество и всеки има право да изразява личната си позиция. Разбира се в определени граници, доколкото живеем и в правова държава. Продължавам да стоя на позицията, която изразих и в концепцията си при кандидатстване за длъжността административен ръководител на САП - обществото трябва да знае, да бъде информирано за нашата работа, за предприеманите от нас действия. Разбира се, при определени условия. Трябва да се отчита спецификата на делото. Съгласно закона, информация винаги следва да се разгласява с разрешение на наблюдаващия прокурор, спазвайки тайната на разследването. Считам, че до този момент е свършена добра работа в това направление и резултатите й се виждат всекидневно. Присъствието на прокуратурата в медиите е всекидневно и се дава достатъчно информация за нейната дейност. По този начин, освен с превантивна цел, може да бъде повишена правната култура на гражданите и да бъде преодолян наложеният стереотип за „неработещата прокуратура“. Що се касае до наличието на манипулации, нападки, опити за дискредитиране на държавното обвинение и на конкретни колеги, това не ме учудва. За някои лица прокуратурата е лоша, особено когато те или техни близки са под нейния обсег. Именно от тях идват обиди по адрес на прокуратура, опити за сплашване и инсинуации по отношение на прокурори, които съвестно си вършат работата.
И един личен въпрос – как се почувствахте, когато чухте за себе си, че сте „мутра“? Каза го първо президентът, а след това и улицата започна да повтаря, че прокурорите са „мутри“ и трябва да бъдат „изчегъртани“ от съдебната система. Как си обяснявате тази агресия срещу гилдията и има ли полезен ход ръководството на прокуратурата да се справи с атаките срещу дейността си като цяло?
Наблюдавам тенденция, особено при младите колеги, че при подобен вид нападки, те не се плашат, а тъкмо напротив – мобилизират се да работят още по-добре. Как се почувствах аз? Стана ми неприятно, тъй като това не е вярно, имайки предвид, че професионалният ми път е свързан само с прокуратурата. Освен това, майка ми е посветила живота си на тази професия и се пенсионира като уважаван магистрат. За мен е чест да бъда прокурор и да принадлежа към тази гилдия. Има магистрати, на които се възхищавам и продължавам да се уча от тях. Относно мястото на прокуратурата – за мен няма дебат по този въпрос. То е в съдебната власт. Считам, че тази тема се подгрява изкуствено, придавайки привидна актуалност за наличие на спор и съмнения около нея. Не намирам за необходимо прокуратурата да влиза в някаква игра на ходове. Все пак, ако използвам израза Ви за полезен ход, считам, че за прокуратурата той е само един – съвестно изпълнение на задълженията.
Освен трудностите, прави впечатление, че напоследък прокурорите са сред най-активните представители на магистратурата, въпреки пандемията от COVID-19. За разлика от вас обвинителите, много съдилища отлагат дела, пренасрочват ги за догодина. На какво се дължи този възход в дейността на обвинителите и справяте ли се на първа линия?
Поради естеството на нашата работа, дори и в усложнените условия, свързани с разпространението на вируса, ние не можем да спрем да изпълняваме правомощията си. За съжаление, престъпления продължават да се случват. Не можем да отсрочим вменените ни със закон задължения. През последните месеци Софийска апелативна прокуратура взе на специален надзор всички досъдебни производства, образувани за извършени престъпления по чл. 355, ал. 2 от Наказателния кодекс – нарушаване на противоепидемичните мерки. Това е конкретна дейност на прокуратурата, свързана с овладяването на разпространението на вируса. Обществото следва да разбере, че нарушаването на противоепидемичните мерки е незаконосъобразно и води след себе си санкция. Още през пролетта беше изключително важно не само да образуваме тези производства и да даваме обвиняемите на съд, но и да доведем до знанието на гражданите, че спазването на мерките е от изключително значение.
Наред с това прокуратурата разпореди извършването на съвместни проверки от контролните органи в няколко аспекта – търговски обекти и складови бази, с оглед противодействие на спекулата. Ръководихме ги, изисквахме доклади от тях, обобщавахме констатираните нарушения, давахме предписания. По този начин се стремяхме да пресичаме недобросъвестните практики и спекулативни действия, както и за превенция срещу незаконно облагодетелстване по време на извънредната ситуация. От друга страна, в чисто човешки план, само няколко дни след първите диагностицирани случаи с Covid-19 в страната, взехме решение да подпомогнем лекарите. В рамките на един ден 56 магистрати и служители в САП събрахме парична сума в размер от около 8000 лева и я преведохме на една от болниците в столицата. Бързахме да бъдем съпричастни, да помогнем с каквото можем в тези трудни времена. Всички прокуратури в страната много бързо се включиха в благотворителни инициативи – кръводаряване, дарения на апаратура, което продължава и до сега. Много съм доволен, че нашият пример беше последван от други институции и организации в страната, както и от отделни граждани. Това е още една причина да се гордея, че съм част от системата на прокуратурата.
Г-н Димов, преди дни управляващи от ГЕРБ и Обединени патриоти предложиха създаването на нова фигура – „прокурор разследващ главния прокурор“. Вие споделяте ли необходимостта от подобен „нов прокурор“ и доколко целесъобразно е конституирането му? Ще доведе ли до повече контрол над главния прокурор създаването на такава фигура, каквито са препоръките на Венецианската комисия, и какви последици очаквате да произтекат от това?
Решението да има такава фигура е в правомощието на законодателния орган. Прокуратурата, в ролята си на орган, стриктно спазващ закона, ще се съобрази, в каквато и насока да бъде взето решение от Народното събрание. Следва да се отбележи, че Конституционният съд се произнесе с решение в тази насока, посочвайки, че всеки прокурор може да образува дело срещу главния прокурор на страната, при наличието на законови предпоставки за това.
Сред приоритетите, които бяхте заложили след избора Ви, беше преодоляването на липсата на достатъчно досъдебни производства за корупционни престъпления от останалите обвинения, освен специализираните. Успяхте ли да постигнете някакво ниво на желан резултат в тази насока?
В Софийската апелативна прокуратура има създадена организация по отношение на разследванията и воденето на досъдебни производна за престъпни деяния, свързани с корупцията, които са извън компетентността на специализираната прокуратура. По тях се изискват справки от прокуратурите в апелативния район с цел преценка за взимане на специален надзор. На административните ръководители на прокуратурите в нашия апелативен район е разпоредено да ни уведомяват незабавно за образуването на такива преписки. При необходимост прокурорите от Апелативната прокуратура оказват активно съдействие на наблюдаващите прокурори по тези дела с цел по-бързо и качествено приключване на разследването.
Прави впечатление, че откакто главен прокурор е Иван Гешев, практиката за поощряване на изявени и заслужили Ваши колеги стана все по-честа. Предполагам, че това е модел, който се следва от всички административни ръководители. Вие какви качества търсите у прокурорите, за да прецените дали да се награди някой от тях? И респективно – кое би ви накарало да накажете даден колега и не е ли този метод по-подходящ за дисциплината в една централизирана структура?
Поощряването на магистрати има за цел стимулирането им във всекидневната работа, което е важно предвид натовареността, напрежението, стреса, високото чувство за отговорност, с което е свързана нашата професия. Водещите качества при отличаването на отделни от тях са доказан висок професионализъм и нравствени качества, отлична правна подготовка, образцово изпълнение на служебните задължения. Колегите трябва да знаят, че съвестното изпълнение на служебните задължения бива забелязано и оценено, като един от начините за това е поощряването. Що се отнася до наказанията – никога не съм бил привърженик на самоцелното им налагане, доколкото това не мисля, че винаги има дисциплиниращ ефект. По-добре е да се потърси начин за решаване на проблема, а не за налагане на наказание. Но, разбира се, при констатирано системно неизпълнение на задълженията и липсата на желание за поправка у конкретен колега, не бих се поколебал да предприема действия по търсене на дисциплинарна отговорност.
Прокурор Димов, от януари настъпва трета вълна на окрупняване на държавното обвинение, която към момента няма да засегне района на София, но в по-нататъшен момент може да се стигне и до такава трансформация. Каква е принципната Ви позиция за реформата на съдебната карта по отношение на прокуратурите?
Всъщност тази трета вълна в голяма степен засяга района на Апелативна прокуратура – София, тъй като, с изключение на София и районните прокуратури около столицата, всички останали районни прокуратури ще бъдат окрупнени. Този процес е необходим с оглед оптимизиране на работата на прокуратурата, което е свързано както с уеднаквяването на натовареността на прокурорите, така и с постигането на финансови икономии. По отношение на окрупняването на останалите прокуратури от нашия апелативен район въпросът следва да бъде добре обмислен, за да бъде постигнат положителен ефект, както по отношение на достъпността на гражданите до правосъдието, така и по отношение на ефективността на правораздаването.
През последните месеци на преден план е и темата за наказателната политика на страната ни. Ръководството на прокуратурата предложи някои доста сериозни промени в Наказателно-процесуалния кодекс. Мислите ли, че законодателят ще се съобрази с тези искания и ще доведат ли тези промени до реално намаляване на формализма в процеса? Какво не е наред, според Вас, с Наказателния кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс?
Смея да твърдя, че българският наказателен процес е изключително формализиран, дори бих казал – най-формалният в целия Европейски съюз. Това обстоятелство неминуемо води до прекомерно забавяне на въздаване на правосъдие, а понякога и до невъзможност да има такова. Промените в НПК, предложени от ръководството на прокуратурата, са направени след задълбочен анализ на съдебната практика по наказателни дела и констатираните трудности, както и на съдебната практика в други държави-членки на Европейския съюз. С предложените промени не се цели единствено облекчаване на работата на прокурора, а по-скоро ефективно и бързо правораздаване, отговарящо на европейските изисквания. Надявам се законодателната власт да се съобрази с предложенията ни, като отчете, че те са направени и с оглед решения на Европейския съд, обсъждащи именно бавността на българския процес, която е функция на формализма му.
И накрая – какви резултати очаквате да постигнете самият Вие начело на САП и как си представяте оптималния вариант на постиженията на обвинението, което ръководите, до края на мандата Ви?
Лично за мен от важност е изпълнението на приоритетите, които заложих в концепцията си за кандидатстване на позицията за административен ръководител на САП. ВСС ми гласува доверие и за мен е важно да го оправдая, аз държа на думата си. Надявам се, след изтичане на мандата ми доверието в прокуратурата сред обществото да е на по-високо ниво, което ще е оценка не само за моята работа, но и за усилията, полагани ежедневно от всички колеги.
Радослав Димов има 18 години юридически стаж. След завършване на специалност "право" в Софийски университет "Св. Климент Охридски", през 2001 г. е започнал работа в Районна прокуратура – София. Бил е заместник на административния ръководител на СРП, завеждал е отдел "Общоопасни престъпления и престъпления, извършени от служители на ДАНС, МВР и ГД "Охрана" при Министерство на правосъдието". От 2017 г. е административен ръководител - районен прокурор на Софийска районна прокуратура. От ноември м.г. е административен ръководител на Софийската апелативна прокуратура.