С близо 50% се е увеличил броят на наблюдаваните от Специализираната прокуратура дела, образувани за корупционни престъпления в резултат на разширената подсъдност на Специализирания наказателен съд с измененията през 2017 г. Това се посочва в доклада за дейността на прокуратурата за 2019 г. , представен от главния прокурор Иван Гешев пред правната комисия в Народното събрание. С 22 гласа комисията прие единодушно доклада на прокуратурата. В него се посочва още, че съществено е намалял броят на оправданите лица по дела за корупционни престъпления спрямо предходните два отчетни периода.
Висок е делът на приведените в изпълнение от прокурор, влезли в сила осъдителни съдебни актове, спрямо получените от съда – над 96% , сочи докладът за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата, цитиран от главния прокурор.
Продължава да е много висока активността и ефективността на прокурорите в областта на международно правно сътрудничество – издадени са 846 европейски заповеди за разследване и са изпълнени 807 броя. Изпратени са 602 молби за правна помощ, а са изпълнени 1636. Издадени са 239 европейски заповеди за арест и са изпълнени 189, става ясно още от доклада.
Прокурорите в страната са работили по общо 284 083 преписки и 212 868 досъдебни производства. Разследването по 110 379 досъдебни производства е приключено, като по 99.66% от тях това е станало в законоустановените срокове, обяви главният прокурор. Над 70% от тези досъдебни производства са приключени и решени в срок до 7 или 8 месеца от образуването им.
В съда са внесени 29 149 прокурорски акта, от които обвинителни актове – 51.7%, предложения за споразумения – 34% и постановления с предложения за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по чл. 78а НК – 14.3%. На съд са предадени 31 993 лица.
Запазена е положителната тенденция в последните три години на спад на върнатите от съда дела – 904, с 10.9% по-малко спрямо 2018 г. и с 42.2% спрямо 2017 г. Относителният дял на върнатите дела спрямо внесените в съда прокурорски актове, който също трайно намалява, е 3.1% при 3.3% за 2018 г. и 4.7% за 2017 г.
Делът на оправданите лица по наказателни производства е 2.5%. Делът на осъдените и санкционираните лица с влязъл в сила съдебен акт е много висок - 97.5%. Въпреки много добрите резултати, в ПРБ продължава да се извършва задълбочен анализ на причините за връщане на делата и за постановяване на оправдателни присъди по утвърден стандарт.
През 2019 година протече процес по оптимизиране на районните прокуратури. След анализ на данните за първите окрупнени 11 районни прокуратури, с решение от 19 юни 2019 г. Прокурорската колегия предложи на Пленума на ВСС, който със свое решение от 29.07.2019 г. прие, считано от 01.01.2020 г., да се преструктурират още 28 районни прокуратури в териториални отделения към прокуратурите в областните градове. Предстои третият й етап – с преструктурирането на останалите районни прокуратури от началото на следващата 2021 година.
Постигнатите положителни резултати се дължат на съвместния им принос и са извоювани на фона и въпреки трайно съществуващите затруднения – несъвършената законодателна уредба, проблемите с кадровото обезпечаване на разследващите полицаи в МВР, все още неизползваният пълен капацитет на следователите, недостигът на квалифицирани вещи лица и преводачи.
Главният прокурор припомни, че скоро сезира законодателната и изпълнителната власт с предложения за промени в НК на съставите за престъпленията по транспорта и на предвидените наказания, предвид нарастващата обществена опасност от управлението на моторни превозни средства след употреба на алкохол и наркотични вещества. Сред тях е предложението за отнемането на моторните превозни средства като санкционна последица от тези престъпления.
Един от основните приоритети на ПРБ е дефинирането на проблемите в нормативната база. Във ВКП е създадена работна група за анализ и предложения за необходими промени в НК и НПК с акцент престъпленията по служба и същинските корупционни престъпления, подкупът в частния сектор, ефективното използване на кадровия ресурс на следователите, включително на тези от Националната следствена служба, и военните прокуратури с евентуално разширяване на материалната им компетентност (включване на нови състави на престъпления и разширяване на кръга на делата по чл. 396 НПК за военните), реквизитите на обвинителния акт, стандарта на доказване, способите за доказване и сроковете. Необходим е по-гъвкав подход чрез използването на „сътрудничещи свидетели“; на по-широк кръг лица като агенти под прикритие; стимулираща последващото добросъвестно поведение уредба на далото подкуп лице, изключваща наказуемостта; обсъждане на отпадането на наказателната отговорност за провокация към подкуп и други.
Друг основен приоритет на прокуратурата за настоящата година е борбата с битовата престъпност. Според данните от изминалите години е високо нивото на регистрираните престъпления против собствеността. От началото на година до сега е налице положителна промяна, която ще бъде отчетена след края на първото полугодие. Тя доказва, че при наличие на воля, единни действия и постоянство, проблемът с така наречената битова престъпност може да бъде овладян и значително намален.
Прокуратурата на Република България (ПРБ) работи активно по събраната обобщена информация за приватизационния процес и следприватизационния контрол. Проверяват се възможностите за ангажиране на наказателната отговорност на виновните лица, но за голяма част от значимите сделки срокът за наказателно преследване е погасен по давност.
ПРБ се подготвя и за предстоящия старт на функционирането на Европейската прокуратура чрез организационно и методическо осигуряване на взаимодействието с европейския главен прокурор, европейските прокурори и европейските делегирани прокурори.
Предстои докладът за 2019 г. на ПРБ да се обсъди и гласува и в пленарна зала.