Заместник-главният прокурор Иван Гешев участва в дискусия за създаване на обща стратегия на ЕС за борба с корупцията и организираната престъпност в Европейския парламент

4 Декември 2019 г.

Заместник-главният прокурор Иван Гешев участва в изслушване в Европейския парламент за създаване на обща стратегия на ЕС за борба с корупцията и организираната престъпност по покана на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (ЛИБЕ) към ЕП в Брюксел. Инициативата за събитието е на българския евродепутат Емил Радев, който е член на ЛИБЕ.

В изслушването на тема „Към обща стратегия на ЕС за борба с корупцията и организираната престъпност и засилването на сътрудничеството между съответните участници“ участваха още европейският главен прокурор Лаура Кьовеши, зам.-председателят на Евроджъст Клаус Майер-Габри, зам.-изпълнителният директор на Европол Юрген Ебнер, италианският национален прокурор за борба с мафията и тероризма – Федерико Кафиеро Де Рахо, евродепутати.

Българският зам.-главен прокурор Иван Гешев заяви, че приема поканата за участие в изслушването като оценка за постигнатите от България устойчиви резултати при изпълнение на шестте показателя на Механизма за сътрудничество и проверка в областта на съдебната реформа и противодействието на организираната престъпност и корупцията. Той подчерта, че създаването на Обща стратегия е от особена важност на фона на бързите темпове на глобализация, миграционните процеси и развитието на международните търговски взаимоотношения, както и на предизвикателствата, пред които е изправена Европейската прокуратура.

Иван Гешев посочи, че преодоляването на пречките пред практическото сътрудничество между държавите-членки на ЕС и повишаване на ефективността в противодействието на престъпленията с транснационален характер е възможно само чрез ускоряване и разширяване обмена на споделената информация, взаимно признаване на резултатите от процесуалните действия и използване на събраните доказателства.

Българският зам.-главен прокурор изтъкна, че България е една от седемте държави-членки, инициирали приемане на директивата на Европейския парламент и на Съвета относно Европейската заповед за разследване по дела от наказателен характер. Прокуратурата на Република България изключително активно подкрепи и пакета от законодателни мерки за създаване на Европейска прокуратура и на Европейска агенция за сътрудничество в наказателното правосъдие.

Успешното международно сътрудничество с Европол и активната координационна подкрепа на Евроджъст са в основата на повече от 10 съвместни международни операции, проведени под ръководството на прокурори от българската Специализирана прокуратура през настоящата 2019 година съвместно с Швейцария, Норвегия, Франция, Великобритания и др., отбеляза Иван Гешев. Той посочи като доказано най-ефективен сред използваните инструменти за съдебно сътрудничество директният контакт между правоприлагащите, правоохранителните и правораздавателни органи, както в, така и извън ЕС. Затова и Прокуратурата на Република България е страна по двустранни споразумения за сътрудничество и с прокуратури на страни извън Съюза като Турция, Сърбия, Северна Македония, Черна гора – практика, която ПРБ смята да доразвие.

В заключение Иван Гешев заяви, че българската прокуратура подкрепя разширяването на инструментите на трансграничното сътрудничество в борбата срещу организираната престъпност и корупцията чрез приемането на обща стратегия, която следва да обедини всички мерки за превенция и контрол на европейско равнище.

Целта на организираното от Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи към ЕП събитие бе да събере на едно място институции, прокурори, учени и представители на гражданското общество в ЕС, които да дискутират разработването на цялостна стратегия за борба с корупцията и организираната престъпност на територията на Съюза. Подобен общ подход би подобрил трансграничното сътрудничество като същевременно ще помогне за преодоляване на съществуващите несъвършенства в работата на правоохранителните и правоприлагащи органи и ще доведе до по-добър надзор и установяването на политики за предотвратяване на бъдещи пропуски.