Трафикът на хора в световен мащаб представлява сериозно нарушение на човешките права и е свързан със злоупотреба с човешкото достойнство. Като форма на организирана престъпност той подкопава основните принципи на законовия ред и демократичните стандарти на обществото. Транснационалният характер на явлението изисква обединените усилия на всички ангажирани с проблема институции на национално, регионално и международно ниво.
Трафикът на хора като трансгранично явление засяга България, която е преди всичко страна на произход на жертви на трафик, но поради географското си положение е и страна на транзит. Стратегическото й местоположение я прави особено уязвима по отношение на нелегалните канали не само за жертви на трафик, но и мигранти, които нелегално се опитват да прекосят държавните граници.
Присъединяването на България към Европейския съюз през януари 2007 г. изправи страната пред нови предизвикателства, включително големия приток на имигранти и хора, търсещи убежище, и очерта реална заплаха страната да се превърне в крайна дестинация за легални и нелегални мигранти и жертви на трафик.
Под трафик на хора се разбира съвременното робство (експлоатация) на беззащитни лица - главно жени и деца. Това е една изключително доходоносна дейност. Тя се разследва трудно, заради което процентът на осъдените за нея лица е много нисък. Затова трафикът на хора става все по-привлекателен и все повече престъпни групи се включват в него. В този „бизнес" корени пускат значително по-лесно и мафиотски по характер структури от всички държави по веригата - в страните, откъдето идват пострадалите, в страните, откъдето те преминават, и в страните, където се пращат. Консолидираните на тази основа престъпни структури се използват по-нататък за навлизане в други незаконни операции, типични за всяка организирана престъпна група - трафик на наркотици и оръжия, пране на пари, тероризъм. Тези съображения наложиха на противодействието срещу трафика на хора да се гледа като на предна линия в борбата с организираната престъпност изобщо.
У нас трафикът на хора е криминализиран с разпоредбите на едноименния Раздел IX от Глава втора (ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ЛИЧНОСТТА) на Особената част на НК. Проблемът с трафика на хора доби масовост и наказателноправно значение заради болезнените реформи, обедняването и безработицата. Те превърнаха много хора, особено жени и деца, във фактически безправни лица, използвани по най-брутален начин за сексуални услуги, принудителен труд, донорство и т. н.
Раздел IX предвижда два основни състава на престъпления, свързани с експлоатация на хора- по чл. 159а и чл. 159б от НК.
Техен субект може да бъде всяко наказателноотговорно лице.
Пострадал може да бъде и едно отделно лице. Обикновено обаче тези престъпления засягат повече лица. За да отрази това обичайно фактическо положение, но не и за да го постави като някакво юридическо изискване, текстът на двата члена употребява множествено число за обозначаване на пострадалите.
Изпълнителното деяние на първото от двете престъпления, по чл. 159а НК, има четири форми: набиране, транспортиране, укриване и приемане на лица - поотделно или в група. Набирането означава намиране на лица, които да бъдат използвани. За разлика от простото търсене набирането (рекрутирането) включва и получаване на съгласие от пострадалите да следват дееца. Това съгласие може да бъде дадено не само лично от пострадалите, но и от лица, от които те са зависими - техни родители, настойници, попечители и пр. Няма значение дали тези лица са техни законни представители или не. Ако обаче самите тези лица, от които пострадалите са зависими, се окажат и субекти на престъплението, наказанието за тях ще е по-тежко съгласно чл. 159а, ал. 2, т. 4 НК.
Транспортирането означава превозване от едно място на друго, без при това да е нужно да се преминава държавната граница - преминаването й поначало би съставлявало престъпление по следващия член - чл. 159б НК. Укриването означава само приютяване на лицата, даването им на подслон с оглед на това да бъдат впоследствие на разположение другиму, да се предоставят на другиго. Приемането означава поемането на лицата за експлоатация - даване на съгласие за възползване от тях, независимо от това дали същият деец ще ги подслони при себе си или не.
За отбелязване е, че подобно на убийството и тук съгласието на пострадалия или пострадалите не изключва противоправността. Деянието по чл. 159а НК остава престъпление независимо и дори въпреки евентуалното им съгласие.
Престъплението по чл. 159а НК е на просто извършване - за него няма предвиден престъпен резултат.
От субективна страна това престъпление се извършва с пряк умисъл. За него е предвидена и специална цел: използване на пострадалите за развратни действия, ползването им за принудителен труд, отнемане на телесни органи от тях или държане на пострадалите в принудително подчинение.
През 2003г. в България е приет и Закон за борба с трафика на хора с цел осигуряване на взаимодействието и координацията между държавните и общинските органи, както и между тях и неправителствените организации за предотвратяване и противодействие на трафика на хора и формиране на националната политика в тази област.
Видовете експлоатация на хора станали жертва на трафик, които следва българските граждани да знаят, с цел разпознаване основните признаци на престъпната дейност са следните:
- Трафик на хора с цел сексуална експлоатация:
Определението в 2005 Конвенцията на СЕ за борба с трафика на хора и в Директива 2011/36/ЕС относно трафика гласи, че експлоатацията “включва като минимум експлоатиране на други лица с цел проституция или други форми на сексуална експлоатация…” в светлината на настоящите насоки е необходимо да са налице трите основни елемента на определението в Конвенцията: действие, средства и цел (при пълнолетни лица). Възможно е националното законодателство да се различава от текста на Конвенцията, особено що се отнася до необходимостта от доказване дали са използвани някои от средствата (заблуда, измама, принуда), за да се идентифицира случай на трафик с цел сексуална експлоатация.
- Трафик на хора с цел трудова експлоатация:
Съгласно Директива 2011/36/ ЕС експлоатацията “включва като минимум (…), принудителен труд или услуги, включително просия, робство или практики, сходни с робството, заробване (…)”.
Съгласно Конвенцията на МОТ относно принудителния труд, 1930 г. (No 29), принудителният труд се определя като “всяка работа или услуга, изисквана от дадено лице под заплахата от каквото и да е наказание и за извършването на която въпросното лице не е изявило доброволно намерение”.
Формулировката “всяка работа или услуга” сочи, че забраната на принудителния труд се отнася до всички видове работа, услуги и заетост, независимо от отрасъла или професията, която се практикува, и без оглед на това дали практиката е законна и формална, или незаконна и неформална по своето естество. Освен това тя се отнася до всички човешки същества, независимо от тяхната възраст, пол, произход или законен статут в страната, където упражняват принудителен труд.
- Трафик на деца с цел просия, джебчийство и други нелегални дейности:
Алинея 11 от Преамбюла на Директива 2011/36/ ЕС на Европейския парламент и Съвета от 5 април 2011 г. разглежда този въпрос. В Директивата е възприето по-широко тълкуване на понятието „трафик на хора”, което гласи: “ В контекста на тази Директива принудителната просия следва да се разбира като форма на принудителен труд или услуги, както е определено в Конвенция No 29 на Международната организация на труда относно принудителния или задължителния труд от 1930 година”. По-нататък се добавя, че: “ Понятието «експлоатация за престъпни дейности» следва да се разбира като експлоатирането на лице да извършва, inter alia, джебчийство, кражби от магазини, трафик на наркотици и други подобни дейности, които са наказуеми и предполагат финансово облагодетелстване”. Необходимо е също да се отбележи, че по отношение на просията Директивата предвижда следното: “експлоатацията, свързана с просия, включително използването на зависимо лице, обект на трафик, за просия, попада в обхвата на определението за трафик на хора само когато са налице всички елементи на принудителен труд или услуги. С оглед на съдебната практика, свързана с проблематиката, оценката на това доколко валидно е евентуалното съгласие за извършване на такъв труд или услуги следва да се прави за всеки отделен случай.” Това обаче не важи, когато е засегнато дете, тъй като “евентуалното съгласие никога не следва да се счита за валидно”. Що се отнася до престъпните дейности, за престъпление се определя експлоатирането на лице да извършва такива дейности.
Други видове експлоатация при трафик на хора включват:
- Трафик на бременни жени с цел продажба на новородените им деца;
- Трафик на хора с цел продажба на телесни органи, тъкани и яйцеклетки
Най-уязвимите групи от хора, които често стават жертви на трафик са:
Млади жени и момичета;
Деца без родители и/или без подкрепяща семейна среда (напр.родители в чужбина);
Мъже и жени в активна възраст (бездомни, безработни, с ниска степен на образованост и информираност);
Мъже и жени със здравни проблеми–физически и умствени.
Сигнали за случай на пострадали от трафик на хора могат да се подават в структурните звена на МВР в област Монтана, сградата на РП – Монтана или ТО – Лом и ТО – Берковица, както и по електронен път на адрес [email protected]
В България съществува Национална комисия за борба с трафика на хора със седалище гр. София 1797, бул. „Д-р Г. М. Димитров“ №52А, тел: 02 807 80 50; факс: 02 807 80 59, e-mail: [email protected].