Анализ на Емил Исаков пред lex.bg
Фентанилът е опиат. Открит е през 1959 г. от белгийския химик д-р Янсен и като препарат има широко приложно поле в медицината. Основното му качество е силното обезболяващо действие, което е между 80 и 100 пъти по-силно от това на морфина. При инжектиране ефектът се проявява още в първите от 2 до 3 минути, задържа се около 30 минути, след това започва да намалява и напълно отзвучава в рамките на от 60 до 90 минути.
Като лекарствен продукт фентанилът се използва основно за хирургична анестезия: за лечение на хронична болка; при овладяване на силни болки и при лечение на онкоболни. Когато приложението е под медицински контрол, фентанилът е безопасен и ефективен. Въпреки това, неговото мощно и бързо действие го прави изключително опасен, когато се употребява неправомерно, без лекарски надзор или се произвежда нелегално.
Фентанилът, като всеки друг опиоид, упражнява силен ефект върху психиката, тялото и поведението на човека. Страничните ефекти върху човешкия организъм се изразяват в причиняването на сънливост, объркване, гадене, запек и в зависимост от приетата доза може да се стигне и до потискане на дишането (това е причината за смъртоносни свръхдози).
Това, което прави наркотика силно пристрастяващ, освен мощния му ефект (от 50 до 100 пъти по-силен от този на морфина), е и фактът, че той настъпва значително по-бързо отколкото при сходни опиоиди.
Тъй като производството на веществото е много евтино, през последното десетилетие фентанилът започва все по-често да се продава нелегално като наркотик. Той често се добавя към хероин, кокаин, метамфетамин и всяко прахообразно вещество. Забелязва се тенденцията сред разпространители на наркотични вещества фентанилът да бъде използван като средство, което да компенсира липсата на качествени опиати на пазара. Хероинът от години е силно разреден (примесен) с други вещества и има нисък процент на чистота, а фентанилът лесно може да повиши силата му. Покачва и засилва ефекта и на останалите наркотични вещества. Практиката показва, че фентанилът по-скоро се използва като примес към други забранени от закона наркотични вещества. Този факт до голяма степен се дължи на това, че 1 грам фентанил има силата на около 100 грама хероин.
Тук е моментът да се отбележи и една от най-големите опасности. Тя може да бъде онагледена чрез следния пример: Дозата, която зависим към кокаин приема, обикновено е между 20 и 50 милиграма (в случаите на прием през носната лигавица). Обичайно ефектът се проявява и при 10 милиграма при липса на толеранс, респ. при потребител, който употребява веществото от скоро или за пръв път. Разбира се, тези стойности варират както спрямо качеството на продукта, така и спрямо особеностите на човешкия организъм. Един от най-вредните и опасни ефекти на фентанила е потискането на дишането и причиняването на бронхоспазъм (стесняване на гладката мускулатура на малките дихателни пътища, което води до ограничение в преминаването на въздух и води до задух и стягане в областта на гърдите), като само 2 милиграма фентанил понякога са достатъчни да причинят смърт. Потребителят може да приеме своята обичайна доза със съзнанието, че е употребил друго наркотично вещество, без да знае, че в същото има фентанил. Следователно, човек може да предозира с наркотика без дори да знае, че го приема.
Налице е връзка между навлизането на фентанила в дадено общество и покачване на нивата на престъпност. Тя е косвена, но добре документирана в много държави, особено в Северна Америка, като вече започва да се наблюдава и в Европа.
Фентанилът е многократно по-пристрастяващ от хероина или морфина. Поради изключително бързото развитие на зависимост, потребителите често са принудени да приемат веществото няколко пъти дневно, за да избегнат абстинентни симптоми. Когато достъпът до веществото е ограничен, зависимите лица често прибягват до престъпления от икономически характер – кражби, взлом, измами, с цел да си осигурят средства за закупуване на наркотика.
Сравнителният анализ показва, че в градове, силно засегнати от фентанила (напр. Сан Франциско, Ванкувър, Филаделфия), е налице рязко увеличение на дребните кражби, разбитите автомобили и обирите, пряко свързани с наркозависимостта.
В районите с висока концентрация на зависими се наблюдават увеличен брой намеси на полицията и медицинските екипи при случаи на предозиране или обществени нарушения, свързани с наркотици. Неизбежна последица от това е пренасочването на ресурси от превенцията и разследването на други видове престъпления към справяне с последствията от кризата с фентанил.
Показателен е примерът с опиоидната епидемия в САЩ. В периода 2015–2023 г. редица американски градове, регистрирали рязко покачване на смъртността от фентанил, отчитат и 40-60% ръст на имуществени престъпления в най-засегнатите квартали; повишаване на броя на убийствата, свързани с бандитски конфликти около разпространението на фентанил; значително увеличение на арестите за притежание и трафик на опиати.
При тези характеристики на наркотичното вещество, България въвежда своята регулаторна рамка. У нас е налице класически смесен модел на регулация – комбинация от административноправни и наказателноправни механизми. Легалната употреба на наркотика е регламентирана в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ) и нормативните актове по неговото приложение. Наказателноправната защита е закрепена в съставите на чл.354а и сл. от НК. И при двата механизма е налице субсидирано приложение на Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП).
Фентанилът подлежи на контрол по ЗКНВП. Лицата, които произвеждат, внасят, държат, разпространяват без разрешение такива вещества представляват субекти на горепосочените престъпления по НК.
Съгласно ЗКНВП – чл. 3, ал. 2, класифицирането на растения и вещества като наркотични се определя с наредба, а наименованията им се съдържат в съответните списъци.
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, въвежда три списъка, с които се класифицират наркотичните вещества, а именно:
Списък I – Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях; забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина.
Списък II – Вещества с висока степен на риск, но намиращи приложение в хуманната и/или ветеринарната медицина;
Списък III – Рискови вещества (с по-ниска степен на риск).
През месец февруари 2025 г. фентанилът беше включен в Списък на лекарствени продукти, които са разрешени за употреба в страна-членка на Европейския съюз, разрешен е за употреба по реда на ЗЛПХМ, но не се разпространява на българския пазар. Такъв списък се изготвя ежегодно на основание чл. 266а, ал.2 от ЗЛПХМ и се публикува на страницата на Министерство на здравеопазването. Това означава, че веществото (когато се употребява като средство за лечение) се доставя по специална поръчка на лечебно заведение за болнична помощ при условия и по ред, определени с Наредба №10.
Фентанилът е включен в Списък II към Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични (ПМС № 293/2011) на Република България, а именно – вещество, което е с висока степен на риск, но има приложение в медицината. Следователно, притежанието, трафикът, вносът, износът, транспортирането и държането му без разрешение са незаконни по ЗКНВП, респ. осъществяват състав на престъпление по смисъла на чл.354а и сл. от НК.
Тук се забелязва противоречие. Фентанилът е включен в списък II, но в същото време някои негови съединения, представляващи аналози на същия, като алфа-метилтиофентанил и акриоилфентанил са включени в Списък I – Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях; забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина.
Сред главните проблеми в практиката е константното държане на наркотично вещество – фентанил, в малки количества, което много често поставя въпроса кога се прилага разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК – определянето на деянието като малозначително. Разпоредбата гласи: „Не е престъпно деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна“. В тези случаи наказателното производство се прекратява или се чете оправдателна присъда.
Критериите за определяне на малозначителността на случая са: видът, теглото и процентното съдържание на активно действащия компонент, стойността на наркотичното вещество и личността на дееца. Ако е налице количество от наркотично вещество за еднократна употреба – 1 или 2 дози, не са налице доказателства за зависимост или предходни случаи на държане, включително и липса на криминални регистрации, обществената опасност често се явява явно незначителна.
Проблем със сериозно практическо приложение е обстоятелството, че фентанилът се използва по-скоро като примес към други наркотични вещества. В практиката често се изземва неразделна смес от някакво друго наркотично вещество и фентанил, например хероин и фентанил, кокаин и фентанил, метамфетамин и фентанил и т.н. В тези случаи липсва обективна възможност за установяване на точния грамаж на хероина, кокаина и т.н, респ. и на фентанила в инкриминираните смеси от наркотици.
Друго обстоятелство, което се изследва както при преценката за приложението на чл. 9, ал. 2 от НК, така и при индивидуализация на наказанието, е стойността на наркотичното вещество. Цените на всяко наркотично вещество са посочени в Постановление на МС за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството. През месец август 2023 г. списъците бяха актуализирани като цената за грам и за килограм (на субстанциите в Списък I) на редица забранени вещества бяха покачени. От първоначалното приемане на Постановлението през 1998 г. стойностите на амфетамините и метамфетамините се разминаваха с реалните цени на улицата, а редица нови психоактивни вещества не бяха включени. При старите цени (тези преди август 2023 г.) множество наказателни производства, образувани за държане на наркотични вещества, се прекратяваха от прокуратурите в страната на основание чл. 9, ал. 2 от Наказателния кодекс. Разбира се, тези действия бяха продиктувани от големия брой оправдателни присъди, постановени от съдилищата. И в двата случая често в мотивите се посочва ниската стойност на наркотичното вещество. С измененията от 2023 г. до голяма степен някои проблеми в тази насока бяха преодолени, тъй като вече цените на веществата в Постановлението кореспондират в по-голяма си част с тези, на които същите се продават на улицата.
В практиката на вещите лица не е налице единна методика относно определянето на стойността на наркотичното вещество – фентанил. Особеностите на различните методики са следните:
Първата се изразява в стриктно спазване на поредността, описана в Постановление на МС за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството. Във визираното и действащо към настоящия момент Постановление, цената на фентанила (а също и на всички вещества, включени в Списък II), се определя по следната методика:
Първо се съобразява пазарната цена, на която веществата се предлагат в търговската мрежа в урегулирания пазар. След това тази стойност се определя спрямо количеството за конкретния казус. Накрая – получената стойност се умножава по 10 за цена на улицата и по 8 за цена на трафика. Посоченият алгоритъм се следва, независимо от процентното съдържание на активно действащия компонент на фентанила. В повечето случаи процентното съдържание обективно не може да бъде установено в лабораториите.
При използването на тази методика се получават изключително прекомерени стойности на фентанила, които не отговарят на цените, на които веществото се разпространява на улицата. Пазарната цена в търговската мрежа за 1 милиграм (една хилядна от грама) фентанил е около 5,70 лева. Ако тази стойност се умножи по 1000 (за количество от 1 грам) и след това се умножи по 10, се получава цена от 57 000 лева за 1 грам фентанил.
Такъв подход не може да се сподели. В случая очевидно се касае за липса на прецизност от страна на законодателя, който на първо място не е отчел опасността от фентанила и на второ място не е съобразил стойностите, на които веществото се предлага на урегулирания пазар. Приемайки този подход, се забелязва логическо противоречие, дотолкова, доколкото е налице неразумно несъответствие между теглото на наркотичното вещество и неговата стойност.
В съдебната практика този проблем стана катализатор за отправянето на преюдициално запитване за съответствие на законова разпоредба с правото на ЕС. Казусът, заради който съдия от СГС отправя преюдициалното си запитване, е на мъж, обвинен за държане с цел разпространение на четири дози метамфетамин (общо 0,22 г) и 22 дози фентанил (общо 1,5838 г). Процентното съдържание на активното вещество във фентанила не е установено, поради липса на еталон в лабораторията и в обвинителния акт се твърди, че стойността на метамфетамина е 15,40 лв., а на фентанила е 90 276,60 лв. (виж Определение от 29.01.2025 г. по НОХД №195/2024 г. по описа на СГС, НО, 16.с-в).
Налице е и друга методика, която се забелязва при вещите лица. Използва се една своеобразна аналогия, като се определя среднопазарна цена от аналозите на фентанила, включени в Списък I. В повечето случаи това е около 120 лева за 1 грам. По този начин се определя стойност, която е по-близка до реално предлаганата цена на наркотика при нерегламентираната му продажба.
Тази практика, макар и по-приемлива, отново не може да разреши много от проблемите. Такива са случаите, когато след експертизи се установява, че се касае за количество, което на пръв поглед може да се определи като незначително (например 0,20 или 0,50 г), на не много висока стойност (напр. под 100 или под 50 лева). Това може да доведе до практика, при която много производства ще бъдат прекратявани, като неправилно се прецени, че е налице незначителност на обществената опасност. Такава е и немалка част от практиката, което повдига сериозни въпроси относно адекватната оценка на обществената опасност на държането на фентанил, която да съответства не само стойностно, но и обективно, неюридически, на реалния риск за живота и здравето на гражданите.
Теоретично е възможен и трети подход, а именно – определяне на стойността посредством формулата за хероина и кокаина, като се изследва концентрацията на наркотичното вещество. Тази методика обаче към днешна дата е неприложима, доколкото трайната практиката в заключенията на физико-химичните експертизи е, че при фентанила процентното съдържание не може да бъде определено (най-често поради липса на еталон в лабораториите).
В дейността на правоприлагащите и правораздавателните органи се забелязва разнопосочно тълкуване на разпоредбите, което води до създаването на изолирана в конкретния съдебен район местна практика. Наблюдава се липса на единни критерии при приложението на закона, респ. при подвеждането към наказателна отговорност.
Едно своеобразно решение на горепосочените проблеми би било българският законодател да въведе и утвърди единна методика за определяне на цената на фентанила за целите на съдопроизводството чрез определяне на фиксирана цена за конкретно количество. По този начин ще се преодолеят трудностите, с които се сблъскват вещите лица при оценката на наркотичното вещество и до голяма степен ще се преодолеят разликите в правоприлагането в отделните съдебни райони в страната.
Както се посочи по-горе, много често в практиката се изземва количество, което на пръв поглед може да се определи като незначително (например 0,20 или 0,50 грама), на немного висока стойност (напр. под 100 или под 50 лева). Считам, че в тези казуси следва да се вземе предвид и видът на наркотичното вещество, респ. при наличие на фентанил да бъде отчетено, че се касае за държане на наркотично вещество, известно с пагубното си влияние върху здравето и живота. При вземане на решение дали са налице, или не предпоставките на чл. 9, ал. 2 от НК, следва да се прави задълбочена преценка на всички факти, като се съобразят, освен количеството и видът на наркотичното вещество, и влиянието на последното не само върху здравето на човека, но и отрицателното въздействие върху обществото и разрушителните процеси, които предизвиква.
Финансовата стойност не може и не следва да е водещ критерий в преценката за обществената опасност, респ. за нейната незначителност. Доводи в тази насока са както обектът на престъплението – обществените отношения, свързани със здравето на гражданите, така и в обстоятелството, че цената на наркотика не е съставомерен признак при престъплението по чл. 354а, ал. 3 от НК. Количественият критерий също не следва да се абсолютизира, доколкото изключително малки количества от веществото могат да предизвикат изключително трайни и непоправими последици за здравето на човека, като леталният изход не просто е възможен, а и много вероятен. Следва да се отчете и следното: Обстоятелството, чe фентанилът е поставен с Списък II, а не в Списък I, по никакъв начин не означава, че веществото има по-малка опасност за общественото здраве. Поставянето във Списък II вероятно се дължи на формалния критерий, че наркотикът има широко приложение в медицината. Самият факт, че някоя субстанция е включена в списъците, означава, че държането ѝ засяга значително обществените отношения, които са предмет на защита. На последно място, аналозите на фентанила (които са със сходна химическа структура) са включени в Списък I и по този начин е акцентирано на завишената обществена опасност. Нелогично е вещества със сходен строеж и сходно отрицателно въздействие върху обществените отношения да бъдат категоризирани по различни начини.
Следва да се обобщи, че българският законодател е предприел действия във връзка със законовата уредба на фентанила както с оглед медицинското му приложение, така и с криминализирането на употребата му в качеството на наркотично вещество. Налице е необходимост обаче от последващи действия по прецизирането и утвърждаването на единна методика за преодоляване на възникналите проблеми в практиката, посочени по-горе в изложението. Наред с това е възможно и прецизиране и допълване на административната уредба с въвеждането на конкретни механизми за легитимното приложение в медицината и по-стриктен контрол при дистрибуцията в търговката мрежа на урегулирания пазар. По този начин ще се даде адекватна превенция на една нова опасност за общественото здраве без гражданите да бъдат лишени изцяло от достъпа до веществото, когато то се използва легитимно.
На следващо място, не следва да се пренебрегва и приложението на медицински мерки, като например снабдяването на лечебните заведения с антидоти, които неутрализират ефектите на опиатите и провеждане на специализирано обучение (при нужда) на медицинските специалисти за лечението на пациенти, приели свръхдоза.
Едно е сигурно. Решаването на проблема не е възможно единствено с използването на наказателноправни механизми. Необходим е комплексен подход, включващ административноправна защита, наказателноправна защита и координирани действия на Министерството на здравеопазването и Министерството на вътрешните работи.
Настоящата статия не изчерпва проблематиката и не предоставя окончателни решения на въпроса с навлизането на фентанила в България. Тя цели да провокира научна и обществена дискусия, която евентуално да даде трайна насока в държавната политика с оглед тази нова опасност за българското общество.