08.12.2025 г.
Ана Михова, в-к "24 часа"
Прокурор Георги Коджаниколов работи в Софийската районна прокуратура от 2023 г. В съдебната система започва професионалния си път през 2022 г. в районната прокуратура в Пловдив. Магистър по право в СУ "Св. Климент Охридски" и доктор по организация и управление на информационните процеси към Университета по библиотекознание и информационни технологии. През 2022 г. е награден от ВСС за изключителни заслуги и повишаване на авторитета на съдебната власт по повод създаването на платформа за магистрати. Хоноруван преподавател по "Полицейско право" в Академията на МВР. Част от Научно-експертния съвет към Асоциацията на прокурорите.
- Прокурор Коджаниколов, в края на миналата седмица Асоциацията на прокурорите организира форум, озаглавен “Новата пандемия - райският газ”. Само преди дни пък СДВР задържа 12 хиляди флакона. Това означава ли, че продължава пласирането му сред непълнолетните, а и не само?
- Без съмнение основните потребители на райски газ за развлечение са подрастващите и младежите, които търсят нови усещания и забавления, но не са само те. Практиката по дела, свързани с наркотични вещества като марихуана, кокаин, хероин показва, че проблемът не познава възрастови, полови, социални или културни граници. Въпреки че райският газ не отговаря на дефиницията за наркотично вещество, употребата му с развлекателна цел води до подобен, застрашаващ здравето и поставящ в опасност нормалното функциониране на обществените отношения ефект. Важно е обществото да бъде информирано и предпазено. В тази насока са усилията на институциите, в частност и на Софийската районна прокуратура.
- Каква е законовата регулация на употребата и продажбата на райски газ у нас?
- Съществуват законови забрани, предвидени в Закона за здравето, от една страна, и в Наказателния кодекс, от друга, за разпространение на райски газ. На пръв поглед е налице необходимата законодателна база за санкциониране и превенция на разпространението на райски газ. На практика обаче се оказва, че съвсем не е така, а нормативната уредба е далеч от съвършена и повече пречи на правоприлагащите органи, отколкото да им помага.Контролът върху изпълнението на забраната за продажба на райски газ в България е многопластов и включва няколко институции.
Министерството на здравеопазването отговаря за изпълнението на националните програми за ограничаване на употребата на райски газ, като организира профилактични кампании и осигурява достъп до медицинска и социална помощ за засегнатите лица и координира действията на регионалните здравни инспекции. Те на местно ниво извършват проверки в търговски обекти и заведения, налагат административни санкции и предприемат мерки за предотвратяване на нарушения.
На оперативно ниво контролът се осъществява от МВР, което проверява заведения, предлагащи балони с райски газ. При нарушения се докладва на компетентната прокуратура, която може да образува наказателно производство, ако са налице законовите основания.
От 29 юли 2025 г. влезе в сила изменение на чл. 193, ал. 3 от НК, според който е престъпление продажбата на райски газ на лица под 18 г. или с умствени дефицити (не разбира свойството и значението на извършеното). Предвиденото наказание е лишаване от свобода до 4 г. и глоба от 5000 до 10 000 лв.
- Подлежат ли на наказание т.нар. балонеси в заведенията?
- Наказателната отговорност е лична - юридическите лица като питейни заведения не може да бъдат наказани, но всяко физическо лице, участващо в продажбата (барман, сервитьор, управител и др.), носи лична наказателна отговорност. Освен това за периода февруари - август 2025 г. действаше временна парламентарна комисия за установяване на съществуващите проблеми с разпространението на райски газ.
Тя приключи със заключителен доклад, препоръчващ въвеждането на още по-строги мерки - криминализиране на придобиването, държането и разпространението на райски газ за вдишване освен за медицински цели. Предвиденото наказание по този проект беше лишаване от свобода до 5 г. и кумулативна глоба до 5000 лв. - т.е. и двете наказания се налагат едновременно. За съжаление, тези предложения нe бяха възприети и не се стигна до промени. Към момента не се наблюдава допълнително развитие или действия от страна на законодателя. Въпросът остава нерешен. Показателно за несъвършенствата в закона е, че към момента няма нито един постановен осъдителен съдебен акт по тези текстове.
- През август в София кола се заби в автобус. Смята се, че водачът е бил под влияние на веществото. Защо шофирането след употребата му не е включено в НК? Възможно ли е да се случи, като се има предвид, че ефектът продължава минути, които при шофиране са съдбоносни?
- Това е един от законодателните дефицити, които сме идентифицирали, и намираме за належаща адаптацията му към настоящето. Според действащата законова рамка този факт има утежняващо значение. Употребата на райски газ, която води до намалена концентрация, нарушена преценка и повишен риск за околните, представлява поведение, засилващо опасността от настъпване на вредни последици и съответно има отражение при квалификацията на деянието и при определянето на наказанието. В настоящата уредба обаче липсва текст, който изрично инкриминира управлението на моторно превозно средство след употреба на райски газ. Не съществува и регламентиран ред за установяването на това обстоятелство. Все дефицити, от които страда действащата уредба. Считаме, че в най-бърз възможен порядък е наложително тяхното преодоляване.
- Може ли по надежден начин да бъде установено, че шофьор е употребил райски газ? В другите държави разполагат ли с тестове?
- Проблемът е комплексен и изисква различен от предприемания до момента подход. Нужен е пакет от мерки на законодателно ниво в множество нормативни актове. Според наличните изследвания времевият прозорец за елиминиране на веществото е кратък. Варира в зависимост от спецификите на съответния организъм между 40 и 60 минути. Установяването на употребата му във връзка с извършено престъпление е възможно при внимателно комбиниране на различни способи на доказване.
В Европа вече се използват технически средства, наподобяващи принципа на работа на познатите у нас тестове за алкохол - дрегери. Принципът им на работа позволява да се изолира диазотният оксид от издишания въздух, който да бъде изследван в лабораторни условия в рамките на 24 ч.
Следователно може да се съгласим, че установяването и доказването на наличието на райски газ в организма е свързано с определени трудности и предизвикателства, но в никакъв случай не е невъзможно в съвременния свят. Въпрос е на политическа воля да се въведат нужните нормативни изменения на няколко пласта (законово и подзаконово ниво), обезпечаване на контролните органи с нужните технически средства и обучение, както и оборудването на специализирани лаборатории.
- Наркотик ли е райският газ, разпространението му да се наказва ли като при наркотиците?
- Райският газ (диазотен оксид) може да се смята за наркотично вещество, но не е класифициран като “наркотик” навсякъде със същия правен статут, както например хероинът или кокаинът. Райският газ е инхалационен анестетик, използван в медицината и стоматологията за краткотрайно обезболяване и успокояване. Приложение намира още във фармацията и хранителната индустрия.
Когато се вдишва с развлекателна цел, предизвиква еуфория, смях, замайване. Влияе на централната нервна система. Редовната му употреба крие опасност от изграждането на психическа зависимост. Налични са медицински данни, които показват, че употребата му чрез вдишване от балони под налягане води до увреждане на белите дробове. В много държави го регулират като психоактивно вещество.
- В Софийската районна прокуратура има ли дела срещу разпространители на райски газ?
- Има заведени преписки и дела, свързани с райски газ. Както вече казах, продажбата на райски газ на непълнолетни бе криминализирана едва от края на юли т.г. Освен това наказателната отговорност не се носи от самите търговски обекти, а от конкретните физически лица, които фактически извършват продажбата. Тоест барманът, сервитьорът или управителят, който продава веществото на непълнолетно лице, е този, срещу когото може да се предприемат действия по силата на закона.
- Смятате ли, че трябва се променят законите в България, засягащи употребата на райски газ? И как?
- Да, необходимо е българското законодателство, свързано с употребата на райски газ, да бъде променено. Увеличаващата се употреба на веществото сред младите хора, лесният достъп до него и липсата на ефективни механизми за контрол показват ясно, че настоящата нормативна рамка не е достатъчна, за да предпази обществото и в частност уязвимите групи. Въпреки че продажбата на диазотен оксид вече е частично ограничена чрез Закона за здравето, множеството случаи на злоупотреба, здравни увреждания и инциденти на пътя показват необходимост от по-комплексен пакет от законодателни мерки. Необходимо е включване на разпоредби, които да: криминализират разпространението, притежанието и продажбата на райски газ за рекреативни цели; предвиждат по-високи санкции при продажба на непълнолетни; регламентират наказания при управление на МПС след употреба на райски газ по аналогия с наркотичните вещества. Това би запълнило сериозната празнина, която в момента позволява на разпространителите и употребяващите да действат практически безнаказано.
Належащо е да се обмисли разширяване на дефинициите, включващи диазотния оксид като психоактивно вещество извън медицинските му приложения. По-строг контрол върху вноса, складирането, регистрацията и проследяването на бутилки и патрони. В този ред на мисли законодателят следва да предприеме подход, като се предложат законодателни промени в Наказателния кодекс, Закона за здравето, Закона за движението по пътищата. Необходимо е и допълнение към съществуващите наредби (например Наредба №1 за медицинските изследвания на водачи).
Пълният контрол върху употребата на райски газ не може да бъде постигнат само с частични забрани. Необходим е цялостен, координиран пакет от законодателни мерки.
Тези промени ще създадат ясна, модерна и ефективна правна рамка, която да предпазва младите хора, да намали злоупотребите и да гарантира безопасността на всички участници в движението. В тази насока са законодателните предложения за промени, които бяха представени от името на Асоциацията на прокурорите в България на кръгла маса по темата.