Николай Николаев, прокурор в СРП: Концепцията на Борислав Сарафов може да послужи за основа на съдебна реформа

3 Декември 2024 г.

03.12.2024 г.

Александър Ботев, в. "Труд"

Прокурор Николаев, успяхте ли да се запознаете с концепцията на Борислав Сарафов в процедурата по избор на главен прокурор? Ваши колеги определят концепцията като „революционна“ и откриват в нея решение на редица проблеми на прокуратурата и следствието. Споделяте ли такава оценка?

Първото нещо, което се появява в съзнанието ми по пътя на асоциативното мислене, е понятието „съдебна реформа“. Спомням си за онзи разказ на Чудомир, в който след урок по математика героят дете се прибира вкъщи и нарича леля си „хипотенуза“. Жената дълбоко се възмущава, че детето използва подобен вулгарен език. Съдебната реформа звучи като понятие, което не можем да обясним, но ни звучи някак неприлично. Предлагам да разсъждаваме над въпроса какво съдържание влагаме в термина. Съдебните реформи по смисъла на конституционните и законови промени от 2015 година и 2023 година бяха насочени преобладаващо към решаване на политически и властови проблеми - кой да кадрува в съдебната власт за отделните съсловия, как да се избира главен прокурор, че дори и как да се сложи намордник над прокуратурата. Поради това вероятно е по-правилно да говорим за политическа реформа на съдебната власт. Съдебната реформа би следвало да бъде насочена към решаване на проблемите на правосъдието - а в частта на наказателния процес конкретно, към осигуряване разкриване на престъпленията, разобличаване на виновните и правилно прилагане на закона. Концепцията на Борислав Сарафов в процедурата по избор на главен прокурор започва дебата именно за професионалните аспекти на съдебната реформа - как да решим проблема с бавното правосъдие, как да бъде ефективно противодействано на отделен вид престъпления, как да се подобри качеството на работата. Това е по съществото си съдебна реформа. В случай, че в нашия съзнателен живот се случи „чудото“ да бъде формирано стабилно парламентарно мнозинство и работещо правителство с устойчив мандат, концепцията може да послужи за основа, върху която да бъде проведена цялостна съдебна реформа - в добрия смисъл на думата.

Какво Ви прави най-силно впечатление в концепцията? Кои идеи на Борислав Сарафов Ви се струва, че биха облекчили разследването най-бързо?

Бях най-силно заинтригуван от темата за електронното правосъдие. Нашата правосъдна система сериозно изостава при въвеждане на съвременните технологии за противодействие на престъпността. Наскоро научих един любопитен случай от родната практика. В хода на изпълняване на европейска заповед за разследване, възложена от компетентните власти на Федерална Република Германия, германските колеги са били, меко казано, изумени как у нас събираме електронни доказателства. В случай, че данни от значение за наказателното производство се намират на някой сървър, най-бързият и оптимален способ е да се осигури достъп до сървъра. С други думи той да бъде „хакнат“. Само че в българския Наказателно-процесуален кодекс такъв доказателствен способ не съществува. Поради това отиваме на място и изземваме компютрите. Тук възникват много проблеми в практиката. Какво става когато данните се намират в облачно пространство, чийто сървъри са на различни места? А ако са извън юрисдикцията на Република България? Много просто - често не събираме тези доказателства. В концепцията намира място голямата тема за електронните доказателства, които са призвани да облекчат разследването и да спомогнат за доказването на деянието, авторството и вината на конкретно лице. Технологията позволява пълна сигурност срещу вмешателство в тези доказателства. Това, което повечето граждани вероятно не знаят, е че съвременната блокчейн технология прави на практика невъзможно манипулирането на информацията, съдържаща се в електронните доказателства и ги прави сигурни, достъпни и подлежащи на автоматизирана обработка. В някои европейски държави между които Германия и Нидерландия вече ефективно се прилагат възможностите, които предоставя изкуственият интелект за оптимизиране работата на правораздавателните органи. Потенциалът, с който разполагат съвременните технологии, е колосален. Светът е на прага на една нова Темида 2.0, при която везните са дигитални, мечът е смарт, а справедливостта е на едно кликване. Другото, което ми прави впечатление е, че много от идеите в концепцията са насочени именно към преодоляване на бавното правосъдие.

Споменахте „бавно правосъдие“, на какво се дължи то? Кои са причините във Вашата практика, поради които се е налагало да забавяте дела?

Причините са много. Знаете ли, например, колко прокурорски преписки са образувани в Софийска районна прокуратура от началото на годината? Близо 60 000. Няма да е изненада за никого, ако разкрия, че голямата част от преписките не съдържат никакви данни за престъпление. Един пример от скорошната практика - неуточнен сигнал за незаконни действия от страна на съсед на подателя. В такъв случай се разпорежда извършването на проверка на органите на МВР, така че да бъде изяснена фактическата обстановка. След положени усилия от полицейските органи се установява, че възрастен господин е ударил с бастуна си рози в междублоковото пространство. Задължение на наблюдаващия прокурор по преписката е да постанови своя краен акт по проверката, в който подробно да изложи установените фактически положения и да коментира налице ли са достатъчно данни за образуване на досъдебно производство, анализирайки от правна страна евентуалната обективна и субективна съставомерност с конкретен текст от разпоредбите на Наказателния кодекс. Идеята, изложена в концепцията за това част от тези преписки да бъдат решавани в начален етап с писмена резолюция, може да бъде приветствана. Известно е, че някои страни, между които Австрия и Германия, отиват дори по-далеч като допускат възможност прокурорските актове (а понякога и съдебните) да не бъдат изобщо мотивирани. Мотиви се изготвят единствено ако постъпи жалба срещу акта.

Смятате ли, че предложението на Борислав Сарафов за създаване на Национално бюро за съдебни експертизи към Министерството на правосъдието ще реши проблема с бавенето на експертизите? 

Преди известно време се пошегувах, че получаването на експертиза е като това на цветен телевизор „Велико Търново“ преди 1989 г. - случва се след няколко години чакане или с връзки. В действителност в София съществува голямо забавяне при изготвянето на заключенията на някои експертизи - основно съдебно-графическите експертизи и видеотехническите експертизи. Проблемът е обсъждан многократно, като са предприемани действия в тази насока. За съжаление честата смяна на политическото и професионалното ръководство на МВР може би затруднява намирането на решение на този наболял проблем, който е сред основните причини за забавянето на много дела. Идеята за създаване на Национално бюро за съдебни експертизи към Министерството на правосъдието притежава потенциала да реши проблема. Сред основните причини за забавянето е кадровата необезпеченост от към експерти. Някои от районните управления при СДВР, както и отделни областни дирекции на Министерството на вътрешните работи съумяват да организират изпълнението на възложените им експертизи срочно, други - не. Централизацията в този план би спомогнала за равномерно разпределение на експертизи според натовареността, би способствала за набиране на нови експерти и би повишила професионалната подготовка на кадрите и качеството на експертните заключения.

Сдружение „Ангели на пътя“ миналата седмица излезе със становище за подкрепа за кандидатурата на Сарафов и го попитаха какво би станало ако Конституционния съд вземе решение да забрани изземането на автомобили на пияни и дрогирани шофьори. Според вас такова решение до какво ще доведе?

Не бих си позволил да коментирам едно бъдещо несигурно събитие, каквото е евентуално решение на Конституционния съд за обявяване на текстове от Наказателния кодекс за противоконституционни. На мен поне не ми е известно какъв ще бъде диспозитивът на това решение. Законовите промени с въведеното отнемане в полза на държавата на МПС-та или присъждане на тяхната равностойност при установена употреба на алкохол и наркотични вещества, страдат от някои несъвършенства, които бяха убедително изложени в хода на обществените дискусии. Научната теория почти еднозначно е приела, че превозните средства са предмет на престъпленията по транспорта. Законодателят обаче посредством един похват, граничещ с правната фикция, ги обяви за средство на престъплението. Търпи критика и непропорционалното определяне на съвкупната наказателна репресия за извършителите, въплътено в разпоредбата за присъждане на равностойността на превозното средство тогава, когато то не принадлежи на извършителя. С други думи законодателят вероятно е могъл да подходи по-прецизно при въвеждането на тази мярка. В същото време, отнемането на МПС-тата е израз на едно, по мое лично мнение, напълно обосновано засилване на наказателноправната защита на обществените отношения за да се постигне сигурността на движение по пътищата. То е резултат от суверенната преценка на Народното събрание за приоритет на този непосредствен предмет, включващ живота и здравето на гражданите, пред частната собственост на престъпните дейци, шофирали моторни превозни средства след употреба на алкохол и наркотични вещества. Сдружение „Ангели на пътя“ е неправителствена организация, която изпълва със съдържание понятието „гражданско общество“. Много от усилията на институциите по противодействие на престъпленията на пътя са асистирани от неуморната работа на тази организация по даване на гласност на проблемите, свързани с този феномен. Прокуратурата има становище по повод на конституционното дело, в което са изложени убедителни аргументи защо според нас разпоредбите на закона не са противоконституционни. Правното становище е в унисон с разбиранията и усещанията на гражданското общество за справедливост.

Актьорът Димо Алексиев беше задържан и обвинен за шофиране след употреба на алкохол, като доколкото разбрахме това му е второто провинение. Обяснете ни след като е вече осъждан условно, сега какво наказание го грози? Ще лежи ли в затвор?

Софийска районна прокуратура е повдигнала обвинение в конкретния случай за повторност в изпитателния срок на условно осъждане. Според Наказателния кодекс признатият за виновен може да се ползва от възможността за условно осъждане, единствено ако не е осъждан с наказание „лишаване от свобода“ за престъпление от общ характер. При второ такова деяние, осъществено в изпитателен срок на условно осъждане, виновният ще трябва не просто да изтърпи ефективно лишаване от свобода в затворническо учреждение за второто престъпление, но и да изтърпи отложеното първо наказание отделно.
 
Как трябва да изглежда един обвинителен акт, за да се изчисти т. нар. „формализъм“ в процеса? За него също говорим от години и се твърди, че пречи на нормалното функциониране на съдебната система.

Няма да бъде пресилено, ако се каже, че българският наказателен процес е един от най-формалните в Европейския съюз. Обвинителният акт представлява подробен и обстоятелствен разказ на извършеното престъпление, в което и най-малката неточност или разминаване може да бъде основание за връщане на делото на прокурора на фазата на досъдебното производство. В добрите традиции на Източното православие прокурорът трябва, ако не три пъти да се отрече от дявола, то поне три пъти да изпише обвинението по различен начин. Съдебната практика в някои съдебни райони, между които този на Софийски районен съд, е извела допълнителни изисквания към съдържанието на обвинителните актове. Като такъв пример може да бъде посочено изискването за изчерпателно посочване в диспозитива на обвинението на присъдите, обуславящи квалификацията на деянието като опасен рецидив. Тук ефектът може да бъде дори обратен на целения - вместо обвинението ефективно и синтезирано да очертава рамките на обвинителната версия, така че лицето да може да се защити, то е претрупано от обстоятелства. Често обвинението представлява едно много дълго изречение от повече от страница, в които дори професионални юристи губят логическата свързаност. Какво остава за обвиняемия. Преди известно време с колеги от Софийска районна прокуратура се запознахме с едно от обвиненията, които бяха повдигнати на вече избрания 47-ми президент на Съединените американски щати Доналд Тръмп. Всеобщото мнение беше, че подобно обвинение никога не би преминало през етапа разпоредително заседание в българския съд поради нарушаване на правото на лицето да разбере в извършването на какво престъпление е обвинен.