24.02.2023 г.
Димитър Абрашев, BgONAIR
За 2 години прокуратурата в София отчете двоен ръст на делата срещу пияни и употребили наркотици шофьори. Спрямо 2021 г. ръстът е с 30%. Какво ни говорят тези цифри, коментираме тази вечер с районния прокурор на София Невена Зартова.
Как обясняваме този огромен ръст, двоен за 2 години, на шофьори, които са употребили алкохол и упойващи вещества и са седнали зад волана?
За съжаление за поредна година в Софийска районна прокуратура се отчита повишаване на тази категория дела, като през изминалата 2022 година са били 1000 броя, което е с близо 32% спрямо 2021 година и забележете - с цели 90% спрямо 2020 година, когато тези дела са 526. Прави впечатление, че 505 от тези дела, тоест половината, са за шофиране след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Каква е причината? Според мен основната причина тук е ниското наказание, което е предвидено в Наказателния закон. Към момента закона предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 1 до 3 години и глоба от 200 до 1000 лева тогава, когато е установен водач, който шофира с алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда.
Но в повечето случаи тези хора минават с условни присъди или с глоби, нали така?
Ако става дума за неосъждано лице, което е в най-честите случаи, да. Но именно поради тази причина прокуратурата на два пъти - през месец май 2020 година и през юни 2022 година, внесе в Народното събрание експертни предложения за изменение на Наказателния кодекс с настояване по-високи наказания. Когато става въпрос например за шофиране с над 1,2 на хиляда, прокуратурата предложи да бъде прието като наказание и отнемане на превозното средство в полза на държавата.
Дали обаче, г-жо Зартова, по-тежките наказания ще свършат работа в посока на тази превенция, която сега липсва?
Да, ние смятаме, че тя ще свърши работа. Друг е въпросът, че трябва да бъде налице и една неизбежност на наказанието, така както всички сме учили в университета. Тоест хората да са с идеята, че няма да останат ненаказани тогава, когато се опитат да шофират след употребата на алкохол или наркотици.
Питам Ви житейски, не като юрист. Как стана така, че толкова много хора, живеят с усещането, че няма да бъдат наказани? От къде дойде това усещане за безнаказаност?
Според мен чисто житейски причината се корени в непознаването на материалноправните норми от страна на гражданите, въпреки че има такава презумпция, че всички ние трябва да познаваме закона. Но всеобщата представа е, че когато се шофира след употреба на алкохол или на наркотици няма да се стигне „до съд“.
Как се коригира това поведение? Само с по-тежки наказания ще стане ли? Или според Вас трябва нещо много по-мащабно да се случи?
Това е първата стъпка, която във всеки случай трябва да бъде предприета.
Каква част от тези дела, за които говорите, всъщност завършват с присъда, която според Вас е свършила работа, превъзпитала е този човек? Питам Ви има ли рецидивисти, както казваме?
Голяма част, да не кажа почти всички наказания, които са наложени по тези дела, са „лишаване от свобода“. Почти 99% са приключили с осъдителни присъди. Тук няма прекратяване на наказателни производство или оправдателни присъди.
Но каква част от тези хора по няколко пъти вече са вършили това? Защото нали това говорим? Когато деянието е извършено за първи път, те минават с условна присъда, но тези, които по няколко пъти правят това…
Подобен анализ до момента не сме правили, но действително би било полезно за в бъдеще да се анализира.
Да, защото казвате неизбежността на наказанието, но тогава, когато то е ниско и е условна присъда, какво? За няколко месеца и всичко приключва?
В общия случай, да. Срокът на условното наказание е 3 години.
Тук е важно да посочим, че става дума за ситуации, в които това са лица, които се хванати през проверки или през кръвни проби и при леки инциденти, при които няма загинали. Колко е сигурен този анализ, че завишаването на наказанията ще окаже превенция, а няма да отгледа само повече рецидивисти?
Задължително според нас е това да е първата стъпка, която ще бъде предприета. Естествено прокуратурата винаги би участвала във всички възможни кампании в последствие, така че да се стигне до познаване на материалния закон от страна на гражданите, респективно и ограничаване на този вид престъпни деяния.
Искам да поговорим за още две неща, които са изключително важни. Делата за домашно насилие. Все по-често се говори за такива случаи, за съжаление част от тях завършват със смъртта на жертвата. Виждате ли ръст при вас на този тип дела и разследвания?
За съжаление това е друга категория престъпление, при която се наблюдава определено повишение в сравнение с предходни години. Като за 2022 година това повишаване е от 10%, тоест това никак не е малко.
На какво го отдавате?
Причините са много, предимно социално-битови. Пандемията от Ковид-19, повишаването на инфлацията, понижаването на доходите, респективно покупателната способност на гражданите и от там натрупването на напрежение у тях.
Мислите ли обаче, че и обществото е станало по-нетърпимо към този вид престъпления и това води до отключването на смелостта в жертвите да говорят?
Да, все повече от жертвите на домашно насилие се осмеляват, казано на житейски език, да се обръщат към полицията и прокуратурата тогава, когато е налице осъществено престъпление. През изминалите няколко години като че ли това притеснение ги възпираше да бъде инициирано наказателно производство. Сега вече не е така. Както казах все повече и повече са пострадалите, които не се страхуват да се обърнат към органите на полицията и прокуратурата тогава, когато е налице извършено престъпление.
Как завършват тези дела и виждате ли ситуации, в които веднъж вече осъденият за домашно насилие след години се връща отново в съда по подобни обвинения?
При тази категория дела е много важно поведението на жертвите, тоест тяхната процесуална активност не би следвало да се изчерпва единствено със сезирането на компетентните органи. В последствие тези показания или обяснения, които първоначално са дали, да бъдат потвърдени и развити, както пред прокуратурата, така и пред съда, за да има налице влязла в сила присъда. За съжаление много от пострадалите поради една или друга причина се отказват от показанията си.
Защо го правят? Как си го обяснявате?
Може би от страх, може и заради промяна в отношенията им с евентуалния извършител на деянието. Причините отново са основно социално-битови.
Да поговорим и за изборите понеже сме в навечерието на предизборната кампания. През изминалите няколко рунда на парламентарни предсрочни избори виждахме редица ситуации, в които полицията говореше за разкрити схеми за купуване на гласове. Как изглеждат нещата в София напоследък?
Това е една категория дела, които за щастие не са много, специално за рамките на София и тези, които са разследвани от Софийска районна прокуратура. За изборите, които бяха проведени на 4 април 2021 година, са образувани едва 20 досъдебни производства, а при следващите избори през ноември 2021 година са образувано 14 досъдебни производства.
Как са завършили тези дела? Има ли осъдени? Остава ли назад в историята онази добре позната схема – „давам ти едни пари да гласуваш за някой“?
Тези дела все още са в развитие. По някои от тях тече все още разследване, по други делата се намират вече в съдебната фаза на процеса, така че за влезли в сила присъди за момента не можем още да говорим.
Ако трябва да гледаме цялостно анализа виждам за 2022 година над 40 000 преписки. Колко от тях са приключили с обвинителни актове, влезли в съда, вероятно част от тях и с присъди и споразумения? Говорим за успеваемостта обвинителните актова, защото има и такива, които съда връща?
Преписките, които са наблюдавани през 2022 година са 42 580, както вие споменахте, като 39 221 от тях са новообразувани. Тоест отново имаме завишение от 10% спрямо предходната година.
Това означава ли, че успоредно върви натовареността на прокурорите?
Да, Софийска районна прокуратура е най-голямата прокуратура в страната и респективно една от най-натоварените. Натовареността на прокурорите се е увеличила с около 15% в сравнение с 2021 година и с 32% в сравнение с 2020 година. Като средно един прокурор е ръководил и наблюдавал 322 досъдебни производства за годината, решил е 220 такива и е участвал в 120 съдебни заседания. Както виждате числата са сериозни.
При всичката тази натовареност, както Вие казвате, хубавата новина е, че поне преди време приключи сагата със старата сграда, в която се намираше Районната прокуратура. Сега усещате ли сграден проблем или това остана в миналото?
Всички се надяваме, че това е останало в миналото завинаги. Новата сграда, в която се намираме в момента, въпреки че не е типична административна сграда и не е строена, за да обслужва нуждите на съд и прокуратура, е много добра. Просторна е, прокурорите работят максимум по двама души по кабинети .
А не както в другата сграда по четирима?
Там бяха по четирима, по петима. Аз лично смятам, че условията са много добри, както за работа, така и за съхранение на делата.