На 20.11.2020 г. Софийска районна прокуратура внесе в съда обвинителен акт срещу обвиняемия Р.Х, за това, че в съучастие с неустановено лице, представящо се като „Р.Щ.“, поддържал у Т.Т. заблуждение, че ще му продаде лек автомобил, като в резултат на това Т.Т. превел суми равняващи се на 10 867,56 лева, по банкова сметка с титуляр Р.Х. и с това му е причинил имотна вреда - престъпление по чл. 209, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Т.Т. живеел във Великобритания, чрез сайт се запознал с жена, представяща се като „Р.Щ.“, която обяснила, че живее в Швейцария. Т.Т. ѝ споделил, че търси да закупи автомобил. „Р.Щ.“ го уверила, че може да уреди закупуване на такъв автомобил изгодно, тъй като именно такъв се ползвал от фирмата на Р.Х., в която тя работела. Тя посочила на Т.Т., че трябва да преведе по банкова сметка на Р.Х. сума от 1500 швейцарски франка, а после още 5100 франка, като цена за закупуване на автомобила. На 22.03.2018 г. „Р.Щ.“ изпратила няколко имейла, с които уверила Т.Т., че Р.Х. ще му продаде колата. На 23.03.2018 г. поддържайки създадените неверни представи, в телефонен разговор Р.Х. за пореден път уверил Т.Т., че при превод на парите автомобилът ще бъде доставен до България, където ще се извърши и покупко-продажбата.
На 23.03.2018 г. в офис на банка в гр. Лондон, Великобритания, Т.Т. превел по сметка на Р.Х. сума от 1500 швейцарски франка. След което решил да замине за България. Тъй като не искал да носи в себе си много пари, Т.Т. наредил остатъка от сумата, да бъде преведена по сметка на Р.Х. на 16.04.2018 г., когато се очаквало да е вече в гр. София. На тази дата банката извършила наредения от Т.Т. превод и по сметката на Р.Х. били преведени още 5100 швейцарски франка. Т.Т. пристигнал в гр. София. Съгласно постигната договорка, автомобилът следвало да бъде прехвърлен на 24.04.2018 г. Р.Х. отложил срещата за следващия ден, но и тогава двамата не се срещнали и автомобилът не бил прехвърлен. Последвали множество телефонни разговори между Т.Т. и Р.Х. През м. юни 2018 г. Т.Т. отново бил в България, с оглед уверенията на Р.Х. и „Р.Щ.“, че автомобилът ще му бъде прехвърлен, но среща не се състояла. След това Т.Т. поискал връщане на платените от него суми равняващи се на 10 867,56 лева.
По случая било образувано досъдебно производство, спрямо Р.Х. била взета мярка за неотклонение „подписка“. Предстои делото да продължи в съда.