Дизайнер и стилист с прокурорска тога
Дизайнер и стилист с прокурорска тога
Стелиана Кожухарова: Жената, която се осмели да задържи брата на Никола Филчев
Тя е художник, артист по душа. Стилист, дизайнер и шивач. Майка и съпруга. В действителност става дума за прокурора от Софийската градска прокуратура (СГП) Стелиана Кожухарова - онзи обвинител, който преди десетина години се осмели да издаде постановление за задържането под стража на брата на бившия вече главен прокурор Никола Филчев. По-късно постъпката й не остана "ненаказана".
От една година Стелиана Кожухарова, за приятелите Стела, е говорител на СГП. Засега не се оплаква от съвместяването на тази длъжност с работата си на обвинител. На "неин отчет" са няколко шумни медийни дела - за трагедията пред дискотека "Индиго", при която загинаха седем деца, това срещу бившия заместник районен прокурор на Оряхово Д. В. , няколко дела за общински нарушения. За нея казват, че е лъчезарен, почтен и директен човек. А тя самата си признава, че може би не е достатъчно търпелива с хората.
Стелиана Кожухарова е родена на 24 януари 1966 г. в Елхово. Средното си образование завършва в родния си град през 1985 година. Веднага след това кандидатства философия в СУ "Св. Климент Охридски", но за нейно съжаление не е приета. Разочарована, тя започва работа като дизайнер в трикотажната фабрика "Яница" в Елхово.
"Още от детска възраст ме влечеше рисуването и приложното изкуство. Като ученичка сама си правих обици и гердани. Имах над 580 обици", разказва Кожухарова.
Като се връщала от училище, тя не залягала над домашните. От зъболекарска тел, мъниста и шарени пластмасови капачки от дезодоранти майсторяла бижута за уши. Половината гимназия в Елхово била като ходеща реклама на нейните продукти. Много често родителите й ставали през нощта да проверят дали спи, или отново се занимава с обиците. "Често ми правиха забележки, но какво да направя, като приложните изкуства бяха моята страст", спомня си Кожухарова.
Всъщност именно на родителите си дължи днешната си професия. Докато работила във фабрика "Яница", те я "навивали" да кандидатства право, защото професията била престижна и добра. В крайна сметка успели да убедят Стела и през 1986 г. тя е приета в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски".
Във втори курс срещнала младеж, в когото се влюбила. Двамата се оженили, родило им се момче. "Въпреки майчинството не прекъснах следването, а продължих. Беше ми много натоварено, но с цената на много нерви и умора успях да се дипломирам", споделя Кожухарова.
По време на следването я привлича повече наказателното право, отколкото гражданското или което и да е друго. Решава, че в бъдеще трябва да работи като страна в процеса, а не да бъде арбитър, какъвто е съдията. "Да си страна в процеса е по-емоционално, по-раздвижено, в съдебната зала имаш повече свобода", казва Кожухарова. Заради това, след като през 1991 г. се дипломира, тя става адвокат.
Една година се бори с човешката мъка и проблеми. "Прекият контакт с хората се оказа доста изнервящ. Когато човек дойде и потърси адвокатска помощ, той не изнася само фактите, а започва да си разказва живота от третата си годинка, та до момента. Това беше много натоварващо. Аз не можех да ги прекъсвам, а когато го правех, бях малко груба", признава Стела.
Накрая не издържала и решила да се пробва като прокурор - все пак и той е страна в процеса. През 1992 г. кандидатствала и я приели. А на 2 ноември с.г. започнала работа като младши обвинител в Четвърта районна прокуратура.
През юни 1993 г. обединяват всичките шест районни прокуратури в една. "В новата Софийска районна прокуратура имаше вече отдели. Аз се паднах в отдел "Общ надзор". Но с колегите ми не влизахме в съдебни заседания, отново трябваше да работя директно с гражданите. Заради това три месеца по-късно подадох молба да ме преместят в отдел "Наказателно-съдебен надзор". През октомври 1993 г. започнах работа там. Този отдел беше най-тежкият. Той се занимаваше с вече образувани наказателни дела, техния надзор, внасянето на обвинителни актове в съда и участие в заседания. Въпреки че работата беше повече и по-тежка, аз бях доволна, защото вече влизах по дела", казва Стела.
Всичко вървяло нормално до 1997 година. По онова време МВР попаднало по следите на международен канал за контрабанден износ на антики от България за САЩ. В основата на престъпната схема бил А. Б. , брат на тогавашния заместник правосъден министър Н. Ф. . Досъдебните органи у нас образували следствено дело срещу Б. и му повдигнали обвинение за контрабанда. Но делото се водело задочно, защото по онова време братът на бъдещия главен прокурор бил в Щатите и оттам ръководел износа на антики.
За наблюдаващ прокурор била определена Кожухарова. В хода на разследването били събрани достатъчно улики срещу А. Ф. . Заради това тя издала постановление за неговото задържане. Тоест в момента, в който той стъпи на българска земя, родните власти били длъжни да го арестуват. Така и става. На 13 май 1998 г. А. Ф. се опитва да влезе през ГКПП-Калотина, но още на границата белезниците щракват около ръцете му. Делото било почти готово, предстояло само внасянето на обвинителен акт в съда. Но на 21 май 1998 г. по-висшестоящ от Кожухарова прокурор го прекратява, без да посочва никакви мотиви. Той отменя и мярката за неотклонение "задържане под стража". А. Ф. получава обратно паспорта си и напуска пределите на България, а преписката срещу него изчезва.
"Бяха ме предупредили на кого е брат А. Ф. , но за мен това нямаше значение. При всеки друг случай бих взела мярка "задържане под стража" при такива солидни доказателства, каквито имахме. Защо при този да е различно. Самата схема за износ на антики беше впечатляваща - проста, но много интелигентно измислена. Но тази история повлия на живота ми и го промени", разказва днес Стелиана.
През февруари 1999 г. Н. Ф. е избран за главен прокурор на България. По това време Кожухарова вече е в Софийската градска прокуратура (СГП). Първоначално по нищо не личало, че спрямо нея ще бъдат предприети някакви действия. "Имаше само някакви сигнали. Например всеки път, когато се опитвах да запазя места за мен и семейството ми в някоя от почивните бази на прокуратурата, ми беше отказвано по всякакви причини - или няма места, или пък нещо друго се е случило", казва тя. Но всичко това бил малкият дявол.
Всъщност чак в края на 2001 г. и началото на 2002 г. станало ясно, че решението й да арестува брата на Ф. няма да остане без последствия.
На 21 декември 2001 г. при меле пред столичната дискотека "Индиго" загиват седем деца, други 12 са ранени. Образувано е досъдебно производство, което е възложено на Стела Кожухарова и на колегата й от СГП Христо Граматиков.
"За три месеца бяхме командировани в сградата на Националната следствена служба, където с тамошните колеги работехме усилено по случая. От Върховната касационна прокуратура (ВКП) бяха определени двама души, които да извършват надзор върху разследването. Беше ни заповядано в края на всеки работен ден да се явяваме във ВКП и да докладваме за хода на делото. Освен това ни беше забранено да ходим в СГП", разказва с неохота Кожухарова.
Заради това, че е постоянно в следствието, работата й в градската прокуратура изостанала. И то, толкова че към края на третия месец по предложение на петима членове на Висшия съдебен съвет е образувано дисциплинарно производство срещу нея за неизпълнение на служебните задължения.
До наказание не се стигнало, защото кадровиците на Темида разбрали всъщност за какво става дума и прекратили дисциплинарката. Други репресии срещу Кожухарова нямало, спасило я майчинството - тя родила още един син.
"Откакто Борис Велчев бе избран за главен прокурор, атмосферата се промени, тя вече е по-спокойна и по-творческа. Няма го този страх - психически и физически, който беше по времето на Н. Ф. Сега можеш да си решиш делата по закон, по доказателства и вътрешно убеждение, а не да гадаеш какво да направиш, за да нямаш неприятности ", споделя Стела.
От около година и половина тя отново работи с вдъхновение. И сега среща пречки и трудности, но те са предимно от законодателно естество.
"Всички очаквахме новия Наказателнопроцесуален кодекс (НПК) с голямо нетърпение, но законът се оказа едно голямо разочарование. Не мога да разбера защо на основни институти като правилата за спиране, образуване и прекратяване на досъдебните производства им бяха променени цифрите на текстовете. Защо не си остана старата номерация - всички в университета сме учили, че този и този член е за това и това. А сега сме принудени да прелистваме десетки страници, за да намерим точните цифри. Това затруднява не само нас, магистратите, но и адвокатите", казва Кожухарова.
Тя е очаквала новия НПК да не бъде толкова формален, да се развие състезателното начало на процеса, така че да намалее времето на предварителното разследване. "Надявах се, че основната тежест на доказване на престъплението, ще се случи в съда. Но и това не стана. Напротив, допълнително се утежни процедурата", твърди прокурорката.
Тя сочи и пример. Когато в хода на делото се появят противоречия в показанията на свидетел, който пред съда казва едно, пък пред дознател друго, се приемат само тези, които са дадени в зала. А думите, казани пред досъдебните органи, нямат сила. Те могат да бъдат използвани по време на делото само, ако съдията е присъствал по време на разпита пред дознател.
"Наказателната политика на държавата не е ясна. Ако държавата смята, че не може да има доверие на доказателствата, събрани от разследващия орган, ако не можеш да се довериш на разпита, проведен от дознател и после да прочетеш показанията пред съда, тогава за какво ми е този орган като дознанието. По-добре е да го закрием и директно да си водим свидетелите пред съда", категорична е Стела.
Освен това тя не намира и смисъл в определянето на срокове по разследването. Според НПК прокурорът трябва - в рамките на два месеца, да приключи с разнищването на дадено дело. Ако не успее да се вмести в срока, то трябва да поиска от по-висшестоящ прокурор удължаването му.
"По принцип срокът за разследване изисква някаква бързина, защото делата се затлачиха много, а броят на работещите в съдебната система не съответства на броя на извършените престъпления. Но почти няма дела, по които да не се иска удължаване на срока. А след като е така, значи тази процедура е излишна. Какво е по-добро - да събереш всички доказателства и да внесеш качествен обвинителен акт в съда или да внесем непълноценно обвинение, но пък то да е в срок", пита риторично Кожухарова.
Според нея в НПК е заложен и още един, немаловажен проблем. Почти всички престъпления (97%) се разследват от дознатели, а една голяма част от тях са нови в професията и все още не се справят добре. Трябваше да се отдели повече време за тяхното обучение, а не направо да ги пуснат в дълбоки води, смята прокурорката.
Не на последно място, според нея, е липсата на съдебна практика. През последните години много рядко излизат тълкувателни решения на Върховния касационен съд по отношение на противоречивата съдебна практика. А това също затруднява работата на магистратите.
Да се справя с ежедневните трудности и проблеми на Стела й помага семейството. Гордостта й са тримата мъже вкъщи - съпругът й, който е педиатър, и двамата й сина. Те са моят ангажимент, моята грижа, моето щастие, казва Стела.
Тази година големият й син е завършил немската гимназия и е кандидатствал право в Юридическия факултет в СУ "Св. Климент Охридски". "Класира се шести", не крие гордостта си, Кожухарова. Малкият е едва на три години и половина.
"Рисуването си остана моята страст и до ден днешен. Най-добре си почивам с четките и боите. Сега съм снабдила малкия си син с всички възможни бои и заедно рисуваме. Опитвам се да развия интереса му към изобразителното изкуство", казва Стела. Именно заради страстта си към рисуването обожава да се разхожда из Стария Пловдив и да съзерцава изложените на площада картини. Самата тя има няколко, но те са за собствено ползване, не за подарък.
В откраднатите за себе си минутки тя се отдава и на друго любимо занимание - прави скици на модели и после някои от тях си ги шие. Заради уникалните модели, които прави, много от колежките й не крият своето възхищение и благородна завист.
Настолната й книга е стихосбирката на Дамян Дамянов "Живей измислице, любов". Харесва още творбите на Димчо Дебелянов. От време на време разпуска и с музика, предимно класическа - арията "Наздравица" от операта "Травиата" и "Лебедово езеро" на Пьотр Чайковски.
Обича шоколад, кремове и пържоли, но като я погледне човек, едва ли би предположил, че, именно, това са любимите й храни. Защото тя изглежда като момичето от онази реклама на пълнозърнестия корн-флейкс - слаба, стройна, с добре очертана талия...
За бъдещите си намерения казва само, че ще продължи да прави това, което трябва. "В момента очакванията на обществото са големи, но не бива те да влияят върху нашата преценка. Не може да решиш дадено дело по определен начин само защото хората очакват да го направиш така. Това не носи очаквания положителен ефект", убедена е Кожухарова