Структура, функции и правомощия на прокуратурата
Конституция на Република България
Чл. 126. (1) (Доп. – ДВ, бр. 106 от 2023 г.) Структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата, които разглеждат наказателни дела.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2023 г.; изм. с Решение № 13 на КС на РБ - бр. 66 от 2024 г. Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори.
(3) (Нова – ДВ, бр. 106 от 2023 г.; обявена за противоконституционна с Решение № 13 на КС на РБ - бр. 66 от 2024 г.
Главният прокурор по предложение на Върховната прокуратура утвърждава общи методически правила за дейността в досъдебното производство на прокурорите, следователите и другите разследващи органи, които подлежат на обжалване пред Върховния административен съд по ред, определен в закон.
Чл. 127. Прокуратурата следи за спазване на законността, като:
1. (нова - ДВ, бр. 27 от 2006 г.) ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане;
2. (нова - ДВ, бр. 27 от 2006 г.) може да извършва разследване;
3. (предишна т. 1 - ДВ, бр. 27 от 2006 г.) привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления, и поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер;
4. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 27 от 2006 г.) упражнява надзор при изпълнение на наказателните и други принудителни мерки;
5. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 27 от 2006 г., изм., бр. 106 от 2023 г.) предприема действия за оспорване на незаконосъобразни актове пред съда в случаите, предвидени в закон;
6. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 27 от 2006 г., изм., бр. 106 от 2023 г.) освен по наказателните дела от общ характер, в предвидените със закон случаи участва и в други дела в защита на значим обществен интерес или в интерес на лица, които се нуждаят от специална закрила.
Чл. 128. (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2006 г., бр. 106 от 2023 г.) Следствените органи осъществяват разследване по наказателни дела в случаите, предвидени в закон.
Чл. 129. (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2003 г., доп., бр. 27 от 2006 г.; изм. с Решение № 7 на КС на РБ - бр. 78 от 2006 г.; доп., бр. 100 от 2015 г., изм., бр. 106 от 2023 г.; изм. с Решение № 13 на КС на РБ - бр. 66 от 2024 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 100 от 2015 г.) Съдиите, прокурорите и следователите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност от съдийската, съответно прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 100 от 2015 г.) Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор се назначават и освобождават от президента на републиката по предложение на пленума на Висшия съдебен съвет за срок от седем години без право на повторно избиране. Президентът не може да откаже назначаването или освобождаването при повторно направено предложение.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2003 г., доп., бр. 100 от 2015 г.)С навършване на петгодишен стаж като съдия, прокурор или следовател и след атестиране, с решение на съдийската, съответно прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, съдиите, прокурорите и следователите стават несменяеми. Те, включително лицата по ал. 2, се освобождават от длъжност само при:
1. навършване на 65-годишна възраст;
2. подаване на оставка;
3. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление;
4. трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от една година;
5. тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт.
(4) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2006 г.; обявена за противоконституционна с Решение № 7 на КС на РБ - бр. 78 от 2006 г.)
В случаите по ал. 3, т. 5 председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор се освобождават от президента на републиката по предложение и на една четвърт от народните представители, прието с мнозинство две трети от народните представители. Президентът не може да откаже освобождаването при повторно направено предложение.
(5) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2003 г., предишна ал. 4, бр. 27 от 2006 г.) Придобитата несменяемост се възстановява при следващо заемане на длъжността съдия, прокурор или следовател в случаите на освобождаване по ал. 3, т. 2 и 4.
(6) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2003 г., в сила от 1.01.2004 г., предишна ал. 5, бр. 27 от 2006 г.) Административните ръководители в органите на съдебната власт, с изключение на тези по ал. 2, се назначават на ръководната длъжност за срок от пет години с право на повторно назначаване.
Чл. 130. (Доп. - ДВ, бр. 12 от 2007 г., изм. и доп., бр. 100 от 2015 г., изм., бр. 106 от 2023 г.; изм. с Решение № 13 на КС на РБ - бр. 66 от 2024 г.) (1) Висшият съдебен съвет се състои от 25 членове. Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор са по право негови членове.
(2) За членове на Висшия съдебен съвет, които не са негови членове по право, се избират юристи с високи професионални и нравствени качества, които имат най-малко петнадесетгодишен юридически стаж.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 100 от 2015 г.) Единадесет от членовете на Висшия съдебен съвет се избират от Народното събрание с мнозинство две трети от народните представители и единадесет - от органите на съдебната власт. Членовете на Висшия съдебен съвет се избират при условията на чл. 130а, ал. 3 и 4 и по ред, определен със закон.
(4) Мандатът на изборните членове на Висшия съдебен съвет е пет години. Те не могат да бъдат преизбирани веднага след изтичане на този срок.
(5) (Отм. – ДВ, бр. 100 от 2015 г.).
(6) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2007 г., отм., бр. 100 от 2015 г.).
(7) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2007 г., отм., бр. 100 от 2015 г.).
(8) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Мандатът на изборен член на Висшия съдебен съвет се прекратява при:
1. подаване на оставка;
2. влязъл в сила съдебен акт за извършено престъпление;
3. трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от една година;
4. дисциплинарно освобождаване от длъжност или лишаване от право да упражнява юридическа професия или дейност.
(9) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) При прекратяване на мандата на изборен член на Висшия съдебен съвет на негово място се избира друг от съответната квота, който довършва мандата.
Закон за съдебната власт (ЗСВ)
Глава шеста
ПРОКУРАТУРА
Чл. 136. (1) (Доп. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм., бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г., бр. 62 от 2016 г., в сила от 9.08.2016 г., бр. 32 от 2022 г., в сила от 28.07.2022 г., бр. 6 от 2025 г.
, в сила от 21.01.2025 г.)
Прокуратурата на Република България се състои от главен прокурор, Върховна касационна прокуратура, Национална следствена служба, апелативни прокуратури, военно-апелативна прокуратура, окръжни прокуратури, военно-окръжни прокуратури и районни прокуратури. В състава на окръжните прокуратури има следствени отдели. Прокурорът по разследването срещу главния прокурор или негов заместник е част от Прокуратурата на Република България., в сила от 21.01.2025 г.) Във Върховната касационна прокуратура и в окръжните прокуратури се създават административни отдели, прокурорите от които участват в производствата по административни дела. Прокурорите и следователите се ръководят от административните ръководители на съответната прокуратура. При упражняване на функциите си по ал. 4 всеки административен ръководител е подчинен на главния прокурор и на по-горестоящите от него административни ръководители. Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори и следователи за точно и еднакво прилагане на законите и защита на законните права и интереси на гражданите, юридическите лица и държавата. Европейските делегирани прокурори са членове на прокуратурата на Република България и разполагат с правомощията на прокурори по този закон. Европейският прокурор и европейските делегирани прокурори участват в производствата по дела от компетентност на Европейската прокуратура. За осъществяване на своите функции по Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 г. за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура (ОВ, L 283/1 от 31 октомври 2017 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) 2017/1939", европейските делегирани прокурори се подпомагат от самостоятелна администрация. Разпоредбите на ал. 4 – 6 не се прилагат за дейността на европейския прокурор и на европейските делегирани прокурори, когато те изпълняват функции по Регламент (ЕС) 2017/1939.Разпоредбите на ал. 4 – 6 не се прилагат за дейността на прокурора по разследването срещу главния прокурор или негов заместник.
Чл. 137. Прокуратурата е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София. Чл. 138. (Доп. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., бр. 21 от 2014 г., в сила от 9.04.2014 г., изм., бр. 62 от 2016 г., в сила от 9.08.2016 г.) (1) (Предишен текст на чл. 138 – ДВ, бр. 62 от 2022 г.) Главният прокурор:1. ръководи и представлява прокуратурата;
2. (изм. – ДВ, бр. 6 от 2025 г., в сила от 21.01.2025 г.) организира дейността на Върховната касационна прокуратура и на административните ръководители в прокуратурата;
3. организира и разпределя работата на своите заместници;
4. (изм. – ДВ, бр. 6 от 2025 г., в сила от 21.01.2025 г.) назначава и освобождава служителите във Върховната касационна прокуратура и в администрацията на главния прокурор;
5. (изм. – ДВ, бр. 80 от 2021 г.) участва в Съвета по защита по Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство;
6. (изм. – ДВ, бр. 16 от 2021 г., доп., бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) издава писмени инструкции и указания относно дейността на прокуратурата в изпълнение на функциите си по чл. 136, ал. 6, които се публикуват на интернет страницата на Прокуратурата на Република България в 7-дневен срок от издаването им;
7. ръководи контролната дейност в прокуратурата, която има за цел да обезпечи точното и еднакво прилагане на законите от прокурорите и следователите и да осигури:
а) получаване на актуална информация за организационното състояние на прокуратурите и за работата на прокурорите и следователите;
б) установяване на пропуски и нарушения в дейността и основанията за предприемане на съответни организационни и/или дисциплинарни мерки;
в) обективна оценка за работата и предпоставки за поощрение;
г) установяване на добри практики;
д) изпълнение на приоритетите в дейността на прокуратурата;
8. съвместно с министрите и ръководителите на други държавни институции създава специализирани междуведомствени звена за подпомагане на разследването под процесуалното ръководство на определен от него прокурор;
9. издава съвместни инструкции относно реда и показателите за предоставяне на информация за разследванията, съответно:
а) с министъра на вътрешните работи и с министъра на финансите – за разследванията, провеждани от разследващи полицаи и разследващи митнически инспектори;
б) с министъра на отбраната – за разследванията, провеждани от военните разследващи полицаи;
10. (нова – ДВ, бр. 11 от 2020 г.) съвместно с министъра на вътрешните работи издава инструкция относно реда за достъп и ползването на информация от информационните фондове на Министерството на вътрешните работи;
11. (предишна т. 10 – ДВ, бр. 11 от 2020 г.) определя реда и показателите за получаване на информация за разследванията по досъдебните производства от директора на Националната следствена служба и от административните ръководители на прокуратурите;
12. (предишна т. 11 – ДВ, бр. 11 от 2020 г.) на всеки 6 месеца представя на прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието обобщена информация за образуването, движението и приключването на преписките.
(2) (Нова – ДВ, бр. 62 от 2022 г.) Алинея 1, т. 7 не се прилага за дейността на европейския прокурор и на европейските делегирани прокурори, когато те изпълняват функции по Регламент (ЕС) 2017/1939.
Чл. 138а. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 9.08.2016 г.) (1) Главният прокурор ежегодно до 30 април внася в пленума на Висшия съдебен съвет годишен доклад за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи и го публикува на интернет страницата на прокуратурата.(2) (Нова – ДВ, бр. 48 от 2023 г.) Главният прокурор ежегодно в срока по ал. 1 внася в Народното събрание доклад относно дейността на прокуратурата по противодействие на корупционните престъпления, който включва информация и анализ: за образувани и приключили дела за корупционни престъпления; за корупционни престъпления от висок обществен интерес докладът съдържа информация за фазата, на която се намират делата, брой на осъдителните и оправдателните присъди, други основания за приключване на производствата; анализ на сроковете за извършване на разследванията, качеството на обвинителните актове и причините за конкретния резултат от производството. Корупционните престъпления от висок обществен интерес се определят въз основа на критерии, които включват длъжност на лицето в йерархията на органите на публична власт, степен на засегнат интерес и степен на обществена значимост и публичен интерес.
(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 48 от 2023 г.) По искане на Народното събрание или по своя инициатива главният прокурор внася в Народното събрание и други доклади за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 48 от 2023 г.) В 14-дневен срок от постъпване на доклада по ал. 1 Висшият съдебен съвет изслушва главния прокурор. При изслушването членовете на съвета може да поставят и писмени въпроси, постъпили от граждани, институции и неправителствени организации във връзка с доклада, на които главният прокурор отговаря.
(5) (Предишна ал. 4, изм. и доп. – ДВ, бр. 48 от 2023 г.) Висшият съдебен съвет внася в Народното събрание доклада по ал. 1 до 31 май. Докладите по ал. 1, 2 и 3 се обсъждат, след като Народното събрание в едномесечен срок от внасянето им изслуша главния прокурор. При обсъждането на докладите народните представители може да поставят и писмени въпроси, постъпили от граждани, институции и неправителствени организации във връзка с докладите, на които главният прокурор отговаря.
Чл. 139. (1) (Изм. – ДВ, бр. 6 от 2025 г., в сила от 21.01.2025 г.) Главният прокурор се подпомага от двама заместници при Върховната касационна прокуратура и може да им възлага правомощията си по чл. 138, ал. 1, т. 2, 7 и 11.(2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 9.08.2016 г.) Главният прокурор и неговите заместници, на които са възложени съответни правомощия по реда на ал. 1, могат писмено да отменят или изменят прокурорски актове, освен ако са били предмет на съдебен контрол.
(3) (Нова – ДВ, бр. 103 от 2020 г.) Алинея 2 не се прилага за актовете на европейския прокурор и на европейските делегирани прокурори при изпълнение на функциите им по Регламент (ЕС) 2017/1939.
(4) (Нова – ДВ, бр. 16 от 2021 г., отм., бр. 48 от 2023 г.).
Чл. 139а. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2022 г.) (1) Дейността на администрацията по чл. 136, ал. 10 се ръководи и организира от оправомощен от Европейската прокуратура европейски делегиран прокурор, който назначава и освобождава служителите в нея.(2) Средствата за осъществяване на дейността на европейските делегирани прокурори и администрацията по ал. 1 се осигуряват от бюджета на съдебната власт. Пленумът на Висшия съдебен съвет определя за разпоредител с бюджета европейския делегиран прокурор по ал. 1.
(3) Администрацията по чл. 136, ал. 10 има самостоятелни регистратура и деловодство.
Чл. 140. (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г., бр. 62 от 2016 г., в сила от 9.08.2016 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 28.07.2022 г.) Административният ръководител на районна, окръжна, военно-окръжна, апелативна и военно-апелативната прокуратура:1. организира и ръководи дейността на съответната прокуратура;
2. назначава и освобождава служителите в нея;
3. в предвидените от закона случаи изготвя индивидуалния план за професионално развитие по чл. 30а, ал. 3 и следи за изпълнението му;
4. в определен от главния прокурор срок изготвя годишен доклад за дейността на съответната прокуратура, представя го на горестоящия административен ръководител и го публикува на интернет страницата на съответната прокуратура.
(2) Разпорежданията на административния ръководител във връзка с правомощията му по ал. 1, т. 1 са задължителни за всички прокурори, следователи и служители в съответната прокуратура.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 28.07.2022 г.) Административният ръководител на районна, окръжна и на военно-окръжна прокуратура или оправомощени от него заместници осъществяват контрол за спазване на сроковете за извършване на разследването, на проверките по чл. 145, ал. 1, т. 2 и 3 и на сроковете за мерките за процесуална принуда по Наказателно-процесуалния кодекс.
(4) Административните ръководители на апелативните и окръжните прокуратури ръководят контролната дейност в районите си, която има за цел да осигури:
1. получаване на актуална информация за организационното състояние на прокуратурите от района и за работата на прокурорите и следователите в тях;
2. установяване на пропуски и нарушения в дейността и основанията за предприемане на съответни организационни или дисциплинарни мерки;
3. обективна оценка за работата и предпоставки за поощрение.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 28.07.2022 г.) Административните ръководители на апелативните прокуратури всяко тримесечие предоставят на главния прокурор обобщена информация за разследванията на съответните районни, окръжни и на военно-окръжни прокуратури.
Чл. 141. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., бр. 33 от 2009 г., доп., бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г., изм., бр. 82 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г., бр. 28 от 2016 г., отм., бр. 62 от 2016 г., в сила от 9.08.2016 г.). Чл. 142. (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., отм., бр. 62 от 2016 г., в сила от 9.08.2016 г.). Чл. 143. (1) Всички актове и действия на прокурора могат да бъдат обжалвани пред непосредствено по-горестоящата прокуратура, ако не подлежат на съдебен контрол. Устни разпореждания и указания във връзка с работата по делата и преписките са недопустими. В определените със закон случаи прокурор от по-горестоящата прокуратура може:1. да извършва действия, включени в компетентността на прокурорите от по-ниските по степен прокуратури;
2. мотивирано и писмено да спира, отменя или изменя актовете на прокурорите от по-ниските по степен прокуратури.
(4) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г., отм., бр. 62 от 2016 г., в сила от 9.08.2016 г.).
(5) (Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 9.08.2016 г.) При отмяна на прокурорски акт могат да се дават само писмени и мотивирани указания относно прилагането на закона, без да се засяга вътрешното убеждение на прокурора.
(6) (Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 9.08.2016 г.) В случаите, когато отменя прокурорски акт поради това, че не са извършени необходимите действия за разкриване на обективната истина, горестоящият прокурор указва какви действия и за установяване или проверка на какви факти следва да се извършат.
(7) (Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 9.08.2016 г.) Прокурорът, получил указанията по ал. 3, т. 2 и по ал. 5 и 6, може да направи възражение пред прокурор от по-горестоящата прокуратура на прокурора, дал указанията.
(8) (Нова – ДВ, бр. 103 от 2020 г.) Алинеи 1 – 7 не се прилагат за дейността на европейския прокурор и европейските делегирани прокурори, когато те изпълняват функции по Регламент (ЕС) 2017/1939.
(9) (Нова – ДВ, бр. 16 от 2021 г., отм., бр. 48 от 2023 г.).
Чл. 144. (1) Прокурорът ръководи разследването като наблюдаващ прокурор.(2) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) Когато наблюдаващият прокурор не може да участва при разглеждане на делото в съдебно заседание поради уважителни причини, съответният административен ръководител определя друг прокурор, който да го замести.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., бр. 53 от 2014 г., отм., бр. 14 от 2015 г., нова, бр. 16 от 2021 г., отм., бр. 32 от 2022 г., в сила от 28.07.2022 г.).
Чл. 145. (1) При изпълнение на предвидените в закона функции прокурорът може:1. (доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 9.08.2016 г.) да изисква документи, сведения, обяснения, експертни мнения и други материали, като определя срок за получаването им;
2. лично да извършва проверки;
3. да възлага на съответните органи при данни за престъпления или за незаконосъобразни актове и действия да извършват проверки и ревизии в определен от него срок, като му представят заключения, а при поискване - и всички материали;
4. да призовава граждани или упълномощени представители на юридически лица, като при неявяването им без уважителни причини може да разпореди принудително довеждане;
5. да изпраща материалите на компетентния орган, когато установи, че има основание за търсене на отговорност или за прилагане на принудителни административни мерки, които не може да осъществи лично;
6. да прилага предвидените от закона мерки при наличие на данни, че може да бъде извършено престъпление от общ характер или друго закононарушение.
(2) (Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 9.08.2016 г.) Проверката по ал. 1, т. 2 и 3 се извършва в двумесечен срок, който при необходимост може да бъде удължен еднократно от административния ръководител на съответната прокуратура с един месец. Прокурорът се произнася по материалите от проверката в срок до един месец от получаването им.
(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 9.08.2016 г.) Разпорежданията на прокурора, издадени в съответствие с неговата компетентност и закона, са задължителни за държавните органи, длъжностните лица, юридическите лица и гражданите.
(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 9.08.2016 г.) Държавните органи, юридическите лица и длъжностните лица са длъжни да оказват съдействие на прокурора при изпълнение на правомощията му и да му осигуряват достъп до съответните помещения и места.
(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 9.08.2016 г.) В рамките на своята компетентност и в съответствие със закона прокурорът може да дава задължителни писмени разпореждания на полицейските органи.
(6) (Предишна ал. 5, доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 9.08.2016 г.) Прокурорът протестира и иска отмяна или изменение на незаконосъобразни актове в срока и по реда, предвидени със закон. Той може да спре изпълнението на акта до разглеждането на протеста от съответния орган, ако това е предвидено със закон.
Чл. 146. (1) При упражняване на надзор за законност върху изпълнение на наказанията, на другите принудителни мерки и в местата за задържане прокурорът може да:1. посещава без предварително разрешение на администрацията местата за задържане, за лишаване от свобода и за изпълнение на другите принудителни мерки и да проверява документите, въз основа на които се задържат лицата;
2. разговаря насаме със задържаните или настанените;
3. разглежда предложения, сигнали, жалби и молби във връзка с изпълнение на наказанията и на другите принудителни мерки, предвидени със закон;
4. нарежда писмено на органите по изпълнение на наказанията и на администрацията на местата за изпълнение на другите принудителни мерки да го уведомяват за определени действия, актове и събития.
(2) За отстраняване и предотвратяване на нарушенията по ал. 1 прокурорът:
1. освобождава незабавно всеки, който е задържан незаконно в местата за лишаване от свобода и за изпълнение на другите принудителни мерки;
2. дава задължителни писмени разпореждания за отстраняване на констатирани нарушения;
3. спира изпълнението на незаконосъобразни писмени заповеди и разпореждания на длъжностни лица и иска отмяната им по съответния ред.
Чл. 147. (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., бр. 62 от 2016 г., в сила от 9.08.2016 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 48 от 2023 г.) Когато длъжността на прокурор в съответната прокуратура не е заета или прокурор е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг прокурор от същата прокуратура, след вземане на становище на Комисията по атестирането и конкурсите към прокурорската колегия:1. апелативният прокурор – за своя район, може да командирова:
а) в апелативна прокуратура – прокурор от окръжна прокуратура със съответен ранг;
б) в окръжна прокуратура – прокурор от районна прокуратура със съответен ранг;
2. окръжният прокурор – за своя район, може да командирова:
а) в окръжна прокуратура – прокурор от друга районна прокуратура, след вземане на становище на Комисията по атестирането и конкурсите към прокурорската колегия;
б) в районна прокуратура на свободна длъжност за прокурор – младши прокурор от друга районна прокуратура със стаж над една година, след вземане на становище на Комисията по атестирането и конкурсите към прокурорската колегия;
3. главният прокурор може да командирова:
а) във Върховната касационна прокуратура – прокурор от апелативна или окръжна прокуратура, който има най-малко 12 години юридически стаж и ранг "прокурор във Върховната касационна прокуратура", след вземане на становище на Комисията по атестирането и конкурсите към прокурорската колегия;
б) в Националната следствена служба – следовател от окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури, който има най-малко 12 години юридически стаж и ранг "следовател в Националната следствена служба", след вземане на становище на Комисията по атестирането и конкурсите към прокурорската колегия;
в) следователите от окръжните следствени отдели, след вземане на становище на Комисията по атестирането и конкурсите към прокурорската колегия.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 48 от 2023 г.) След вземане на становище на Комисията по атестирането и конкурсите към прокурорската колегия главният прокурор може да командирова прокурори от цялата страна при невъзможност за командироване по реда на ал. 1, т. 1 и 2.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 48 от 2023 г.) За всяко командироване се издава заповед с мотиви за наличие на служебна необходимост и за определяне на конкретния прокурор или следовател.
(4) (Нова – ДВ, бр. 48 от 2023 г.) Срокът на командироване не може да бъде по-дълъг от 6 месеца в рамките на една година.
(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 48 от 2023 г.) Командированите прокурори и следователи участват с право на глас в събранията на органа, от който са командировани.
(6) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 48 от 2023 г.) Командированите прокурори и следователи участват без право на глас в събранията на органа, в който са командировани.
(7) (Нова – ДВ, бр. 48 от 2023 г.) Разпоредбите на ал. 1 – 6 не се прилагат по отношение на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или от негов заместник.
Глава седма
СЛЕДСТВЕНИ ОРГАНИ
(Загл. изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.)
Чл. 148. (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г., бр. 32 от 2022 г., в сила от 28.07.2022 г.) Следствени органи са Националната следствена служба и окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури.(2) Следственият отдел в Софийската градска прокуратура е със статут на окръжен следствен отдел.
Чл. 149. (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) (1) Националната следствена служба се състои от следователи.(2) (Доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 9.08.2016 г.) В Националната следствена служба има специализирани отдели за разследване по дела с особена фактическа и правна сложност, по дела за престъпления, извършени в чужбина, по искания за правна помощ, както и за разследване по дела в други случаи, предвидени със закон. В Националната следствена служба има отдел по криминалистика за подпомагане на разследването.
Чл. 150. (1) (Предишен текст на чл. 150, изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., бр. 6 от 2025 г., в сила от 21.01.2025 г.) Националната следствена служба се ръководи от директор, който е и заместник на главния прокурор по разследването.(2) (Нова - ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм., бр. 6 от 2025 г., в сила от 21.01.2025 г.) Директорът на Националната следствена служба:
1. осъществява административно и организационно ръководство на следователите и служителите в Националната следствена служба;
2. осъществява методическо ръководство на следователите от окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури.
Чл. 151. (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 28.07.2022 г.) Окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури се състоят от следователи.(2) (Изм. – ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 28.07.2022 г.) Местоработата на всеки следовател и служител в окръжните следствени отдели се определя от административните ръководители на съответните прокуратури.
Чл. 152. (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г., бр. 32 от 2022 г., в сила от 28.07.2022 г.) Следователите в окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури осъществяват разследване по дела, възложени им от административния ръководител на съответната прокуратура. Чл. 153. (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 6 от 2025 г., в сила от 21.01.2025 г.) Специализираните отдели в Националната следствена служба се ръководят от завеждащи отдели, които се назначават от директора на Националната следствена служба, имат ранг на прокурор, завеждащ отдел във Върховната касационна прокуратура, и получават възнаграждение, равно на възнаграждението на прокурор, завеждащ отдел във Върховната касационна прокуратура.(2) Окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури се ръководят от завеждащи отдели, които се назначават от административните ръководители на окръжните прокуратури, имат ранг на прокурор, завеждащ отдел в окръжна прокуратура, и получават възнаграждение, равно на възнаграждението на заместник на административния ръководител в окръжна прокуратура.
(3) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г., отм., бр. 32 от 2022 г., в сила от 28.07.2022 г.).
(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г., бр. 32 от 2022 г., в сила от 28.07.2022 г.) Завеждащите специализирани отдели в Националната следствена служба и завеждащите окръжни следствени отдели в окръжните прокуратури:
1. осъществяват административно и организационно ръководство на следователите в отдела;
2. в края на всеки месец подготвят и предоставят на съответния административен ръководител на прокуратурата информация за образуването, движението и приключването на делата;
3. изготвят 6-месечен и годишен доклад за дейността на отдела, които предоставят на съответния административен ръководител на прокуратурата.
Чл. 154. Разпорежданията на следователите във връзка с разследването са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани. Чл. 154а. (Нов – ДВ, бр. 6 от 2025 г., в сила от 21.01.2025 г.) (1) Когато следовател от Националната следствена служба е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг следовател от същата служба или следовател от окръжен следствен отдел е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг следовател от същия отдел, след вземане на становище на Комисията по атестирането и конкурсите към прокурорската колегия, директорът на Националната следствена служба командирова:1. в Националната следствена служба – следовател от окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури, който има най-малко 12 години юридически стаж и ранг "следовател в Националната следствена служба";
2. в окръжен следствен отдел следователите от друг окръжен следствен отдел.
(2) За всяко командироване се издава мотивирана заповед за определяне на конкретния следовател.
(3) Командированите следователи участват с право на глас в събранията на органа, от който са командировани.
(4) Командированите следователи участват без право на глас в събранията на органа, в който са командировани.
Наказателно-процесуален кодекс (НПК)
Глава пета
ПРОКУРОР
Функции на прокурора в наказателното производство
Чл. 46. (1) Прокурорът повдига и поддържа обвинението за престъпления от общ характер.(2) В изпълнение на задачите по ал. 1 прокурорът:
1. ръководи разследването и осъществява постоянен надзор за законосъобразното му и своевременно провеждане като наблюдаващ прокурор;
2. може да извършва разследване или отделни действия по разследването и други процесуални действия;
3. участва в съдебното производство като държавен обвинител;
4. взема мерки за отстраняване на допуснатите закононарушения по реда, установен в този кодекс, и упражнява надзор за законност при изпълнение на принудителните мерки.
(3) (Нова – ДВ, бр. 103 от 2020 г.) Функциите на прокурора, предвидени в този кодекс, се изпълняват и от европейския прокурор и европейските делегирани прокурори съобразно тяхната компетентност по Регламент (ЕС) 2017/1939.
(4) (Доп. – ДВ, бр. 42 от 2015 г., изм., бр. 62 от 2016 г., в сила от 9.08.2016 г., предишна ал. 3, бр. 103 от 2020 г.) Прокурор от по-горестоящата прокуратура може служебно писмено да отмени или измени постановление на прокурор от по-ниската по степен прокуратура, което не е било разгледано по съдебен ред. Неговите писмени и мотивирани указания са задължителни за тях. В тези случаи той може и сам да извърши необходимите действия по разследването и други процесуални действия.
(5) (Нова – ДВ, бр. 42 от 2015 г., предишна ал. 4, изм., бр. 103 от 2020 г.) Прокурорът, получил указанията по ал. 4, може да направи възражение срещу тях пред прокурор от по-горестоящата прокуратура.
(6) (Нова – ДВ, бр. 103 от 2020 г.) Разпоредбите на ал. 4 и 5 не се прилагат за постановленията и процесуалните действия на европейския прокурор и европейските делегирани прокурори, когато те изпълняват функции по Регламент (ЕС) 2017/1939.
(7) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 42 от 2015 г., предишна ал. 5, доп., бр. 103 от 2020 г.) Главният прокурор на Република България осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори, с изключение на дейността на европейския прокурор и европейските делегирани прокурори, когато те изпълняват функции по Регламент (ЕС) 2017/1939.
(8) (Нова – ДВ, бр. 16 от 2021 г.; обявена за противоконституционна с Решение № 7 на КС на РБ - бр. 41 от 2021 г.)
Разпоредбите на ал. 4, 5 и 7 не се прилагат, когато се извършва разследване или отделни действия по разследването и други процесуални действия от прокурора по разследването срещу главния прокурор или негов заместник.
Чл. 47. (1) Заинтересованите лица могат да поискат отвод на прокурора в случаите на чл. 29, ал. 1, т. 1, 4 - 8 и ал. 2.(2) В случаите по ал. 1 прокурорът е длъжен сам да си направи отвод.
(3) Отводът и самоотводът трябва да бъдат мотивирани.
(4) По основателността на отвода и самоотвода в досъдебното производство се произнася прокурор от по-горестоящата прокуратура, а в съдебното производство - съдът, който разглежда делото.
Чл. 48. (1) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 5.11.2017 г.) Когато пострадалият поради безпомощно състояние или зависимост от извършителя на престъплението не може да защити своите права и законни интереси, прокурорът може да встъпи в производството, образувано по тъжба на пострадалия, във всяко положение на делото и да поеме обвинението. В тези случаи наказателното производство не може да се прекрати на основание чл. 24, ал. 5, т. 3 - 5, но пострадалият може да поддържа обвинението наред с прокурора като частен обвинител.(2) Ако прокурорът се оттегли от участие в производството, пострадалият може да продължи да поддържа обвинението като частен тъжител.
Образуване на наказателното производство от прокурора за престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия
Чл. 49. (1) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г., бр. 63 от 2017 г., в сила от 5.11.2017 г.) В изключителни случаи, когато пострадалият от престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, не може да защити своите права и законни интереси поради безпомощно състояние или зависимост от извършителя на престъплението, прокурорът може служебно да образува наказателно производство, ако не е изтекъл срокът по чл. 81, ал. 3 и не са налице някои от пречките за образуване на наказателното производство, посочени в чл. 24, ал. 1, т. 1 - 8а и 10.(2) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 5.11.2017 г.) Образуваното наказателно производство се движи по общия ред и не може да се прекрати на основанията, посочени в чл. 24, ал. 5.
(3) Пострадалият може да участва в наказателното производство като частен обвинител и граждански ищец.
(4) Ако прокурорът се оттегли от участие в производството, пострадалият може да продължи да поддържа обвинението като частен тъжител.
Чл. 50. (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 5.11.2017 г., доп., бр. 44 от 2018 г., изм., бр. 7 от 2019 г.) Когато на досъдебното производство се установи, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия, наказателното производство се спира, като прокурорът уведомява пострадалия за правото му да подаде тъжба по реда на чл. 81, ако не са налице основанията по чл. 49.Предявяване на граждански иск от прокурора
Чл. 51. Когато пострадалият поради непълнолетие или физически или психически недостатъци не може да защити своите права и законни интереси, прокурорът може да предяви граждански иск в негова полза.
В изключителни случаи, когато пострадалият от престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, не може да защити своите права и законни интереси поради безпомощно състояние или зависимост от извършителя на престъплението, прокурорът може служебно да образува наказателно производство, ако не е изтекъл срокът по чл. 81, ал. 3 и не са налице някои от пречките за образуване на наказателното производство, посочени в чл. 24, ал. 1, т. 1 - 8а и 10.(2) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 5.11.2017 г.) Образуваното наказателно производство се движи по общия ред и не може да се прекрати на основанията, посочени в чл. 24, ал. 5.
(3) Пострадалият може да участва в наказателното производство като частен обвинител и граждански ищец.
(4) Ако прокурорът се оттегли от участие в производството, пострадалият може да продължи да поддържа обвинението като частен тъжител.
Продължаване на производството за престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия
Когато на досъдебното производство се установи, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия, наказателното производство се спира, като прокурорът уведомява пострадалия за правото му да подаде тъжба по реда на чл. 81, ако не са налице основанията по чл. 49Предявяване на граждански иск от прокурора Чл. 51. Когато пострадалият поради непълнолетие или физически или психически недостатъци не може да защити своите права и законни интереси, прокурорът може да предяви граждански иск в негова полза.