Създаване на правовата система в България
Наред с Освобождението на българския народ Руско-турската война от 1877 – 1878 г. постави началото на изграждането на правовата система у нас.
В първите години след Освобождението съдебната система обединява всички органи, участвуващи в правосъдната дейност – съд, прокуратура и адвокатура.
Делата се разглеждат от председател и двама членове на съда. В последните не участва прокурор, а председателят на съда прави предложение за следствие, извършвано от член на съда.
Във “Временните правила за устройство на съдебната власт” от 1878 г. не се предвижда касационна инстанция.
Търновската конституция на България и влиянието й върху съдебната власт
Това устройство съществува до приемането на Търновската конституция на България - първият основен закон за периода от 16.04.1879 г. до 06.12.1947 г. Нейните създатели са вложили най-напредничавите идеи на своето време, заимствани от конституциите на европейските държави с традиции в демократичното управление. По този начин първите ни законодатели успяват да положат устоите на модерна конституционна държава у нас, като слагат началото на изграждането на съдебната система.
Търновската конституция формално установява принципа на разделение на властите между съответните титуляри. Съдебната власт принадлежала, според чл. 13 от Конституцията, “... на съдебните места и лица, действащи от името на княза. Отношението на княза към тия места и лица се определя чрез особени наредби”. Тя не съдържа по-подробни разпоредби за съдебната власт. Въпросите за устройството и функциите й са уредени от специални закони за съдоустройството.
Първият “Закон за устройството на съдилищата в България” е приет на 25.05.1880 г. С влизането му в сила се отменя първия раздел на Временните правила за устройство на съдебната власт в България от 1878 г. Съдебната система у нас се основава на Руския устав за съдебните учреждения от 1864 г.
С изграждането на Върховен съд през 1879 г., преименуван във Върховен касационен съд (ВКС) със Закона за устройство на съдилищата (ЗУС) от 1880 г., практически завършва един естествен процес в изграждането на съдебната система в страната.
В първите нормативни документи за устройството на съдопроизводството се възлага на ВКС да съблюдава точното изпълнение на законите и еднаквото им прилагане, да упражнява надзор върху всички съдебни институции и длъжности в държавата, с изключение на прокурорите.
Върховният касационен съд функционира до края на 1947 г., когато функциите му се прехвърлят на учредения Върховен съд на Република България, въз основа на Конституцията от 1947 г.
Според ЗУС от 1880 г. общото ръководство на правосъдната система се осъществява от Министъра на правосъдието.
Със ЗУС от 1899 г. се въвежда за първи път несменяемостта след прослужен определен стаж, института на кандидати за съдебна длъжност и полагане на клетва при встъпване в длъжност на следовател и прокурор.
Прокуратурата и следствието за първи път са уредени в Закона за устройство на съдилищата в България от 1880 г.
Прокурорите са към окръжните и апелативните съдилища и Върховния касационен съд, т.е. в структурата на съдилищата. Имат помощници, а към всеки прокурор – секретар. Раздел 3-ти, озаглавен “За прокурорите”, следва руското законодателство, което от своя страна възпроизвежда френския модел на ministeri public. От Русия у нас се възприема наименованието “Прокурорски надзор” като понятие за прокурор, а не институция, която възниква доста по-късно.
За първи път със ЗУС от 1899 г. контролът на мировите съдии е възложен на прокурора от прокуратурата при окръжния съд.
В същия закон съдебните следователи са официално обявени за агенти на съдебната полиция. В това им качество те са подчинени на прокурорите при окръжните и апелативните съдилища. Разпорежданията на прокурора до полицейските и следствените органи са задължителни за изпълнение.
Прокурорите при Върховния касационен съд и тези при апелативните съдилища са назначавани и подчинени непосредствено на Министъра на правосъдието. Въведена е йерархична подчиненост – прокурорите от по-ниска степен се подчиняват на по-висшестоящия.
Като част от съдебната система прокурорите действат като “Страж на закона” с правомощия в съдебните и разпоредителни заседания на съдилищата както по наказателни, така и по граждански дела.
За първи път със Закона от 1910 г. за изменение на ЗУС се създава особен ред за назначаване на съдии и прокурори от всички степени по т.нар. “Таблица за повишаване и назначаване”, съдържаща конкретни критерии и изисквания.
Върховният административен съд се състои от първи председател, председател на отделение, главен прокурор и прокурор на отделение, които се назначават с Указ на царя по предложение на Министър-председателя.
След Освобождението от османско владичество младата българска държава в желанието си да наложи демократично и републиканско управление и да подчертае разделението на властите на законодателна, съдебна и изпълнителна, задължава съдиите да носят черни тоги, а прокурорите пурпурно-червени.
Тази традиция е преустановена на 9.09.1944 г., възродена отново със Закона за съдебната власт от 1994 г.
След смяната на политическата власт на 19.05.1934 г. се въвеждат значителни изменения в устройството на съдебната система – законите се подменят с актове на изпълнителната власт, наименовани наредби-закони.
Промени след 1944 г.
Принципно ново устройство и организация на съдебната система у нас се въвежда след 1944 г., в голяма степен аналогично на съветската правна система.
При действието на Конституциите от 1947 и 1971 г. принципът за разделение на държавната власт не намира място в техните текстове. Обратното – прокламира се идеята за единство и неделимост на властта.
ІІІ.1. В Глава VІ на Конституцията от 1947 г., озаглавена “Народни съдилища и прокурорски надзор”, се третират въпросите на тяхното устройство.
Главният прокурор се избира от Народното събрание за срок от 5 години Върховният надзор за точното изпълнение на законите, както от различните правителствени органи и длъжностни лица, така и от гражданите, се извършва от Главния прокурор на Републиката.
Прокуратурата като самостоятелна специализирана институция в лицето на Главна прокуратура, стояща начело на система от органи за надзор за стриктно изпълнение на законите е създадена с Указ № 479 от 22.03.1948 г. (ДВ, бр. 70 от 1948 г.)на основание Конституцията на НРБ от 1947 г. При тогавашното устройство Прокуратурата се състои от Главен прокурор, окръжни и районни прокурори. За точното и еднакво изпълнение на законите тя е изградена на принципа на единоначалието и централизма. Главният прокурор отчита дейността на прокуратурата пред Народното събрание. Той ръководи и контролира дейността на органите на прокуратурата, лично назначава и уволнява всички прокурори в страната, има право на законодателна инициатива.
В Указа за прокуратурата от 1948 г. е уредено и следствието. До 1979 г. има следователи към прокуратурата. Следователите действат под непосредственото ръководство на прокурора.
ІІІ.2. С Конституцията от 1971 г. Народното събрание (НС) съединява законодателната и изпълнителната дейност на НС и осъществява върховен контрол с конституционно утвърдената ръководна роля на управляващата партия.
В глава VІІІ от Конституцията, озаглавена“Съд и прокуратура”, се уреждат по-подробно (в сравнение с предишните конституции) структурата, функциите и правомощията на съда и прокуратурата.
Принципът на независимост на съдиите е допълнен с въвеждане независимост и на съдебните заседатели и на прокурорите /чл.129, ал.1 и чл.135, ал.1 от Конституцията/ и подчинението им само на закона.
В законите за прокуратурата от 1952 г., 1960 г. и 1980 г. са запазени основните принципи, върху които е изградена прокуратурата от 1948 г. Новото е, че Главният прокурор участва с право на съвещателен глас в заседанията на Президиума на Народното събрание и Министерския съвет, а другите прокурори – в сесиите на местните органи. Главният прокурор продължава да се избира от Народното събрание, подчинен е единствено на него и пред него се отчита. Той назначава и уволнява всички прокурори, а до 1979 г. и следователи.
Прокуратурата в периода 1991-2006
Най-новият етап в изграждането на правосъдната система в България започва от 12.07.1991 г. с приемане от Великото народно събрание на новата Конституция на Република България. Тя е първата, която прокламира, че “България е Република с парламентарно управление.” В глава ІV-та Конституцията третира въпросите на съдебната власт.
Съдебната власт в Република България съгласно Конституцията е система от органи: съд, прокуратура, следствие. /чл.117, ал.2 от Конституцията, чл.129, чл.132, ал.1, чл.133/.
Конституцията изрично урежда независимостта на съдебната власт.
Въведени са конституционни гаранции за независимост на магистратите, за свободно изграждане на вътрешно убеждение и подчинението им само на закона.
Ръководителите на върховните съдебни ведомства и Главният прокурор се назначават и освобождават от Президента на Република България по предложение на Висшия съдебен съвет.
Въвеждат се принципите на публичност, обективност, равенство на страните и състезателност в съдебния процес.
В глава VІ-та на Конституцията за Съдебната власт /чл.126 и чл.127/ са уредени структурата и функциите на Прокуратурата.
Изрично е посочено, че структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата. При осъществяване на своята дейност прокурорите са независими от съда.
Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори.
Прокуратурата е призвана да следи за спазване на законността като привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления и поддържа обвинението по наказателните дела от общ характер, упражнява надзор при изпълнението на наказателните и други принудителни мерки, предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове и за възстановяване в бързи и неотложни случаи на самоуправно нарушени права, в предвидените от закона случаи участват в граждански и административни дела.
С устройствения Закон на съдебната власт от 1994 г. /ЗСВ/ се детайлизират структурата и функциите на отделните звена, статута на магистратите, техните права и задължения, въпросите на несменяемост и несъвместимост, дисциплинарна отговорност и движение в йерархията, организацията и дейността на ВСС.
Следва да приемем естествената констатация, че приетата преди повече от десетилетие Конституция не може да остане неизменена. Тя трябва да дава израз на динамиката в обществените отношения (национални и международни), с присъщите им потребности от нови конституционни уредби. А това означава и допускане на разумни, добре балансирани изменения на самата Конституция.
С абсолютна единност на 24.09.2003 г. Народното събрание прие първите промени в Конституцията, извършени от приемането й преди 12 години. Те са свързани с реформата в съдебната система и засягат въпросите за имунитета, несменяемостта и мандатността на магистратите, като акцентите са:
- Съдиите, прокурорите и следователите ще стават несменяеми след навършване на 5-годишен стаж на съответната длъжност.
- Магистратите ще носят гражданска и наказателна отговорност за служебните си действия и постановени актове, когато те са престъпления.
- Обвинения ще се повдигат само с разрешение на Висшия съдебен съвет. Такова ще е нужно и за задържане на магистрати. За разрешение за повдигане на обвинение и задържане ще се прави мотивирано искане до Главния прокурор.
- При назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на магистрати решенията ще се вземат от Висшия съдебен съвет с тайно гласуване. Такава ще е процедурата и при търсене на наказателна и гражданска отговорност (отговорността на магистратите по Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани - ЗОДВПГ), както и при назначаване на административни ръководители.
На този етап на обществено развитие като приоритет препоръките на Европейската комисия и Международните актове не съдържат изисквания относно промяна структурата на съдебната система – съд, прокуратура, следствие.
На тази база Конституцията на Република България от 1991 г. е изцяло съобразена с препоръките на Европа.
Що се отнася до необходимостта от повишаване ефективността на съдебната система това е въпрос на адекватна промяна на вътрешното материално и процесуално право.
Извън горното, понастоящем разследването, предаването на съд лица и осъждането им за престъпления без оглед политическата им принадлежност и статус в обществото, е възможно именно поради конституционните гаранции за независимостта на съдебната система и сегашното й структуриране. Това има ключова роля за прилагане в действие на конституционния принцип за равенство на всички граждани пред закона.
В бъдеще, когато този принцип се спазва безусловно от всички власти и се превърне в нравствена позиция на всеки гражданин, когато е толкова силна нетърпимостта към всяка проява на нарушаване на закона на всички нива и всички съдействат на държавните институции в борбата с престъпността, въпросът за мястото на отделни звена на съдебната система в държавното устройство на страната не би бил актуален.
Понастоящем всички опити за изкуствено разделение между отделните звена вътре в съдебната система под благовидни предлози за спазване на европейски стандарти, каквито няма (в частност за мястото на прокуратурата и следствието в държавната власт), на този първоначален етап на развитие на демокрацията в България, на практика биха обслужили отделни свързани политически и финансови интереси, дори и идеите в тази насока да не са инициирани от тях, в крайна сметка биха само стимулирали престъпността.
Изискванията на Европа не са съсредоточени в конкретните институти, а в общото принципно изискване за демократичност, ефективна борба с престъпността на всички нива и във всичките й проявления, каквито са и приоритетите на съдебната власт.
Поради това, основното и определящото е да продължи утвърждаване ролята на съдебната власт като независима държавна власт, която във всяко демократично общество е гарант на правовия ред, призвана да защитава правата и законните интереси на гражданите, така че посредством професионална работа и отговорност пред държавата и обществото да утвърждава Върховенството на закона и Държавността.