Божидар Джамбазов, зам. градски прокурор на София: Образувахме над 100 досъдебни производства за злоупотреби с европари
Божидар Джамбазов, зам. градски прокурор на София: Образувахме над 100 досъдебни производства за злоупотреби с европари
Поддържаме постоянна връзка с ОЛАФ и всяка седмица обсъждаме различни казуси
Станислав Саввов
- Г-н Джамбазов, в края на миналата седмица започнахте да разследвате нарушения в Държавен фонд „Земеделие“. Докъде стигнахте с разкритията?
- Тук не става дума за някакви инцидентни действия от страна на прокуратурата, които са планирани в рамките на едно досъдебно производство, което тече от два месеца. В случая става въпрос за разследване, което е по сигнал на Държавна агенция „Национална сигурност“, във връзка с данни за злоупотреби по програмата за развитие на селските райони. Разследването върви, но засега не можем да говорим за конкретни имена на лица. Безспорно е обаче, че самото разследване е свързано и с действия на служители от Държавен фонд „Земеделие“. Самият сигнал е подаден към ДАНС от новото ръководство на фонда, което проявява явно нетърпимост към неправомерни действия от страна на свои служители. Трябва обаче да се прави разграничение между действията на прокуратурата и тези на самия фонд, тъй като ние се намесваме само когато има данни за престъпления. Това не изключва възможността ръководството на фонда, ако има данни за административни нарушения, да може да взима определени мерки.
- Досъдебното производство се води по чл. 321 от Наказателния кодекс за организирана престъпна група. Как подобно понятие се съвместява с държавна структура като фонд „Земеделие“?
- Това е езикът на Наказателния кодекс. На базата на данните, които сме получили, ние сме образували досъдебното производство по този начин. Колегите са преценили, че първоначалните данни сочат действие на група, чиято цел е облагодетелстване от престъпление по служба. И това е нещото, което тепърва трябва да бъде доказано в хода на самото производство със способите и методите на закона.
Иначе позитивното е, че и при наличието на такива минимални данни за неправомерни действия на служители – не само в ДФ „Земеделие“, а в която и да е институция, се реагира. Това е положителен сигнал към цялото общество, че в подобни ситуации ще се проявява нетърпимост към подобни действия.
- Вие водите и делото за инцидента с кораба „Илинден“, при който на 6 септември 2009 г. се удавиха 15 българи. Има ли нови моменти?
- Самото дело е специфично, защото е свързано с действията на други власти – в случая на нашите колеги от Македония. Не бихме могли да дадем окончателно заключение за това какво се е случило в онзи фатален ден на кораба, без да сме получили всички материали от Скопие. Доколкото имам информация, там разследването не е приключило. Когато станат готови техните становища, експертизи, протоколите от аутопсиите, от огледите на кораба и ни бъдат изпратени, съответно тогава и нашите експерти ще дадат заключенията си. Важно е да се отбележи, че Националната ни следствена служба към момента е направила всичко възможно. Разпитани са всички свидетели и са събрани възможните на този етап доказателства за случилото се - както са го видели хората, които са били там.
Важно е също така да се каже, че в края на миналата седмица колегите от НСлС са приключили събирането на доказателства по една от линиите на разследването – това е организацията на самата злополучна екскурзия. Това са 4 тома, с които аз трябва да се запозная и да кажа своето становище. Помните, че в началото обявихме, че няма да се ограничим само до това какво се е случило в Охрид, а ще подходим по-цялостно – с организацията на самата екскурзия до настъпването на инцидента.
- Вие сте част от първия специализиран екип, в който влизат представители на прокуратурата, ДАНС и МВР, който заработи у нас. Той беше създаден в началото на мандата на сегашния главен прокурор Борис Велчев. Сега се създават и други. Каква е оценката ви за работата на тези екипи?
- Хубаво е, че тази идея се развива с времето и вече се превърна в една от важните форми на разследването. Такива специализирани екипи се сформират във връзка с различните престъпления – най-общо казано за престъпления, свързани със злоупотреби с еврофондовете, организираната престъпност, пране на пари, корупция. Всъщност, това е една по-сложна материя, която има нужда от по-специално внимание. Моето лично мнение е, че това е една много добра форма за извършване на самите разследвания. Тя съществува в много държави. Бил съм в Германия и мога да кажа, че техните структури са изградени по аналогичен начин на нашите. Хубавото на тези звена е, че при тях се създава една много добра връзка между разследващите полицаи и прокурорите. Както и между разследващите екипи и всички останали представители на държавата, които са свързани с усвояването на еврофондовете.
Важно е да се каже, нашето звено е в постоянна връзка с ОЛАФ, които са наш добър партньор. На практика всяка седмица ние обсъждаме с тях различни казуси. Много по-динамично и лесно се обменя информацията така, защото имаме възможност в рамките на няколко часа да получаваме информация, която е събрана от ОЛАФ по техни разследвания, която е ценна и за разследването в България. А по този начин ние имаме възможност да избегнем тежките процедури по възлагането на съдебни поръчки за събиране на доказателства и установяване на определени факти.
- По-внимателни ли станаха българските чиновници в усвояването на еврофондовете?
- Надявам се. Наличието на такова специализирано звено има положителна страна от гледна точка на това, че ние успяхме да установим проблемите и слабите звена на функционирането на администрацията. Преценихме, че този опит следва да бъде споделен с хората, които работят по програмите. Организирахме и няколко срещи с ръководителите им, за да ги запознаем със слабите звена, за да могат съответно те да имат предвид какви грешки са допускани, за да могат максимално да затегнат контрола, за да се стига до негативни резултати за България. Факт беше, че преди година част от средствата от Европейския съюз за България бяха спрени. Много е важно държавата и властите да демонстрират нетърпимост към злоупотреби с еврофондове, а и не само това. Когато има данни за дадено престъпление, те да бъдат събрани и съответно да се потърси наказателна отговорност.
- На база на вашия анализ, какви промени настъпиха в организацията и работата на самите фондове?
- Като пример мога да посоча темата за наличието на конфликт на интереси. Тя стана особено актуална, след като станаха ясни някои нередности около усвояването на средствата от Европейския съюз. Мисля, че все повече ще се отделя внимание на това доколко съществува конфликт на интереси на лица, които участват в изготвянето и реализирането на такива проекти по отделните програми.
Основен проблем, който съществува по програма САПАРД, е например представянето на търговските оферти с цел да се завиши цената на даден проект. Така че хората, които работят по тези програми, трябва да бъдат особено внимателни и да следят самите договори. Когато има някакво съмнение, те трябва незабавно да направят съответните проверки, преди да настъпи плащането – това е най-важният елемент според мен. Много по-лесно е нещата да се коригират и проблемът да се отстрани, преди да настъпи плащането, отколкото след това. Защото констатирано след престъпление, става много по-трудно да възстановят тези средства.
Така че много по-лесно е да се работи по превенцията и да не се допускат злоупотреби. Тях не може да ги няма, но поне да са в минимален размер, а не това да бъде масова практика и после да се налага прокуратурата да води дела, защото в интерес на държавата е да има по-малко дела. В момента броят им съвсем не е малък. Откакто заработи специализираното звено, броят на преписките и делата рязко се увеличи. Само през миналата година в Софийската градска прокуратура са образувани над 100 досъдебни производства, а колегите са извършили проверки върху 500 преписки.